Решение № 636 от 18.06.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 636 гр. Варна, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Деница Славова

Весела Гълъбова при участието на секретаря Диляна Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Деница Славова Въззивно гражданско дело № 20263100500768 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 13153/17.02.2026г. от З. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, срещу Решение № 216/19.01.2026г., постановено по гр.д. № 20253110106443 по описа за 2025г. на ВРС, 46 с-в, В ЧАСТТА, с която съдът:

ОСЪЖДА З. И. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да заплати на Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к.

„К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, сумата 497.14 евро /972.33 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на повредите в собственото жилище на ищцата, находящо се на адрес: гр. В., ж. к. „К. г.“, бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **, включващи: стъргане на акрилна боя и шпакловка в кухненския тракт, изкърпване на гипсова шпакловка в кухненския тракт, шлайфане на стари шпакловани стени в кухненския тракт, грундиране с латексов грунд в кухненския тракт, боядисване с интериорна боя двукратно на балкона, в кухненския тракт и в банята, защитно покриване при боядисване на балкона, в кухненския тракт и в банята, демонтаж, доставка и монтаж на 1 кухненски шкаф в кухненския тракт, почистване и извозване на отпадъците при извършване на СМР, които вреди са причинени вследствие на течове, изходящи от апартамента на ответницата, находящ се в гр. В., ж. к. „К. г.“, бл.

***, вх. *, ет. *, ап. **, ведно със законната лихва върху сумата 497.14 евро /972.33 лв./, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.05.2025 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

В ъ в въззивната жалба е изложено становище за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение поради допуснати от съда процесуални нарушения и необоснованост. Сочи се, че ВРС е постановил решението си при неизяснена фактическа обстановка и по конкретно при липса на изясняване на причините за течовете в апартамента на ищцата. Сочи, ч е в производството по обезпечение на доказателствата по чл. 207 ГПК, инициирано по молба на ищцата, във връзка с която е образувано ч. гр. д. № 1431/2025 г. по описа на ВРС, 42 състав, е прието и приобщено заключението на вещото лице инж. Т. О. по допуснатата СТЕ. Така озаглавената СТЕ всъщност представлява оценителна експертиза, но вещото лице не е установило от къде идва теча, както в ап.52, така и в ап.56 /имотите и на двете страни/, т.е. не е доказано, че вредите в имота на ищцата са в причнноследствена връзка с неправомерното поведение на ответницата, изразяващо се в липса на поддръжка на собствената й вещ. Оттук липса доказване на фактическия състав на чл.45 от ЗЗД и искът е неправилно уважен.

Въззивникът моли съдът да отмени първоинстанционното решение и да постанови ново, с което да отхвърли предявения иск за имуществени вреди.

Моли и за отмяна на присъдените разноски по делото в резултат на отмяната на решението.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна. В него се сочи, че въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част следва да бъде потвърдено. По делото е проведено обезпечително производство по отношение на доказателствата, в което е изслушана и приета СТЕ, която не е само оценителна, а посочва и причините за теча в имота на ищцата. В о.с.з. по обезпечителното производство З. В. е имала право да задава въпроси на вещото лице, да оспори експертизата и да поиска повторна, но същата не се е възползвала от тази си възможност. Неоснователно е твърдението, че необосновано съдът не е допуснал повторна СТЕ по настоящото дело.

2

Оспорват се изложените доводи във въззивната жалба, че вещото лице е посочило, че теча е от коминното тяло на покрива. Този извод се оборва и от двете СТЕ, части от които цитира.

Съдът намира производството за редовно и допустимо, поради което подлежи на разглеждане.

Производството по делото е образувано по предявени от Р. А. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, срещу З. И.

В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 497.14 евро /972.33 лв./, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в стойността на необходимите ремонтни дейности за отстраняване на повредите в собственото жилище на ищцата, находящо се на адрес: гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, включващи: стъргане на акрилна боя и шпакловка в кухненския тракт, изкърпване на гипсова шпакловка в кухненския тракт, шлайфане на стари шпакловани стени в кухненския тракт, грундиране с латексов грунд в кухненския тракт, боядисване с интериорна боя двукратно на балкона, в кухненския тракт и в банята, защитно покриване при боядисване на балкона, в кухненския тракт и в банята, демонтаж, доставка и монтаж на кухненски шкаф в кухненския тракт, почистване и извозване на отпадъците при извършване на СМР, които вреди са причинени вследствие на течове, изходящи от апартамента на ответницата, находящ се в гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, ведно със законната лихва върху сумата 497.14 евро /972.33 лв./, считано от датата на подаване на исковата молба в съда 19.05.2025 г. до окончателното й изплащане, както и за осъждане на ответницата да отстрани неизправностите в собственото си жилище, като на терасата – да извърши ремонт на фаянсова облицовка на балкона, в кухнята да затвори, респективно обработи добре фугата между поводите и стенните панели в ап. 56 и към коминното тяло, за да не попада вода зад стенната облицовка на банята, както и да преработи отводняването на кухненската мивка, а в банята – да смени подовия сифон.

В исковата си молба и уточняващите молби към нея ищцата Р. А. Р. излага, че е собственик на апартамент, находящ се в гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **. Твърди, че от много години ответницата, собственик на 3 апартамента над нея – ап. 56, я наводнява. Ето защо в банята й има непрекъснат теч и влага. В кухнята и на терасата също. Посочва, че банята и кухнята й са разположени непосредствено под хол/кухня на ответницата. Във времето неколкократно е водила разговори с г-жа В. по въпроса относно течовете, пускала е жалби до Община Варна и е заявявала нуждата от направата на ремонт и предприемане на действия с цел избягване на допълнително увреждане на собственото й имущество. Предвид невъзможността да се постигне споразумение между страните и да бъде отстранен проблемът, образувала ч. гр. д. № 1431/2025 г. по описа на ВРС, 42 състав, за обезпечение на доказателствата. Поддържа, че от допуснатата по това дело СТЕ се установило, че причината за теча е: на терасата – лошата фаянсова облицовка на балкона на ответницата, в кухнята – останала незатворена или недобре обработена фуга между подовите и стенните панели в ап. 56 и към коминното тяло, попаднала зад стенната облицовка на банята на ответницата вода, а в банята е необходима смяна на подовия сифон и преработване на отводняването на кухненската мивка на ответницата, което било неправилно изпълнено. Счита, че е изпълнен фактическият състав на непозволеното увреждане, като повредите в апартамента й и необходимите разходи за отстраняването им са причинени от теч и са пряка и непосредствена последица от противоправните действия и бездействия на ответницата – неотстраняване на течовете в отводнителната система на жилището. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответницата З. И. В., чрез назначения й процесуален представител– адв. И. И.. Излага, че е собственик на ап. 56, находящ се в гр. В., ж. к. „К. г.“, бл. ***, вх. *, ет. *.

Оплакванията на ищцата, че имало теч в апартамента й, започнА. в началото на 2025 г. В нейния апартамент обаче нямало никакъв теч. Посочва, че апартаментът й бил оглеждан и от експерт ВиК, но не била открита видима причина за теча в апартамента на ищцата. Излага, че страните от години имат личен конфликт, като твърдените от ищцата ремонти не са по нейна вина.

Поддържа, че поради оплакванията на ищцата се е принудила през м. април 2025 г. да извика ВиК специА.ст, който да огледа много внимателно банята, в това число и тръбите, намиращи се в куфара от гипс картон, където са разположени всички тръби на входа, захранващи всички етажи. Повиканият 4 експерт констатирал, че в банята й няма проблем и че влагата в ап. ** може да е следствие от теч/конденз по тръбите в куфара от гипс картон, идващ от погорните етажи, отчитайки, че в летните месеци има голяма температурна разлика между въздуха и студената вода, течаща по тръбите, а по тях няма изолация. Въпреки тези констатации, където било нужно майсторът й обновил фугите, пристегнати били кранчетата и батериите, подновени били гумени уплътнения. Малко след това майсторът дошъл и уплътнил меката връзка на тоалетната й чиния, където връзката влиза в стената. Посочва, че през цялото време е осигурявала достъп и е изпълнявала всички становища на лицата, посещавА. апартамента й. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани. Претендира разноски.

При така очертаните предмет на предявените искове, обжалваното съдебно решение и въззивната жалба, въззивният съд при проверката си по реда на чл.269 от ГПК констатира, че решението на ВРС е вА.дно, както и допустимо в обжалваната част.

Въззивната жалба разгледана по същество се явява неоснователна, при прието за установено следното от фактическа и правна страна:

Настоящата въззивна инстанция счита, че фактическата обстановка по делото е установена надлежно от първата инстанция и не намира основание да преповтаря същата. В настоящата инстанция не са събирани нови доказателства.

По същество намира, че решението на ВРС следва да бъде потвърдено, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към мотивите на първата инстанция.

По оплакванията на жалбоподателя във въззвната жалба намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 45 от ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. За основателността на предявения иск е необходимо да се докажат всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност: противоправно поведение, вреди, причинна връзка и вина. Ищецът следва да установи осъществяването на противоправното поведение и в какво се е изразило то, настъпилите вреди в неговата правна сфера, както и нА.чието на причинна връзка между тях.

5

Доколкото вината се предполага до доказване на противното, в тежест на ответника е да обори тази презумпция. Единствено при нА.чието на всички предпоставки може да се ангажира отговорността на ответника за непозволено увреждане.

Настоящата въззивна инстанция намира, че първоинстанционният съд е постановил решението си след изясняване на фактическата обстановка, извършено въз основа на събраните по делото доказателства. Обсъдил е всички доказателства по делото, вкл. изготвената СТЕ в производството по обезпечение на доказателствата по чл. 207 ГПК. По образувано ч. гр. д. № 1431/2025 г. по описа на ВРС, 42 състав, е прието и приобщено заключението на вещото лице инж. Т. О., което е отговорило на следните, зададени от страните въпроси: 1. Констатират ли се течове /и други вреди/ в ап. 52, в кои помещения и с какви размери? 2. Какви са причините за възникването на посочените увреждания и дължат ли се те на причини в ап. 56? 3. Какво е необходимо да се предприеме за отстраняване на възникнА.те щети? Каква е общата стойност на необходимите средства за отстраняването им?