Решение № 1647 от 22.10.2025, Административен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 1647

Ловеч, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ловеч - I тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

Членове:

ГЕОРГИ ХРИСТОВ

ДАНИЕЛА РАДЕВА

При секретар ТАТЯНА ТОТЕВА като разгледа докладваното от съдия ДИМИТРИНА ПАВЛОВА канд № 20257130600355 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на „Торос-Георги Цацов“ ЕООД, ЕИК ********* чрез управителя Г. П. Ц. против Решение № 42/02.07.2025г., постановено по АНД № 335 по описа за 2025 г. на Районен съд-Луковит, с което е потвърдено

По изложените в касационната жалба /КЖ/ и в писмена защита доводи за необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт се иска отмяна на Решението и постановяване на друго, с отмяна на издаденото наказателно постановление. Касационният жалбоподател счита, че извода на съда за извършено нарушение е неправилен, тъй като от една страна не са изяснени всички релевантни факти и обстоятелства по случая, от друга липсва индивидуализация на деянието, както и конкретизация на отговорността на търговското дружество. Сочи, че дори при наличие на формално нарушение, наложената имуществена санкция е несъразмерна с оглед липсата на вредни последици и данъчни щети. Излага аргументи, че случаят е маловажен и моли съдът да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка изтъква факта, че за деня има само една продажба на стойност 10 лева, за която е издаден касов бон, като наличността в касата в края на деня е била 10 лева, а не 20 лв., както е записано.

В съдебно заседание касаторът не изпраща представител. В депозирано по делото становище с вх.№ 2596 от 23.09.2025г. поддържа подадената жалба по изложените в нея съображения.

Ответникът по делото – Началник на отдел „Оперативни дейности” - Велико Търново, Дирекция „Оперативни дейности” в ГД „Фискален контрол”, в съдебно заседание чрез старши юрисконсулт А., оспорва жалбата и моли съда да отхвърли подадената касационна жалба като неоснователна, и потвърди решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на сто лева.

Окръжна прокуратура – Ловеч не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като прецени събраните по делото доказателства, обсъди доводите на страните и като извърши служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу решение, подлежащо на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Изведените в касационната жалба основания са за неправилно приложение на закона по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН. Разгледана по същество, се явява основателна по следните съображения:

В съответствие с разпоредбата на чл.220 от АПК касационният състав преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

Предмет на съдебен контрол пред Районен съд /РС/ - Луковит е било издаденото от ответника въз основа на АУАН серия АN, № [рег. номер] от 22.08.2023 г., Наказателно постановление /НП/ № 730837-[рег. номер]/ 12.12.2023 година, с което е наложено на касатора в настоящото производство административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл. 185, ал.2, изр.2-ро от ЗДДС във връзка с чл. 185, ал.1, предл. 2-ро от ЗДДС за извършено нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС.

Административнонаказателната отговорност е ангажирана с оглед установеното при проверка в 11:30часа на 10.07.2023г. в експлоатираният от ответника търговски обект- автомивка, находящ се в с.Торос, [улица], че не всяка промяна на касовата наличност извън случаите на продажби се регистрира във фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени” или „служебно изведени” суми в и от касата. Инсталираното и въведеното в експлоатация в обекта фискално устройство притежава функциите „служебно изведени” и „служебно въведени”. Наличното фискално устройство модел „Датекс DP-150” с регистрационен номер 4130354 в НАП, индивидуален номер (ИН) на ФУ [рег. номер] и ИН на фискалната памет 02894297 е разчетена касова наличност в размер на 10.00 лв., видно от разпечатаният от ФУ МФО без нулира на фискалната памет № 0000249/10.07.2023г.. Фактическата касова наличност в парични средства в касата на обекта, преброени по банкноти и монети, вписани в опис от Г. П. Ц. е в размер на 20.00 лева. Установената разлика между разчетената наличност по документи и фактическата наличност към момента на проверката е в размер на + 10.00 лв., която не е отразена в наличното в обекта ФУ, чрез функцията „служебно въведени”. Съставен е акт за нарушение № [рег. номер] от 22.08.2023 г., в който установеното от контролните органи е квалифицирано като нарушение на разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. Проверката е документирана в Протокол за извършена проверка серия АА № 0112799/10.07.2023 г., в който подробно са отразени констатациите от проверката. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ било издадено обжалваното НП. По съставения акт жалбоподателят е подал възражение / на л.12 от делото на РС/, което не е обсъдено в НП, а формално е отразено, че такова е постъпило и заведено с вх. № 15246 / 24.08.2023г. Наказващият орган се произнесъл по въпроса за маловажност на случая, като мотивирано е приел, че не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като нарушението е с висока степен на обществена опасност.

Първоинстанционният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите доказателства по предвиденият в НПК процесуален ред, въз основа на които правилно е установил фактическата обстановка. При тези доказателства, за да потвърди обжалваното наказателно постановление е приел, че НП е издадено, от компетентно длъжностно лице, според приложената по делото заповед, при спазване формалните изисквания за реквизити на чл. 57 от ЗАНН, като при ангажиране на административнонаказателната отговорност не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на атакуваното наказателно постановление. Наред с това е приел, че административнонаказващият орган /АНО/ е посочил точната правна квалификация, че извършеното нарушение е безспорно доказано. Аргументирал е, че от обективна страна формално е налице нарушение по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, което не съставлява маловажен случай, по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка е посочил, че нарушението, за извършването на което е санкциониран жалбоподателят, е формално, като законодателят е предвидил административно- наказателната отговорност в тези случаи да се реализира след самия факт на извършване на деянието, без необходимост от настъпване на някакъв вредоносен резултат. Според РС липсата на вредни последици не е самостоятелно основание, което да мотивира наказващия орган да приеме, че се касае за маловажен случай и да не наложи наказание в хипотезата на чл.28 от ЗАНН, като липсата на вреди обуславя единствено налагането на по-благоприятната санкция за нарушителя по чл. 185, ал. 1 ЗДДС. С оглед на което е направил извод, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно.

Настоящият касационен състав на Административен съд - Ловеч намира постановеното решение за валидно и допустимо, но неправилно.

Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящият касационен състав на съда. Последният не споделя правните изводи на решаващият съд за неприложимост в конкретния случай на чл. 28 от ЗАНН.

Няма спор, че като не е изпълнило задължението си да отбележи във ФУ промяната на касовата наличност на 10.07.2023 год. в момента на извършването й, а именно въвеждането в касата на сумата от 10.00 лева, Дружеството е осъществило състава на нарушението, визирано в разпоредбата на чл.33, ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006 год. на МФ за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални устройства.

В случая осъщественото конкретно деяние обективно отговаря на признаците на административно нарушение, но същото е маловажен случай. При извършената проверка не са установени каквито и да било други нарушения на фискалната дисциплина от страна на дружеството, липсват и доказателства за предходни такива. Няма данни на дружеството да са налагани наказания по Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства и по ЗДДС.

Следва да се съобрази, че значимостта на обществените отношения, които регулира ЗАДС, не игнорира необходимостта от извършването на преценка с оглед обществената опасност на конкретното деяние и нарушител.

Установеното нарушение не води до неотразяване на приходи, т.е. извършеното деяние формално покрива признаците на административно нарушение, но по същество липсват вредни последици от него.

С нарушението не са засегнати в сериозна степен обществените отношения с оглед изложената по-горе фактическа установеност, които са регулирани от ЗДДС и Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на Министерство на финансите за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, т.к. от една страна няма реално възникнала щета за фиска, като за извършената от проверяващите инспектори контролна покупка е бил издаден касов бон, респ. не е налице препятстване на правилната отчетност на дейността на дружеството и от друга – АНО не е съобразил обстоятелството, че при проверката в търговския обект други нарушения на данъчното законодателство не са били констатирани, което обстоятелство до голяма степен навежда на извод за по-скоро проявена недостатъчна прецизност от търговеца, а не толкова на целенасочено поведение от негова страна, целящо да увреди интересите на фиска. С оглед на това, неправилно РС е приел, че при фактическата установеност визираното деяние в акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление, макар да осъществява формално признаците на административно нарушение не се явява маловажно. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да се прецени и ниската стойност на установената разлика в наличността. Наред с липсата на констатирани отегчаващи отговорността обстоятелства, като нарушението, както се посочи по-горе е извършено за първи път. При това санкцията, дори в минималния си размер би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо действие, предвид и икономическата обстановка в тази част на страната.

Безспорно, в Закона за административните нарушения и наказания не е предвиден законен критерий за маловажни случаи, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, при които е извършено нарушението, като определяща е ролята на степента на обществена опасност на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, значимостта на конкретно увредените обществени отношения. По смисъла на чл.93 т.9 от НК, приложим на основание чл.11 от ЗАНН, деянието е маловажен случай когато степента на обществената му опасност е по-ниска от обикновените случай на нарушения от съответния вид, поради липса или незначителност на вредните последици или поради наличие на други смекчаващи обстоятелства.

Наред с понятието административно нарушение в чл.6 от ЗАНН, законът си служи и с понятията „маловажни“ и „явно маловажни“ нарушения, съответно в разпоредбите на чл.28, ал.1 и чл.39, ал.1 от ЗАНН. Наказващият орган има задължението да приложи правилно закона при извършване на преценка дали са налице основанията по чл.28 от ЗАНН, отграничавайки „маловажните“ случаи на административни нарушения от нарушенията, съдържащи се в обхвата на чл.6 от ЗАНН.

Разпечатката съдържа 32 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c093991a-ba39-4151-aba2-b5ca8af21e70