Решение № 104 от 17.11.2021, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 104 гр. Разград, 17.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Пламен М. Драганов

Петър М. Милев при участието на секретаря Мариан В. Найденов в присъствието на прокурора Емил Й. Енчев (ОП-Разград) като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20213300600246 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 11/10.08.2021 г. по нох дело № 20213320200132, РС-Кубрат признал подсъдимия Г. Г. Н. за виновен в това, че:

В периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Й. М. СТ. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно лице от мъжки пол - сина си В.Г.Г., *** г. и лице от женски пол, което не е навършило 14годишна възраст - Ц.А.А., *** г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради котето и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК му налага наказание лишаване от свобода за срок от четири месеца, което да изтърпи при първоначален общ режим;

В периода от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Й. М. СТ. от гр. Кубрат, улеснил непълнолетно лице от мъжки пол - сина си В.Г.Г., *** г. и лице от женски пол, което не е навършило 16годишна възраст - Ц.А.А., *** г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 191, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т.

2, б. „б" от НК му налага наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:

1. на основание чл. 426, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месеца с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

2. на основание чл. 426, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр.

1 ал. 1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание между наложените на подсъдимия Г.Н., като наложил най-тежкото, а именно – четири месеца лишаване от свобода, което подсъдимият да изтърпи при общ режим.

Със същата присъда съдът признал подсъдимата Й. М. СТ. за виновна в това, че:

В периода от 29.05.2018 г. до 08.09.2019 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила непълнолетно лице от мъжки пол - сина си В.Г.Г., *** г. и лице от женски пол, което не е навършило 14-годишна възраст - Ц.А.А., *** г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

191, ал. 3, във вр. с ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1 т. 1 от НК й налага наказание лишаване от свобода за срок от три месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК, изтърпяването на наложеното наказание е отложено за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата;

В периода от 08.09.2019 г. до 15.04.2021 г., в гр. Кубрат, обл. Разград, като пълнолетно лице, в съучастие като съизвършител с Г. Г. Н. от гр. Кубрат, улеснила непълнолетно лице от мъжки пол - сина си В.Г.Г., *** г. и лице от женски пол, което не е навършило 16-годишна възраст - Ц.А.А., *** г., да заживеят съпружески, без да са сключили брак, с което осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.

191, ал. 2, във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК, за поради което и на основание чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б" от НК й налага наказание пробация, включващо следните пробационни мерки:

1. на основание чл. 426, ал. 1, във вр. чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 1 от НК - задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от шест месаца с явяване и подписване пред съответния пробационен служител или определено от него длъжностно лице два пъти седмично.

2. на основание чл. 426, ал. 2, във вр. с чл. 42а, ал. 3, т. 1, във вр. с ал. 2, т. 2, във вр. ал. 1 от НК - задължителни периодични срещи с пробационен служител в пробационната служба по настоящ адрес за срок от шест месеца.

На основание чл. 23, ал. 1 от НК съдът определил едно общо наказание между наложените на подсъдимата Й.С., като наложил най-тежкото, а именно – три месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК отложил за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Недоволни от присъдата подсъдимите Г.Н. и Й.С. я обжалват чрез защитника си адв.

А.Д.. Във въззивната жалба се излагат съображения, че всяко едно от деянията на подсъдимите е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК. Изтъква се също, че по отношение на осъждането на подсъдимия Н. преди много години е настъпила реабилитация по право, поради което по отношение на същия не е налице пречка да бъде приложена разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК.

От въззивната инстанция се иска да отмени изцяло обжалваната присъда и да постанови нова, с която да признае подсъдимите за невиновни и да ги оправдае по възведените им обвинения, на основание чл. 9, ал. 2 от НК.

В условията на алтернативност се иска присъдата да бъде изменена по отношение на подсъдимия Н., като вместо наложеното ефективно изтърпяване на наложеното наказание от четири месеца бъде постановено отлагане на изтърпяването му за изпитателен срок, на основание чл. 66, ал. 1 от НК.

Преписи от протеста е изпратен на прокурора.

2

Писмени възражения против жалбата не са постъпили.

Със жалбата не са направени доказателствени искания.

Въззивната жалба се подържа и в съдебно заседание от защитниците на подсъдимите адв. Д. и адв. М. на същите основания и със същите искания.

Участващия по делото прокурор счита, че обжалваната присъда е правилна и законосъобразна и предлага на съда да бъде потвърдена.

В последната си дума подсъдимият Г. моли за условна присъда.

В последната си дума подсъдимата С. заявява, че предоставя на съда да реши.

Производството пред първоинстанционния съд протекло по реда на глава двадесет и седма от НПК. Подсъдимите Г.Г. и Й.С. признали изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласили да не се събират доказателства за тези факти.

Изложената в обвинителния акт и възприета от първоинстанционният съд фактическа обстановка е следната:

Подсъдимият Г. Г. Н. е 48-годишен, с българско гражданство, неженен, осъждан, с основно образование, безработен.

Подсъдимата Й. М. СТ. е 45-годишна, с българско гражданство, неомъжена, осъждана, с основно образование, безработна.

Й. М. СТ. и Г. Г. Н. живеят на семейни начала в гр. Кубрат като от съвместното си съжителство имат родени три деца, едното от които свидетелят В.Г.Г., *** г.

През месец март 2018 г. свидетелят В.Г. се запознал по “Фейсбук“ със свидетелката Ц.А.А., *** г. Още в началото на комуникацията помежду им свидетелката А. му споделила, че е на 12 години, родителите й са разделени, както и че тя живее в гр. Русе със своя баща – свидетелят А. Й. А.. Първоначално свидетелите А. и Г. контактували чрез съобщения в социалните мрежи и телефонни разговори, а впоследствие започнали и да се срещат в гр.

Русе.

На 15.04.2018 г. свидетеля В.Г. навършил 15 години и двамата със свидетелката Ц. А. решили да заживеят съпружески в дома на родителите на Г..

Така на 18.04.2018 г. свидетелката А. отишла в дома на свидетеля Г. в гр. Кубрат и уведомили родителите му – подсъдимите Г. и С. за решението си да живеят заедно като съпрузи. Подсъдимият Н. се свързал по телефона с бащата на свидетелката А. – свидетеля А. А., когото до този момент не познавал, и го уведомил за решението на децата им. Още същия ден свидетелят А. отишъл в дома на подсъдимите в гр. Кубрат, обяснил, че дъщеря му е малка и я взел със себе си. Той взел и мобилния й телефон, но дъщеря му продължила да контактува със свидетеля Г. посредством мобилни телефони на други лица.

На 29.05.2018 г., след предварителна уговорка със свидетеля Г., свидетелката А. избягала от дома си и отишла в дома на приятеля си В.Г. и родителите му в гр. Кубрат.

Подсъдимият Н. отново уведомил по телефона свидетеля А. А., че дъщеря му е в дома им, а последният не предприел действия да я върне в дома им. По-късно била уведомена и майката на А. – свидетелката В. П. Ж..

Така от 29.05.2018 г., т. е. преди да е навършила 14-годишна възраст, свидетелката А. заживяла съпружески със свидетеля Г., като двамата извършвали всички дейности, присъщи на съпрузите - живеели заедно, грижели се за домакинството и имали сексуални контакти.

Подсъдимите Г. и С., като родителите на свидетеля Г. предоставили самостоятелна стая в дома си в гр. Кубрат, като се грижели за свидетелите Г. и А., купували им храна, лични вещи и пособия, давали им пари за издръжка, заплащали месечните разходи за ток и вода.

Подсъдимата С. записала свидетелката А. в 7-ми клас в *** в гр. Кубрат.

3

На 08.09.2019 г. свидетелката А. навършила 14-годишна възраст и продължила да живее съпружески със свидетеля Г., а подсъдимите продължили по същия начин да се грижат за тях, като им купували храна, лични вещи и пособия, давали им пари за издръжка, заплащали месечните разходи за ток и вода.

През месец март 2020 г. свидетелката А. узнала, че е бременна. През месец май 2020 г. семейството на свидетеля Г. се преместило в друго жилище, където двамата подсъдими отново предоставили самостоятелна стая за сина си и свидетелката А., като им създали необходимите условия и удобства, за да живеят заедно. Подсъдимите започнали да закупуват и вещи, необходими за детето на свидетелите - креватче, количка, дрехи и други.

На 15.04.2021 г. свидетелят В.Г.Г. навършил пълнолетие.

На 09.11.2020 г. свидетелката А. била приета в УМБАЛ - гр. Русе по повод възникнал здравословен проблем, при което след като било установено, че бременната е непълнолетна, от болничното заведение е бил подаден сигнал до Дирекция “Социално подпомагане“ Русе. След извършена проверка по случая, ДСП-Русе уведомили ДСП - Кубрат, където също била извършена проверка, при която, след установяване на данни за извършени престъпления от общ характер, е подаден сигнал до РП - Разград, във връзка с който е образувано настоящото наказателно производство.

Видно от приложеното към ДП удостоверение за раждане, издадено въз основа на Акт за раждане № 1810/30.12.2020 г. съставен от длъжностно лице при Община Русе, свидетелката А. родила на 27.12.2020 г. момче - Г. Ц. А.. След раждането, свидетелката Ц.

А. се върнала с новороденото при свидетеля Г., в дома на родителите му, като подсъдимите С. и Н. продължили да се грижат за тях и за внучето, както и да ги подпомагат финансово.

По искане на защитата в хода на въззивното производство са събрани допълнителни доказателства, някои от които касаят обстоятелства настъпили след постановяване на присъдата, а други имот отношение към личността на подсъдимите:Удостоверение за сключен граждански брак, видно от което на 14.09.2021 г. е сключен граждански брак между свидетеля В.Г. и навършилата няколко дни преди това 16 години свидетелка Ц. А.;