Решение № 94 от 20.06.2026, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 6/2026
- Вид
- Решение № 94
- Подписан
- 20.06.2026
- В сила
- 14.07.2026
- Състав
- Невена Иванова Несторова
Цитирани разпоредби
- чл.59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63д, ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.104а · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.2 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.183 ал.4 т.6 · Закон за движението по пътищата
- чл.35, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.25 · Закон за движението по пътищата
- чл.42, ал.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
- чл.43, ал.3, т.4 · Закон за Министерството на вътрешните работи
РЕШЕНИЕ
№ 94 гр. Ямбол, 20.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Ив. Несторова при участието на секретаря Ж.Ч. като разгледа докладваното от Невена Ив. Несторова Административно наказателно дело № 20262330200006 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на К. С. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. ***, чрез пълномощника адв. М. Н. от АК-Бургас против Наказателно постановление № 25-0813001420 от 01.09.2025 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50 лв.
(25.56 евро) и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20 лв. (10.23 евро) за нарушение на чл.35, ал.3 от ЗДвП. В жалбата се сочи, че издаденото наказателно постановление е неправилно, незаконосъобразно и издадено в нарушение на административно производствените правила, без да се излагат никакви съображения. Иска се да бъде отменено наказателното постановление.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител – адв. Н. от АК – Ямбол поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление. Твърди се, че жалбоподателят не извършил нарушенията, за които е санкциониран. Претендира за присъждане на направените разноски.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител – юриск. А. оспорва жалбата и пледира за потвърждаване на наказателното постановление като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена следната фактическа обстановка:
1
На 13.08.2025 г. свидетелите В. В. и И. П. – служители на сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол в изпълнение на служебните си задължения осъществявали контрол на пътното движение в гр. Ямбол, като били позиционирани на ул. *** непосредствено до кръстовището с ул. Ямболен. Около 16.30 ч. забелязали товарен автомобил Мерцедес Спринтер с рег. № А0348НТ, който се движел по ул. Ямболен и на кръстовището с ул. *** предприел маневра завИ.е надясно за навлизане по ул. *** и навлязъл частично в съседната лента за насрещно движение. Полицейските служители констатирали, че водачът на автомобила използва мобилен телефон по време на управлението. Спрели автомобила за проверка, установили самоличността на водача на автомобила – жалбоподателят К. С. Д., извършили проверка на документите на водача и на автомобила, както и му била извършена проверка за употреба на алкохол, която била отрицателна.
За извършените нарушения от жалбоподателят Д. бил съставен акт за установяване на административно нарушение № 4152369/13.08.2025 г., като констатиращият орган е приел, че са нарушени чл.104а от ЗДвП и чл.35, ал.3 от ЗДвП. АУАН е предявен на жалбоподателя Д., като не направил възражения.
Впоследствие, въз основа на АУАН е издадено обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя В. В. и приобщените към доказателствения материал по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:
Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно легитимирано лице.
Разгледана по същество същата се явява неоснователна по следните съображения:
Съдът констатира, че при реализиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на производството по налагане на административни наказания и е приложен правилно материалния закон. Както актосъставителят, така и административнонаказващият орган са описали в акта за установяване на административното нарушение и наказателното постановление нарушенията, както и законните разпоредби, които са нарушени и правилно са били приложени санкционните разпоредби.
Относно нарушението по чл.104а от ЗДвП:
Нарушението чл.104а от ЗДвП се изразява в нарушаване на забраната за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му. Субект на нарушението е лице с качеството „водач” по смисъла на § 6, т.25 от допълнителните разпоредби на ЗДвП.
Изпълнителното деяние е във формата на действие и се изразява в използване на мобилен 2 телефон. От обективна страна е необходимо мобилният телефон да се използва по време на управление на превозното средство и без наличие на устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете. Фактът на използване на мобилен телефон без съответното устройство от страна на жалбоподателят Д. е доказан от показанията на свидетеля В. и е безспорно установено, че по време на управление на превозното средство жалбоподателят Д. е използвал мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете му, като съдът кредитира показанията му изцяло, тъй като добросъвестно е изпълнявал служебните си задължения и не е заинтересован от изхода на делото. Жалбоподателят Д. не отрича да е извършвал вмененото му нарушение още по време на проверката. В контекста на гореизложеното съдът приема, че жалбоподателят Д. е осъществил състава на нарушението по чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП, като правилно и законосъобразно административнонаказващият орган е ангажирал административнонаказателната му отговорност по този текст от ЗДвП, като му е наложена глоба в размер на 50 лв. (25.56 евро). Касае се за абсолютно определена от законодателя санкция, поради което съдът не може да намаля същата.
Освен това законосъобразно административнонаказващият орган е отнел и 8 контролни точки, тъй като съгласно разпоредбата на чл.6, ал.1, т.17 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне на максималния размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, за използване на мобилен телефон по време на управление на превозното средство освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участието на ръцете на водача, се отнемат 8 контролни точки.
Относно нарушението по чл.35, ал.3 от ЗДвП:
Що се касае до нарушението по чл.35, ал.3 от ЗДвП, съдът намери, че доказателствата по делото обосновават по безспорен начин факта на извършване на административното нарушение от страна на жалбоподателя. Разпоредбата установява задължение за водачите при завИ.е надясно за навлизане в път с двупосочно движение да завиват така, че да навлязат по възможно най-краткия път в дясната част на платното за движение. В случая от показанията на свидетеля В. по безспорен начин се установява, че жалбоподателят не е изпълнил това си задължение, тъй като на 13.08.2025 г. около 16.30 ч. в гр.Ямбол, на кръстовището на ул. Ямболен и ул. *** при управление на товарен Мерцедес Спринтер с рег.
№ А0348НТ извършил маневра завой надясно, при което не продължил движението си в най-дясната част на платното за движение по ул. ***, а навлязъл частично в лентата за насрещното движение. Индиция в подкрепа показанията на свидетеля В. и констатациите в АУАН е и обстоятелството, че при съставяне на акта жалбоподателят не е вписал възражения по фактите. В този смисъл възражението на процесуалния представител на жалбоподателя в съдебното заседание, че жалбоподателят не е извършил вмененото нарушение се явява голословно и се преценят като неоснователно. Поради това и тъй като 3 липсват каквито и да било данни, които да поставят под съмнение добросъвестността на показанията на свидетеля В. за съда е безспорно установено, че с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.35, ал.3 от ЗДвП и е осъществил административнонаказателниия състав на чл.183, ал.2, т.2 от ЗДвП, предвиждащ за извършеното нарушение административно наказание глоба в размер на 20 лв. (10.23 евро), към момента на извършване на нарушението, преди изменението на размера на санкцията.
Тъй като размерът на глобата е фиксиран, съдът не намери основание за изменение на наказателното постановление чрез намаляване размера на санкцията.
Поради изложеното съдът намира, че наказателното постановление – предмет на жалбата е законосъобразно и обосновано и като такова, следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на наказващия орган, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН вр. чл.27е от Наредба за заплащане на правната помощ в действащата актуална редакция /в сила от 01.10.2025 г./ , за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 66,47 евро /130 лв./. Посочената сума следва да бъде присъдена в полза на ОД на МВР Ямбол - арг. от чл.42, ал.1 вр. чл.43, ал.3, т.4 от ЗМВР.
Предвид изложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-0813-001420 от 01.09.2025 г., издадено от Началник сектор Пътна полиция Ямбол в ОДМВР Ямбол, с което на К. С. Д., ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.183 ал.4 т.6 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. (25.56 евро) и на основание Наредба № Із-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 8 контролни точки за нарушение на чл.104а от ЗДвП и на основание чл.183 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лв. (10.23 евро) за нарушение на чл.35, ал.3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН: **********, постоянен адрес: гр. *** да заплати на ОДМВР Ямбол направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция в размер на 66,47 евро /130 лв./.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
4