Решение № 40 от 26.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Кирил Гр. Стоянов

Веселка Г. Узунова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20242000500050 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна частна жалба вх.№ 20477 от 29.11.2023г. на БОС,подадена от адв.Л. Д. в качеството му на особен процесуален представител на К. В. Г. против решение №1160 от 08.11.2023г. по в.гр.д.№ 579/2023г. по описа на БОС, с което е отменено извършеното с Протокол изх.№ 6404 от 09.02.2023г. разпределение на суми по реда на чл.460 ГПК по изпълнително дело № 259/2021г. по описа на ЧСИ Делян Николов и съдът е извършил ново разпределение.

Жалбоподателят счита,че обжалваното решение е процесуално недопустимо и моли същото да бъде обезсилено,а делото-върнато на БОС за ново разглеждане.

Жалбата е депозирана от страна по изпълнително дело № 259/2021г.по описа на ЧСИ Делян Николов, в срока по чл.275 ГПК, вр. с чл.463, ал.2 ГПК и чл.275 ГПК, против съдебен акт, подлежащ на инстанционен контрол и е допустима.

По основателността на жалбата БАС намери следното:

Изпълнително дело №259/2021г.по описа на ЧСИ Делян Николов е било образувано по молба на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД против „В. 2007“ЕООД,ЕИК 147214211, В. Т. Г. и К. К. Г. и въз основа на представен изпълнителен лист № 40/10.03.2021г., издаден по частно гр. дело № 1633/2021г. по описа на Районен съд - Бургас, с който длъжниците са 1 осъдени да заплатят солидарно на Банката сумата от 187 092, 43 лева, ведно със законната лихва, лихва за забава и разноски.

По изпълнителното дело е било присъединено и друго вземане на първоначалния взискател „Райфайзенбанк България“ ЕАД във основа на представен по делото Изпълнителен лист № 40 от 10.03.2021г. издаден по частно гр. дело № 1633/2021г. по описа на Районен съд – Бургас.

В хода на изпълнителното производство длъжникът В. Г. е починал и съдебният изпълнител е конституирал наследниците му –съпругата К. Г. и децата К. В. Г. и В. В. Г. Поради направен отказ от наследството на починалия от съпругата му К. Г.,изпълнителното дело е било прекратено частично спрямо нея.

ЧСИ Николов е изготвил обжалваното в настоящото производство разпределение след отмяна от съда на предходно разпределение –с решение по в.гр.д.№1074/2022г. по описа на БОС.

Срещу новото разпределение е подадена жалба от адв.Д.,в качеството му на особен представител на малолетната К. Г.,а първоначалният взискател „Райфайзенбанк България“ЕАД е депозирал писмено възражение по жалбата /с вх.№ 9648 от 23.02.2023г.на ЧСИ Николов/,в което е посочено,че понастоящем банката е ново наименование- „Кей Би Си Банк България“ЕАД.

При постановяване на решението си съдът е отразил промяната в наименованието на банката,като е посочил,че взискателят „Райфайзенбанк България“ЕАД вече е с наименование „Кей Би Си Банк България“ЕАД.

Към момента на депозиране на възражението по жалбата от „Кей Би Си Банк България“ЕАД -23.02.2023г. и към момента на образуване на гр.д.

№579/2023г. пред БОС- 23.03.2023г. търговското дружество е съществувало в правния мир, то е било надлежен взискател по изпълнителното дело,участвало е в разпределението на ЧСИ Делян Николов и е било надлежна ответна страна по жалбата на К. Г..

В резултат на преобразуване и по силата на договор за вливане,вписан в ТР на 10.04.2023г. е осъществено вливане на „Кей Би Си Банк България“ЕАД в „Обединена Българска Банка“АД. По делото не е проведено открито съдебно заседание с призоваване на страните,а произнасянето по жалбата срещу разпределението е постановено от съда в закрито съдебно заседание.

Настъпилото в резултат на преобразуването/вливане/ на търговското дружество на взискателя „Кей Би Си Банк България“ЕАД в „Обединена Българска Банка“АД, не е било отразено в съдебното решение,постановено на 08.11.2023г.

С молба вх.№21098 от 08.12.2023г. „ОББ“АД е заявила,че като правоприемник на „Кей Би Си Банк България“ЕАД ще заплати сумите,възложени за плащане с решението на съда като разноски по делото.

Съдът е предприел процесуални действия по връчване на депозираната молба на насрещната страна чрез адв.Д. и връчване на „ОББ“АД на неговото 2 становище,в което е посочена банкова сметка за плащане на сумите.

От правната страна на спора Апелативен съд –Бургас намери следното:

В производството по чл.463 ГПК се осъществява съдебен контрол за законосъобразност на изготвено от съдебен изпълнител разпределение на събрана по изпълнително дело сума,в хипотезата на чл.460 ГПК- когато сумата е недостатъчна за удовлетворяване вземанията на всички взискатели.

Съобразно разясненията,дадени в точка 1 на ТР №2/ 22.11.2022г.на ОСГТК на ВКС при проверка по реда на чл. 463 ГПК на законосъобразността на оспорваното разпределение съдът е ограничен от оплакванията в жалбата ,като служебно проверява дали в обжалваното разпределение са включени присъединените по право взискатели.

Разпределението се предявява в един ден на всички взискатели и длъжници,като в тридневен срок от предявяването му, те разполагат с процесуална възможност да го обжалват пред съда. /чл.462ГПК/.Съдът разглежда жалбата по реда на чл.278 ГПК- т.е. по реда на разглеждане на частните жалби срещу определения на съда в общия исков процес,в закрито заседание.По изключение жалбите могат да бъдат разглеждани в открито съдебно заседание,ако е налице необходимост от събиране на нови доказателства.

В производството по чл. 463 ГПК участват страните,конституирани в изпълнителното производство,поради което неучастието на страна,конституирана по изпълнителното дело и участвала в разпределението,изготвено от съдебния изпълнител,би представлявало основание за отмяна на съдебно решение,постановено от ОС.

Съгласно дадените в ТР№2/22.11.2022г.разяснения, основание за отмяна на разпределението и респективно- на постановеното от ОС решение и връщане на делото на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение би представлявала констатация на въззивния съд за неучастие в разпределението на присъединен по право взискател,в специфичната хипотеза,разгледана в ТР №2/22.11.2022г. и то само ако този взискател не е подал жалба срещу разпределението.В случай,че невключен в разпределението взискател го е обжалвал, съдът следва да извърши ново разпределение,като включи в него и подалият жалба взискател.

В ТР са изложени също мотиви,че правомощията на Апелативния съд при разглеждане на жалба против решение на ОС са същите като тези на първата инстанция. Възприето е разбирането,че следва да бъдат сведени до минимум случаите,при които след отмяна на разпределение делото се връща на съдебния изпълнител за изготвяне на ново разпределение,вкл.и в хипотеза на неучастие на взискател,ако е подал жалба.

В случая се установява,че в разпределението,изготвено от ЧСИ Делян Николов е участвал надлежно първоначалният взискател „Кей Би Си Банк България“ЕАД,който е депозирал и писмено становище по жалбата срещу 3 разпределението. Установено е,че правоприемството на „ОББ“АД е настъпило след образуване на делото пред БОС,същото е публично оповестено чрез надлежното вписване на преобразуването в Търговския регистър.

В постановеното решение съдът е посочил като първоначален взискател „Кей Би Си Банк България“ЕАД/предишно наименование „Райфайзенбанк България“/,като е пропуснал да отрази настъпилото правоприемство,осъществено чрез вливане в „ОББ“АД.

Съдебното решение е връчено на правоприемника „ОББ“АД, който изрично в молба до съда е посочил и признал факта на настъпилото правоприемство и е заявил,че ще заплати доброволно разноските по делото.

Пропускът на съда да отрази в решението си настъпилото правоприемство не опорочава съдебното решение до степен на неговата недопустимост по изложените по-горе съображения и съобразно възприетото в ТР №2/22.11.2022г. разбиране и дадени разяснения за същността и развитието на производството по чл.463 ГПК.

Този пропуск,който е и единственото оплакване в жалбата, не представлява основание за отмяна на решението на БОС и връщане на делото за изготвяне на ново разпределение на съда или на съдебния изпълнител,тъй като в разпределението и в производството пред БОС е участвала надлежна страна- първоначалният взискател „Кей Би Си Банк България“ЕАД.

Апелативният съд няма основание също да отмени решението на БОС и да извърши ново разпределение с участието на правоприемника на „Кей Би Си Банк България“ЕАД,тъй като фактът на настъпилото след образуване на делото в БОС правоприемство на страна в изпълнителното производство,следва да бъде съобразен по изпълнителното дело, в което съдебният изпълнител има процесуално задължение да конституира правоприемника на „Кей Би Си Банк България“ЕАД като взискател.

Следователно,пропускът на БОС да отрази в решението си факта на настъпилото след образуване на делото,но преди постановяване на съдебното решение правоприемство на „ОББ“АД не подлежи на отстраняване от въззивната инстанция чрез изготвяне на ново разпределение,в което да се посочи,че първоначалния взискател „Кей Би Си Банк България“ЕАД,с предишно наименование„Райфайзенбанк България“ЕАД е с правоприемник „ОББ“АД. Настъпилото правоприемство следва да се съобрази от съда при връчване на съдебното решение,като се предостави процесуална възможност на правоприемника да упражни правото на жалба,което в случая е сторено.

Жалба от „ОББ“АД не е постъпила,по делото е изразено писмено становище на банката-правоприемник за неоснователност на жалбата на длъжника Кристина Г..

Водим от горните мотиви, БАС намери, че решението на БОС следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

4

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският апелативен съд РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1160 от 08.11.2023 г. по в. гр. д. № 579/2023 г. по описа на Бургаски окръжен съд.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5