Решение № 25 от 20.01.2025, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 25 гр. Костинброд, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефан М. Стойков при участието на секретаря А. Вл. А. като разгледа докладваното от Стефан М. Стойков Гражданско дело № 20211850101110 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба, предявена от ищците – Н. Р. А. и Л. П. А., и двамата от гр. София, чрез упълномощен представител – адвокат Н. К., срещу ответника Р.

В. Л. от гр. София.

Иска се осъждане на ответника да предаде владението над 108 кв.м., представляваща ивица с приблизителни размери от 3 метра ширина и 36 метра дължина намираща се по границата на имот VI-84, собственост на ищците и имот VII-83, собственост на ответника.

Предявява се иск с правна основание ЗКИР относно прилагане на регулационен план от 1969 г.

Иска са осъждане на ответника да преустанови извършване на действия, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост – да премахне построената ограда, да не преминава границата между двата имота, да не разгражда дворът им, да не изхвърля строителни отпадъци в имотът им, да не събаря и разгражда постройки в имота им.

Иска осъждане на ответника да му заплати сумата от 11 924.40 лева за причинени имуществени вреди и сумата от 1 000 лева за причинени неимуществени вреди.

Твърдят, че като съпрузи са собственици на имот VI-84 по плана на с. Д., ведно с построената в имота двуетажна, еднофамилна жилищна сграда, като ищеца е с дял от ¾ части от целия имот, а ищцата с 1/4.

Твърдят, че имота е придобит както чрез дарение, така и чрез продажба.

1

Твърдят, че през м.03.2021 г. при пристигане в имота са установили, че ангажирана от ответника тежка изкопна техника – багер унищожава старата ограда и копае основи.

Твърди, че са изкоренени петдесетгодишни дървета, което са насечени и изнесени, както и че е унищожена – утъпкана, градината с насаждения – малини.

Твърди разрушаване на ограда от 1969 г. с дължима 35 метра от мрежа и колове, че е бутната барака, в която ищецът е държал инструменти.

Твърди, че изграждащата се ограда създава пречки за отваряне на вратата за двора и не може да се паркира автомобил.

Твърдят и неизползваемост на имота, поради липса на тоалетна. Твърди запълване на септична яма, разхвърляне на строителни отпадъци по двора, разграждане и неизползваемост на двора.

Твърдят изграждане на ограда, навлизаща в имота им няколко метра.

Твърдят, че са претърпели значителни имуществени и неимуществени вреди, както и оказване на психологически натиск чрез заплахи и агресивно поведение. Имуществените оценяват на сумата от 11 924.40 лева за изграждане на септична яма, почистване на двора, изграждане на ограда, изграждане на барака, заравняване на двора и възстановяване на градина и ограда, като за стойността се позовават на оферта от трето лице. Твърдят, че са преживели стрес и страдания от противоправното поведение.

Твърдят изграждане на ограда от ответника с височина над 2 м., както и невъзможност да ползват общ за двата имота кладенец,, намиращ се на границата между имотите. Твърди изграждане на оградата от ответника без разрешение и навлизайки в имота на ищците с около 3 метра в дълбочина.

Считат, че регулационен план от 1969 е приложен и към този момент имотът им е с площ от 691 кв. м.

Позовава се на придобивна давност за собственост в посочените граници.

В съдебно заседание ищците се явяват, като се представляват от посочения представител. Поддържат претенциите си. Ангажират писмени и гласни доказателства в хода на процеса. По искане на ищците е допуснато извършване на съдебно-техническа и съдебно-графическа експертиза.

Претендират разноски. Представят списък.

Ответника оспорва предявените искове в срока за отговор и иска отхвърлянето им чрез упълномощения представител адв. Я..

Твърди, че е закупил съседния имот - VII-83 през 2014 г. като имота е бил с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 58 кв. м. от имота на лицето И. А., като тези сметки са уредени през 1984 г. по установения ред с декларация от това лице, заверена от кмета на с. Д..

Твърди, че постигнал съгласие с ищците за изграждане на оградата по страничната 2 регулационна линия, като му е издадено разрешение за строеж от 23.04.2021 г. за плътна ограда по североизточната и югоизточната граница с височина 2.2 м., дължина 53.70 м. , като оградата е изцяло в притежавания от него имот.

Твърди, че при определяне на строителна линия на 19.03.2021 г. е установено, че оградата от колове и мрежа не е поставена на регулационната граница, като в заграденото място от имота на ответника са изградени незаконно септична яма и навес от дървен материал, което е наложило тяхното премахване, като останалите материали са били складирани в имота на ищците.

В съдебно заседание ответника се явява лично и с упълномощения представител, като поддържа направеното оспорване. Ангажира писмени и гласни доказателства в хода на процеса. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирани от ответната страна разноски за адвокатско възнаграждение.

По искане на ищците е допуснато оспорване на писмено доказателство - декларация от 1984 г. на лицето И. Н.а А., със заверка на подписа от кмета на с. Д., с която се удостоверява получаване на сума във връзка с придаваеми се 51 кв. м. към имота на ответника, към този момент притежаван от роднина на А..

Съдът приема от правна и фактическа страна следното:

Ищците са собственици на имот УПИ № VІ-84 , кв. 20 по плана на с. Д. с площ от 692 кв.м. по документ за собственост и 650 кв.м. по скица, ведно с намиращата се в имота двуетажна еднофамилна жилищна сграда със разгърната застроена площ от 116 кв.м. /58 кв.м. застроена площ/.

По отношение на земята е съставен констативен нотариален акт № ХІ, том ІV, дело № 657/70 г., като за собствените призната И. Н.а А.. Правата са придобити след делба от 1969 г.

Сградата а строена по разрешение и архитектурен проект от 1973 г.

Правото на собственост ищците са придобили чрез две отделни сделки при съотношение ½ част лично за ищеца Н. А., а останалата ½ част е придобита от двамата съпрузи при условията на СИО.

Частта на Н. А. е придобита през 1983 г., когато негов възходящ – И. Н.а А. му дарява ½ част от имота, а другата част на неговата сестра – Е. Р.а Т.. Дарението е отразено в нот. акт № 115, том І, дело № 115/1983 г. Останалата ½ част от имота ищците са придобили при условията на СИО с продажба през 2012 г., като праводател е Е. Р.а Т., а за продажбата е съставен нотариален акт № 126, том ІІ, рег. № 2611, дело № 294/2012 г.

Ответника е собственик на съседния – УПИ VІІ-83 в кв. 20 по плана на с. Д. с площ от 633 кв.м. Имота е придобит с продажба, отразена в нот. акт. № 124, том ІІ, рег. № 2274, дело № 291/2014 г., като е описан поземления имот и намираща се в него едноетажна полумасивна жилищна сграда /в режим на търпимост/ със застроена площ от 68 кв.м.

Прехвърлител на правото на собственост по цитираната сделка за продажба е Л. Е. М., придобил правата от своя страна като наследник на Е. М. З. /починал през 2009 г./ Последният е притежавал имота след като му е дарен от М. З. Р. /негов родител/, като 3 дарението е отразено в нот. акт № 102, том ХХV, дело № 3384/978 г. При съставяне на нотариалния акт през 2014 г. е представено оспорваното писмено доказателства декларация, в която е отразено изявление на И. Н.а А. за уреждане на сметки по регулация за 51 кв.м. чрез доброволно заплащане на сумата от 76.50 лева, като е посочено, че площта се придава към парцел VІІ, кв. 20, собственост на Е. М. З.. Декларацията е със заверка на подписа от кмета на с. Д. по това време /съгласно изрична справка от Община Костинброд/, като датата на заверката е през 1984 г. Съгласно справка от кмета на населеното място оригиналът не е запазен, а липсват и регистрите за заверки от кмета на това населено място.

Декларацията не е налична и при нотариусът, съставил цитирания нотариален акт от 2014 г.

/изтекъл срок за пазене и унищожена през 2020 г./

Следва да се отбележи, че по отношение на имотите на ищците и ответника, само в два от нотариалните актове са отбелязани факти относно сметки по регулация. В нотариалния акт на И. А. от 1970 ок е посочено, че са уредени сметки по регулация, докато в нотариалния акт от 1978 г. за имота на ответника е отбелязано, че имота е с неуредени регулационни сметки за 58 кв.м.

По отношение на имотите е имало действащ план от 1931 г., както и план от 1971 г., който е действащ и приложен. По отношение на имотите на ищците и ответника, както и за съседните им е налице изменение от 1972 г., когато са отнети части от тези имоти, но само откъм улицата за мероприятие именно за улицата, но то не е реализирано и през 2012 г. е налице изменение, при което на имотите са придадени части откъм улицата /отнетите с изменението от 1972 г./, като за изменението през 2012 г. е възможно да не са уведомявани собственици на имотите, към които са придадени части.

Без съществено значение е факта, че имотите на ищците и ответника, както и още два съседни имота, преди цитираната делба за били общ имот, собственост на общ възходящ на Н. А. и на праводателите на ответника.

В неизвестен момент след купуване на имота, ответникът е разговарял с ищците за намерението си да изгради плътна ограда между двата имота и са имали съгласие за това.

По искането на ответника е издадено разрешение за строеж № 36 от 23.04.2021 г. за изграждане на плътна ограда с височина до 2.20 м. и обща дължина 53.70 м. по североизточната и югоизточната регулационна граница на имота. На 26.05.2021 г. /след влизане в сила на разрешението/ е открита строителна площадка и е определена строителна линия. Извършено е замерване от геодезист, като за граница на имота е посочена линия различна от наличната до момента телена ограда между двата имота. Определената строителна линия практически е навлязла в имота на ищците с около 1-1.5 метра.

Строителната линия е определена с отчитане на придадени към имота на ответника 51 кв.м. по регулационни сметки. Остава неизвестно защо при установеното в този момент навлизане на границата в имота на ищците не е извършена допълнителна проверка и разговор с ищците по този въпрос, а са предприети строителни дейности по изграждане на плътната ограда.

4

Чрез използване на тежка строителна техника, още през месец март 2021 г. е разчистено мястото на оградата, при което е засипана септична яма, намираща се в имота на ищците на разстояние по-малко от предвиденото в ЗУТ за отстояние до границата с имота на ответника. Не е засипван кладенец, който е пресъхнал според показания на свидетел на ищците. Частично е разрушена барака/навес, намиращ се в дъното на имота на ищците, която бара/навес е била съставена от изгнили дъски. Направен е изкоп за основи на плътната ограда и е излят пояс, като оградата е изградена над този пояс с гезобетонни тухли.

При тези факти, установени без противоречия относно собственост и сделки по прехвърлянето й, както и за предприетите конкретни действия от ответника във връзка с издаденото разрешение за строеж съдът намира, че исковете на ищците са основателни що се отнася до предявените такива по чл. 108 и чл. 109 от ЗС, а са частично основателни претенциите за заплащане на обезщетение.

Може да се направи несъмнен извод, че сметките по регулация за придаваеми се към имота на ответника части от имота на ищците не са уредени. Най-важен за този извод е факта, че представената декларация от 1984 г. е съставена след прехвърляне на правото на собственост от И. Н.А. в полза на низходящите си, което е направено с посочения по-горе договор за дарение и нотариален акт за това от 1983 г. Няма опция за уреждане на сметки по регулация чрез заплащане на дължими суми в полза на лице, което не е собственик към момента на плащането. Допълнително основание за извода на съда е и факта, че според заключение на ВЛ по съдебно-графическа експертиза подписът под декларацията вероятно не е положен от посоченото в декларацията лице И. Н.А., за което без съмнение се установи от справка на кметство на с. Д., че е име, с което е била записвана конкретно И. Н.А., въпреки твърденията на ищците и свидетели в обратна насока. Несигурността на заключението се дължи на липсата на оригинал за изследване, какъвто не беше представен от страните и не е наличен в кметство или при нотариус. Предвид обаче заключението на ВЛ е основателно оспорването на автентичността на цитираната декларация от 1984 г., поради което следва да се обяви за неистински документ и да бъде изключен от доказателствения материал по делото.