Определение № 440 от 14.06.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 440 гр. Ловеч, 14.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ Въззивно частно гражданско дело № 20234300500246 по описа за 2023 година и за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по чл. 413, ал.2 ГПК

Образувано е по частна жалба вх.***488/20.12.2022г. подадена от „ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр. София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Галина Кръстева против разпореждане № 1018/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 763 по описа за 2023 година на Районен съд - Ловеч, в частта, с която е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Г. Р. А., ЕГН **********, с. Л., общ Угърчин, ул. „Христо Ботев“ *** за сумата от 107.95 лева, представляваща договорно възнаграждение, дължимо за периода от 25.06.2012 г. до 25.04.2023 г.

Жалбоподателят излага твърдения, че целта на заповедното производство е да види спорността на вземането, а не дали съществува вземането и съдът не следва да прилага процедурите по исковия процес.

Счита, че длъжникът е бил уведомен за възнаградителната лихва, за условията на договора, уговореният ГЛП е в нормите, определени от закона, а ГПР не надвишава изискванията на чл.19 ЗПК, поради което тази лихва не следва да се счита за неравноправна и следва да бъде присъдена. Излага съображения, че е доказал началният период на забава за законната лихва и 1 същата е в определените от закона размери. Моли съда да отмени разпореждане в обжалваната част и да постанови акт, с който да бъде издадена заповед за изпълнение. Необжалва разпореждането в частта за останалите поискани суми и лихви. Претендира разноски във настоящото производство в размер на 15.00 лева – държавна такса и 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение.

ОКРЪЖЕН СЪД - ЛОВЕЧ като взе предвид изложеното в жалбата, както и материалите по делото, установи следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на обжалването

Жалбата е подадена против годен на обжалване съдебен акт (арг.чл.413, ал.2 ГПК) чрез процесуален представител юрисконсулт Галина Кръстева, с надлежно учредена представителна власт (л.8 от делото).

Разпореждането е връчено на заявителя на 05.06.2023 г. ( л.16 от първоинстанционното дело), Съгласно чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК срокът за обжалване на съдебния акт е едноседмичен, считано от датата на получаване на съдебния акт, поради което същият изтича на 12.06.2023 г.

Жалбата е подадена чрез куриерска фирма на 07.06.2023 г. ( л.11 от делото), поради което жабата е подадена в преклузивния срок по чл.413, ал.2 вр. чл.275, ал.1 ГПК. Заплатена е държавна такса в размер на 15.00 лева за това производство (л.5 от делото). Жалбата съдържа всички необходими реквизити на основание чл.279 вр. чл.260-261 ГПК и следва да се разгледа по същество.

По правилността на съдебния акт

Съгласно ТР 6 от 15.01.2019г. по тълк.д. 6/2017 на ОСГТК на ВКС , в производството по ГЛАВА XXI ГПК, съдът не е обвързан единствено от основанията, посочени в жалбата, както е по в производството по чл.269 ГПК.

Правомощията на въззивният съд са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното определение, а по допустимостта и правилността в обжалваната му част, като не е обвързан в посочените в жалбата основания.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

Производството пред районния съд е образувано въз основа на 2 заявление по чл. 410 ГПК, подадено от ПРОФИКРЕДИТ България“ ЕООД, гр.

София, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх. В, ЕИК ***, чрез процесуален представител юрисконсулт Галина Кръстева, с което е поискано издаване на заповед за изпълнение срещу Г. Р. А., ЕГН **********, с. Л., общ Угърчин, ул. „Христо Ботев“ *** за сумите по договор за потребителски кредит № 40009579721/19.05.2022 г.: 500.00 главница; 107.95 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 25.06.2012 г. до 25.04.2013г. ; 175.00 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Фаст, дължима до 25.04.2023 г. ; 325.00 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Флекси, дължима до 25.04.2023 г. ; 30.00 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането; 130.89 лева, представляващи мораторна лихва от датата на забава на длъжника в забава 26.06.2022 г. до 26.06.2023 г.; 11.59 лева, представляващи мораторна лихва от датата на изтичане на погасителния план 25.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението 29.05.2023 г. ; ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендират се разноски в заповедното производство в размер на 25.61 – държавна такса и 180 лева – юрисконсултско възнаграждение.

Посочва, че за периода от 13.03.2020г. до 13.07.2020г. не е начислявана законна лихва, на основание чл.6 ЗМДВИППП.

В заявлението е посочено, че паричното задължение с Г. Р. А. е възникнало по договор за потребителски кредит № 40009579721/19.05.2022 г., по който било уговорено, че отпуснатият кредит е в размер на 300.00 лева за периода от 19.05.2022 г. до 25.04.2023 г., а размерът на възнаградителната лихва за този период бил 107.95 лева. Към договора потребителят избрал да закупи пакет от допълнителни услуги, чието възнаграждение възлизало общо на 500 лева. Страните се уговорили тези суми да бъдат разсрочени във времето за срок от 11 месеца, чието погасяване да се осъществи на равни месечни вноски в размер на 100.73 лева. Посочено е, че заемополучателят Г.

Р. А. не е изпълнил задължението си да върне заемната сума, поради което кредиторът направил извънсъдебни разходи за събиране на кредита в размер на 30.00 лева. поради изпадането на длъжника в забава претендират лихвата за забава от 26.06.2022 г. до 25.04.2023 г. в размер на 130.89 лева, както и лихва за забава върху цялата сума от датата на края на кредита, а именно 25.04.2023 г. до подаване на заявлението по чл.410 ГПК 29.05.2023 г. Към 3 заявлението е приложен

40009579721/19.05.2022 г.

Договор за потребителски кредит

№

С разпореждане № 1018/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 763/2023 г., Районен съд - Ловеч е уважил заявлението за следните суми: 500.00 главница; 130.89 лева, представляващи мораторна лихва от датата на забава на длъжника в забава 26.06.2022 г. до 26.06.2023 г. ; 11.59 лева, представляващи мораторна лихва от датата на изтичане на погасителния план 25.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението 29.05.2023 г. ; ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 37.89 лева, представляваща разноски, пропорционално на уважената част от заявлението.

Със същото разпореждане съдът е отхвърли заявлението за сумите:

107.95 лева, представляващи договорно възнаграждение за периода от 25.06.2012 г. до 25.04.2013г. ; 175.00 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Фаст, дължима до 25.04.2023 г. ; 325.00 лева, представляващи закупен пакет от допълнителна услуга Флекси, дължима до 25.04.2023 г. ; 30.00 лева, представляващи такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и разликата от 37.89 лева до пълните претендирани разноски в размер на 75.61 лева.

За да отхвърли заявлението РС – Ловеч е приел, че пакетът от допълнителни услуги и таксата по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания представляват неравноправни клаузи. По отношение на сумата от 107.95 лева съдът е приел, че договорното възнаграждение надхвърля лимита, въведен с чл.19, ал.4 ЗПК, поради което я е приел тази клауза за неравноправна. Приел е, че стойността е несъразмерно висока спрямо отпуснатия заем, което води до съществено и неоправдано обременяване на потребителя и е в противоречие с чл.143, ал.1 ЗЗПотр. Посочено е, че е нарушено изискването за равновесие между правата и задълженията на страните, което насочва към хипотезата на чл.143, т.5 ЗЗП и приложението на последиците на чл.146 ЗЗП.

ОТ ПРАВНА СТРАНА

С оглед предмета на обжалване, а именно само за сумата от 107.95 4 лева, настоящият състав приема, че разпореждане № 1018/31.05.2023 г. по ч. гр. д. № 763/2023 г. по описа на Районен съд – Ловеч в останалата част, а именно за сумите: 500.00 главница; 130.89 лева, представляващи мораторна лихва от датата на забава на длъжника в забава 26.06.2022 г. до 26.06.2023 г. ;

11.59 лева, представляващи мораторна лихва от датата на изтичане на погасителния план 25.04.2023 г. до датата на подаване на заявлението 29.05.2023 г. ; ведно със законната лихва върху сумите от датата на подаване на заявлението 30.05.2023 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 37.89 лева, представляваща разноски, пропорционално на уважената част от заявлението; е влязло в законна сила още на 12.06.2023 г., поради необжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 ГПК - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2 ,т.2 от ГПК, задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си. Съгласно чл.33,ал.1 ЗПК при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, а в ал.2 е посочено, че когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС.

Според чл.3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора.

Настоящият състав приема, че след като атакуваната разпореждане е 5 влязло в частта за недължимост на сумите по пакета от допълнителни услуги и таксата по Тарифата за извънсъдебно събиране на вземания, поради тяхната неравноправност, то аргумент от по-силното основание (per argumentum a fortiori), то върху тези суми не следва да се дължи законна лихва, затова правилно заповедният съд е уважил частично заявлението – главницата и лихва върху нея. Ето защо тези суми следва да се изключат от задължението.

При служебно изчисляване на ГПР по чл.19 ЗПК върху главницата и пакета от допълнителни услуги и претендираната такса, се получава, че същото е в размер на 514.21 %, поради което правилно РС – Ловеч е преценил неравноправният характер, заобикаляне на закона и противоречие на чл.10а и чл.19, ал.4 ЗПК, ако в кредитът се включва пакетът от допълнителни услуги и претендираната такса.

След като клаузите за пакета от допълнителни услуги са нищожни и процесната такса по Тарифата и не следва да се дължат от потребителя, то при разглеждане на заявлението следва да се присъдят сумите по договора за потребителски кредит без нищожните клаузи. Съгласно даденото в дело C‑170/21 на СЕС съдът не следва да присъди сумите, които се дължат на неравноправни клаузи и следва да ги изключи от заявлението. С цел спазване на принципите на равностойност и ефективност, националният съд, който е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение, е длъжен служебно да извърши прихващане между плащането, извършено въз основа на неравноправна клауза в договор за потребителски кредит, и останалата дължима сума по договора. Съдът служебно може да премахне от претендираната сума, да прихване от нея, сумите, които не се дължат от потребителя, заради тяхната неравноправност. Заповедният съд може да приема, че договорът е сключен без наличието на неравноправните клаузи и да извършва изчисления.

Разпечатката съдържа 43 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c08d8d8e-f5e9-4239-afe3-d81f33cfc6f6