Решение № 447 от 16.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 447 гр. София, 16.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20241000500086 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5642/06.11.2023 г. по гр. д. №7793/2021 г. по описа на Софийски градски съд е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл.

45 ЗЗД, чл. 52 ЗЗД и чл. 497, ал. 1, т. 2 КЗ, ЗД „Бул Инс“ АД, ЕИК 831830482, е осъдено да заплати на Ц. - М. Б. В., с ЕГН **********, на сумата от 15 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди по формата на болки и страдания, претърпени от настъпило на 04.01.2021 г. пътно-транспортно произшествие, както и сумата от 530,64 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, претърпени от настъпило на 04.01.2021 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната компенсаторна лихва върху сумите, считано от 19.04.2021 г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за сумата над 15000 лв. до пълния претендиран размер от 40000 лв. и предявения иск за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди за сумата над 530,64 лв. до пълния предявен размер от 1061,28 лв.

Посоченото решение е обжалвано от ищеца Ц. - М. Б. В., действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него отхвърлителна част – в частта му, в която предявеният иск за неимуществени вреди, е отхвърлен за разликата над уважения размер от 15 000 лева до предявения размер от 40 000 лева, а искът за имуществени вреди над уважения размер от 530,64 лева до 1

1061,28 лева. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваните части е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със събраните доказателства.

Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Поддържа се също така, че неправилно е уважено възражение за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В тази насока се оспорват като несъстоятелни изводите на съда, че поведението на ищцата е допринесло за настъпване на процесното ПТП. Моли се решението да бъде отменено в обжалваните части, а предявените искове за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди да бъдат изцяло уважени. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ответник в първоинстанционното производство - ЗД „Бул Инс“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли се решението да бъде потвърдено в обжалваните части, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Въззивната жалба е подадена в срок от активно легитимирана страна в процеса против съдебно решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК , приема следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или 2 неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени и имуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 04.01.2021 г. – съответно до сумата от 15 000 лв. и от 530,64 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието (правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, съответно правилно ли е определен приносът на пострадалата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД за настъпването на процесното ПТП.

В първоинстанционното производство е безспорно установено, че е налице влязло в сила решение по н. д. № 7811/2021 по описа на СРС, 135-ти състав. Поради това и съгласно чл. 300 ГПК следва да се приемат за установени по задължителен начин няколко групи обстоятелства. Първо, според чл. 300 ГПК следва да се счете за задължително за този съд, че на 04.01.2021 г. около 19.00 ч. на бул. “ Ген .М.Д.Скобелев”, П. Д. Т. при управление на лек автомобил марка „Мерцедес”, модел “ЦЛС 500 ”, с рег. № ******** е нарушил правилата за движение, установени в ЗДвП - чл. 20, ал. 2 ЗДвП и чл. 116 ЗДвП. Второ, пак на същото основание следва да се счете за задължителен установеният механизъм за причиняване на ПТПнепосредствената причина за възникване на произшествието са неправилните действия на водача на л. а.“Мерцедес ЦЛС 500 ”, с рег. № ******** - същият не е бил внимателен и предпазлив към намиращата се и стояща по средата на пътното платно на булеварда пешеходка. Трето, задължително за СГС е, че при ПТП има пострадало лице - Ц. - М. Б. В., като пешеходец, на която е нанесена средна телесна повреда.

Видно е от обосновано кредитираната от първоинстанционния съд автотехническа експертиза, че е било определено мястото на произшествието от вещото лице. Установено е, че в близост до мястото на удара не е налична пешеходна пътека. Посочено е, че водачът е забелязал намиращия се на разделителната линия пешеходец от 87 м. Същата е стояла с гръб към процесния автомобил, тръгнала е на заден ход от разделителната двойна непрекъсната линия и от този момент водачът на автомобила не е имал възможност да предотврати удара и ПТП чрез аварийно спиране. Установено 3 е, че когато пострадалата е стояла на разделителната линия, обърната с лице към лентите за движение в посока от бул. “Христо Ботев“ към площад „Руски паметник“, в изчакване на подходящ момент, за да премине през лентите за насрещно движение, тя не е виждала приближаващия л. а. “Мерцедес ЦЛС 500 ”, с peг. № ********. Посочва се, че както водачът е имал възможност да вижда пешеходеца, така и пешеходецът е имал пряка оптична видимост към автомобила, ако се обърне и погледне към автомобила преди да предприеме движение назад. Поради изложеното заключението е, че Ц. - М. Б. В. е имала възможност да предотврати произшествието, като съобрази поведението си с приближаващия автомобил. Вещото лице при защита на заключението в о.с.з. посочва, че по делото няма данни за наранявания по пешеходеца или деформации или забърсване по автомобила в областта на преден калник или броня, които да сочат на удар с друг елемент на автомобила, различен от огледалото. Вещото лице с оглед показанията на водача, приема, че автомобилът се е движел по една и съща траектория от Руски паметник - на 60-80см. от осевата линия с близо 40 км/ч., не е предприел заобикаляне, поради което, за да настъпи ПТП е следвало пешеходеца да е променил статичното си състояние.

От приетата като компетентно изготвена и неоспорена от страните съдебномедицинска експертиза в първоинстаницонното производство се установява, че пострадалата в следствие на ПТП от 04.01.2021 г. е получила счупване на горния край на лявата лакътна кост, счупване на горния край на лявата лъчева кост и навяхване на шията. По отношение на счупването на лявата лакътна кост е проведено оперативно лечение, изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с игли и тел, по метода Вебер. Поставена е мека имобилизация. По отношение на навяхването на шията е поставена мяка шийна яка. Ищцата е ползвала болничен лист за временна нетрудоспособност за 34 дни от 04.01.2021 г. с диагноза: счупване на горния край на лъчевата кост. Посочва се, че счупването на костите на лявата предмишница - лакътна кост и лъчева кост, наложило извършването на оперативна интервенция за наместване и фиксиране на костните фрагменти, по отделно и в съвкупност, реализира критериите на медико-биологичния признак трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок повече от 30 дни. Навяхването на шията, наложило поставянето на мека шийна яка, реализира критериите на медико-биологичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Посочва се, че през периода на лечение, пострадалата е търпяла болки и страдания за период от около 4 месеца, като първите 30 дни болките са били с по-голям интензитет.

Установено е, че при този вид увреди, лявата ръка е била с мека имобилизация за срок от 45 дни, като през този период ищцата е имала затруднения в хигиенно и битовото си самообслужване. Вещото лице посочва, че лечението - оперативното такова, приема на антикоагуланти, носенето на мека шийна яка, е било необходимо и адекватно на увредите. От анализа на приложените по делото финансови документи, вещото лице 4 установява следното: направените разходи по фактура№7000037533/07.01.2021г., ведно с касов бон от същата дата, издадени от УМБАЛСМ „Н.И. Пирогов“ ЕАД на стойност 792 лв. за заплатен остеосинтезен пакет и фактура №0000001396/08.01.2021г., ведно с касов бон, издадени от „Санафарм“ ООД на стойност 204,28 лв. за заплатени медикаменти са във връзка с проведеното лечение. Разходите по фактура №0300628271/27.01.2021г., ведно с касов бон, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.

Пирогов“ ЕАД на стойност 65 лв. за копие на документите, съдържащи се в историята на заболяването от болничното заведение, са с административен характер.

Въззивният съд кредитира обсъдените автотехническа и съдебномедицинска експертиза, тъй като те са изготвени след преценка на всички относими документи, като са отговорили подробно на всички поставени релевантни въпроси.

От свидетелските показания на разпитания в първоинстанционното производство свидетел Б. В. И., който е баща на пострадалата, се установява , че след като разбрал за инцидента, отишъл в травматологията на „Пирогов“ и видял дъщеря си, която изглеждала зле, била в шок, стресирана, плачела, личало си, че много я боли. Посочва, че лекарите им съобщили, че е нужна спешна операция на счупената ръка и за това, че ако не се направи дъщеря му ще има много ограничено движение в лакътя. Заявява, че я изписали от „Пирогов“ след три дни за домашно лечение. Тя била с превръзка, с гипс на лакътя и с улей. На практика само лежала в леглото. Трудно ходела до тоалетна, но все пак ходела, но не можела да се храни сама, не можела да се къпе сама и поради това, че живее само с баща си, не се къпала около 20 дни.