Присъда № 7 от 31.03.2021, Районен съд - Омуртаг

МОТИВИ към Присъда № 7/31.03.2021г. по НОХД № 203/2020г. по описа на РС - Омуртаг:

Подсъдимият С. Г. С. , с адрес: ***, е предаден на съд с обвинение по чл. 209, ал.3, във връзка с ал.1, във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК за това, че за времето от 13.02.2020 г. до 20.02.2020 г. в гр. Стара Загора и гр. Омуртаг, при условията на продължавано престъпление с цел да набави за себе си имотна облага възбудил: 1. На 13.02.2020 г. в гр. Стара Загора у М. Г. В. от гр. Ст. Загора заблуждение, че купува 2 бр. персийски пътеки на стойност 50.00 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 56.85 лв./ 50.00 лв. плюс 6.85 лв. транспортни разходи/; 2. На 20.02.2020 г. в гр. Омуртаг у М. Б.

Г. от гр. Антоново заблуждение, че купува 1 бр. персийски килим на стойност 25.00 лв. и с това й причинил имотна вреда в размер на 31.54 лв. /25.00 лв. плюс 6.54 лв. транспортни разходи/, като общата стойност на набавената облага възлиза на 88.39 лв., като случая е маловажен.

Разпитан на досъдебното и съдебното производства подсъдимия давя обяснения и заявява, че не е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Служебно назначения защитник на подсъдимия – адв. В.А. от АК – Търговище, пледира подзащитния й да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение.

Представителят на Районна прокуратура - град Омуртаг, в хода на съдебното производство, поддържа повдигнатото обвинение.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства прие за установена следната фактическа обстановка:

Подс. С. бил пенсионер и редовно ползвал социалната мрежа „Фейсбук“, при което му направило впечатление, че постоянно хора публикуват съобщения за продажба на стоки, а други търсят стоки и решил да се възползва от този факт. Идеята му била да се облагодетелства, като извърши измами на купувачи, като се представи за продавач на „персийски пътеки и килими“, като обяви атрактивна цена. В изпълнение на взетото решение подс. С. публикувал във „Фейсбук“ обява за продажба на персийски килими, под името С.С., като публикувал и снимки на килими и пътеки. На 09.02.2020 г. на обявата попаднала св. М. Г. В. от гр. Стара Загора. Същата си харесала персийски пътеки и се свързала чрез приложението „Месинджър“ с подс. С. за уточняване размерите, разцветките и състоянието на пътеките. След като получила отговор от подсъдимия, че пътеките са нови с дължина 2 м. и са налични в търсената от свидетелката разцветка, към който били приложени и снимки, св. В. си поръчала две персийски пътеки всяка на единична цена от 25.00 лв. Договорката била поръчаните пътеки да бъдат доставени до офис на „ЕКОНТ“ в гр. Стара Загора. Подс. С. пакетирал две стари одеяла и ги изпратил на св. В.. На 13.02.2020 г. св. В. получила съобщение от „ЕКОНТ“, че има доставена пратка и отишла до офис на куриера в кв. „Железник“ в гр.

Стара Загора, където получила пратката. Последната била без опция „тест и преглед“.

Свидетелката видяла, че пакетът е доста обемист, което отговаряло на очакванията й, че съдържа 2 бр. персийски пътеки и заплатила наложения плажен за пратката сумата общо в размер на 50.00 лв. и цената за доставката в размер на 6.85 лв. След плащането още в офиса на „ЕКОНТ“, свидетелката отворила пратката и установила, че вместо очакваните пътеки е получила 2 бр. стари одеяла. Свидетелката веднага се опитала да се свърже с подс. С. на посочения към пратката телефон, но никой не 1 отговорил. Св. В. издирила и други телефони на обвиняемия, но отново не могла да се свърже с него. Свидетелката подала жалба за случилото се до ІІ-ро РУ – Стара Загора и по случая било образувано ДП.

На 18.02.2020 г. св. М. Б. Г. от гр. Антоново, ползвала социалната мрежа „Фейсбук“ и попаднала на обява за продажба на персийски килими. Лицето публикувало обявата бил подс. С., представил се като С.С., със снимка в профила, под която пишело „дракона“. Обявата гласяла следното: „Продавам нови персийски килими, цена 25.00 лв. “ имало и снимки на килимите. Св. Г. изпратила съобщение чрез приложението „Месинджър“ на подс. С., че си е харесала един от килимите, чиито снимки разгледала и получила отговор от С., че килима е в наличност, като била поканена от подсъдимия да си купи и в друга разцветка. Свидетелката заявила, че и трябва само един килим и се уточнила с подс. С. да получи избрания килим в офис на „ЕКОНТ“ в гр. Омуртаг. Подс. С. поставил в чувал една старо скъсано одеяло и го изпратил на св. Г.. На 20.02.2020 г. свидетелката получила известие, че има пратка за нея в офис на „ЕКОНТ“ в гр. Омуртаг и веднага отишла до офиса да си я получи.

Пратката отново била без опция за преглед. В офиса на „ЕКОНТ“ Св. Г. заплатила наложения платеж в размер на 25.00 лв. плюс транспортни разходи в размер на 6.54 лв., след което вместо очаквания навит на руло килим получила един мръсен, найлонов чувал, завързан с много мръсна бяла връзка. След като отворила чувала, свидетелката видяла в него скъсано, старо одеяло и се възмутила, че това не е нейната пратка.

Служителят в офиса – св. А., й показал, че на пратката е нейното име, след което се свързал със своята колежка в офиса подател в гр. Сливен, като мислел, че пратките са разменени, но колежката му казала, че не е допусната грешка и че имало и други подобни случаи. Св. Г. взела одеялото и си заминала, след което изпратила съобщение на подсъдимия да й върне парите, като изрично заявила, че тя ще му върне одеялото.

По – късно подсъдимият й изпратил съобщение, с което й отправял обиди и заплахи.

Св. Г. също подала жалба до РУ - Омуртаг. По двата случаи се водило едно общо ДП.

Впоследствие, след започване на настоящото съдебно производство чрез пощенски записи подсъдимият възстановил на двете пострадали причинените имуществени вреди.

Гореописаната фактическа обстановка се установи от събрания по делото доказателствен материал: свидетелските показания на свидетелите Г. и А., които съдът кредитира, като последователни и логични и кореспондиращи помежду си и събраните по делото доказателства, изготвеното експертно заключение и писмените доказателства. Към доказателсвения материал по делото са приобщени по реда на чл.281, ал. 1, т. 5 от НПК, показанията дадени от св. В. на ДП, на които съдът също дава вяра по изложените по – горе съображения. В обясненията си подсъдимият излага твърдения които не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, с изключение на заявеното от С., че е възстановил причинените с деянието имуществени вреди на пострадалите, поради което съдът кредитира обясненията му единствено в тази им част. В останала им част обясненията на подсъдимия остават изолирани, поради което съдът счете същите за негова защитна версия и не им даде вяра. Предвид стойността на причинените имуществени вреди, чийто общ размер е под размера на една минимална работна заплата за страната през 2020 г. и тъй като към инкриминираните дати подсъдимият се явява неосъждан, съдът прие, че случаят се характеризира с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК и се явява маловажен по смисъла на чл.93, т.9 от НК. Подс. С. е извършил две деяния, в непродължителен период от време, 2 при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, като последващото деяние се явява продължение на предходното, което дава основание да се приеме, че отделните деяния извършени от подсъдимия представляват едно продължавано престъпление по смисъла на чл.26, ал.1 от НК. Предвид изложеното съдът намира, че от събраните доказателства се установява, че подс. С. е осъществила от обективна страна състава на престъплението по чл.209, ал. 3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК. От субективна страна деянието е извършено виновно под форма на вината – пряк умисъл, от подсъдимия.

След като призна подсъдимия С. за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.209, ал. 3 във вр. с ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК и като прецени всички данни по делото, съдът счете, че в случая спрямо подсъдимия са налице предпоставките по чл.78а от НК. Извършеното от него умишлено престъпление се санкционира с лишаване от свобода до една година или пробация. От приложената справка за съдимост на подсъдимия се установява, че същият е бил осъждан, но от приложеното писмо от РП – Сливен, съдържащо справка относно датите, на които С. е изтърпял наложените му наказания, се установява, че към инкриминирания период подсъдимият се явява реабилитиран по давност и следователно неосъждан. Причинените с престъплението имуществени вреди са възстановени на пострадалите чрез т. нар. пощенски запис, което се установява от приложените по делото разписки за приети парични преводи. Ето защо съдът освободи подсъдимия от наказателна отговорност и му наложи административно наказание глоба в размер на 1000.00 лева. При определяне размера на наказанието съдът отчете степента на обществена опасност на деянието, която е сравнително ниска, тази на дееца, както и с имотното състояние на извършителя, декларирано от него в декларацията, приложената към материалите по ДП.

Така наложеното наказание съдът счита, че ще спомогне за постигане на целите по чл.12 от ЗАНН.

Поради тези съображения и в този смисъл съдът постанови и настоящата си присъда.

Съдия при Районен съд - Омуртаг: НЕВЯНА

ЗАХАРИЕВА

3