Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1082 от 13.11.2024, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
Гражданско дело 3221/2024
Вид
Решение № 1082
Подписан
13.11.2024
В сила
23.12.2024
Състав
Петя Венциславова Петрова - Светиева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 1082 гр. Сливен, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, IV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петя В. Петрова - Светиева при участието на секретаря Пенка М. Стоянова като разгледа докладваното от Петя В. Петрова - Светиева Гражданско дело № 20242230103221 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, чл. 26, ал. 1 от ЗЗД и чл. 146 от ЗЗП за осъждане на ответника „Кредимисо“ ЕАД да заплати на ищеца сума в размер на 15,00 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр.с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на ищеца сума в размер на 80,00 лева, представляваща разликата до пълния размер на недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане.

В исковата молба се твърди, че на 18.09.2021 година между ищецът и ответното дружество "Кредисимо" ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № 2444421, за сумата от 1200 лева за срок от 12 месеца. В чл. 4, ал. 1 от Договор за потребителски кредит е предвидено приоритетно разглеждане на 1 заявлението и одобряване на кредита, в случай че кредитополучателят е посочил в заявлението, че ще представи обезпечение на кредита. Посочено е това да стане в срок от 24 часа след предоставяне на обезпечението. В чл. 4, ал. 1 са определени и вида на обезпеченията, които кредитоискателят следва да представи. Предвидена е санкция за потребителя при непредоставяне на обезпечение, която се изразява в неодобряване на заявлението от "Кредисимо" АД и непораждане на действие на договора между "Кредисимо" и кредитополучателя. В чл. 4, ал. 3 е предвидено, че когато кредитополучателят е заявил кредит без обезпечение, срокът за одобряване е 14 дни, а ако заявлението не бъде одобрено до посочения срок, договорът не поражда действие между страните. Във връзка с чл. 4, ал, 1 от договора за потребителски кредит и на датата на неговото сключване, на кредитополучателя се предоставя Договор за предоставяне на поръчителство с "Ай Тръст" ЕООД, носещ същия идентификационен номер, както номерът на договора за заем, като по така посочения договор за предоставяне на поръчителство от кредитополучателя се изисква заплащане на възнаграждение за поръчителство в размер на 80,00 лева, при предоставен размер на кредита 1200,00 лева. В изпълнение на задълженията по Договора за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година и Договор за предоставяне на поръчителство от ответните дружества са издадени удостоверения, съгласно които договорите са приключили и сумите са изплатени.

В исковата молба ищецът е изложил възражения, че договорът за потребителски кредит е недействителен, при което потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва и други разходи по кредита. В тази връзка ищеца счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното дружество "Кредисимо" ЕАД на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 23 ЗПК, във връзка с чл.

22 ЗПК за сумата която представлява разлика между заплатената сума по нищожен Договор за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година и чистата стойност на кредита. По отношение на предявения осъдителен иск срещу „Ай Тръст“ ЕООД, съгласно чл. 55. ал. 1. предл. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В тази връзка ищецът счита, че е налице правен интерес от предявяване на настоящия осъдителен иск срещу ответното 2 дружество на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1от ЗЗ във вр. с чл. 26 от ЗЗД и чл. 146. ал. 1 ЗЗД за сумата, представляваща недължимо заплатена сума при начална липса на основание от ищеца на ответника „Ай Тръст“ ЕООД по нищожен договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2021 година.

Заплащането на всички, дължими по договора за предоставяне на поръчителство суми е удостоверено от „Ай Тръст“ ЕООД, във връзка, с което е издадено Удостоверение за липса на задължения № 1023530 от 22.02.2023 година.

Излага се още, че отговорността на ответните дружества за лихви е акцесорна и следва главните искове. Моли да се уважи и искането за присъждане на законна лихва върху главницата, считано то датата на депозиране на исковата молба до окончателното й заплащане.

От съда се иска да постанови решение, с което ответникът „Кредимисо“ ЕАД да бъде осъден да заплати на ищеца сума в размер на 15,00 лева, представляваща недължимо платени суми във връзка с договор за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане, както и на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 26, ал. 1 от ЗЗД ответника „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер на 80,00 лева, представляваща разликата до пълния размер на недължимо платени суми във връзка с договор за предоставяне на поръчителство, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното й изплащане Претендират се разноски.

От ответната страна „Кредисимо“ ЕАД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

От ответната страна „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД е представен отговор на исковата молба, в който е изразено становище по допустимостта и основателността на исковите претенции.

Редовно призованият ищец не се явява и не се представлява в съдебно заседание. В писмена молба пълномощникът й моли за уважаване на исковете, съобразно тяхното изменение.

Ответните дружества не се представляват в съдебно заседание, но са 3 изразени писмени становища.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

По делото не е спорно, че по силата на Договора за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година ответното „КРЕДИСИМО“ ЕАД се е задължило да предостави на ищеца И. Г. С. в размер на 1200 лева. Срокът за погасяване е определен на 12 месеца, при уговорени фиксиран годишен лихвен процент – 31,58% и ГПР – 36,58 %. В приложение № 1 към договора за потребителски кредит, в точка 9 е посочено, че общият размер на всички плащания е 1415,04 лева. В точка 10 от същото приложение се съдържа погасителния план с посочени падежи и съответни вноски за главница и лихва. На същата дата – 18.09.2021 година между ищецът и ответното „Ай тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във връзка с горепосочения потребителски кредит, като е предвидено възнаграждение на поръчителя в размер на 866,42 лева. В действителност годишният процент на разходите по договора за потребителски кредит надвишава значително петкратния размер на законната лихва за страната, тъй като по двата договора следва да се заплати общо от ищеца сумата 2281,46 лева.

Между страните не се спори, че ищецът е заплатил на „КРЕДИСИМО“ ЕАД по Договора за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година и на „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД по Договора за предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за обезпечаване на Договора за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година всички суми за удостоверяване на което са издадени удостоверение № 1023530/22.02.2023 година и удостоверение за липса на задължения № 62430/22.02.2023 година.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена след преценка поотделно и в съвкупност на събраните по делото писмени доказателства.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявените искове за осъждането на „КРЕДИСИМО“ ЕАД да заплати н а И. Г. С. сумата 15,00 лева, представляваща недължимо платена сума по Договора за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2024 година до окончателното изплащане и за осъждането на „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на И. Г. С. сумата 72,20 лева, представляваща недължимо платена сума по Договор за 4 предоставяне на поръчителство, сключен между „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, за обезпечаване на Договора за потребителски кредит № 2444421/18.09.2021 година, ведно със законната лихва върху нея, считано от 25.06.2024 година до окончателното изплащане са допустими, а разгледани по същество и основателни.

Установи се по безспорен начин от събраните писмени доказателства по делото, че между ищецът и първия ответник е възникнало правоотношение по договор за потребителски кредит, като ищецът е следвало да получи в заем сумата 1200 лева, а да върне на първия ответник –кредитор сумата 1415,04 лева. Ответникът е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, тоест страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7 - 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи. Основателно е твърдението в исковата молба за недействителност на договора за кредит, свързано с изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за посочване на общата дължима сума. Същото е въведено, за да гарантира, че потребителят ще е наясно по какъв начин се формира неговото задължение. В тази връзка следва да се отбележи, че ГПР представлява вид оскъпяване на кредита, защото тук са включени всички разходи на кредитната институция по отпускане и управление на кредита, както и възнаградителната лихва. Затова е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да 5 преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай ГПР не отговаря на законовите изисквания, защото в договора за кредит е посочено единствено, че той е във фиксиран размер от 36,58 %. Действителният ГПР по процесния договор е значително и несъмнено в много по-голям размер, като се има предвид, че при заем в размер на 1200 лева е уговорено да се върне в срок от 12 месеца сумата 1415,04, която обаче не включва възнаграждението по договора за поръчителство с втория ответник. При включване и на това възнаграждение сумата, което следва да заплати ищецът е 2281,46 лева. При съпоставка на тези суми няма как действителния ГПР да е посочения в договора. Поради това е надвишен максималния праг на ГПР, установен в чл.

19, ал. 4 от ЗПК. По изложените съображения процесния договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 от ЗПК и следва да бъде прогласена неговата нищожност, като по тази причина е безпредметно да се обсъждат останалите доводи на ищцовата страна за недействителност.

Недействителен е и договора за поръчителство, сключен между ищцата и втория ответник, тъй като реално двата договора за свързани и чрез тях се заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК. Ищцата се оставя в неблагоприятно положение и е налице накърняване на добрите нрави и тежки нарушения на разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.