Определение № 2143 от 18.07.2022, Административен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ /18.07.2022 год., гр.Варна

ВАРНЕНСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХVІ състав, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

РАЛИЦА АНДОНОВА като разгледа докладваното от съдията адм.д.№ 1548 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Х.Н., ЕГН **********,***, с посочено правно основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Ищцата моли ТП – Варна на НОИ да й възстанови сумата от 160лв, представляващи платени от нея ДТ от 10лв. и възнаграждение за вещо лице от 150лв. в производството по адм.д.№877/2020г на АС – Варна. Към молбата са приложени доказателства за плащането, решението на АС – Варна по делото и решение на ВАС – София за оставянето му в сила.

Съдът намира така депозирания иск за процесуално недопустим.

Видно от приложените към исковата молба доказателства, с решение №973/20.07.2020г по адм.д.

№877/2020г по описа на АС – Варна, ХVІ с-в, по жалбата на М.Х.Н. е отменено решение №2153-03-33/08.04.2020г на директора на ТП – Варна на НОИ и потвърденото с него разпореждане №**********/07.02.2020г на ръководителя на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ, и преписката е върната за ново разглеждане на последния, при съобразяване на дадените с мотивите на съда задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. С решение №73/05.01.2021г по адм.д. №10962/2020г на ВАС – София, VІ отд., това решение на АС – Варна е оставено в сила.

Видно от последния абзац на мотивите на решение №№973/20.07.2020г, въпреки благоприятния изход на делото разноски на жалбоподателката М.Н. не са присъдени, понеже това не е поискано от нея своевременно – нито с жалбата, нито в съдебното заседание по същество на 07.07.2020г, а е отправено едва след приключване на делото с молба с.д.№8211/14.07.2020г, поради което е недопустимо; така с диспозитива на решението разноски в полза на жалбоподателката не се присъдени. Видно от разпечатката от деловодната система на АС – Варна, Н. не е обжалвала това произнасяне по реда на чл.248 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК. Според съдържанието на решение №73/05.01.2021г по адм.д.№10962/2020г на ВАС – София, страните, съотв. ТП – Варна на НОИ и М.Н. не са искали разноски за касационната инстанция, съответно – такива не са им присъдени.

Законът за отговорността на държавата и общините за вреди доразвива общия принцип на чл.45 и сл. от ЗЗД, че всеки дължи обезщетение за вредите, които е причинил виновно другиму, като създава облекчен ред за ангажиране отговорността на държавата/общината за вредите, причинени на граждани от органите на администрацията при изпълнение на правнорегламентирана административна дейност. За да ангажира отговорността на ответника на осн.чл.1 от ЗОДОВ – каквато е претенцията на М.Н., тя в качеството си на ищца следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма, а именно – отменен като незаконосъобразен административен акт, претърпени вреди (имуществени и неимуществени), и пряка причинно-следствена връзка между тях.

В конкретния случай на първо място действително е налице отменен като незаконосъобразен ИАА – решението на директора на ТП – Варна на НОИ от 08.04.2020г и потвърденото с него разпореждане на ръководителя на „ПО“ при ТП – Варна на НОИ. Сторените в производството по съдебното му обжалване разноски от жалбоподателката, в случая – платена ДТ и възнаграждение за вещото лице, изготвило експертизата, еднозначно представляват имуществени вреди, претърпени в резултат на незаконосъобразния ИАА; в този смисъл несъмнено е налице и пряка причинно-следствена връзка между тях – в случай, че незаконосъобразния ИАА не беше издаден, Н. като негов адресат не би сторила разноските за съдебното му оспорване, с чиито размер е намалял патримониума й.

Независимо от наличието на материалноправните предпоставки за допустимост на иска по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ вр.чл.203 и сл. от АПК, в конкретния случай е налице процесуална пречка за разглеждането му от съда. Тя се изразява в изричното законодателно предвиждане, според което разноските, сторени в съдебното производство по оспорване на ИАА, се претендират и присъждат в рамките на неговата висящност. За да бъдат присъдени разноски при съдебно оспорване на ИАА, те следва да са заявени своевременно от страната – най-късно до съдебните прения в откритото съдебно заседание по същество на спора, и при положителен за съответната страна изход съдът й ги присъжда съобразно правилата на чл.143 от АПК, съотв. – чл.78 от ГПК, приложим по препращането на чл.144 от АПК.

Видно от цитираното по-горе съдържание на решение №973/20.07.2020г по адм.д. №877/2020г по описа на АС – Варна, М.Н. не е поискала присъждане на разноски нито с жалбата си, нито в съдебно заседание по същество на 07.07.2020г, когато са приключили съдебните прения, и когато е изтекъл срокът, в който е било възможно надлежно да сезира компетентния съд с такова искане. С изтичането на този срок правото на М.Н. да претендира разноските, сторени в съдебното производство по оспорване на незаконосъобразния ИАА, е преклудирано. Искането й за присъждане на разноски от 14.07.2020г правилно е било оставено от решаващия съд без разглеждане като процесуално недопустимо, а самата жалбоподателка не е обжалвала това произнасяне по реда на чл.248 ог ГПК. С безрезултатното изтичане на срока за касационно обжалване на решение №973/20.07.2020г, в течение на който Н. е имала възможност да го обжалва само в частта за разноските, възможността този въпрос да бъде разглеждан отново е окончателно преклудирана. Формулирано по различен начин - предявеният от нея иск с посочено пр.осн.чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е процесуално недопустим поради наличието на специален ред за претендиране на разноски в хода на съдебното производство за обжалване на ИАА, от който тя е пропуснала да се възползва в срок. Искът по чл.1 ал.1 от ЗОДОВ е допустим ред за защита единствено в случай, че липсва друга възможност претърпелият вреди от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на държавата и общините да иска тяхното обезщетяване.

В заключение на изложеното – така предявеният иск от М.Н. е очевидно недопустим дори само въз основа на сочените от нея факти, от които твърди, че черпи права.

При това положение според настоящия съдебен състав е неоправдано провеждането на цял съдебен процес с предизвестен край (т.е. постановяване на решение за отхвърляне на исковата молба като неоснователна), в течение на който не само ищцата ще стори допълнителни разноски, неподлежащи на обезщетение, но и съдът неоправдано ще разходва имуществени и неимуществени ресурси, което е в противоречие с целта на закона и не е в итерес на правосъдието.

Така мотивиран и на осн.чл.159 т.1 от АПК съдът

О

П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима исковата молба на М.Х.Н., ЕГН **********,***, с посочено правно основание Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, да бъде осъдено ТП - Варна на НОИ да й възстанови сумата от 160лв, представляващи платени от нея съдебно-деловодни разноски в производството по адм.д.№877/2020г на АС – Варна, и

ПРЕКРАТЯВА образуваното по нея производство по адм.дело № 1548/2022г. по описа на Административен съд-Варна, ХХVІ с-в.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред

Върховния административен съд на Република България в 7- дневен срок от съобщението.

Преписи от определението да се връчат само на страните.

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: