Решение № 596 от 18.05.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 596 гр. Варна, 17.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова

Членове:

Диана К. С.ова

Цветелина Г. Хекимова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно гражданско дело № 20233100500694 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК 831094393 със седалище и адрес на управление гр.София 1797, район Изгрев, бул.Драган Цанков 37, чрез пълномощник юрк С. П. срещу Решение № 320 от 03.02.2023г., постановено по гр.д.№ 3766/2022г., с което е са ОТХВЪРЛЕНИ предявените от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД ЕИК 831094393 искове по реда на чл.422 от ГПК за признаване за установено съществуването на вземания на банката към ответника Г. И. Г., ЕГН ********** за следните суми :

2000 лв. - непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 08.10.2008г. с номер 000СС-R004804;

1131,86 лв. - непогасена договорна лихва по Договор за издаване на 1 револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 08.10.2008г. с номер 000СС-R-004804, начислена за периода от 17.03.2018г. до 14.03.2021г.;

1,67 лв. - законна лихва за забава върху главницата за периода от 15.03.2021г. до 17.03.2021г.;

90,00 лв. - разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане.

В жалбата се излага, че решението на ВРС е неправилно и необосновано. Конкретно развитите доводи са за неправилност на изводите на съда относно началната дата, от която започва да тече погасителната давност относно вземания за главница, респ.лихви. Оспорва се извода на съда, че вземанията на банката за лихви и такса за обслужване на кредита се погасяват с кратката тригодишна давност по чл.111, б.б от ЗЗД. Оспорва се извода на съда, че изискуемостта на вземанията на банката е настъпила на 05.04.2009г., от която дата започва да тече петгодишния период за погасяване по давност на вземането за главница, при което давностния срок е изтекъл на 05.04.2014г. На първо място, че сочи, че при договора за издаване на кредитна карта не е налице предварително установена анюитетна вноска с уговорен между страните падеж на всяка една от тях, доколкото връщането на заетата сума е обусловено по размер от волята на картодържателя и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. При договорите за издаване на кредитна карта падежът за връщане на цялата усвоена главница по кредита настъпва към установения краен падеж, респективно - към момента на предсрочното му прекратяване на договора. Сочи се, че падежът на задължението на картодържателя за погасяване на главницата е уговорен между страните в т. 3 от Договора за кредит и е 08.10.2010г., като изрично е уговорено, че същият се подновява автоматично при условията и реда на Общите условия. Съгласно Раздел XIX. т. 19.1.1 от Общи условия на „Първа инвестиционна банка" АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип „MASTERCARD" и „VISA“ срокът на договора се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяване на Договора. В тази връзка се сочи, че длъжникът е приел прилагането на 2

Общите условия и не е депозирал искане за прекратяване на договора към датата на подаване на заявлението, респективно датата на депозиране на исковата молба в съда. Сочи се, че ответната страна не е твърдяла, че договорът е прекратен на което и да е от договорените между страните в Общите условия основания, като в конкретният случай срокът на договора е продължен автоматично. Тъй като срокът на договора не бил изтекъл, Банката е изпратила, на основание Раздел XIII, т. 13.1. във връзка с т. 13.1.1 от Общите условия покана с вх. № 021049 от 24.07.2020 г. чрез ЧСИ С. Я., peг.

№ 844 на КЧСИ на посочения в Договора за кредит поС.ен и настоящ адрес за доброволно изпълнение на задълженията. Видно от приложения Констативен протокол към поканата, при връчване на поканата е установено след направена справка, че адресатът е с поС.ен и настоящ адрес в гр. Варна.

Поради горното Банката е изпратила до Кредитополучателя поканата чрез ЧСИ Н. Д. Г. с peг. № 807 на КЧСИ, с която кани същия в 7 /седем/ дневен срок от получаването й да изпълни доброволно в пълен размер просрочените си задължения, като в противен случай Банката ще счита кредита за изцяло и предсрочно изискуем. Поканата е получена лично на 02.11.2020г. при условията на чл. 44, ал. 1 от ГПК, като в предоствения срок за доброволно изпълнение не е постъпило плащане на просрочените вземания. Поради непогасяване на изискуемите към момента на връчване суми от страна на длъжника и ответник в производството, Банката е обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 15.03.2021 г. Настоява се, че началния момент, от който започва да тече погасителна давност за главницата, е момента на обявяване на предсрочната изискуемост, като давността е общата 5 годишна.

Твърди се, че с определението по реда на чл. 140 ГПК съдът е пропуснал да укаже на ищеца, че не е посочил и представил доказателства, за факти, сочещи към спиране и/или прекъсване течението на давностния срок, с което съществено е нарушил съдопроизводствените правила респ. ограничил възможностите на банковата институция да проведе надлежно пълно и главно доказване на претенцията си.

Настоява се за отмяна на първоинстанционното решение и уважаване на исковата претенция с присъждане на реализираните разноски в двете инстанции.

3

В срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна, чрез особен представитил адв. В. В. депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност на въззивната жалба. Моли за потвърждаване на обжалвания съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски.

Страните не са направили искания по доказателствата.

При извършената проверка с оглед въведените от въззивника оплаквания, въззивният съд не констатира нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото искането за прилагане на последиците на погасителната давност (предявено с възражението за давност) по съществото си е искане за отхвърляне на иска като неоснователен въз основа на правопогасяващ факт, установен в процеса. Тежестта на установяване на фактите и обстоятелствата относно основателността на въведеното от ответника правопогасяващо възражение се възлага на страната, която се ползва от него, в конкретния случай – на ответника. Ищцовата страна, ако прецени за уместно, би могла да преведе насрещно доказване.

Затова и съдът не дължи даване на указания на страната, че не е посочила и представила доказателства за факти, сочещи на спиране и/или прекъсване течението на давностния срок. Същевременно въззивникът не сочи и не ангажира доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения (арг. от чл.266, ал.3 от ГПК ). По изложените съображения не се налага допълване на доклада по първоинстанционното дело.

ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД като взе предвид направените оплаквания с жалбата, изложените доводи и съображения на страните, както и събраните по делото доказателства намира за установено следното:

Правомощията на въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.269 от ГПК са да се произнесе служебно по валидността на първоинстанционното решение и допустимостта в обжалваната му част, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, поради което е валидно.

4

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззвивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството по гр.д. № 3766/2022г. по описа на ВРС е образувано по предявена искова молба от „Първа инвестиционна банка" АД ЕИК 831094393 срещу Г. И. Г., с която се настоява да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи в полза на ищцовото дружество сумата от: 2000 лв. - непогасена главница по сключен между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC-R004804 от 08.10.2008г.; 1131.86 лв. - непогасена договорна лихва, начислена за периода от 17.03.2018г. до 14.03.2021г.; 1.67 лв. - законна лихва за забава за периода от 15.03.2021г. до 17.03.2021г.; 90 лв. - разходи за връчване на покана за предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл. 417 ГПК в съда до окончателното изплащане.

В исковата молба е посочено, че между страните бил сключен Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка от 08.10.2008г., съгласно който банката е предоставила на кредитополучателя банков кредит овърдрафт в размер на 2000 лв., която сума била изцяло усвоена по банкова сметка, открита на името на ответника. Задължения били частично погасявани, като длъжникът изпаднал в просрочие от 16.03.2009г. Поради неплащане в срок на задълженията по договора за кредит банката е изпратила до ответника покана за доброволно изпълнение. С оглед на неплащането в срок кредитът е бил обявен за предсрочно изискуем на 15.03.2021г.

В писмения отговор на исковата молба от ответника, чрез назначения особен представител се настоява, че вземането на ищеца е погасено по давност изцяло, тъй като е изтекъл петгодишният давностен срок. Изтекъл е и срокът на абсолютната давност. Евентуално се оспорва претенцията по размер.

Не е било спорно по делото, че между страните е възникнало 5 облигационно договорно правоотношение, породено от сключен на 08.10.2008г. Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка №000CC-R-004804. По силата на договора банката е предоставила на титуляра по сметката в лицето на Г. И. Г. правото да ползва до 08.10.2010г. кредитен лимит в размер до 2000 лева, като срокът за ползване се подновява автоматично при условията и по реда, предвиден в ОУ на банката (чл.3).

Прието е, че с подписване на договора, титулярът се е запознал с ОУ и приема прилагането им при уреждане на отношенията между него и банката.

Съгласно чл. 36.1 от ОУ, приложими към момента на сключване на договора, срокът за ползване на кредитния лимит (овърдрафта) е съгласно договора, като същият се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен период, при условие, че никоя от страните не е уведомила другата за прекратяването му най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.

Не се твърди от страните, съответно не са ангажирани доказателства за отправено от коя да е от страните по договора до другата предизвестие за прекратяване на договорната връзка.

От заключението на приетата по делото пред първоинстанционния съд ССчЕ, се установява, че издадена кредитна карта с чип Master Card Standart на титуляр Г. И. Г. от Първа инвестиционна банка АД е била с кредитен лимит до 2000 лева. Ответникът се е разпореждал със средствата по кредитната карта, като е теглил суми е брой, извършвал е плащания чрез ПОС устройство, внасял е суми по нея и е плащал начислени лихви и такси по договора. Усвояването на суми по кредита е ставало, чрез тегленето им от АТМ, като последното теглене от картата е извършено на 16.03.2009г. в размер на 10 лева.

Ответникът не е ангажирал доказателства, с които да удостовери изплащане на задължението си по договора.