Решение № 1697 от 02.10.2026, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1697

Враца, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - I състав, в съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

При секретар ДАНИЕЛА ВАНЧИКОВА като разгледа докладваното от съдия СИЛВИЯ ЖИТАРСКА административно дело № 20267080700291 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 172, ал. 5 от ЗДвП.

Образувано е по жалба на Г. И. П. от [населено място], * Заповед за прилагане на ПАМ № GPAM-1296090/04.06.2026г. на мл.автоконтрольор сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Враца, с която на основание чл.171, т.1, б. „з“ гг) ЗДвП е наложена ПАМ - временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

В жалбата се развиват подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Твърди се, че законодателно са предвидени разпоредби, които задължават съответните държавни контролиращи и наказващи органи да уведомяват собственика/ползвателя на съответното МПС за липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите и за служебно извършената дерегистрация. Едва след изпълнението на тези задължения от съответните органи може да се налага наказание за свързаните с това нарушения, както и да се прилагат спрямо водачите каквито и да са принудителни мерки. В случая администрацията не е изпълнила тези свои задължения, поради което жалбоподателят, дори и да е собственик, не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянията по чл. 140, ал. 1 и чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Иска се отмяна на заповедта и присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът – мл.автоконтрольор сектор „Пътна полиция“, ОДМВР - Враца, редовно призован не се представлява в с.з. и не изразява становище по жалбата. В съпроводително писмо вх. № 1590/15.06.2026 г., е направено искане от Началник на сектор „Пътна полиция“– Враца, който не е страна в настоящето производство, в случай на уважаване на жалбата, да бъде присъдено адвокатско възнаграждение под минимално определеното в Наредба № 1/09.07.2004 г. позовавайки се на фактическата и правна сложност на делото и практиката на СЕС.

По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е заверено копие от образуваната пред административния орган преписка.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с доводите и твърденията на страните, приема за установено следното:

Жалбата е подадена срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от лице с правен интерес от обжалването, в качеството му на адресат на акта, с който се засягат негови права и в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, регламентиран в чл. 149, ал. 1 от АПК. Видно от разписката върху оспорената заповед, същата е получена от адресата на 04.06.2026 г., а жалбата против нея е депозирана чрез органа на 10.06.2026 г., с оглед на което същата се явява процесуално ДОПУСТИМА.

Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

От приложените към административната преписка доказателства се установява, че на 04.06.2026г. около 17:15 часа на жалбоподателя е съставен АУАН Серия GA № 3809310 от мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца за това, че в [населено място], по [улица]управлява лек автомобил [Марка], модел С4, с рег. № [рег. номер], негова собственост, като автомобилът е със служебно прекратена регистрация от 04.06.2026г. по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП. Констатираното в АУАН е прието за виновно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП.

На същата дата е издадена оспорената в настоящото производство Заповед № GPAM-1296090 на мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца, с която на жалбоподателя на основание чл. 22 ЗАНН и чл. 171, т. 1, б. „з“ /гг/ от ЗДвП е приложена ПАМ – Временно отнемане на СУМПС на водача, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца и е отнето СУМПС [номер].

На следващия ден 05.06.2026г. в 09:41ч. е изпълнено задължението за сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ за посочения в АУАН автомобил, видно от справка на Гаранционния фонда като застраховката е с валидност от 09:41 ч. на 05.06.2026 г. до 04.06.2027 г, 23:59 ч.

Към преписката е приложен цитирания АУАН Серия GA № 3809310 от 04.06.2026г., в който е изложена същата фактическа обстановка, заверени копия от Справка от АИС Регистрация и Справка за нарушител/водач, и Заповед № 369з-2384/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР – Враца, относно оправомощените длъжностни лица от същата дирекция да прилагат ПАМ по ЗДвП.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съгласно изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен, въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, като съгласно ал. 2 на същия член съдът следва да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

Настоящият съдебен състав счита, че оспореният в настоящото производство акт е издаден от компетентен орган, в рамките на предоставените му правомощия. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП принудителните административни мерки по чл.171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 от закона се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол, съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. В случая по делото няма спор, че оспорената заповед е издадена от мл.автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР - Враца, чиято компетентност е установена от т. 2.2 на приложената по делото Заповед № 369з-2384/09.09.2025г. на Директора на ОДМВР – Враца.

Следователно ЗППАМ е издадена от материално и териториално компетентен орган, на когото законосъобразно са делегирани правомощия да прилага ПАМ по чл.171, т.1 от ЗДвП, с оглед на което не са налице отменителни основания по чл.146, т.1 от АПК.

Заповедта съответства на предвидената за нея мотивирана писмена форма по чл.172, ал.1 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2, т. 1-8 от АПК относно наименованието на органа - издател, неговия адресат, фактически и правни основания за издаването му, има ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност.

Нарушението, за което е приложена ПАМ касае деятелност на водач на МПС, изразяваща се в управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като е посочено времето, мястото на извършване и вида на управляваното от него МПС.

В текста на заповедта фигурира фактическото обстоятелство, съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка. В случая установените в АУАН обстоятелства са послужили като фактическо основание за издаване на ЗППАМ. Изложените мотиви в оспорената заповед са достатъчни, за да може жалбоподателят да разбере съображенията на административния орган за издаване на приложената му ПАМ. Не е налице нарушение на административнопроизводствените правила, което да е съществено и да води до ограничаване правото на защита на лицето, обект на административната принуда. Съдът не констатира нарушения на процедурата, които да са повлияли или да биха могли да повлияят върху крайния извод на административния орган, съответно на съда. Освен това за прилагане на мярката не се изисква приемане и обсъждане на възражения на лицето, спрямо което тя е приложена, с оглед на което се налага извода, че липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК.

Независимо от горното ЗППАМ е незаконосъобразна, поради постановяването ѝ в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, като съображенията за това са следните:

С изменението на ЗДвП в ДВ бр. 64 от 5.08.2025 г., в сила от 7.09.2025 г., е въведена нова хипотеза по чл.171, т. 1, а именно б. „з“, съгласно която извън случаите по букви „а“ – „ж“, който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, като в б. з) гг) е предвидено: 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5 ЗДвП.

В оспорения акт е прието, че жалбоподателят е извършил нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй като на посочените там дата и място е управлявал автомобил, чиято регистрация е била служебно прекратена по реда на чл.143, ал.10 от ЗДвП, считано от 04.06.2026г. Според цитираната разпоредба (в действащата редакция) служебно се прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането КЗ). Служебно прекратена регистрация на пътно превозно средство се възстановява служебно при предоставени данни за сключена застраховка от Гаранционния фонд по реда на чл. 574, ал. 6 от КЗ или по желание на собственика след представяне на валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. След изменението на чл.143, ал. 10 от ЗДвП с ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г. вече е отпаднало предвиденото преди това задължение да се уведомява собственикът на МПС за служебно прекратената регистрация от служители на ОДМВР. Независимо от горното обаче, в чл.18б, ал. 2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства все още стои изискването при прекратяване регистрацията да се уведомява собственикът на ПС, посочен в регистъра.

Наред с това, към настоящия момент уведомление до собственика на ППС следва да се изпрати от информационния център, съгласно правилото на чл. 574, ал. 10 от КЗ. Според цитираната разпоредба, информационният център уведомява собствениците на превозни средства, за които не е сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите или сключеният застрахователен договор е бил прекратен и не е подновен, като им дава срок от 14 дни, считано от датата на изпращане на уведомлението да представят доказателства за наличие на сключен и действащ застрахователен договор за тази застраховка. Едва ако в този срок не са били предоставени исканите доказателства, Гаранционният фонд (ГФ) уведомява органите, които регистрират ППС в Република България, да прекратят регистрацията на превозното средство (чл. 574, ал. 11 от КЗ). Това става чрез автоматизирано уведомление от Гаранционния фонд по чл. 24 от Наредба № 54 от 30.12.2016 г. за регистрите на Гаранционния фонд за обмена и защитата на информацията и за издаването и отчитането на задължителните застраховки по чл. 461, т. 1 и 2 от Кодекса за застраховането.

По делото няма данни, липсват и твърдения, собственикът на процесното МПС да е бил надлежно уведомен от ГФ по реда и при условията на КЗ за липсата на сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, както и от органа по регистрация за служебно прекратената такава.

Прекратяването на регистрацията на МПС в тези хипотези не настъпва по силата на закона, а законодателят е предвидил процедура и ред за служебно прекратяване на регистрацията на пътни превозни средства, която следва да се изпълни, за да е налице законосъобразно упражняване на правомощията от административните органи. Безспорно уведомяването на собственика на ППС за служебно прекратената регистрация не е елемент от фактическия състав на прекратяването на регистрацията, а е последващо обстоятелство. То обаче има пряко отношение към субективния елемент на административното нарушение по чл.175, ал. 3 от ЗДвП и е от съществено значение, за да се прецени дали уличеното лице е действало виновно. Следва да се отбележи, че тази информация не е публично достъпна и собственикът на МПС обективно няма как да знае кога точно е прекратена служебно регистрацията на това МПС. Знанието за точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието. Обратното би довело до отговорност въз основа на предположение за знание. Едва след момента на узнаването на този факт собственикът е длъжен да съобрази поведението си с дерегистрацията на моторното превозно средство и с породените от нея правни последици, като узнаването подлежи на доказване с всички доказателствени средства.

Разпечатката съдържа 34 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c0927619-5ba6-431d-b356-03b60d48b241