Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6421 от 25.04.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 57937/2021
Вид
Решение № 6421
Подписан
25.04.2023
Състав
МИРОСЛАВА ПЕТРОВА ИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.125а, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.25, ал.2 · Закон за движението по пътищата
  • чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.386, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.386, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.400, ал.2 · Кодекс за застраховането
  • чл.406 · Кодекс за застраховането
  • чл.411 · Кодекс за застраховането
  • чл.412 ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 6421 гр. София, 25.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. Г.ЕВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело № 20211110157937 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.124 ГПК.

„ЗАД А.Б.“ АД е предявило срещу “З.А.Д.Д. Ж.З.“ АД искове по чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата от 2784 лева – непогасен остатък от невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС, причинени при ПТП от 10.08.2018г. в гр. Пловдив, на бул. „Карловско шосе“, предизвикано по вина водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е ответникът, ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба (08.10.2021г.) до окончателното плащане, както и за сумата от 802 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 05.12.2018г. – 06.10.2021г.

Ищецът твърди, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка платил застрахователно обезщетение за щети върху автомобил, причинени при ПТП по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска “Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата на събитието е ответникът. По извънсъдебно предявена претенция ответникът погасил само част от дължимата сума. Ищецът претендира непогасения остатък от вземане, формирано от платеното застрахователното обезщетение и ликвидационните разноски.

Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва исковете. Възразява, че с извънсъдебното плащане на сумата от 2590,38 лева изцяло е изпълнил задължението си да погаси дължимото вземане спрямо ищеца по повод процесната щета. Възразява, че водачът на л.а. „М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС е допринесъл за настъпване на произшествието, като е допуснал нарушение на нормата на чл.25, ал.2 ЗДвП. Не оспорва наличие на твърдяното правоотношение по застрахователен договор по риска „Гражданска отговорност“. Възразява, че получените щети по предната дясна джанта на процесния л.а. „М*“ не се намират в причинно – следствена връзка с процесното произшествие.

Софийски районен съд, като взе предвид предявения иск, възраженията срещу него и доказателствата по делото, намира следното:

1

В тежест на ищеца е да докаже, че в качеството си на застраховател по имуществена застраховка е платил застрахователно обезщетение в твърдения размер за посочените вреди, които са предизвикани по вина на водач на МПС, чийто застраховател по риска „Гражданска отговорност“ към датата на събитието бил ответникът и размера на причинените вреди.

Съдът приема за установено, че на 10.08.2018г. на ул. „Карловско шосе“ в гр. Пловдив водачът на л.а. „Ф*“ модел „Ф*“ с рег. № * АХ след светофара до „Ален мак“ при извършване на маневра за престрояване от средната в лявата пътна лента се ударил в движещия се в лявата пътна лента л.а. „М*“ модел „* 63“ с рег. № * ТС. За да направи тези изводи, съдът взема предвид отбелязванията върху двустранния протокол за ПТП от 10.08.2018г. (л.6 от делото). Макар последният да не се ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в него обстоятелства, като по същество обективира съгласуваните изявления на участниците в ПТП относно причините за произшествието, съставен при предвидените в закона предпоставки (липса на спор между участниците в ПТП относно обстоятелствата, свързани с него и при причинени само материални щети, които не възпрепятстват МПС да се движи на собствен ход - арг. чл.5, ал.1 от Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г., вр. чл.125а, ал.2 ЗДвП), то верността на отразените в него обстоятелства съдът цени с оглед останалите събрани по делото доказателства. В случая отразеното в двустранния протокол относно поведението на участниците в процесното произшествие се подкрепя от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетеля Г. У. и приетото без възражения заключение по съдебно – техническата експертиза, което се кредитира от съда. Отделно от това следва да се посочи, че с частичното погасяване на вземане по щета, образувана при ищеца по повод процесното събитие, ответникът извънсъдебно е признал обстоятелствата от фактическия състав на търсената отговорност, сред които е и виновно противоправно поведение на водача на л.а.

„Ф*“ модел „Ф*“ с рег. № * АХ.

Предвид горното съдът приема, че водачът на л.а. „Ф*“ модел „Ф*“ с рег. № * АХ е допуснал нарушение на нормата на чл.25, ал.2 ЗДвП, с което е станал причина за настъпване на процесното събитие. Не се твърдят и не се установяват обстоятелства, които да опровергават презумпцията за вина (чл.45, ал.2 ЗЗД).

Не се установява (при доказателствена тежест на ответника за това) водачът на л.а.

„М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС да е допуснал нарушение на правилата за движението по пътищата, с което да е допринесъл за настъпване на произшествието.

Няма спор по делото, че към датата на събитието застраховател по риска „Гражданска отговорност“ на виновния водач е ответникът.

Не се спори, а и от приетата застрахователна полица № 17-0300/378/5001761 се установява, че л.а. „М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС е бил обект на сключен при ищеца договор по застраховка „каско“. Не е спорно и че процесното събитие – пътнотранспортно произшествие, е покрит по застраховката риск.

Страните не спорят, а и от събраните доказателства (уведомление по щета № 0300/18/480/500207, опис по щета, приложение по щета, приемо – предавателен протокол от 05.09.2018г, списък на констатирани увреждания на МПС, фактура № 2211006596, доклад по щета, платежно нареждане от 10.08.2021г.) се установява, че по повод щета, образувана във връзка с процесното събитие, л.а. „М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС е бил отремонтиран за сметка на ищеца за сумата от 5359,45 лева.

С плащането на застрахователното обезщетение, респ. с възстановяване на вредите в натура (чл.406 КЗ), застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност“ на причинителя на вредата - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне - чл.411 КЗ.

2

Обемът на отговорността по чл.411 КЗ включва платеното застрахователно обезщетение и ликвидационните разноски. Отговорността на ответника на претендираното основание не може да надвишава застрахователната сума (чл.386, ал.1 КЗ) и действителната стойност на вредата (чл.386, ал.2 КЗ). Разпоредбата на чл.386, ал.2 КЗ предвижда, че обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие - действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество (чл.400, ал.1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл.400, ал.2 КЗ).

За установяване на стойността, необходима за възстановяване на вредите към датата на събитието, по делото е изслушвано заключение по съдебно – автотехническа експертиза, прието без възражения, което се кредитира от съда. Вещото лице е възприело вида и степента на уврежданията по автомобила, посочени в опис – заключението на ищеца по процесната щета, като е дало заключение, че същите са в причинна връзка с процесното събитие. Относно оспорената увреда по джантата в причинна връзка с процесното събитие при изслушването на заключението вещото лице е посочило, че от техническа гледна точка е възможно при удар в б*юр да се получи увреждане по джантата. Увредата на джантата (предна дясна) се е състояла в ожулване на повърхностния слой и нарушаване на неговата цялост, което е наложена подмяна на джантата.

Според заключението на вещото лице стойността на ремонтно – възстановителните работи за отстраняване на щетите, нанесени вследствие на процесното събитие върху л.а.

„М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС при официален сервиз на марката, при който са извършени ремонтно – възстановителните дейности, възлиза на сумата от 5359,45 лева. Вещото лице е дало заключение, че по средни пазарни цени към датата на произшествието ремонтно – възстановителните дейности са на стойност от 4073,11 лева.

Предвид годината на производство на автомобила – 2017г. (отразена в застрахователната полица) към датата на произшествието – 10.08.2018г., е изминал период от около 1 година, от което следва, че автомобилът е бил в гаранционен срок. В процесната застрахователна полица (л.10) е уговорен начин на ликвидация - право на официален сервиз на марката. Видно от приетото като доказателство уведомление за щета (л.117), е заявено искане обезщетението да бъде извършено чрез ремонт в доверен сервиз „Силвър Стар Ритейл“ ЕАД.

При така събраните доказателства, след като се установи, че л.а. „М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС е бил в гаранционен срок към датата на настъпване на процесното събитие и съгласно уговорките в договора по застраховка „каско“ ремонтът на автомобила е следвало да се извърши и е бил извършен в официален сервиз, то размерът на вземането по чл.411 КЗ се съразмерява със стойността на ремонтно – възстановителните дейности при официален сервиз на марката и модела на автомобила. От това следва, че възникналото в тежест на ответника вземане по чл.411 КЗ е в размер на 5374,75 лева – платеното застрахователно обезщетение заедно с 15 лева - ликвидационни разноски (чийто размер съдът намира за обичаен и установен съгласно чл.162 ГПК). Няма спор, че по извънсъдебно предявена претенция ответникът е извършил частично погасяване в размер на сумата от 2590,38 лева.

При това дължимият непогасен остатък се равнява на претендираната сума по главницата.

От горното следва, че искът за главното вземане е изцяло основателен и следва да се уважи така, както е предявен.

По иска по чл.86, ал.1 ЗЗД :

Съгласно нормата на чл.412 ал.3 КЗ застрахователят по застраховка “Гражданска отговорност” изпада в забава за плащане на задължението по чл.411 КЗ след изтичане на 30 3 дни от получаване на покана, ведно с прилагане на доказателствата, удостоверяващи фактите, на които се основава претендираното вземане.

В случая не се спори, че частичното плащане по претенцията е извършено на 05.12.2018г. При това за процесния период се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размер възлиза на сумата от 802 лева, определен на основание чл.162 ГПК и съгласно чл.86, ал.2 ЗЗД, вр. ПМС № 426/18.12.2014г. При това искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да се уважи в пълния предявен размер.

По разноските:

Предвид изхода на делото право на разноски има само ищецът, който е представил списък по чл.80 ГПК, като е доказал извършването на претендираните разноски. От тях следва да се присъди държавна такса в размер на 143,44 лева и депозит за вещо лице в размер на 175 лева. Ищецът е надвнесъл държавна такса (горницата над 143,44 лева до 161,63 лева) в размер от 18,19 лева, която сума подлежи на възстановяване съгласно чл.4б ЗДТ след подаване на нарочна молба с посочване на банкова сметка за превеждане на сумата. Ищецът претендира и заплащане на адв. възнаграждение в размер на 869,86 лева с ДДС, което е оспорено от ответника като прекомерно. Минималният размер на адв. възнаграждение в случая е 577,22 лева с ДДС съгласно чл.7, ал.2, т.2 (ред. до изм. бр. ДВ 88 от 2022г.) НМРАВ, вр. пар.2а ДР на НМРАВ. Като се има предвид невисоката правна и фактическа сложност на делото в сравнение с други дела със сходен предмет разноските в частта за адв. възнаграждение следва да се намалят до 700 лева (около 20 % завишение над минималния размер). Предвид изложеното на ищеца се следват разноски в общ размер от 1018,44 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „З.А.Д.Д. Ж.З.“ АД, ЕИК 200299615, със седалище и адрес на управление : гр. С*** да плати на „ЗАД А.Б.“ АД, ЕИК *60, със седалище и адрес на управление : гр. С** на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2784 лева – непогасен остатък от невъзстановена сума за платено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски за щети върху л.а. „М*“, модел “G*”, с рег. № **ТС, причинени при ПТП от 10.08.2018г. в гр.