Решение № 11213 от 09.06.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 53168/2025
- Вид
- Решение № 11213
- Подписан
- 09.06.2026
- Състав
- Мария Стоянова Танева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. 1 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 11213 гр. София, 09.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Мария Ст. Танева при участието на секретаря СНЕЖА М. ДАМЯНОВА-ИВЧЕВА като разгледа докладваното от Мария Ст. Танева Гражданско дело № 20251110153168 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба от ЗД Б.И. срещу наследниците на Х. Й. Г.
ЕГН **********.
С уточнителна молба ищецът е конкретизирал, че искът следва да се счита за предявен срещу С. Х. Г., ЕГН **********, М. Х. Г., ЕГН ********** и И. Я. Г., ЕГН **********.
Ищецът твърди, че на 29.09.2021г. в *****, е реализирано ПТП с участието на МПС Ф., управлявано от Х. Й. Г. и МПС Ш. О., управлявано от И. В. Т.. Посочва, че причината за настъпилото ПТП е противоправно поведение на Х. Й. Г., който несъобразена скорост с интензивността на движението се ударил в МПС Ш. О., което от своя страна се ударила в автомобила намиращ се пред него, като настъпила катастрофа с последователно още три автомобила. Сочи, че МПС Ш. О. е бил застрахован по застраховка „Каско” в ЗАД А ******, в което дружество е била заведена, като са описани следните увреждания по автомобила: броня-облицовка, капак преден, решетка капак преден, фар блок комбинирани светлини преден десен, броня облицовка задна и др., като застрахователят заплатил сумата в размер на 9 046.46лв. по щетата. Твърди, че МПС Ф. е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” в ЗД Б. И. към момента на събитието. С оглед на това ЗАД А.Б. предявил претенция срещу ЗД Б. И., като съответно заплатил обезщетение в размер на 9061,46 лв. Посочва, че съгласно протокола за ПТП от 29.09.2021 г. Х. Й. Г. е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма, поради което за ищеца е възникнало право на регресно вземане срещу него. С оглед гореизложеното моли за осъждането на всеки от ответниците да заплати сумата в размер на 1548.61 евро (3028,82 лв.), представляваща изплатеното от ЗД Б.И. застрахователно обезщетение (9 1
061.46 лв.) и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждането на исковата молба до пълното изплащане сумите.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответниците, с който оспорват предявения иск. Считат, че не би могла да им бъде търсена деликтна отговорност за извършени от техния наследодател действия. Оспорват да са се намирали в договорно отношение с ищеца, както и да са получавали регресна покана от него. Считат ,че процесното задължение не е било включено към наследството към момента на откриването му. Оспорват размера на вредите, както и да е налице причинна връзка между тях и поведението на техния наследодател. Оспорват механизма на процесното ПТП, както и същото да е причинено в резултат на противоправни действия на техния наследодател. Молят за отхвърлянето на предявените искове и присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Правна квалификация:
Предявени са субективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. 1 КЗ.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.
Предвид разпоредбата на чл. 154 ГПК за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. 1 КЗ ищецът следва да установи, че вредите на пострадалото лице са причинени от делинквента-наследодател на ответниците с негово виновно и противоправно поведение; че към датата на ПТП между наследодателя на ответниците и ищеца е съществувало действително облигационно правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, като в изпълнение на задълженията си по него застрахователят е заплатил на увреденото лице (респ. на неговия застраховател по имуществена застраховка) обезщетение при настъпване на застрахователно събитие за репариране на действителните вреди; и че делинквентът при причиняване на процесното ПТП е управлявал моторното превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над допустимата по закон норма. На основание чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага до установяване на противното, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответниците при условията на обратно пълно доказване.
При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат релевираните възражения, включително че не носят отговорност за задълженията на наследодателя, че процесното вземане не е включено в наследството, както и възраженията си относно механизма на ПТП, причинната връзка и размера на вредите.
СЪДЪТ е ОБЯВИЛ за безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелството, че 2 ответниците са наследници на Х. Й. Г..
УКАЗВАЛ е на ответниците на основание чл. 146, ал. 2, че не сочат доказателства за погасяването на задължението.
По основателността на иска:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност”, който е заплатил застрахователно обезщетение на увредено лице, респ. на встъпилия в неговите права застраховател по имуществено застраховане, може да се суброгира в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата, който е обезпечил своята деликтна отговорност при него, в случай че застрахованият виновно е причинил вредоносния резултат при управление на МПС след употреба на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма.
Механизмът на ПТП-то, вредите, причинно-следствената връзка се установяват от приетата по делото съдебна-автотехническа експертиза.
На 29.09.2021 г. около 09:40 часа, лек автомобил Ф. Т. се движи по *****, поради неспазване на безопасна дистанция, водачът реализира ПТП с намиращия се пред него лек автомобил Ш.О., който вследствие от удара се измества напред и настъпва съприкосновение със спрелия пред него Участник 3. От удара Участник 3 се измества напред и се удря в намиращия се пред него Участник 4, който се измества напред и се удря в Участник 5. От така представения механизъм на ПТП, сравнението на щетите в описа на застрахователя и отразените в Уведомление за настъпило застрахователно събитие за ПТП се налага извода, че щетите по лек автомобил Ш.О. се намират в причинно - следствена връзка е настъпилото на 29,09.2021 г, произшествие в гр. София.
Предотвратимостта на произшествието се намира в пряка и функционална зависимост от скоростта на движение на двамата участници, в момента на удара и от разстоянието между превозните средства в момента на възникване на опасността. Поради тази причина водачът на лек автомобил Ш.О. не е имал възможност да предотврати произшествието, тъй като се е намирал пред ударилия го лек автомобил БВ. Водачът на лек автомобил Ф.Т. е имал възможност да предотврати произшествието при движение със скорост и дистанция, при която превозното средство ще спре в рамките на опасната зона без да настъпи съприкосновение. Следователно последния има вина за настъпването на ПТП-то.
Стойността необходима за възстановяване на лек автомобил Ш.О., изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 9046,48 лв. или 4625,39 EUR.
Въпреки гореизложеното, ищецът не доказа следващата предпоставка необходима за уважаване на претенцията му - а именно деликвентът да е управлявал превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма (над 0,5 на хиляда съгласно чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДВП).
3
Изводът, че водачът е управлявал МПС към момента на настъпване на ПТП с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда не може да се обоснове от съвкупния анализ на събраните доказателства по делото.
Посочената стойност в протокола за ПТП се опровергава от кръвното изследване, което показва - концентрация на алкохол в кръвта 0,29 g/L (на хиляда). Именно това е била причината административно -наказващия орган да прекрати административно-наказателното производство и издаденото наказателно постановление срещу водача.
Следователно искът следва да се отхвърли.
Право на разноски имат ответниците, представи ли списък с разноски.
Воден от също, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗД Б.И. срещу наследниците на Х. Й. Г. ЕГН ********** - С. Х. Г., ЕГН **********, М. Х. Г., ЕГН ********** и И. Я. Г., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 предл. 1 КЗ, за плащането на сума 1548.61 евро (3028,82 лв.), застрахователно обезщетение (9 061.46 лв.) изплатено на собственика на увереното МПС Ш. О., във връзка ПТП от 29.09.2021г. в *****, и ликвидационни разноски (25 лева), ведно със законната лихва върху главницата от датата на завеждането на исковата молба 26.11.2025г. до пълното изплащане сумите.
ОСЪЖДА ЗД Б.И. да плати на С. Х. Г., ЕГН **********, М. Х. Г., ЕГН ********** и И. Я. Г., ЕГН **********, разноски по делото в размер на 652,56 евро.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4