Решение № 986 от 27.12.2024, Районен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 986 гр. гр. Хасково, 27.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Христина З. Жисова при участието на секретаря Антония Сл. Бузова като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело № 20215640102465 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.

145 и сл. от

Административнопроцесуалния кодекс, вр. §19 ал.1 от ПЗР към ЗИДАПК, вр.

§ 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, вр. чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Образувано е по повод жалба на С. Б. К., ЕГН **********, с адрес: ***, съдебен адрес: ***, адв. В.Л. от АК – Хасково, против Заповед № 1510/31.08.2021 г. на Кмета на Община Хасково, с която на основание §4к, ал.

7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ въз основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти на ж.р. „Каменец" в землището на гр. Хасково, одобрен със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областен управител на Област Хасково, решение по чл. 14, ал. 1, т. 3 от ЗСПЗЗ № 36-51/01.04.1998 г. на ОСЗ по заявление № 50647 по чл.

11 от ЗСПЗЗ, скица № 4385/10.08.2021 г. е възстановено правото на собственост при условията на §4б, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ на наследниците на Х. Г. Г., върху новообразуван имот в строителни граници, определен с околовръстен полигон, одобрен с решение № 67/29.02.2000 г. на Общински съвет Хасково с идентификатор № ***, ж.р. „Каменец“ землище на гр. Хасково, с площ от 659 кв.м. при граници и съседи: № ***, 1

Жилищна територия; № ***, Жилищна територия; №

***, Жилищна територия; № ***, Жилищна територия;

Жалбоподателката твърди, че оспорваната заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена е в противоречие с материално правни разпоредби, неспазване на установената форма и при съществено нарушение на административно- производствените правила, като моли за нейната отмяна ведно със законните последици от това.

Поддържа се в жалбата, че в случая, процесният имот не попада в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежи на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона. Изложени са съображения в тази насока. На първо място се сочи, че фактическите основания, посочени в оспорваната заповед не обосновавали извода, че са довели до изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. В мотивите на оспорваната Заповед било посочено, че е налице хипотезата на §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, но не ставало ясно по какъв начин административния орган е достигнал до този извод, за да издаде оспорваната заповед.

Признаване правото на правоимащите лица да им бъде възстановена собствеността върху имотите, границите на които се установяват с плана по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ било резултат от сложен фактически състав. Съгласно правната норма, на която се позовавал издателят на акта, §4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, възстановяването, съответно придобИ.ето на правото на собственост върху новообразуваните имоти, се извършва със заповед на кмета на общината, която се съобщава по реда на ГПК. В заповедта се описват местоположението, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към заповедта се прилага скица на имота.

Според чл. 28а, ал.1 от ППЗСПЗЗ, заповедта на кмета на общината с точно индивидуализиране на имота се издава въз основа на влязъл в сила план по чл.

28, ал.4, а това бил планът на новообразуваните имоти /ПНИ/. В мотивите на заповедта административният орган се позовал от фактическа страна на влязъл в сила план на новообразуваните имоти за местността, одобрен със заповед на областния управител. В случая, позоваването само на одобрения със Заповед № ДС-28-3 от 18.09.2019 г. на Областен управител на Област 2

Хасково и влязъл в сила план на новообразуваните имоти /ПНИ/ за ж.р.

„Каменец“, землище на гр. Хасково, не било достатъчно основание за издаване на оспорваната заповед. Липсвало решение на Комисията по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, както и ПУП. Планът на новообразуваните имоти /ПНИ/ се изработвал за земите, предоставени за ползване на граждани въз основа на актовете по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В помощния план се включвали данни за имотите, предоставени за ползване и тези, съществували преди образуването на ТКЗС. Регламентацията на помощните планове и плановете на новообразуваните имоти в ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ предвиждала предимство при отразяванията в ПНИ за ползвателите на имоти, правото на собственост върху които е придобито чрез процедура по трансформация на правото на ползване в право на собственост - какъвто бил настоящият случай. Едва след установяването на границите на тези имоти и определяне на имот за всеки правоимащ по §4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ, от останалата земя, при спазване на изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ се образувал имот, върху който правото на собственост се възстановявал на бившите собственици. В този смисъл колизията на правата била законодателно решена в полза на ползвателите с трансформирано право на ползване в право на собственост. С оглед изложеното, оспорваната заповед била издадена в нарушение на чл. 59, ал. 2 от АПК. Изложените мотиви били неясни и противоречиви, което било съществено нарушение на процесуалните правила. В атакувания административен акт липсвало конкретно посочване на мотиви за фактическото основание за неговото издаване. Така имотът, от една страна, не бил новообразуван, а от друга - бил възстановен в нарушение на процедурата и изискванията на чл. 28, ал. 6, 7 и 8 от ППЗСПЗЗ. Разпоредбата на ал. 7, на §4к от ПЗР на ЗСПЗЗ изисквала издаването на заповед, която като индивидуален административен акт следвало да съдържа реквизитите посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. В случая обжалваната заповед издадена в този си вид, не съдържала всички посочени в него реквизити, което било основание да се приеме, че е незаконосъобразна.

Отделно от горното, жалбоподателката намира, че при издаването на акта не е спазена и изискуемата от закона форма. Обжалваната Заповед била издадена и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила - не било проведено законосъобразно производство по реда на глава 5, раздел I от АПК, като не бил спазен чл. 26, ал. 1 АПК. Когато започнало 3 производството била нарушена разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, тъй като не били уведомени известните заинтересовани граждани и организации, освен заявителите. Индивидуалният административен акт се издавал след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите страни, ако такива са дадени, съответно направени. Административният орган нарушил това свое задължение, което му било вменено и с императивна разпоредба на чл. 9, ал. 2 АПК - административният орган събира всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересовани лица.

Възприетата от издаващия орган фактическа обстановка не кореспондирала с действителната такава, а актът бил съставен при ненапълно изяснени фактически обстоятелства. По тази причина, самата мотивация на акта била несъответна, както по фактите, така и по правото. Въпреки, че административният орган следвал установената в §4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗЗ, вр. с §4б, ал. 1, изр. първо от ПЗР на ЗСПЗЗ, специална административна процедура при издаване на акта, в проведеното административно производство се констатирало допуснато нарушение на административно производствените правила, което било съществено. В нарушение на чл. 35 и чл. 36 от АПК административният орган не съобразил, че индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, като следвало доказателствата да се събират служебно, да се проверят и преценят от него. В тази връзка законодателят в АПК разширил кръга на доказателствените средства, с помощта на които се установявали фактите и обстоятелствата от значение за конкретния случай - обяснения, декларации, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица. Съобразно служебното начало, административният орган осъществяващ контрола по строителството е следвало да събере всички необходими доказателства, за да изясни релевантните факти и обстоятелства, да извърши надлежна проверка и преценка и след това да издаде административен акт. В процесния случай административният орган не изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса, с който е сезиран, и конкретно не съобразил собствеността на процесния имот и неговото точно местоположение, за ангажиране правилното материалноправно основание, което да е съответно на фактическите 4 констатации.

Според жалбоподателката, процесният имот не бил новообразуван и същият следвало да се изключи от процедурата по чл. 28 от ППЗСПЗЗ, да не се включва в ПНИ и в помощния план по ал. 1 на чл. 28 от ППЗСПЗЗ и следователно да не се възстановява. Имотът не бил закупен по реда на § 4 от ЗСПЗЗ, нито бил даден за ползване по този ред. Видно било от НА за собственост на недвижим имот, придобит по давност № 92, том V-ти, дело 2843/1994г. на нотариус при PC - Хасково, че общият наследодател Х.Я.Г., ЕГН ********** от гр. Хасково е бил признат за собственик по давностно владение върху следния недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр. Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с планоснимачен № 2046 при граници: Ц.Я.; Й.В.;

Г.П. и Г.Ш.. Приживе, общият наследодател Х.Я.Г., с договор за покупкопродажба, продава на сина си Б.Х.Г., ЕГН **********, също от гр. Хасково, процесния имот. Продажбата била обективирана в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 27, том XI-ти, дело № 3067/1997 г. на нотариус при PC Хасково, а именно: недвижим имот, представляващ ЛОЗЕ с площ от 7 ара или 700 кв.м. в местност „Каменец“, Хасковско землище, намиращо се извън строителните черти на гр. Хасково, попадащо в района за отдих и почивка, заснет по полския кадастър с планоснимачен № 2046 при граници: Ц.Я.; Й.В.;

Г.П. и Г.Ш.. На 23.10.2011г., видно от Удостоверение за наследници, издадено от Община Хасково, наследодателят Б.Х.Г., ЕГН **********, б.ж. на гр.

Хасково починал и оставил за свои наследници: В. А. Г., ЕГН ********** – съпруга, С. Б. К., ЕГН ********** и Х. Б. Г., ЕГН ********** - негови дъщери, които продължавали да са собственици на имота и да владеят и ползват същия според предназначението му. Видно било от Скица на Поземлен имот № ***/11.06.2009 г., че процесният имот, предмет на оспорваната Заповед, бил с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрена със Заповед № РД18- 63/05.10.2006г. на ИД на АК - София с адрес: гр. Хасково, местност „Каменец“, с площ от 659 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана, начин на трайно ползване: За друг вид застрояване, стар идентификатор и номер по предходен план - 2046, съседи: ***; ***;

***; ***. Тоест процесният имот не бил новообразуван, 5 както бил посочен за такъв в оспорваната заповед, имотът съществувал още от 2009г. и бил нанесен на КК и КР на гр. Хасково. Освен това, видно било от посочените по-горе НА, че имотът представлява ЛОЗЕ с площ от 700 кв.м. и бил с пл. № 2046. Имотът не бил предоставен на жалбоподателката с право на ползване съгласно актовете, посочени в §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ по реда на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ и същият не можел да бъде възстановен при условията на §4б от ПЗР на ЗСПЗЗ. Новообразуваният имот, предмет на обжалваната заповед бил с един и същ идентификатор ***, даден още при одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006 г. на ИД на АК - София и нито от оспорваната заповед, нито от каквито и да е било други документи ставало ясно как последният бил новообразуван и по какви критерии е станало това. В конкретния случай, процесния имот не попадал в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и не подлежал на възстановяване по реда на посочените норми от ПЗР на ЗСПЗЗ, поради което не попадал в обхвата на реституционния закон и издадената заповед следвало да бъде отменена като неотговаряща на материалните изисквания на закона.