Решение № 77 от 23.03.2023, Окръжен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Шумен, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Йордан В. Димов при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Мирослав Г. Маринов Въззивно гражданско дело № 20223600500554 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №741 от 12.10.2022г. по гр.д.№3039/2021г., Районен съд - гр.Шумен е признал за установено по отношение на Д. Р. С. с ЕГН **********, че Г. С. Х. с ЕГН **********, е собственик на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***; адрес : гр. Шумен, бул. ....“ № 69, ет. 1, гараж 12; обекта е разположен в поземлен имот с идентификатор ***, на етаж 1, с площ 20,48 кв.м.; предназначение: хангар, депо, гараж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: № ***; под обекта: няма; над обекта: № ***., и е отхвърлил предявения от Г. С. Х. срещу Д. Р. С. иск с правно основание чл.108 ЗС, в частта му, за осъждане на ответницата да предаде владението на 1/2 ид.ч. от горния гараж, като неоснователен. На ответницата са присъдени 600 лева деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение останал ищеца, който обжалва решението на районния съд в отхвърлителната му част, като сочи доводи за неправилност, и молят съда да го отмени и постанови друго, с което ищцовата претенция да бъде уважена изцяло.

В срока по чл.263 от ГПК, въззиваемата страна е депозирала отговор на жалбата, в който излага, че решението е правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е подадена в срок, редовна и процесуално допустима.

Съдът констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради 1 което и спора следва да се разгледа по същество.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите изложени в жалбата, становищата на страните, и прецени поотделно, и в съвкупност събраните по делото доказателства, намери жалбата за неоснователна.

Районен съд - гр.Шумен е бил сезиран с искова претенция по чл.108 от ЗС от Г. С. Х. срещу Д. Р. С.. Ищеца излага, че с ответницата са съсобственици, притежаващи по 1/2 ид.ч. от гореописания гараж, находящ се в гр. Шумен, бул. ....“ № 69, ет. 1. С Решение №287/29.03.2018г. по гр.д.№2990/2017г. на ШРС, имота бил допуснат до делба при квоти по 1/2 ид.ч. между ищцата и бившия и съпруг Р.С.С. а с Решение №690/11.07.2018г. по с.д. имотът бил изнесен на публична продан, но към настоящия момент проданта не била осъществена. С определение от 05.01.2018г. по с.д. съдът конституирал Д. Р. С., доколкото след образуване на делото за делба, с НА за дарение на идеална част №......2017г., Р.С.С. прехвърлил своята идеална част от гаража на дъщерята на страните Д. С.. Ищцата сочи, че към настоящия момент дъщеря и владеела и ползвала имота, което сама заявила в съдебно заседание от 24.06.2020г. по гр.д.№3343/2019г. по описа на ШРС. Ищеца нямал достъп до своята идеална част от гаража, която се ползвала от ответницата без основание, поради което и предявява ревандикационната претенция за притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота.

В депозирания отговор, ответната страна сочи, че действително притежават с майка си по 1/2 ид.ч. от процесния гараж. Имота бил изнесен на публична продан, но по инициатива на ищцата изпълнителното дело било прекратено на 17.06.2019г. Излага, че е ползвала гаража само до размера на собствената си идеална част, без да ограничава или отнема владението върху притежаваната от ищцата 1/2 ид.ч. Повече от 6 г. ищцата държала в гаража свои вещи - стари електроуреди и мебели, които били обемисти и така разположени, че запълвали голяма част от помещението, поради което и откакто ответницата придобила собствеността била ползвала гаража само два пъти за паркиране на личния си автомобил, когато се прибирала от София, където живеела трайно от 2016г. В началото на 2020г. ответницата пренесла и съхранявала в гаража и свои лични вещи - кашон с учебници, 2 торби със стари дрехи, 4 автомобилни гуми и 4 малки хладилни чанти и др. дребни вещи, които не запълвали половината от гаража. Имала намерение да разтовари и съхранява в гаража и други свои вещи, поради което и преди да го стори решила да заплати половината от пазарния наем за гаража, определен от вещо лице по гр.д.№3343/2019г. ШРС, 40 лв. месечно, и превела 80 лева - наем за два месеца по банковата сметка на майка си. В началото на м.Септември 2020г. ответницата получила писмо от адвоката на майка си, която я уведомила, че ищцата не желае ответницата да ползва целия гараж. Съобразявайки се с това и нежелаейки да усложнява влошените отношения между двете, ответницата се отказала от намеренията си да ползва целия гараж и не пренесла в него други свои вещи.

Адвоката на ищцата настоявал ответницата да предостави ключ от гаража, но поради липсата на комуникация и координация между ответницата и ищцата за предаване на ключ, ответницата преценила да осигури свободен достъп до гаража, като го остави отключен и досега не го била заключвала.

2

От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и видно от представените писмени доказателства, същите са съсобственици на по 1/2 ид.ч. от процесния гараж. Разпитаната в първоинстанционното производство ищцова свидетелка- Х.А., майка на ищцата излага, че ищцата живее в гр.София от 5 - 6 години, и от нея знаела, че няма ключ за гаража, не била ходила откакто е разведена дъщеря и до гаража, но в деня на делото, преди заседанието /11ч. на 17.05.2022г./, ходила до гаража с дъщеря си и той бил заключен с ключ. Другата свидетелка на ищцата С.А. сочи че през октомври 2021г. ходила заедно с нея до гаража, но било заключено, първата врата, която била обща за гаражите била заключена. Свидетеля Р.С., баща на ответницата и бивш съпруг на ищцата, излага, че предоставил ключовете от гаража на дъщеря си след прехвърлянето на собствеността, и първоначално тя държала там гумите за автомобила си и други дребни вещи. В гаража освен вещите на дъщеря му, имало и вещи на ищцата, които стояли там от развода им - стар хладилник, касетофон , малко хладилниче, стари мебели, шкафове, които все още били там. След неразбирателството между страните през есента на 2020г., ответницата оставила гаража отключен и от тогава не бил заключван, като от време на време му правели проверки, заради съхраняваните стари вещи. При последното идване на ответницата в града - по Коледа 2021г. изнесли гумите с джантите и хладилните кутии и в момента тя нямала в гаража вещи, които да са и необходими. Гаражът бил затворен но отключен. Свидетеля М.Й. собственик на съседен гараж, излага че повече от 2 години гаража е отключен. През зимата от силните ветрове, понякога вратата се отваряла и той се обаждал на Р.С. за да го уведоми за това, и че я е затворил. Входните гаражни врати не се затваряли, а били постоянно отворени. Въпреки приетото от първоинстанционния съд недопустимо /допустимия способ за събиране на доказателството е чрез оглед по реда на чл.204 и сл. ГПК, съответно с разпит на свидетели в частта, съдържаща изявления на лица/ доказателство "Констативен протокол" изготвен от помощник - нотариус, доколкото доказателството е допуснато с оглед опровергаване на свидетелските показания на свидетелката С.А. и с него са представени и веществени доказателства - снимки на външните входни врати на гаражите, от които е видно, че от значително време стоят постоянно отворени, последните следва да се ценят като относимо и допустимо доказателство.

Така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи: За уважаването на ревандикационния иск, какъвто е настоящият, е необходимо наличието, в кумулативна даденост на следните три предпоставки: на първо място, имотът, предмет на иска, да е собственост на ищеца, на второ - този имот да се владее от ответника, и на трето да се владее от него без основание. С оглед правилата за разпределяне на доказателствената тежест, в тежест на ищеца е, при условията на главно и пълно доказване, да установи наличието на положителните предпоставки, а на ответника - че владее на правно основание.

В настоящия казус безспорен е факта на правото на собственост върху спорния процесния имот на ищцата и ответницата - по 1/2 идеална част. Спор е налице по отношение на твърдяното от ищеца владение /държане/ на собствената му 1/2 ид.ч.. Съдът намира, че ищцовата страна не е успяла, при условията на главно и пълно доказване, да установи 3 соченото от нея обстоятелство, че ответница владее /държи/ нейната 1/2 ид.ч. от имота.

Показанията на ищцовите свидетели, освен че противоречат на останалите събрани по делото доказателства, не установят с категоричност заключването на гаража, а степента на достоверност на показанията на майката на ищцата следва да се преценява с оглед вероятна заинтересованост, съобразно чл.172 ГПК. Свидетелят М.Й. е незаинтересован от изхода на спора и потвърждава твърденията на ответната страна, че гаража е оставен отключен от близо две години. Единствено влошените отношения между страните са пречка да упражняват пълноценно правото си на собственост, а не се установява соченото от ищеца владеене /държане/ на цялата вещ. Ето защо предявения иск е неоснователен в осъдителната си част, и като такъв следва да се отхвърли. Ответната страна не е оспорвала правото на собственост на ищцата, поради което и последната следва да понесе деловодните разноски.

Предвид изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в атакуваната част.

На въззиваемата страна следва да се присъдят деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1500 лева.

Водим от горното, и на основание чл.272 от ГПК, Шуменският окръжен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №741 от 12.10.2022г. по гр.д.№3039/2021г.по описа на Районен съд - гр.Шумен, В ЧАСТТА , с която е отхвърлен предявения от Г. С. Х. с ЕГН ********** срещу Д. Р. С. с ЕГН **********, иск, с правно основание чл. 108 от ЗС, в частта му, за осъждането и, да предаде владението на ½ ид.ч. от самостоятелен обект в сграда, с идентификатор ***; адрес : гр. Шумен, бул. ....“ № 69, ет. 1, гараж 12; обекта е разположен в поземлен имот с идентификатор ***, на етаж 1, с площ 20,48 кв.м.; предназначение: хангар, депо, гараж, при съседни самостоятелни обекти в сградата : на същия етаж: № ***; под обекта: няма; над обекта: № ***.

В необжалваната част решението е влязло в законна сила.

ОСЪЖДА Г. С. Х. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на Д. Р. С. с ЕГН ********** деловодни разноски за въззивното производство в размер на 1500 лева.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5