Решение № 1024 от 16.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1024 гр. София, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-А СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ваня Н. Иванова

Членове:

Полина Люб. Амбарева

Стоян Ст. Петров при участието на секретаря Димитринка Б. Димитрова-Георгиева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20251100508834 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 6792 от 15.04.2025 г., постановено по гр.д. № 22685/2022 г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от Т. Н. Г. срещу „Какуун Медикъл Интернешънъл” ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на Т. Н. Г., извършено със заповед № 112/ 01.03.2022 г. на „Какуун Медикъл Интернешънъл” ЕООД; за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „Техник – Център за сервизна и техническа поддръжка” при „Какуун Медикъл Интернешънъл” ЕООД; и за заплащане на обезщетение за оставане без работа вследствие на незаконното уволнение в размер на 12420,78 лв. за периода от 01.03.2022 г. до 01.09.2022 г. Ищецът е осъден да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК разноски в размер на 2735 лв.

Решението е обжалвано от ищцата с искане същото да бъде отменено и постановено друго, с което се уважат предявените искове. В жалбата се излага възражение за неправилност на изводите на съда за неоснователност на предявените искове – направени са в нарушение на процесуалните правила, на правилата за доказване и на правилата за формалната логика, при липса на обективност при оценката на доказателствата и на последователен и логически непротиворечив анализ на същите. Поддържа се, че неправилно съдът се е позовал на представената от ответника едва в откритото съдебно заседание на 1

11.04.2024 г. длъжностна характеристика, която била представена след изтичане на преклузивния срок и същата била приобщена към доказателствата по делото в нарушение на процесуалните правила. Не били представени от ответника в преклузивните срокове за това длъжностна характеристика, както за старата, така и за новата длъжност, нито било представено трудовото досие на ищеца в указания му от съда срок. Навежда се довод, че извършеното процесуално действие на съда по указване и даване на допълнителен срок за представяне от ответника на вече посочени доказателства, е недопустимо, а по-късното им приобщаване по делото е съществено процесуално нарушение, като с това било нарушено диспозитивното и състезателно начало в гражданския процес. Сочи се, че при липса на въведени твърдения от ответника, както и при липса на връзка между твърденията и представените доказателства, съдът е следвало да приеме уволнението за незаконно. На следващо място жалбоподателят излага възражение, че с оглед липсата на подписи на всички представени от ответника длъжностни характеристики, както и липсата на подписана от управителя заповед преди самото уволнение, сведена до знанието на ищеца и останалите служители, се оборва твърдението на ответника за наличие на реално съкращаване на щата и извършването му по законоустановения ред. Счита, че ответникът не е доказал законността на уволнението. Ответникът не бил навел твърдения /например за конкретните трудови функции, йерархичното място на двете позиции в структурата на предприятието, предмета на дейност и организацията на предприятието/, нито представил длъжностна характеристика или други доказателства, от които да може да се установи реално съкращаване на щата. Заповедите за съкращаване на щата също били представени от ответника значителен период след подаването на отговора на исковата молба, като приобщаването им към доказателствата било преклудирано. Изтъква се, че неправилно съдът е приел, че не следва да разглежда заявения от ищеца след подаване на исковата молба довод, че заповедта за прекратяване не е подписана от компетентен орган, респективно неправилно било оставено без уважение искането за представяне на доказателства за представителната власт на г-жа С.С. за подписване на уволнителната заповед.

Обстоятелствата, касаещи валидността на заповедта за уволнение, се отнасяли към проверката на законосъобразността на самото уволнение, доказването на което било в тежест на ответника, а по делото не се установявало подписалото заповедта за прекратяване лице, различно от посоченото в него лице М.Б., да има функция по прекратяване на трудовите правоотношения със служителите. На следващо място, в жалбата се излагат и оплаквания срещу направената от съда доказателствена оценка на свидетелските показания.

Не била направена преценка за това как показанията на ищеца се съотнасят към твърдението му за злоупотреба на работодателя с оглед прякото свидетелство за това, че на мястото на ищеца е било наето лице, което е изпълнявало същата трудова функция. Показанията на св.

С.С. следвало да се ценят при условията на чл. 172 и чл. 176 от ГПК. Не било доказано твърдението на ответника, че позицията на ищеца и позицията „Техник електронна техника” са различни, нито как работодателят е установил преди уволнението, че ищецът не разполага с нужната квалификация за обявената длъжност. Според въззивника, извод за това, че длъжността на ищеца не била реално съкратена, се извеждала косвено и от следните 2 обстоятелства: надлежните заповеди, с които управителят съкращава щата /заповед № 1/2022 г. и заповед № 2/2022 г/, били представени не с отговора на исковата молба, а месеци покъсно, и този пропуск за представянето им не можел да се приеме за „случаен”; заповедта за съкращаване на щата била издадена в деня преди уволнението на ищеца и това обстоятелство му станало известно месеци след депозиране на исковата молба; посочените заповеди не били подписани, не било ясно кой ги е съставил и дали са законосъобразни; тези заповеди не следвали номерацията, хронологията и стила/формата на други представени заповеди от същия период. По делото били представени и други доказателства, установяващи, че работодателят продължавал да осъществява ремонтна и сервизна дейност, както и факта на системна недобросъвестност на работодателя при упражняване на права.

Навежда се и довод, че дори и да се приеме, че работодателят оправдано е преструктурирал дейността на предприятието си като е увеличил изискванията за квалификация, той е могъл да освободи ищеца във връзка с това преструктуриране по друг начин и на друго правно основание /напр. чл. 328, ал.1, т. 11 от КТ, чл. 331 или чл. 325, ал.1, т. 1 от КТ/, както и да извърши подбор, но вместо това, след последвали скандали и репресии на работното място, той бил уволнен поради съкращаване на щата. При нормални обстоятелства, при преструктуриране на бизнес, служителите следвало да са известени както за нуждата и причините за такова преструктуриране, така и за процеса и етапите, през които дейността на дружеството ще премине. Злоупотребата с право на работодателя в случая била очевидна, в подкрепа на което били показанията на св. В., които не били обсъдени в обжалваното решение.

С писмения си отговор въззиваемата страна „Какуун Медикъл Интернешънъл” ЕООД оспорва въззивната жалба. Изтъква, че преклузиите за материалноправни възражения и доказателствени искания са правилно приложени от съда. Твърденията относно злоупотреба с права от страна на работодателя били бланкетни и необосновани.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по предявени от Т. Н. Г. срещу „Какуун Медикъл Интернешънъл” ЕООД искове за признаване на незаконността и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № 112/01.03.2022 г., издадена от управителя на ответното дружество; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност „Техник – Център за сервизна и техническа поддръжка”; за осъждане на ответника да му заплати сумата 12 420,78 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради уволнението за период от 6 месеца, ведно със законната лихва от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че по сключен с ответника трудов договор от 29.09.2020 г. работел на длъжността „техник-Център за сервизна и техническа поддръжка” с код по НКПД 3114-3007. Излага твърдения, че по повод публикация на дружеството – работодател на страницата му във Фейсбук, в което заявил адмирации и признание за работата на конкретен служител с ръководен пост, ищецът оставил коментар под поста със следното съдържание: „Как веднъж не уважихте някой от производствените линии, а само 3 хората от висшето ръководство и карате по този начин хората да се чувстват недооценени”.

След публикуването на коментара от ищеца той бил помолен от началника на отдела си – С.Ч. да изтрие коментара, да подпише запознаване с Етичния кодекс на работодателя, както и да подпише, че се е запознал със заповед, касаеща работното облекло. Ищецът отишъл при В.Х. – ръководител звено „Човешки ресурси”, която му представила заповед № 2/22.02.2022 г. за налагане на дисциплинарно наказание „забележка”, в която били посочени като нарушения: системно не използва работното си облекло за периода 04.01.2022 г. – 14.02.2022 г.; отказва да се запознае и да приеме Етичния кодекс на „Какуун Медиъл Интернешънъл” ЕООД; уронва престижа на предприятието чрез публикации на негативни коментари на страницата на предприятието на 10.02.2022 г. Ищецът твърди, че по сведения на негова колежка Е.П., ръководителят звено „Човешки ресурси” В.Х. се заканила с думите „Който си набележа, просто изхвърча”.

Твърди се, че на 01.03.2022 г. на ищеца била връчена заповед № 112/01.03.2022 г. за прекратяване на трудовото му правоотношение поради съкращаване на щата. Ищецът изтъква, че след по-малко от месец той разбрал, че за длъжността му е обявена свободна позиция в Jobs.bg. При проверка той установил, че въпреки съкращаването на щата, длъжността му е обявена за търсене на нов служител при същите трудови функции, като видно от обявлението длъжността била идентична – техник електронна техника с НКПД 3114-3007. Подържа, че заповедта за прекратяването на трудовото му правоотношение е незаконосъобразна, защото не било налице реално съкращаване на щатната бройка и трудовите задължения, като за длъжността е търсено, а вероятно към момента е назначено друго лице. Сочи, че прекратяването на трудовото правоотношение е било провокирано от възникналото между страните напрежение във връзка с публикациите в социалната мрежа.

Навежда възражение, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя в нарушение на изискването по чл. 8, ал. 1 от КТ. Навежда и възражение за неспазено изискване за подбор по чл. 329 от КТ при съкращаването на щата. Сочи, че не са приети повисоки изисквания към длъжността, защото ищецът отговарял на всички поставени в обявата в Jobs.bg изисквания. Ищецът твърди, че от датата на уволнението е безработен.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете. Не оспорва, че е бил в трудово правоотношение на ищеца, възникнало по трудов договор от 29.09.2020 г., по силата на който последният изпълнявал длъжността „Техник – Център за сервизна и техническа поддръжка”. Твърди, че със заповед №112 от 01.03.2020 г. трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание чл. 328, ал.1, т. 2, предл.2 от КТ и заповедта му е връчена при отказ в присъствието на двама свидетели. Ответникът твърди, че са изпълнени всички предпоставки на прекратяването на трудовото правоотношение на посоченото основание – заеманата от ищеца длъжност реално е съкратена; съкращаването на щата е извършено по установения ред със заповед на управителя преди уволнението. Излага твърдения, че във връзка с оптимизиране на дейността на предприятието, осъществяващо проектиране, изработка и търговия с медицинско оборудване, ръководството преценило да закрие длъжността „Техник – Център за сервизна и техническа поддръжка”. Това било направено по 4 надлежния начин от управителя на дружеството, като в резултат на съкращаването на длъжността била издадена оспорената заповед № 112/01.03.2022 г. Ответникът счита за неоснователно твърдението на ищеца, че публикуваната след съкращаването на длъжността му обява е за наемане на специалист за неговата позиция. Сочи в тази връзка, че видно от представената от ищеца обява, свободната позиция е „Техник електронна техника”, а не „Техник-Център за сервизна и техническа поддръжка”. Поддържа, че независимо от сходството на двете наименования, изискванията за заемането на позиция „Техник електронна техника” са различни и не се покриват с квалификацията на ищеца. Счита за неотносими към настоящия спор доводите на ищеца за връзка между наложеното му дисциплинарно наказание „забележка” и процесното уволнение, тъй като дисциплинарното наказание не било обжалвано. Изтъква, че налагането на най-лекото дисциплинарно наказание на ищеца, въпреки системните нарушения на трудовата дисциплина, е израз а доброто отношение на работодателя към него.