Решение № 8462 от 23.07.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 8462 гр. София, 23.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. НАЙДЕНОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20211110159684 по описа за 2021 година

Предявени са установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД и по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.

Ищецът ЗАД „АРМЕЕЦ“ е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за изпълнение на парично задължение срещу ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“ за сумите от: главница в размер на 163,68 BGN /сто шестдесет и три лева и 68 стотинки/, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение за ПТП от 03.06.2016 г., ведно със законна лихва от 15.06.2021г. до изплащане на вземането, лихва от 15.06.2018г. до 15.06.2021 г. в размер на 49,88 BGN /четиридесет и девет лева и 88 стотинки/, държавна такса в размер на 25,00 BGN /двадесет и пет лева/, юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 BGN /петдесет лева/.

След указание до заявителя, последният е предявил установителни искове частично за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че в срока на застрахователното покритие по договор за имуществена застраховка „Каско” е настъпило събитие – ПТП, в причинна връзка с което са причинени вреди на застрахования при него автомобил – лек автомобил „Смарт“, модел „Форту Купе“ с рег. № Поддържа, че вредите са на стойност 148,68 лева, в който размер е изплатил застрахователно обезщетение, както и че са сторени разноски за определянето на обезщетението в размер на 15 лева. Твърди, че ответникът е застраховател по валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на делинквента – водач на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № , поради което в полза на ищеца възниква регресно вземане срещу него за платеното обезщетение и разноските по определянето му. Твърди, че след покана ответникът не е заплатил дължимата сума, поради което претендира същата, както и лихва за забава за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. Моли съда да установи съществуването на претендираното вземане такаq както е установено в заповедното производство.

Претендира разноски.

1

Ответникът оспорва механизма на ПТП и размера на определеното обезщетение.

Счита, че водачът на застрахования при него автомобил не е виновен за причиненото ПТП. Оспорва наличието на причинна връзка между събитието и обезщетените от ищеца вреди. Счита, че водачът на увредения автомобил също е допринесъл за увреждането. Оспорва и претендираното обезщетение за забава. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

За възникване на регресното вземане в настоящия случай е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди.

В тежест на ответника, при доказване на горните факти, е да докаже погасяване на дълга.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 24.02.2022 г., приет за окончателен и допълнен в проведеното открито съдебно заседание от 26.05.2022 г. без възражения от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните са отделени фактите: че на посочените в исковата молба дата и място, между МПС „Смарт“, модел „Форту Купе“ с рег. № , застраховано при ищеца по застраховка „Каско”, и МПС „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № застраховано при ответника по застраховка „Гражданска отговорност”, е реализирано ПТП; че процесната сума е действително заплатена от ищцовото дружество, както и че преди подаването на исковата молба ответникът е получил регресна покана.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано.

Спорни между страните са въпросите, свързани с механизма на ПТП, вината на водачите, налице ли е съпричиняване, както и размера на вредата.

Механизмът на ПТП се установява от събраните по делото гласни доказателствени средства чрез разпита на водача на увредения автомобил, участвал в ПТП.

От показанията на свидетелката И. С. – водач на лек автомобил „Смарт“, модел „Форту Купе“, се установява, че ПТП е настъпило в задръстване, при бавно движение по булеварда. Сочи, че водачът на движещият се зад нея автомобил возил дете на задната седелка, като през цялото време бил ангажиран с телефона си.

При спиране в задръстването, движещият се зад нея автомобил я ударил и избягал.

Сочи обаче, че тъй като автомобилът й бил мръсен, регистрационният номер на автомобила му се отпечатал в задната част на автомобила й, като така извършителят бил открит от органите на КАТ.

Показанията на свидетелката се потвърждават и от писмо, изпратено от Столична 2 дирекция на МВР, отдел „Пътна полиция“ от 08.01.2018 г., адресирано до ищцовото дружество, в което се сочи, че вина за процесното ПТП има водачът на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“, с рег. № , а именно – КР. ПЛ. ИВ..

Показанията на свидетелката не са противоречиви относно механизма на ПТП, като съдът ги кредитира като логични и кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Механизмът на ПТП се потвърждава и от приетите по делото протокол за ПТП с начертана схема на увреждането, взети предвид от вещото лице по приетата САТЕ, която установява причинната връзка между този механизъм и настъпилите вреди на автомобила.

Според експертното заключение причина за настъпване на ПТП съобразно поведението на двамата водачи е, че докато водачът на увредения автомобил „Смарт“, модел „Форту Купе“ изчаквал в колона от превозни средства, движещият се зад него водач на лек автомобил „Рено“, модел „Лагуна“ го ударил в задната част на автомобила.

Съгласно заключението на приетата по делото САТЕ, неоспорено от страните, описаните от ищеца щети на застрахования при него автомобил съответстват на механизма на ПТП и са в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото застрахователно събитие. Според заключението на САТЕ стойността, необходима за възстановяване на щетите, причинени на процесното МПС, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на сумата от 411,60 лева, а по експертна оценка – 221 лева, което уточнение е направено в открито съдебно заседание. Съдът кредитира експертното заключение като пълно, обективно и компетентно изготвено.

Регресното вземане възниква в размера на по-малката от двете суми – на действителните вреди и на извършеното плащане, а в случая - в размера на извършеното плащане – 148,68 лв.

По направеното от ответника възражение за намаляване на отговорността му поради съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил: Според общия правен принцип виновният причинител на вреди е длъжен да ги поправи. Той дължи обезщетение само за вредите, които са в пряка причинна връзка със собственото му поведение. Когато и поведението на водача на увредения автомобил е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат, е налице съпричиняване.

Съпричиняването е обективен факт, който се определя единствено от наличието на такава причинно-следствена връзка, а не и от наличието на вина в действието или бездействието на пострадалия. За да е налице съпричиняване обективно е необходимо за настъпването на вредите да са допринесли най-малко две лица - деликвентът и увреденият, като тяхното поведение е част от общия верижен процес на увреждането.

В този смисъл е задължителната за съдилищата практика – напр. Решение № 444 от 31.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 453/2012 г., IV г. о., ГК, произнесено по реда на чл. 290 ГПК.

В случая съдът намира, че по делото ответникът не доказа да е налице съпричиняване от страна на водача на застрахования при ищеца автомобил на получените по него увреждания. Направеното от ответника възражение за съпричиняване е бланкетно, без да се сочи и без да се доказва в производството с кое свое поведение водачът на увредения лек автомобил е допринесъл за увреждането.

Направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат е неоснователно, поради което не следва да бъде уважено.

Установеният размер на действителните вреди е 411,60 лева, като извършеното от ищеца плащане е в размер на 148,68 лв. Към тази сума следва да се прибави и сумата от 15 лева като размер на обичайни разноски за приключване на застрахователната щета по смисъла на чл. 411 КЗ. Ответникът не доказа погасяване, поради което искът 3 следва да бъде уважен в пълния предявен размер от 163,68 лева.

По иска по чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:

Вземането за лихва има акцесорен характер и за дължимостта му следва да се установи както възникването на главния дълг, така и забава в погасяването на същия за процесния период.

Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в размер на 163,68 лева.

Задължението на делинквента /на лицето, което отговаря за него/ към застрахователя е задължение без срок за изпълнение, към което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД.

Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава /моментът на настъпване на изискуемостта не съвпада с момента на забавата/. Покана е отправена до ответника и получена от него на 30.01.2018 г. /видно от представените регресна покана и отбелязан входящ номер на ответника върху нея – л. 22 от делото/. Ето защо, след изтичането на предоставения тридесет дневен срок, от 02.02.2018 г. ответникът е изпаднал в забава. За процесния период от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г. размерът на мораторната лихва, определен от съда върху установения размер на главница по реда на чл.

162

ГПК и посредством онлайн калкулатор от https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html, възлиза на сумата от 49,89 лева. Искът е предявен за сумата от 49,88 лева, поради което следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

При този изход на спора право за присъждане на разноски възниква за ищеца. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл.

25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ съдът определя юрисконсултско възнаграждение в полза на ищцовото дружество в размер на 100,00 лв. На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 395,00 лева, представляваща разноски съобразно представения списък за разноски по чл. 80 ГПК, а именно: заплатена държавна такса, възнаграждение за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение. Не следва да се присъжда сума, представляваща внесен депозит за свидетел, тъй като, видно от данните по делото, същият не е усвоен.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 25,00 лв. държавна такса и 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение, като с оглед изхода на делото сумите следва да се присъдят в пълен размер.

Мотивиран от горното и на осн. чл. 235 ГПК, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, че ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: 128001319 дължи на ЗАД „АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК: