Решение № 125 от 15.07.2026, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Тетевен, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, II - СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИО Д. СТОЯНОВ при участието на секретаря ТАТЯНА ИВ. МИНДЕВСКА като разгледа докладваното от МАРИО Д. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20264330100644 по описа за 2026 година

Предявен е иск за прогласяване Нищожност на Договор за потребителски кредит ,като накърняващ добрите нрави,заобикалящ материалноправните ицисквания на чл.19,ал.4 от ЗПР и накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващ предпоставките на чл.11,т.9 и 10 от ЗПК.

Ищецът излага,че на 15.05.2025 година е сключил Договор за обезпечен потребителски кредит № 8 със „Сити Кеш“ ООД, по силата на който е получил сумата от 500 лева, срещу което се съгласил да върне заетата сума с 37 броя седмични вноски в размер на 28 лева в срок до 29.01.2026 г., когато е падежирала последната вноска, съгласно Погасителен план и Споразумение за консолидиране на задълженията, неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и фиксиран лихвен процент в размер на 49 %, както и годишен процент на разходите в размер на 63,91 %.

Съгласно чл.6, ал.1. договорът за потребителски кредит следва да бъде обезпечен с поръчители - един или двама. Заемателят се задължава в срок от шест дни, считано от дата на сключване на договора за кредит, да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията на чл. 6, ал. 1. от договора: един или двама поръчители, отговарящи на определени условия и критерии.

Съгласно чл. 7, ал.5 от Договора за потребителски кредит при неизпълнение на задължението на Кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по критерии на кредитора, съгласно чл. 6 от договора или представеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в договора за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка за неизпълнение на договора в размер на 429.80 лева, дължима в пълен размер от денят след изтичане на уговореният между страните срок за предоставяне на обезпечение.

1

Неустойката обезпечава кредитора при неизпълнение на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение по чл. 6 от договора - един или двама поръчители. Посоченият размер на неустойка е дължим единствено и само в случай на неизпълнение на договорното задължение на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение.

Неустойката по договора е вземане на Кредитора отделно от главницата и лихвата, което се дължи за неизпълнение на задължение по договора за потребителски кредит и изрично е посочено, че на основание чл. 19, ал. 3. т. I от Закона за потребителския кредит същата не се включва при изчисляване на годишния процент на разходите.

Размерът на неустойката по ал. 5 от договора е определен преди сключване на договора за кредит, като за определяне на нейния размер са взети предвид общият размер на кредита, срокът на договора, предходна кредитна история на кредитополучателя, както и риска който кредитора поема при отпускане на потребителски кредит обезпечен с Поръчител/и, при който не му се предостави договореното обезпечение.

Обезпечението следва да се предостави в срок до шест дни от сключване на договора за кредит.

Ищецът е усвоил изцяло заемният ресурс, но не дължи плащания за договорна лихва и неустойка поради следните съображения:

Счита, че посоченият в договора ГПР в размер на 63,91 % не отговаря на ДЕЙСТВИТЕЛНО приложения лихвен процент, тъй като уговорената неустойка представлява добавък към договорната лихва и в договора изрично е посочено, че тя не е включена в Годишния процент на разходите. Поради по - високия лихвен процент нараства и стойността на годишния процент на разходите /доколкото възнаградителната лихва е един от компонентите му/, но същият не е обявен на потребителя и не е посочен коректно в договора в действителния му размер в нарушение на изискванията на чл. 5 и на чл. 11, т. 10 от ЗПК.

Счит, че с договорения ГПР в размер на 63,91 %, към който се кумулира вземането, представляващо скрита печалба визирана в чл.7 от договора за неустойка, с която кредиторът допълнително се обогатява, се нарушават добрите нрави и се внася неравноправие между правата и задълженията на потребителят и доставчика на финансова услуга в разрез с изискванията на добросъвестността и в негов ущърб, което води до нищожност на договорното съглашение.

Възнаградителната лихва съставлява цена за предоставеното ползване на заетата сума. Когато е налице явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, се нарушава принципа на добросъвестност при участие в облигационните отношения.

Или както е прието в решение № 452/25.06.2010г. по гр. д . № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.

„понятието добри нрави предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност .

Когато едната престация е предоставяне в собственост на парични средства, то насрещната престация — заплащане на възнаградителна лихва следва да се съизмерява както със стойността на отпуснатия заем, така и със срока, за който се уговаря връщане на заетата сума, и с обстоятелството, дали заемът е обезпечен /доколкото цената калкулира и риска на заемодателя от невъзможността да си върне заетата сума/.

Съдебната практика приема, че при формиране размера на възнаградителната лихва, макар нормативно да не е установен императивен лимит, обективен критерий за добросъвестното й определяне може да бъде размера на законната лихва, без обаче тя да може да се приеме като максимален размер. Трайно се приема, че противоречаща на добрите нрави е уговорка, предвиждаща възнаградителна лихва, надвишаваща трикратния размер на 2 законната лихва, а за обезпечени кредити — двукратния размер на законната лихва. В тази насока: Решение по гр. д. 1106/2003 г. на ВКС, 2 г. о.; Решение гр. д. 315/2005г. на ВКС, 2 г. о.; Решение по гр. д. 5093/2007 г. на ВКС, 2 г. о.; Определение по гр. д. 6295/2014 г. на ВКС, 4 г. о. По аргумент от цитираните решения, при необезпечени заеми възнаградителната лихва следва да не надхвърля повече от три пъти законната лихва.

В настоящият случай договорената между страните лихва надхвърля повече от три пъти законната, което представлява нарушение на добрите нрави, като критерий за норми на поведение, установени в обществото, на основание на това, че тя не отговаря на действителните параметри на договора, тъй като към нея се кумулира уговорената в договора неустойка. Реално прилаганата договорна лихва накърнява договорното равноправие между страните, противоречи на добрите нрави и е в разрез с принципа на добросъвестността при договарянето, поради което клаузите, въз основа на които кредиторът се обогатява неоснователно се явяват нищожни. Поради това, че нищожните уговорки не произвеждат никакво действие, следва да се приеме, че лихва не е уговорена между страните по процесния договор и такова задължение не е възникнало за ищеца.

Аргументите, че договореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави, тъй като тя не отговаря на действителните параметри по договора, с която следва да се увеличи и стойността на реално приложения годишен процент на разходите, са следните:

Съгласно чл. 6 от договора, кредитополучателят следва да представи обезпечението визирано в договора, като същият дължи неустойка на кредитора в размер на 429.80 лева в случай на неизпълнение - чл.7. от Договора.

За да заобиколят материално-правните изисквания, регламентирани в чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския заем, фирмите за бързи кредити въведоха практика да поставят на кандидатстващите за кредит лица изисквания, на които те не могат да отговорят: осигуряване на поръчителство на изпълнението на заемното правоотношение при неизпълними условия и/или предоставянето на банкови гаранции. След като кредитодателите създадоха предпоставки за неизпълнение на тези задължения чрез поставянето на изисквания към потребителите, които те не могат да удовлетворят, те включиха в договорите за потребителски кредит санкции — заплащането на неустойки или пък предвидиха заплащането на такси за осигуряване от страна на кредитодателя на фирми, които да обезпечат задълженията на потребителите. Чрез предвиждането на неустойки за неосигуряване на обезпечение, респ. на такси, които те събират за осигуряване на фирми — гаранти, небанковите финансови институции си осигуриха допълнителна печалба, която вече е калкулирана с договорената възнаградителна лихва, като същевременно преодоляха законовото изискване за таван на лихвените нива и другите разходи по предоставената в заем сума.

Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следва да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението следва да се извърши при спазване на критериите, заложени в т. З от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други 3 правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

По силата на чл. 92 от 33Д неустойката представлява предварително определено обезщетение за вредите от неизпълнението и обезпечава изпълнението на договора, а в съдебната практика и в правната доктрина се приема безпротиворечиво, че тя може да има и санкционна функция.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или представяне на банкова гаранция е загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в том случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер на 429.80 лева е загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, доколкото тя е около 86% от заетата сума в размер на 500, 00 лева, без да зависи от вредите от неизпълнението на Договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не е търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезпечението не служи за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин води до скрито оскъпяване на кредита и създава единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави.

На плоскостта на конкретния казус са предвидени следните ограничения, създаващи условия кредитополучателят да не може да изпълни договорното си задължение:

За кредит от 500,00 лева кредитополучателят се е задължил да осигури едно или две физически лица, които имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 4 пъти размерът на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 2 пъти минималната работна заплата за страната; не са поръчители по други договори за кредит, сключени от Кредитора; не са Кредитополучатели по сключени и непогасени договори за кредит, сключени със Кредитора; нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен”, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размерът на получавания от тях доход.