Определение № 107 от 27.02.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 107 гр. В., 27.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

В.Й.М.

Г.П.Й. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500081 по описа за 2026 година

Районен съд - К. с Определение № 45 от 13.02.2026 г. по ч.гр.д. № 786 / 2025 г. отхвърля подадената молба на основание чл. 420 ал. 2 т. 2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение по образуваното въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 646 изпълнително дело № 7832/2025 г. по описа на ЧСИ А.Р., с рег. № 930 към КЧСИ, ведно с разписка за получаването и, видно от която поканата е връчена на 16.01.2026 г.

Срещу определението е подадена частна жалба от Д. Д. Д., ЕГН:

********** с постоянен и настоящ адрес: Гр. Н. *** чрез адв.А. Д. ,член на САК ,личен № 1000768210, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр.

София, р- н „Средец“, ж.к. „Яворов“, ул. „Хан Омуртаг” № 74, ет. 1, ап. 1, тел.

******.

Сочи се ,че на 16.11.2025 г. е разпоредено издаването на заповед за изпълнение № 646 по гр.д.№ 786 по описа за 2025 г. на Районен съд - К. по искане на взискателя "ТИ БИ АИ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023, със седалище и адрес на управление: гр. София, , п.к. 1421, р- н Лозенец, ул. Димитър Хаджикоцев № 52-54 Телефон: ******, Факс: ******, представлявано от В. А.

Г., А. Ч. Д., Л.Т. - всеки двама заедно, в качеството им на представители срещу Д. Д. Д., ЕГН: **********. С процесната заповед било разпоредено на длъжника Д. Д. Д., ЕГН: ********** да заплати на кредитора ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023 сумата от 7327.17 лв., представляваща главница 1 ведно със законна лихва от 12.11.2025 г. до окончателното плащане, сумата от 1624.33 лв., представляваща договорна лихва за периода 05.04.2025 г. до 24.09.2025 г., 143.65 лева, представляваща мораторна лихва за периода 05.04.2025 г. до 29.10.2025 г. по Договор за заем № 720031155168 и сумата от 254.62 лв. - разноски за държавна такса и 100 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.

В процесната Заповед било посочено, че вземането произтича от следните обстоятелства Договор за заем № 720031155168.

Заповедта за изпълнение била издадена по реда чл.417 и 418 ГПК.

Твърди ,че Районен съд - К. с Определение № 45 от 13.02.2026г. по ч.гр.д. № 786 / 2025 г. отхвърлил подадената молба на основание чл. 420 ал. 2 т. 2 от ГПК за спиране на незабавното изпълнение по образуваното въз основа на Заповед за незабавно изпълнение № 646 изпълнително дело № 7832/2025 г. по описа на ЧСИ А.Р., с рег. № 930 към КЧСИ, ведно с разписка за получаването и, видно от която поканата е връчена на 16.01.2026 г.

Поддържа се ,че определението, с което се отхвърля молбата ,е неправилно по следните причини:

Съгласно чл. 420, ал. 2, т. 2 от ГПК съдът, постановил незабавното изпълнение, може да го спре и без да е необходимо обезпечението по ал. 1, когато е направено искане за спиране, подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител. В случая се моли да бъде спряно незабавното изпълнение на заповедта на основание чл.420, ал. 2, т.2 от ГПК поради следното :

Д. Д. имал качеството потребител, доколкото при сключването на договора за потребителски кредит действал извън рамките на своята професионална или търговска дейност.

Молителят бил търговец и бил сключил договора в рамките на търговската си дейност.

ЗПК бил приложимият закон за уреждане отношенията между страните респ. договорът трябвало да отговаря на изискванията на същия.

Законът изисквал спиране при наличието на неравноправни клаузи по договор с потребителя и на по-голямо основание следвало да се постанови такова, ако има основания, водещи до нищожност на целия договор, каквито 2 са посочени в молбата по чл. 420 ал. 2, т. 2 от ГПК.

1.

Договор за заем № 720031155168 бил недействителен/ неравноправен/ на основание чл. 22 във вр. с чл. 11, ал.1, т. 20 от ЗПК.

Сочи,че ЗПК в чл. 11 ал. 1 т. 20 определял наличието на лихвен процент на ден като част от същественото съдържание на договора. От друга страна същият осигурявал възможността на потребителя да упражни правото си на отказ от договора за потребителски кредит. И по-точно ,за да упражни правото си отказ, потребителят трябвало да е наясно с разхода, който би претърпял, в случай че се откаже от договора. Липсата на лихвен процент на ден възпрепятствала информирания отказ и въздействала възпиращо на потребителя, защото не знаел какви са последиците за него, ако упражни законоустановеното си право.

Чл. 22 от ЗПК изрично препращал към чл. 11 ал. 1 т. 20 от ЗПК. Липсата на елемент от същественото съдържание на договора водело до неговата цялостна нищожност. ЗПК целял да предпази потребителя от неравноправни клаузи в договорите за потребителски кредит. Изискванията за съдържание на договорите регламентирали задължителни клаузи,гарантиращи равноправния характер на договора, тяхната липса автоматично прави правоотношението неравноправно.

Районен съд - К. неправилно бил определил, че 1/360 от ГЛП, посочен в договора, представлява лихвен процент на ден. ЗПК говорил за „процент“, а не договорът да осигурява възможност такъв да бъде изчислен.

На потребителя не следва да се възлага в тежест сам да изчислява лихвения си процент на ден, в случай че реши да упражни правото си на отказ.

Точно това бил смисълът ЗПК в чл. 11 ал. 1 т. 20 да изисквал точното му посочване и да свързвал липсата му с нищожност на целия договор чл. 22 от ЗПК.

Посочването на обикновена дроб само формално изпълнявало изискването на закона. Съдът в обжалваното определение посочвал: да, лихвеният процент не е посочен цифром, но е посочен начинът му на изчисление, което го прави определен и определяем, защото е такова и изискването на закона. Счита, че не това е целта на закона - в частност потребителят сам да изчислява възможен лихвен процент на ден.

3

Допълнително - 1/360 от ГЛП, както е посочен в приложения договор, е неточно посочване, тъй като годината има 365/366 дни. Следователно лихвеният процент на ден при упражняване на правото на отказ на потребителя след изчисляване въз основа на обикновената дроб бил по-висок, което също било неравноправно спрямо потребителя.

С предоставяната по чл. 11 ал. 1 т. 20 ЗПК информация в договора относно размера на дължимия лихвен процент на ден се целяло да се обезпечи възможността на потребителя, който е в положението на по-слабата страна (спрямо търговеца) от гледна точка на информираност, да изчисли размера на лихвата в абсолютна стойност (лихвен процент на ден х главница х брой дни), която следвало да заплати за периода от усвояването до връщането на главницата, за да може да упражни надлежно правото си на отказ от договора за кредит, което включва и изпълнение на условието на чл. 29 ал. 4 ЗПК връщане не само на главницата, но и заплащане на лихва за периода на ползването и.

В тази връзка в Решение № 59 от 21.05.2024 г. на ВКС по к. т. д. № 2695/2022 г. се посочвало, че дори и в хипотеза, при която в договора за кредит е посочено, че подлежащата на заплащане лихва при упражняване правото на отказ от договора се изчислява на базата на уговорения в договора лихвен процент, това отново не съставлява изпълнение на визираното по - горе задължение на кредитора да посочи лихвен процент на ден и в този смисъл дори такъв договор би бил недействителен. В случая, видно от съдържанието на чл. 20.3 от Договора е посочено, че „Лихвата се изчислява на базата на уговорения в чл. 9.3 лихвен процент за ден“. Съгласно чл. 9.3 от Договора лихвеният процент за ден се изчислява като 1/360 част от лихвения процент по чл. 9.1.

2.

Съгласно Чл. 25.14.от договора кредиторът имал право да променя едностранно финансовите условия, посочени в Тарифата по чл. 25.2, включително да въвежда нови видове такси и/ или комисиони само в изключителни случаи когато това се налага от настъпването на обективни икономически обстоятелства като напр. съществено увеличение на ОЛП, обявяван от БНБ, съществено увеличение на лихвените равнища на банковите кредити, съществено увеличение на официално обявявания индекс на инфлацията и др. подобни основателни причини по смисъла на чл. 144, ал. (2), 4 т. 1 Закона за защита на потребителите.

Твърди се ,че промяната на финансовите условия едностранно от кредитодателя представлявала неравноправна клауза. За потребителя не ставали ясни критериите за промяна и вероятността за такава. В договора за потребителски кредит била уредена само възможността за увеличаване на разходите по кредита, но не и за намаляването им при възникване на подобни обстоятелства. Изложеното водело до извода, че положението на потребителя е неравноправно - нямало възможност разходите по кредита да се намалят, а единствено да се увеличават, като така кредитодателят си осигурява минимум възнаграждения по кредита с възможност да ги увеличава едностранно.

Същата разпоредба давала възможност при упражняването на това право от банката потребителят да погаси предсрочно и изцяло непогасената част, което само по себе си в голяма вероятност можело да бъде много по натоварващо за потребителя - да изплати накуп. Това водело до принуда същият да приеме новите условия - по-висок разход по кредита.

Твърди се ,че Районен съд - К. неправилно е оценил клаузата в конкретния случай - лихвеният процент в процесния договор бил непроменлив т.е. кредитодателят поемал риска при инфлационни процеси и други. По този начин се нарушавал принципа на равнопоставеност на страните.

Съдът се бил аргументирал с разпоредбата на чл. 144 ал.2 т.1 от ЗЗП, която според него давала възможност да се уговори такава клауза като изключение на чл. 143 ал. 1 т.11 от ЗЗП. Чл. 144 ал. 2 т. 1 от ЗЗП давал предпоставките за изменение на разходите по кредита, но не бил аргумент за изключване на равнопоставеността в отношенията с уговорка тяхната промяна да е възможна само в посока завишаването им т.е. в полза на кредитодателя.

Тази разпоредба по-скоро засягала вида обстоятелства - наличие на основателна причина, упомената в договора, но не говорела за възможност да се изключи равнопоставеността.

Друг аргумент за наличието на неравноправни клаузи бил размера на възнаградителната лихва - 42.09 % ГЛП.

На основание чл. 143 ал. 1 от ЗЗП подобен лихвен процент не отговарял на добросъвестността и водел до значително неравновесие между правата и задълженията на кредитодателя и кредитополучателя. Уговореният размер на 5 лихвата надвишавал допустимия такъв, въведен от практиката - 3 пъти законната лихва за забава. Към момента на сключването на договора същата възлиза на 13.79 процента и уговорения размер бил прекомерен, съпоставен с него, противоречал на добрите нрави и създавал неравнопоставеност в полза на по-силната в правоотношението страна.

Всичко това водело до извода, че вземанията, предмет на процесната заповед за изпълнение ,се основават на недействителен/ и като такъв неравноправен/ договор ,сключен между Д. Д. Д., ЕГН: **********, и ТИ БИ АЙ Банк“ ЕАД, ЕИК: 131134023.

Въз основа на гореизложеното се иска да се постанови спиране на незабавното изпълнение по заповед за изпълнение № 646 от 2025 г. издадена по ч.гр.д. № 786 / 2025 г. на Районен съд - К. на изпълнително дело № 7832/2025 г. по описа на ЧСИ А.Р., с рег. № 930 към КЧСИ.

Към молбата са приложени :

1.

Договор за заем № 200312075026,

2.

Покана за доброволно изпълнение.

Приложения:

1.

Преписи според броя на страните;

2.

Адвокатско пълномощно;

3.

Платежно за платена държавна такса.

4.

Договор за правна защита и съдействие.