Решение № 535 от 10.10.2024, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 535 гр. K., 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – K., ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЙОВКА Б. ПУДОВА при участието на секретаря РАДИАНА Г. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от ЙОВКА Б. ПУДОВА Гражданско дело № 20**5510101161 по описа за 20** година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на З. Н. М. и К. М. М. чрез пълномощника адв.С. Г.-Ч. против В. М. С., в която твърдят, по ч.гр.д.

№717/20**. по описа на РС-K. им била издадена Заповед №*** от ***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК като в срока по чл.414 от ГПК, длъжникът В. М. С. подал възражение, поради което предявяват исковата молба. Твърдят, че ищецът и ответникът В. С. били приятели, като през пролетта на ***. В. С. се нанесъл с приятелката си да живее в жилището им с уговорката, че няма да заплаща наем, а ще им помага в предстоящия ремонт на къщата, която обитават като ищецът да закупи материалите за външната изолация, а ответникът да му помага в поставянето й. При тези условия и съгласието на двете страни, ответникът се преместил да живее в дома им. При нанасянето в гр.К. и след тяхното съгласие ответникът решил да прави ремонт на етажа, който обитавал, като за целта пренесъл: ламиниран паркет - 40 кв.м.; хънтър за баня - 12 кв.м.; 3бр. дървени врати /талашит/; санитарни принадлежности за баня /тоалетна чиния, казанче и душ, както и огледало с шкаф. Освен тези материали той докарал и товарен автомобил марка *** с peг. №*** и лек автомобил марка Д., модел Л., с рег.№***, които се намират в двора им. През времето, което обитавал жилището им, въпреки намеренията си, ответникът не правил ремонт на етажа си и материалите, предвидени за това, останали струпани на едно място. На ***. ответникът напуснал жилището като ги уведомил, че „след ден два“ щял да си вземе описаните материали и изкара автомобилите от двора. Тъй като това не се случило, през месец юни изпратили нотариална покана до ответника, да изнесе в седмичен срок вещите си в противен случай да им заплати наем за престоя им, тъй като пречели и възпрепятствали обитаването на дома им и 1 двора. Нотариалната покана била връчена от нотариус П.П., на *ката на ответника на ***. със задължението да я предаде на сина си. Ответникът не предприел никакви действия за премахване на движимите вещи от дома им и през *** 20**. те подали заявление по чл.410 от ГПК, с което претендирали да им бъде заплатен наем за времето през което движимите вещи на ответника пребивавали в дома им, съгласно изпратената нотариална покана. Молят съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на В.

М. С., с ЕГН-**********, че съществува вземане на К. М. М., с ЕГН********** за сумата от 2133.44 лева, представляваща месечен наем на движими вещи за периода ***. - ***20**.вкл., разпределена както следва, а именно: за ламиниран паркет - 40 кв.м. - 8лв. месечно, за хънтър в банята - 12 кв.м. - 8лв. месечно; за Збр. дървени врати /талашит/ - 8лв. месечно;, за санитарни принадлежности за баня /тоалетна чиния, казанче и душ, както и огледало с шкаф / - обща стойност 8лв. месечно; за товарен автомобил, марка *** с peг.№ *** - 16 лв. месечно, за лек автомобил марка Д., модел Л., с рег.

№*** - 18.67 лева месечно, или общо 66.67лв. месечно и вземане на З. Н. М., с ЕГН-********** за сумата от 4266.56 лв., представляваща месечен наем на движими вещи за периода ***. - ***20**.вкл., разпределена както следва: за ламиниран паркет - 40 кв.м. - 16лв. месечно; за хънтър в банята - 12 кв.м. 16лв. месечно; за 3 бр. дървени врати /талашит/ - 16лв. месечно; за санитарни принадлежности за баня /тоалетна чиния, казанче и душ, както и огледало с шкаф / - обща стойност 16лв. месечно; за товарен автомобил, марка *** с peг.

№*** - 32 лв. месечно, за лек автомобил марка Д., модел Л., с рег.№ *** 37.33 лева месечно, или общо 133.33лв. месечно, ведно със законната лихва, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. Претендират съдебни разноски.

В отговор на исковата молба, подаден в срока по чл.131 от ГПК ответникът чрез пълномощника адв.М. Д. оспорват предявените искове.

Твърди, че строителните материали, посочени в исковата молба, не стоят складирани в имота в гр.К., а заедно с други материали били вложени от него в ремонта на **ия етаж от къщата. Всички вложени материали в ремонта на **ия етаж от къщата били закупени от него със собствени средства. През м.***г. приятелката му, с която живее на семейни начала изтеглила заем в размер на 20 000лв., с който двамата мислели да закупят стара къща в близко село до гр.K.. По това време приятелят му К. М. купил къща в гр.К. и му предложил да се премести с приятелката си в нея и да живеят тримата вместо да купуват друг имот, като идеята била двамата да започнат някакъв съвместен бизнес. Приел предложението на ищеца и заедно с близки и роднини започнал да ремонтира етажа от къщата, в който трябвало да живее с приятелката си. Тъй като етажът бил в груб строеж, само на тухла, без ел. и ВиК инсталации, без врати, закупил със свои средства и със знанието на ищеца всички материали необходими за ремонта на етажа. В периода от ***г. до м.* ***. със свои средства закупил материалите и със знанието на ищеца извършил ремонт на **ия етаж от къщата като: направил ел. и ВиК инсталации на етажа, шпакловки и замазки по сените и подовете, купил и поставил ламиниран паркет - 40 кв.м.,купил и поставил хънтър в банята - 12 кв.м., купил и поставил 3 броя врати, закупил обзавеждане за тоалетна и баня включващо: тоалетна чиния, казанче, душ шкаф и огледало и го поставил; обособил измазал и обзавел на **ия етаж хол, спалня, кухня, баня, дрешник, 2 две тераси и коридор. Така през периода от ***г. до м.* ***. направил трайните подобрения посочени по-горе, на **ия етаж в имота на ищеца, с негово знание и съгласие на обща стойност от 10 000лв. и заедно с ищеца правил ремонт на етажа, който М. обитавал, като прекарали отопление на цялата къща, сменили целия водопровод на къщата, разчистили основно двора на къщата, съборили стара кирпичена къща в двора и направили външна изолация на цялата къща. С приятелката си живели в къщата на ищеца в гр.К. от м. * ***. до ***г., когато трайно напуснали имота. Моли съда да отхвърли и с ко в е . Претендира съдебни разноски в настоящото и заповедното производство.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното:

От приложеното ч.гр.д.№717/20** г. по описа на РС-K. се установява, че по подадено от К. М. М., с ЕГН-********** и З. Н. М., с ЕГН-**********, заявление е издадена Заповед №***/***. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу В. М. С., с ЕГН-**********, за сумата от 6400 лв., представляваща месечен наем на движими вещи за периода от *** г. до ***20** г. вкл., ведно със законната лихва, считано от ** г. до окончателното изплащане на вземането, разпределени както следва: - на заявителя К. М. М., с ЕГН-********** – 2133.44 лева, представляващи месечен наем на движими вещи за периода от *** г. до ***20** г. вкл., ведно със законната лихва, считано от ** г. до окончателното изплащане на вземането; - на заявителя З. Н. М., с ЕГН-********** – 4266.56 лева, представляващи месечен наем на движими вещи за периода от *** г. до ***20** г. вкл., ведно със законната лихва, считано от ** г. до окончателното изплащане на вземането; - разноски по делото в размер на 608.00 лв., от които 128.00 лв. държавна такса и 48.00 лв. адвокатско възнаграждение. Към заявлението е приложено копие на Нотариална покана с рег.№***г. на П.П. нотариус с рег.№*** на НК с район РС-K.. Заповедта е връчена длъжника на ***20** г. и на ***.20** г. е подадено възражение по чл.414 от ГПК. С оглед разпоредбата на чл.415, ал.1, т.1 от ГПК и указанията на съда, дадени с разпореждане от ***.20** г., връчено на ***.20** г., ищците са подали на ***.20** г. исковата молба по чл.422 от ГПК.

В о.с.з. К. М. пояснява, че уговорката им била да правят общ бизнес и В.

С. му помага с труд. Ответникът ползвал само къщата- две стаи, един дрешник и бокс, което било етаж от нея. Когато се уговаряли били само двата.

Не уговорили срока за ползването на етажа. Отношенията им охладнели и ответникът го уведомил, че ще напуска седмица или седмица-две преди да си тръгне. Той се нанесъл на етажа в началото на м.*** г. и се изнесъл в края на м.*** г., тъй като изнасянето продължило около три седмици. Претендирали за наем след като ответникът се изнесъл. Преди „да пуснат“ нотариалната покана ходил до платен паркинг и проверил наемната цена за 20** г. Наемната цена на лек автомобил бил 2 лв. на ден, а на тежкотоварен 4 лв. на ден за престой. Тъй като ответникът му бил познат, м.*** като се изнасял решил да не му търси пълната цена.

Съгласно показанията на свидетеля З.Н.П., ищецът и ответникът били приятели. През пролетта на 20** г. ответникът се нанесъл в къщата на К. М..

Къщата била на два етажа като тя и приятелят й К. М., живеели на първия 3 етаж, а В. С. бил на втория етаж. Вторият етаж бил на тухла, неоправен.

Ответникът живеел на този етаж и извършвал много малки ремонти. Част от етажа бил с олющен гипсокартон и прозрачна мазилка. Тези ремонти ги направили К. М. и ответникът. Ищецът „пуснал“ ответника на живее на етажа в къщата, защото двамата имали уговорка В. С. да помага с труд вместо да плаща наем, да участва с труд по ремонта на къщата и да живее там без да плаща наем. Те говорили за цена на наем около 200 лв. Тази цена определили, защото тя и К. ходили на платен паркинг, за да питат за цена и там от служител разбрали, че за товарен автомобил цената за престоя за месец била над 200 лв. Ходили да питат за наема преди В. С. да напусне имота. ** и колата били на В. С., който ги докарал в имота. К. и В. уговорили наем от 200 лв. за това В. С. да живее и да участва с труд вместо да плаща този наем.

Когато ответникът напуснал жилището, ищецът му казал в най-скоро време да си вземе вещите, защото ще му поиска наема и В. С. се съгласил и казал, че ще дойде да си вземе вещите, но не отишъл. Чакали известно време и му изпратили нотариална покана. Ищците били *ка и син. Изпратили нотариалната покана въпреки уговорка, защото вещите им пречели и търпели загуби, тъй като автомобилът и ** му били в двора и заемали част от земята, от която се изхранвали. Ищецът и ответникът се договорили за общ ремонт на етажа. Хънтърът, ламинираният паркет, дървените врати и санитарните принадлежности за баня в момента се намирали в къщата, на втория етаж и били на ответника.

Съдът не кредитира показанията на свидетеля П. относно уговорките в т.ч. за наем от 200 лв. при сключване на договора за ползване на втория етаж от къщата, тъй като от една страна тя не е присъствала при договорките и възпроизвежда казаното й от ищеца, а от друга като съжител на ищеца е заинтересован свидетел по смисъла на чл.172 от ГПК, обслужващ неговата кауза.

Съгласно приложеното към заявлението по чл.410 от ГПК и прието по делото заверено копие на нотариална покана с рег.№***г. на П.П. нотариус с рег.№*** на НК с район РС-K., връчена на *** г. е видно, че на *** г. К. М. М. и З. Н. М. поканили В. С. да изнесе от втори етаж на къщата: ламиниран паркет - 40 кв.м.; хънтър за баня - 12 кв.м.; 3бр. дървени врати /талашит/; санитарни принадлежности за баня /тоалетна чиния, казанче и душ, и огледало с шкаф,, както и от дворното място товарен автомобил марка *** с peг. №*** и лек автомобил марка Д., модел Л., с рег.№***, тъй като им пречат на ползването, а ако не направи това да им заплаща наем за времето, през което движимите вещи пребивават в дома им, по 200 лв. месечно, считано от едноседмичния срок след получаване на нотариалната покана.

От така установеното съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване съществуването на вземане с правно основание чл.422 вр. с чл.415 от ГПК е предявен в законоустановения едномесечен срок и е допустим. За ищците е налице правен интерес от установяване съществуването на вземането, тъй като срещу издадената по ч.гр.д.№717/2022 г. по описа на РС-K. заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, длъжниците са подали възражение по чл.414 от ГПК.