Решение № 81 от 05.04.2023, Окръжен съд - Хасково

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. ХАСКОВО, 04.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, I-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА

Членове:

ЖУЛИЕТА КР. СЕРАФИМОВАДИМИТРОВА

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ДЕЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20225600500584 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

Настоящето производство е образувано по въззивна жалба на Е. П. Г.,подадена чрез пълномощник срещу Решение №260019/16.06.2022г., постановено по гр.д.№237/2021г. на РС-Димитровград.

Обжалваното решение е отменено с решение №416/15.12.2022г., постановено по В.гр.д.№584/2022г. по описа на ОС-Хасково, вместо което въззивната инстанция

ПОСТАНОВЯВА следното:

НАМАЛЯВА дарствените разпореждания,извършени от наследодателката Я.Н.П.,б.ж. на гр.***, починала на 29.11.2020г.,обективирани в Нотариален акт №*** т.3 рег.№ *** от 20.12.2018г. , с което посоченото лице е надарила дъщеря си Е. П. Г. със следните недвижими имоти,а именно: ГАРАЖ с кадастрален идентификатор *** по КК на град ***, одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, разположен в поземлен имот с идентификатор *** / с пазарна стойност 6200лв./; 1/3 идеална част от УРЕГУЛИРАН

ПОЗЕМЛЕН

ИМОТ с кадастрален идентификатор

№***,целия с площ 561 кв.м. по КК на град ***, одобрена със заповед №РД-1838/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на административен адрес:гр.***, с трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване:ниско застрояване; /до 10м./, при граници на поземления имот:имот 1

№***, имот №***, имот №***;, имот №***, имот №***; номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел 8 /с пазарна стойност 15 744лв/ и Първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***, който самостоятелен обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатол ***, с предназначение “жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м., с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот №*** /с пазарна стойност 60 014лв/ , което намаление е със сумата от общо 27 319лв., като ВЪЗСТАНОВЯВА запазената част на Н. П. Н. от наследството на неговата майка Я.Н.П.,б.ж. на гр.***,починала на 29.11.2020г в размер на 27 319/96 585 идеални части от посочените имоти.

На основание чл.36 ал.2 вр. ал.1 от ЗН ПОСТАНОВЯВА Е. П. Г., ЕГН ********** от гр.***, ДА ЗАДЪРЖИ първи етаж от триетажна жилищна сграда,който първи етаж представлява самостоятелен обект в сграда с кадастрален идентификатор 021052.1015.333.1.1 по КК на град ***,одобрена със Заповед №РД-18-38/05.07.2006г. на ИД на Агенция по кадастъра-град София, на адрес гр.***,който самостоятелен обект се намира в сграда №1 разположена в поземлен имот с идентификатол ***, с предназначение“жилище,апартамент,със застроена площ 110 кв.м..,с прилежащи мазе и таванско помещение и съответните идеални части от общите части на сградата, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж-няма, под обекта-няма, над обекта- имот №*** №***, имот №***;, имот №***, имот

№***; номер по предходен план: ***, квартал ***, парцел 8, като ЗА ВЪЗМЕЗДЯВАНЕ на наследника Н. П. Н., ЕГН ********** от гр.***:

ОСЪЖДА Е. П. Г. ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Н. П. Н., ЕГН ********** от гр.*** сумата от 20 005лв., необходима за възстановяване на пълния размер на запазената му част от наследството на Я.Н.П., б.ж. на гр.***, починала на 29.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на влизане в сила на настоящето съдебно решение,до окончателното й изплащане.

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното решение в частта за разноските.

ОСЪЖДА Н. П. Н., ЕГН ********** от гр.*** да заплати на Е. П. Г. ЕГН ********** от гр.*** направените пред въззивната инстанция разноски в общ размер на 1 236,54лв.,от които платена ДТ за въззивно обжалване 236,54лв. и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1000лв.

Решението не е било обжалвано и е влязло в сила на 23.01.2023г.

След влизане в сила на решението е постъпила молба вх.№1355/14.02.2023г. от ищеца Н. П. Н.,чрез пълномощник,с правно основание чл.247 от ГПК ,с която се иска поправка на 2 допусната очевидна фактическа грешка в постановеното от въззивната инстанция решение.

Твърди се,че фактическата грешка е налице при определянето на дробта като израз на възстановяване на запазената му част.Т.е. счита, че запачената му част в дробно число следва да бъде не както е приела въззивната инстанция 27 319/96 585 идеални части от посочените имоти, а 27319/81957 ид.части. от тези имоти. В подкрепа на искането си прави изчисления, които според него водят до промяна на цифровото изражение на възстановената запазена част.

В срока за отговор другата страна Е. П. Г. не е депозирала писмен отговор.

Съдът като взе предвид изложеното в молбата по чл.247 от ГПК и съобрази събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Молбата за поправка на очевидна фактическа грешка е подадена от активно легитимирана страна-ищец в производството и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдебното решение представлява единство от мотиви и диспозитив, като мотивите са неразделна част от решението и обосновават диспозитива на съдебния акт. Затова и диспозитивът представлява логически извод от мотивите. Наличието на очевидна фактическа грешка се изразява в несъответствие между волята на съда, формирана в мотивите на постановения съдебен акт и тази, изразена с диспозитива на съдебното решение. Следователно съдът постановил съдебният акт по същество на правния спор, сезиран с молба от страните, или по свой почин, в производството по чл. 247 от ГПК следва да провери дали са налице предпоставките за допускане на поправка, като установи дали формираната воля на съда е съответно изразена и в диспозитива на постановения съдебен акт.

В настоящия случай такова съответствие е налице, тъй като в мотивите на решението си/стр.7/ съдът изрично е посочил, че запазената част на ищеца Н. П. Н. „ представлява 27 318/96 585 ид.части от описаните имоти, с които наследодателката се е разпоредила приживе. Именно тази част следва да бъде възстановена на ищеца от всички обективирани в дарението от 2018г. имоти, като числителят на посоченото дробно число е размера на запазената част на ищеца от тези имоти, тъй като вече има възстановяване на запазена част от други имоти-земеделски земи,възлизащи на стойност 4 876лв./32 195лв.4 876лв.=27319лв./, а знаменателят в посоченото дробно число е стойността на наследствената маса общо според заключението на назначеното вещо лице 96 585лв.“ По принцип запазената част на ищеца от всички наследствени имоти/включително и земеделските земи/ възлиза на сумата от общо 32 195лв. По настоящето дело обаче този числител се намаля с възстановената запазената част на ищеца от земеделските земи, предмет на иск по чл.30 от ЗН по друго дело, поради което и като числител в настоящето производство е посочена сумата от 27 319лв.

Знаменателят на възстановената запазена част на ищеца посочена в дробно число не следва да се намаля със стойността на земеделските земи 14 628лв., запазената част на които 3 вече е била възстановена на настоящия ищец по друго дело с влязло в сила решение, тъй като този знаменател винаги е стойността на цялата наследствена маса, която в случая е 96 585лв./стойността на масата по чл.31 от ЗН/

В този ред на мисли и съобразявайки се с влязлото в сила решение по гр.д.

№1251/2021г. на РС-Димитровград съдът счита, че след като стойността на запазената част на ищеца Н. П. Н. от наследството на Я.Н.П. в дробно число представлява 32 195/96 585 ид.части от всички имоти предмет на даренията през 2018г. и 2020г., то чрез намаляне на извършеното дарение от 2020г. са му възстановени 4 876 /96 585 ид.части, а чрез намаляне на извършеното дарение през 2018г. са му възстановени 27 319/96 585 ид.части .Ето защо и по настоящето дело както числителят,така и знаменателят на посочената като дробно число възстановена запазена част на ищеца от даренията извършени от наследодателката му през 2018г. в полза на сестра му съответства на отразеното в настоящето решение, както в мотивите, така и в диспозитива на същото.

В този ред на мисли настоящият съдебен състав счита,че не е допусната очевидна фактическа грешка в диспозитива на постановеното по делото решение, в смисъла, който е вложен в молбата на ищеца по чл.247 от ГПК, поради което тази молба ще следва да се остави без уважение.

Мотивиран от горното,съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№1355/14.02.2023г. от ищеца Н. П. Н., чрез пълномощник, с правно основание чл.247 от ГПК, с която се иска поправка на допусната очевидна фактическа грешка в Решение №416/15.12.2022г., постановено по В.гр.д.

№584/2022г. по описа на ОС-Хасково относно знаменателя на възстановената запазена част ,посочена в дробно число, като вместо знаменател „96 585“ да се чете „81 957“.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4