Решение № 659 от 08.02.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 659 гр. София, 08.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 100-ЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ЯНА В. НИКОЛОВА

ДИМИТРОВА при участието на секретаря ДОРА В. НЕНКОВА като разгледа докладваното от ЯНА В. НИКОЛОВА ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110202280 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от Закона за

Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) вр. чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на А. А. В., ЕГН: ********** чрез адв. Н. Б. срещу Заповед за задържане на лице рег. № 21/09.01.2022 г., издадена от Т. Г.

Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. А. В. е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Твърди се, че при издаването и не е спазена предвидената от закона форма, в частност липсвало посочване на фактическите и правни основания за задържането му. Отделно от това, обективно липсвала необходимост от задържане на лицето. По отношение на материалната и незаконосъобразност е посочено, че не са били налице данни, които да сочат, че жалбоподателят е по някакъв начин свързан 1 с престъпление, свързано с притежание или разпространение на наркотични вещества. Иска от съда да отмени обжалваната заповед. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят А. В., редовно уведомен, не се явява, представлява от адв. Б., която иска от съда да отмени оспорената заповед по съображенията в жалбата. Отново изтъква, че заповедта е немотивирана като изрично посочва, че данни за извършено от задържаното лице престъпление не са описани и не са били налице към момента на издаване на заповедта. Позовава се на липсата на съдебно одобрение на протокола, с който е иззета тревиста маса. Допълва, че жалбоподателят има отлични характеристични данни. Претендира разноски.

Ответникът – Т. Г. Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР, редовно призован, не се явява, представлява се от юрк. Христо Х..

Същият оспорва жалбата. Излага доводи, че заповедта е законосъобразна.

Твърди, че жалбоподателят в задържан, тъй като е имало данни за извършено от него престъпление по чл. 354а от НК. Уточнява, че по случая в образувано досъдебно производство, което обосновавало задържането му за извършване на процесуално-следствени действия, т. е. същото било правилно и в съответствие с целта на закона. Иска от съда да потвърди обжалваната заповед. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 21/09.01.2022 г., на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, жалбоподателят А. А. В. бил задържан за срок от 24 часа.

На същата дата преди това полицейските служители при 06 РУ-СДВР Т.

Г. Т. и Петьо Димитров Станев били на работа. Докато изпълнявали служебните си задължения, около 17.15 часа на ул. „Карпати” в ж. к. „Красно село” до №10, двамата забелязали трима младежи. Извършили проверка и ги установили като Красимир Радославов Войнов, А. А. В. и Борис Г. Г.. На служителите им направило впечатление, че тримата се притеснили при появата им. Полицейските служители им извършили проверка за забранени 2 вещества като не открили нищо. Тогава забелязали на земята, зад младежите, черно полиетиленово пликче с растителна маса, което миришело на марихуана.

Младежите отрекли пликчето да е тяхна собственост и били отведени и задържани в 06 РУ-СДВР. Там им били снети обяснения. Била издадена обжалваната заповед за задържане на жалбоподателя А. А. В.

№

21/09.01.2022 г., от Т. Г. Т., с отразен час за задържане – 17.15 часа на дата 09.01.2022 г. и на 10.01.2022 г. в 14.15 часа жалбоподателят бил освободен.

Във връзка със случая е образувано досъдебно производство № 37/ 2022 г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр. пр. № 2080/2022 г. по описа на СРП за престъпление по чл. 354а, ал. 5 НК.

С постановление на прокурор при СРП от дата 08.02.2022 г. наказателното производство е спряно на основание чл. 244, ал. 1, т. 2 НПК, тъй като извършителят не е бил разкрит.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства – докладни, протокол а оглед на местопроизшествие от 09.01.2022г., протоколите за разпит на свидетели, , заповед за задържане № 21/09.01.2022г., протокол за обиск, постановление за прекратяване на наказателното производство от 08.02.2022г.

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Оспорената заповед за задържане представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК. При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона. Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност, са посочени от разпоредбата на чл. 169 АПК – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

3

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, съдът намира, че жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР, а именно от полицейски орган – Т. Г. Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР. Спазени в процедурата за издаването и – издадена е в писмена форма (чл. 74, ал. 1 ЗДвП) и видно от отбелязването в самата заповед на задържания са разяснени правата по чл. 72, ал. 3 - 6 ЗМВР и разпоредбата на чл. 73 НПК. Същата съдържа задължителните реквизити съгласно чл. 74, ал. 2 ЗМВР. В оспорената заповед са посочени името, длъжността и местоработата на издалия заповедта полицейски орган; датата и часа на задържането; данни за задържаното лице, както и правата му по чл. 72, ал. 3 до 6 ЗМВР.

В заповедта обаче не е посочено фактическото основание за задържане на лицето.

Посочено е единствено установяване на съпричастност към извършено престъпление по чл. 354а от НК. Не са посочени никакви фактически обстоятелства по отношение на конкретното деяние – къде, кога е извършено, не са посочени и никакви данни, които да сочат на вероятна съпричастност на жалбоподателя към извършено престъпление по чл. 354а от НК. За обосноваване на правото на органа да упражни предоставеното му правомощие и за осигуряване възможност на адресата на акта да защити правата си, следва в заповедта за задържане да са описани конкретни фактически обстоятелства, от които да може да се изведе подозрение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е съпричастно с извършеното престъпление.

ЕСПЧ приема, че чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи изисква лицето да е задържано по „обосновано подозрение“, че е извършило престъпление. Такова подозрение не може да бъде общо и абстрактно. Позоваването само на приложимите разпоредби, но не на каквито и да било специфични обстоятелства или действия, съдът посочва, че може да е достатъчно основание да доведе до извод, че лишаването от свобода е несъвместимо с принципа на защита от произвол.

Съгласно постановките в ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е 4 допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на индивидуалния административен акт и те да са обективирани в друг документ, стига той да изхожда от същия административен орган. Като и в този случай страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и организират защитата си срещу акта. В материалите по образуваното досъдебно производство се съдържа докладна записка от органа, издал заповедта. Простото и съществуване обаче не изпълнява целите на изискването за мотивиране на административните актове. Няма данни тя да е била съобщена на жалбоподателя и не на последно място – същата е приложена към материалите по образувано досъдебно производство, с които жалбоподателят може да се запознае едва след разрешение на наблюдаващия прокурор.

Още повече, че в конкретния случай не са посочени каквито и да е конкретни обстоятелства, които да сочат на съпричастност на жалбоподателката към извършване на престъпление по чл. 354а от НК. Видно от събраните по делото доказателства, издателят на заповедта е бил наясно като очевидец, че пакетчето с тревиста маса се е намирало зад тримата младежи, като нито един от тях не е заявил, че то е негова собственост. По пакетчето впоследствие не са открити и дактилоскопни следи, видно от експертизата, както е приел и в мотивите на постановлението си прокурорът от СРП. За всеки конкретен случай на задържане в тежест на административния орган е да установи наличието на данните, обосноваващи това задържане. Последното в настоящия случай, не е било сторено.

Отделно от това, съдът споделя виждането, че в конкретната ситуация е нарушен принципът на пропорционалност. Задържането за срок до 24 часа по реда на чл. 72 ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Последното от своя страна означава, че задържането представлява ограничаване на правото на свобода и съгласно цитираната по-горе разпоредба на чл. 5, § 1, б. „с“ (буква „в“) от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на 5 престъпление.

В конкретния случай самоличността на лицето и другите две лица е била установена на място. Не се установява със задържането му да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е обоснована опасност от укриването му. Изложеното води до извод, че приложената по отношение на жалбоподателя принудителна административна мярка не оправдава посочените по-горе цели.

Мотивиран от гореизложеното, съдът приема, че заповедта е издадена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което жалбата е основателна и същата следва да бъде отменена.

При този резултат от оспорването, право на разноски на основание чл.

143, ал. 1 АПК има жалбоподателят, който претендира и доказва извършването на разноски в размер на 500 лв. – същото е в размер, съобразен с фактическата и правна сложност на делото и не е прекомерно от гледна точка разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Видно от отбелязването в приложения договор за правна защита и съдействие договорената сума е заплатена в брой, като в тази част договорът има характер на разписка.

Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ заповед за задържане на лице рег. № 21/09.01.2022 г., издадена от Т. Г. Т. на длъжност мл. инспектор при 06 РУ - СДВР, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на А. А. В., ЕГН: ********** е наложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи на основание чл.

143, ал. 1 АПК ДА ЗАПЛАТИ на А. А. В., ЕГН: ********** , сумата от 500,00 лева – разноски в производството.