Решение № 215 от 13.06.2023, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. П., 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Петя Кр. Б. като разгледа докладваното от Минка П. Трънджиева Въззивно гражданско дело № 20235200500294 по описа за 2023 година

Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански процесуален кодекс.

С решение на Районен съд П. , постановено по гр.д.№ 2955 по описа за 2020 година е отхвърлен предявеният от П. С. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул.

„Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 против М. Б. Р., ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл. П., ул. „Д.“ № 12, Ц. С. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. Р.“ № 7, ет. 8, ап. 33 и С. С. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „О.“ № 37, ет. 1, ап.

3 иск с правно основание чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 66 кв.м., находяща се в УПИ ХV-191, кв. 38 по плана на с. С., общ. С., обл. П., при съседи: УПИ ХVІ-185, УПИ ІІІ184, УПИ ХІV-192 и улица, при квоти: ½ ид.ч. за ищцата П. С. Р. и по 1/6 ид.ч. за всеки от ответниците М. Б. Р., Ц. С. Р. и С. С. П..

Осъдена е П. С. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 да заплати на М. Б. Р., ЕГН ********** от с. С., общ. С., обл. П., ул.

„Д.“ № 12, Ц. С. Р., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. Р.“ № 7, ет. 8, ап. 33 и С.

С. П., ЕГН ********** от гр. П., ул. „О.“ № 37, ет. 1, ап. 3 разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

1

Осъдена е на основание чл. 9 от ТДТГПК П. С. Р., ЕГН ********** от гр. С., ул. „Я.В.“, бл. 29, вх. А, ет. 8, ап. 23 да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 50 лв.

Така постановеното решение е обжалвано от П. Р. ,чрез процесуалния и представител адв. С..

Моли решението да бъде отменено и допусната делба на недвижимия имот. Съдът неправилно приел,че процесния имот – двуетажна къща е построен от брата на ищцата С.Р. през 2000 г. Не било ясно как съдът е приел това , като констативния нотариален акт за имота бил издаден през 2013 година.

Неправилни били изводите на съда че за процесния строеж/за който няма валидно учредено право на строеж /не трябвало да се иска разрешение за строеж от майката на ищцата Ц.на Р. .При извършеното дарение на 15.9.1997г. като дарител участвала и майката Ц.на Р. Счита , че към 1997г. земята е обща на двамата родители на ищцата и всичко съответно също .След извършеното дарение ищцата П. Р. станала собственик на 1/2 идеална част от земята и на всичко останало построено върху нея съгласно чл. 92 от ЗС .

Съдът неправилно кредитирал показания на св.Д. която живеела в съседна къща без прозорци и на свидетел К. който живее много далече от процесния имот Съдът не изложил мотиви защо визата за проектиране е на бащата С.Р. , а не на сина му С.Г.

С.Г.продължил действията по имота но без да демонстрира владение по отношение на сестра си П. Р. . Владелецът на новата вещ следвало да демонстрира владението като свое по отношение на другият съсобственик на земята .В този смисъл имало задължителна съдебна практика.

Доказателствени искания не са направени.

В срок е постъпила жалба и лично от П. Р..

В нея тя излага съображенията си относно неправилното кредитиране от съда на показанията на св. Д. , К. , З..

Прилага към жалбата си писмени доказателства, които вече са приети по делото.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците по иска М. Р. , Ц. Р. и С. П., представлявани от адв. Ц..

Те намират решението за правилно и законосъобразно и молят да бъде потвърдено.

В жалбата неправилно се сочела като прието то съда година на построяване 2000г., тъй като сградата била построена в периода от 19881990г. По делото били събрани множество писмени доказателства, че сградата е построена от С.Р. и съпругата му, като строителството било извършено със съгласието на баща му С. - собственик на поземления имот.

2

Към момента на извършване на строителството С. не е разполагал с нотариален акт за собственост върху дворното място.

Покойният С. П.Р. се снабдил с констативен нотариален акт за собственост на дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда, както и за другите сградите в имота /без прроцесната/ едва на 23.05.1997г. Тази сграда с площ от 66 кв.м. не фигурирала в нотариалния акт , тъй като С. П.Р. не я е считал за своя собственост , тъй като е била построена с негово съгласие от неговия син С. и снаха му М..

На 08.09.1997г., С. П.Р. подписал декларация съгласно чл.56, ал.2, т.2 от Закона за териториално и селищно устройство, с която е дал своето изрично писмено съгласие неговият син С. С.Р. да построи и узакони на свое име жилищна сграда в собствения му парцел XV-191 в квартал 38 по регулационния план на с.С. и същата да бъде негова собственост. Всички строителни книжа и разрешения съгласно чл.224, 225 т.1, чл.231 от ПППЗТСУ да бъдат издавани на името на С. С.Р.. Същият се ползва с всички права и задължения на ЗТСУ, като носи отговорност за изпълнението на ЗТСУ. Подписа и съдържанието на декларацията са заверени от В.Т.Б. - кмет на кметство С. под рег.№249/08.09.1997г.

Всички строителни книжа за узаконяване на жилищната сграда били издадени на името на С. С.Р.. Устновено ило и то показанията на свидетелите ,че сградата е построена от С.Р..

С Констативен акт №8 от 03.09.1997г., изд. от Община С., на 03.09.1997г. е извършена проверка и обследване на строителството на обект в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С., при което е констатирано, че строителството на процесната жилищната сграда е започнато от С. С.Р. от с.С. в парцел XV -191 в квартал 38 на с.С. върху 63 кв.м. през периода 1988-1990г.

Изпълнена е едноетажна сграда със сутерен и тавански етаж на уличната и дворищната линия съгласно одобрено ЧКЗП, одобрено със Заповед 37/30.07.1997г.

По делото били представени одобрени архитектурни проекти от Община С. от 03.09.1997г. за узаконяване на жилищната сграда в парцел XV 191 в квартал 38 на с.С. на името на С. Ст. Р., както и Конструктивно становище относно узаконяване на жилищна сграда на С. Ст. Р. в парцел XV 191 в квартал 38 на с.С., изд. от инж.М. С..

Издаден е и Акт за узаконяване №16 от 09.09.1997г., изд. от гл.архитект Б.Б.

Времето на строителството на жилищната сграда се установявало и от представената по делото фактура от 11.11.1989г. за закупуване на тухли за построяването на сградата.

С нотариално заверена декларация от 30.12.1992г., Н.И.Ш., родом от с.С. е дал своето съгласие на неговия съсед С. С.Р. да построи на граничната регулационна линия с неговия парцел XVI-185 жилищна сграда.

3

След построяването и узаконяването на жилищната сграда С. С.Р. и неговата съпруга М. Р. декларирали жилищната сграда в Община С. и заплащали данък сгради и такса смет от датата на узаконяването до ден днешен.

Неоснователно се правели доводи във въззивната жалба за дисредитиране показанията на разиптаните свидетели.

Действително визата за проектиране била на името на бащата С.Р. и съдът обсъдил тези факти , приемайки, че макар и някои единични документи като визата например са издадени на името на бащата, тъй като той е бил собственик на поземления имот към онзи момент, това не доказва ,че той е строил сградата.

След построяването на жилищната сграда С. и съпругата му М. демонстрирали явно намерението си да своят жилищната сграда за себе спрямо всички и спрямо ищцата П. Р.. Те заживели в нея, само те я владеели .В нея те отгледали децата си – пълнолетни към момента. След смъртта на С.Р., жилищната сграда се владеела от неговата съпруга М. Р., която продължава да живее в нея и понастоящем, както и от двете и дъщери, които макар да живеят в гр. П. редовно посещават майка си в с. С.. Никой друг нямал достъп до къщата и никога не е имал.

Съдът , като прецени валидността и допустимостта на постановеното решение , а да се произнесе по съществото на спора , взе предвид следното:

В исковата си молба против М. Р.,Ц. Р. и С. П. ищцата П. Р. твърди че всички те са наследници на С. П.Р., починал на 01.09.2006г. Този наследодател дарил недвижим имот с нотариален акт №122, том XI, нот. дело №3438/1997г. на ищцата и на нейния брат-С. С.Р., починал на 23.10.2011г., и оставил за наследници ответниците.

Предмет на дарението при равни права за страните бил недвижим имот - дворно място, представляващо УПИ XV-191, квартал 38 по плана на село С., област П., състоящ се целият от 630 кв.м. при уредени регулационни отношения ведно с полумасивна жилищна сграда-едноетажна на площ от 77 кв.м. и стопанска постройка- паянтова на площ от 60 кв.м. при съседи на имота: УПИ XVI-185, УПИ ІІІ-184 ,ИПИ ХІV-192 и улица.

В имота имало и двуетажна масивна жилищна сграда на площ от 66 кв.м., която ,построена от общия наследодател и останала в наследство след неговата смърт.

След смъртта на брат и-С. С.Р. през 2011г., съпругата му-М. Б. Р., както и двете й дъщери, са се снабдили с нотариален акт №27, том I I, рег.№2295, нотариално дело № 189/2013г. за собственост по давностно владение при квоти 4/6 ид.ч. за първата ответница и по 1/6 ид.ч. за втората и третата ответници за двуетажна масивна жилищна сграда, застроена върху 66 кв.м. в У ПИ XV-191, квартал 38 по плана на село С., област П. при съседи: УПИ XVI-185, УПИ III-184, У ПИ XIV- 192 и улица.

4

Твърди, че този имот е наследствен и не е придобит по давност от нейния брат ,тъй като той е починал през 2011 година , а нотариалния акт бил издаден през 2013 година.

Тъй като по силата на дарението ищцата притежавала 1/ 2 идеална част от дворното място, то и описаната жилищна сграда била съсобствена между нея и брат и ,респективно наследниците му при равни права.

Моли да бъде допусната делба на жилищната сграда при права ½ идеална част за нея и ½ за ответниците.

В срок е постъпил писмен отговор от ответниците.

Ответниците оспорват иска за делба , като твърдят, че няма съсобственост върху описаната жилищна сграда между ищцата и ответниците. Подържат , че сградата е изключителна собственост на ответниците .

Жилищната сграда не била построена от С. П.Р., както се твърди в исковата молба ,а от наследодателя на ответниците по време на брака им с първата ответница.

Строителството на жилищната сграда било реализирано в периода от 1988 г. – 1990 г. Строителството на сградата било извършено в дворно място, което е принадлежало на бащата на С.Р.- С.Р., който към момента на извършване на строителството не е разполагал с нотариален акт за собственост върху дворното място.

На 23.05.1997г. покойният С. П.Р. се снабдява с констативен нотариален акт за собственост на дворното място, в което е построена процесната жилищна сграда, както и за другите сградите в имота ,но без сградата , чиято делба се иска.

С издадения нотариален акт , позовавайки се на давностно владение и наследство- №54, том III, дело №1340/1997г., С. П.Р. бил признат за собственик на дворно място от 630 кв.м., съставляващо имот пл.№191, за който е отреден урегулиран парцел XV-191 от 630 кв.м. в квартал 38 по плана на с.С., ведно с полумасивна жилищна сграда застроена върху 77 кв.м. и стопанска постройка върху 60 кв.м.