Решение № 21812 от 28.11.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 21812 гр. София, 28.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря А. А. като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20241110173647 по описа за 2024 година

Образувано е по искова молба от „Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, срещу Б. Р. Б..

В исковата молба се твърди, че Б. Р. Б. е клиент на „Топлофикация – София” ЕАД, на недвижим имот с адрес: гр. София 1330, АДРЕС, в качеството си на собственик на имота и е потребявал топлинна енергия за абонатен № 137635, като не е заплатил начислените суми за процесния период.

Моли съдът да признае за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 724,61 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 140,46 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г.; сумата от 18,36 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и лихва в размер на 4,30 лева за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г., ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53283/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез назначение му особен представител, който оспорва част от предявените искове, тъй като счита че задълженията са частично погасени по давност.

1

Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

1.Правна квалификация

Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, и чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

2. Безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:

Между страните не се спори, че ищецът е доставил твърдяното в исковата молба количество топлинна енергия в процесния имот.

3. Доказателствена тежест

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: 1. наличието на действително правоотношение (валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, следва да бъде доказано доставено количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на ответника и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача, остойностено в размер на претендираната сума.

Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже: че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът има качеството на клиент на топлинна енергия за битови нужди; начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване; потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия период. Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1, предложение първо ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период. Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.

Във връзка с направеното от ответника възражение от ответника за погасяване на част от задълженият по давност ищецът следва да докаже, че същата е спирана и прекъсвана.

4. Съдът е обявявил за служебно известни Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за 2 битови нужди в гр.София, действали от 12.03.2014г. до 26.06.2016г., както и тези действали след 26.06.2016г.

5. По основателността на иска:

От представените доказателства по делото се установява че ответникът е собственик на ½ ид,ч, от процесния имот.

В качеството на титуляр на правото на собственост ответникът се явява страна по облигационното отношение за доставка на топлинна енергия до топлоснабдения имот.

Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответниците и без приемането им. Съгласно чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия, клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се установява ответникът да се е възползвал от правото си по чл. 150, ал. 3 ЗЕ.

Доколкото купувачът дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/, а тези, които се формират в резултат от изравняване, т.е. сумите по изравнителните сметки.

По делото не се спори че в имота е доставяна ТЕ.

В отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за погасяване на задължението по давност. Съгласно Тълкувателно решение от 12.04.2012г. на ОСГТК на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г. задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД.

В Общите условия, действали през процесния период, е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 1 ОУ от 2016г.). Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.

Като се съобрази изложеното и се вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявлението за издаването на заповед за изпълнение 3

28.09.2023 г. и задълженията за м.05.2019 г. до м.7.2020г. включително са погасени по давност, за сумата от ½ от 276,16 лв. = 138,08 лв.

Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за главницата за цената на услугата дялово разпределение. От съдебнотехническата експертиза се установява, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че сумата за дялово разпределение е в претендирания размер.

Не са налице погасени по давност суми и по отношение на задълженията за дялово разпределение.

По исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:

Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни задължения и забава в погасяването на същите.

По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия консумирана през процесния период са приложими новите Общи условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, 3 ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Тълкувайки разпоредбите на чл. 33, ал. 3, 4 и 5 от ОУ, предвиденият 45-дневен срок за изпълнение на задълженията по чл. 32, ал. 3 не би могъл да тече преди изготвянето на изравнителните сметки и издаването на фактура от страна на ищеца, т.е. преди 31 юли на съответната година.

Не е налице погасена по давност претенция за мораторна лихва.

Иска следва да се уважи в цялост.

По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на искова молба за образуване на настоящото производство, поради което акцесорната претенция в тази част се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.

По разноските

В полза на ищеца, съобразно уважената част следва да се присъдят разноски в заповедното, така и в исковото производство. Съдът определя размер на юрк.възнаграждение в исковото производство в размер на 100 лв.

Ответникът не е представил доказателства за сторени разноски.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, чл. 153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.

4

86, ал. 1 ЗЗД, че Б. Р. Б., ЕГН **********, ДЪЛЖИ на Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК 831609046, за недвижим имот - гр. София 1330, АДРЕС, следните суми: 586,08 лева – главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г.; сумата от 140,46 лева, представляваща законна лихва за забава за периода 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г.; сумата от 18,36 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г. и ведно със законната лихва върху двете главници, считано от 29.09.2023 г. до окончателното изплащане на сумите, за които му е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 53283/2023 г. по описа на СРС, 78-ми състав, ОТХВЪРЛЯ иска за горницата за главница топлинна енергия над 586,08 лева до предявения размер от 724,61 лева, както и за периода от 01.05.2019 г. до 01.07.2020 г. включително, както и иска за лихва върху главницата за дялово разпределение в размер на 4,30 лева за периода от 16.10.2020 г. до 14.09.2023 г.

ОСЪЖДА Б. Р. Б., ЕГН **********, да заплати на „Топлофикация София" ЕАД, ЕИК 831609046 на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноски в исковото производство- 343,75 лв. и в заповедно производство - 34,58 лв.

Решението е постановено при участието на ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ ООД, ЕИК 201399064 като трето лице помагач на страната на ищеца.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5