Определение № 12374 от 08.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 12374 гр. София, 08.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Д, в закрито заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно частно гражданско дело № 20261100505341 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх.№ 99595/30.03.2026 г. от Т. Л. – ищец в първата инстанция, чрез адв. М., с която се атакува акт наименуван „решение“№ 429/05.03.2026 г. по гр.д. № 65021/2023 г. по описа на СРС. Актът е с характер на определение, поради това, че с него районният съд е преценил, че не е налице правен интерес от завеждане на иска, поради което е върнал исковата молба и прекратил съдебното производство. Мотивите за това са, че ищецът е завел иск по чл. 40 ЗУЕС, с който е атакувал решение от общото събрание на собствениците на етажна собственост в бл. ***, кв. „Младост 1“, като в хода на исковото производство ищецът е прехвърлил собствеността на притежавания от него имот в етажната собственост, поради което загубил правен интерес от воденето на иск.

В жалбата, дала повод за образуване на настоящото въззивно производство, се излагат съображения за неправилност на определението на съда.

Обстоятелствено се обяснява, че съдебният орган е действал противоправно, като е забавил администриране на делото, довело до закъсняло правосъдие, а и от там до промяна на фактическата обстановка, като ищецът продал притежавания от него имот. Съдът се опитвал да влоши процесуалното поведение на страните като забавял делото. Пряко нарушил изискванията на закона като не конституирал като участник в процеса приобретателят на имота.

Частната жалба се явява процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на инстанционен контрол акт, след заплащане на държавна такса и от лице с правен интерес. В действителност атакуваният акт на СРС е наименуван „решение“, но както сам СРС е посочил, същият е с характер на определение, с което се връща исковата молба и се прекратява производството.

По същество настоящата инстанция намира следното:

1

Не могат да бъдат споделени доводите за умишлено увреждане процесуалното положение на ищеца чрез забавяне от СРС в администриране на делото. Още повече, подобни съображения не намират отношение към предмета на настоящото производство и не следва да бъдат допълнително разглеждани.

На следващо място, не намира законова опора и съждението на жалбоподателя, че СРС е нарушил закона, като не е изпълнил задължението си да конституира като участник в процеса новият собственик на имот. Такова законово задължение за конституиране на страна липсва за съда освен когато се касае за необходимо другарство, в изрично предвидените от закона хипотези (например при участие на прокурор), при защита на интереси на лица без процесуална дееспособност и пр., но не и в настоящата хипотеза на прехвърляне на недвижим имот в хода на съдебното производство.

Независимо от гореизложеното жалбата се явява основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 40, ал. 1 ЗУЕС предоставя възможност на "всеки собственик" да иска отмяна на незаконосъобразно решение на общото събрание. В понятието "всеки собственик" следва да се включват лицата, които се легитимират като собственици към датата на събранието, защото именно те имат право да участват в провеждането му. Съгласно чл. 11, ал. 4 ЗУЕС приетите решения от общото събрание обвързват и нови собственици, ползватели и обитатели на самостоятелни обекти в сградата. В настоящия случай прехвърлянето на имота, на който ищецът е бил собственик към датата на общото събрание, е настъпило след завеждане на исковата претенция.

Такова юридическо действие по прехвърляне на имота обуславя приложение на чл. 226 ГПК. Съгласно тази разпоредба при прехвърляне на спорното право в хода на делото, процесът продължава между първоначалните страни, като правоприемникът е обвързан от силата на пресъдено нещо на постановеното решение.

Промяната в собствеността не води до погасяване на предмета на делото, нито до отпадане на процесуалната легитимация на първоначалния собственик. Законодателят изрично е предвидил, че настъпилото правоприемство не влияе върху допустимостта на процеса. Правният интерес от иска по чл. 40 ЗУЕС не е обусловен единствено от качеството „собственик към момента на постановяване на съдебния акт“, а от това дали ищецът е бил собственик към момента на оспорваното решение и предявяване на иска.

Предмет на иска е законосъобразността на решение на общото събрание на етажната собственост, а не субективно право, което се погасява с прехвърлянето на имота.

Цитираната от районния съд практика, обективирана в Решение № 28 от 6.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2887/2016 г., II г. о., ГК не касае същите обстоятелства. В това решение се разглежда хипотеза, в която правото на собственост е било прехвърлено след решението на етажната собственост, но в процесуалния срок за оспорване на това решение по чл. 40 ЗУЕС, поради 2 което ВКС посочва, че „и за приобретателя съществува интерес да иска отмяна на решенията.“ Такъв интерес, се посочва още в решението, произтича и от факта, че досегашния собственик е възможно да се е дезинтересирал от водене на иск по чл. 40 ЗУЕС, поради което право на такъв има и приобретателят. Така цитираната практика не лишава първоначалния собственик от правен интерес да обжалва решението, а включва и приобретателя като друг възможен ищец при оспорване решения на ЕС.

Тълкуването на първоинстанционния съд противоречи и на целта на чл. 226 ГПК, който въвежда принципа за процесуална стабилност и недопускане на осуетяване на процеса чрез разпоредителни сделки. Ако се приеме, че всяко прехвърляне на имота води до отпадане на правния интерес и прекратяване на делото, това би позволило на ответната страна да се освободи от съдебен контрол чрез обикновено разпореждане с вещта, което законът изрично цели да предотврати.

Връщането на исковата молба и прекратяване на производството, обективирано в решение на СРС с характер на определение, е неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото върнато за произнасяне с акт по същество, доколкото последното съдебно заседание е приключило с ход на устните състезания и обявяване от страна на съда, че ще се произнесе с решение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 4297/05.03.2026 г., постановено по гр.д. № 65021/2023 г. по описа на СРС, с което е върната искова молба и делото е прекратено.

Връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия съобразно гореизложените мотиви.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3