Определение № 1400 от 27.04.2026, Районен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1400 гр. Перник, 27.04.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Тодорова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Тодорова Гражданско дело № 20261720102209 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по реда на чл.415, вр. чл.410 ГП, с правно основание чл.79, вр. чл.86 от ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба от „Водоснабдяване и канализация”ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 чрез адв. Н., срещу В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, М. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. **** и Я. Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, с която са предявени следните искове:

Установителен иск срещу В. С. Г., ЕГН ********** и искане да бъде признато за установено, че първата ответница дължи на ищеца следните суми: сумата от 202,83 евро - главница за отвеждане и пречистване на отпадни води в обект, находящ се в гр. ****, за отчетен период от 04.11.2022 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17,19 евро мораторна лихва върху главницата от 202,83 евро, за периода от 10.01.2023 г. до 13.06.2024 г.; сумата от 219,02 евро - главница за отчетния период 02.05.2024 г. - 20.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 16,60 евро - мораторна лихва върху главницата от 219,02 евро, за периода 11.07.2024 г. -10.09.2025 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 958 от 01.10.2025 1 г., по ч.гр.д. № 2505/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица.

Осъдителни искове, както следва:

Срещу ответника М. Г. М., ЕГН **********, с искане да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 50,70 евро - главница за отвеждане и пречистване на отпадни води в обект, находящ се в гр. ****, за отчетен период от 04.11.2022 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,30 евро - мораторна лихва върху главницата от 50,70 евро, за периода от 10.01.2023 г. до 13.06.2024 г.; сумата от 54,76 евро – главница, за отвеждане и пречистване на отпадни води в обект, находящ се в гр. ****, за отчетен период от 02.05.2024 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,15 евро - мораторна лихва върху главницата от 54,76 евро, за периода 11.07.2024 г. -10.09.2025 г. и Срещу ответника Я. Г. М., ЕГН **********, с искане да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: сумата от 50,70 евро - главница за отвеждане и пречистване на отпадни води в обект, находящ се в гр. ****, за отчетен период от 04.11.2022 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,30 евро - мораторна лихва върху главницата от 50,70 евро, за периода от 10.01.2023 г. до 13.06.2024 г.; сумата от 54,76 евро – главница, за отвеждане и пречистване на отпадни води в обект, находящ се в гр. ****, за отчетен период от 02.05.2024 г. до 20.07.2025 г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 4,15 евро - мораторна лихва върху главницата от 54,76 евро, за периода 11.07.2024 г. -10.09.2025 г.

Съдът след като извърши служебна проВ. на предявения иск, и хода на заповедното производство, намира, че предявеният иск е недопустим по следните съображения:

Видно от материалите съдържащи се в електронното ч.гр.д. № 2505/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица, процесната Заповед № 958 от 01.10.2025 г., издадена по същото дело, е издадена само срещу първата ответница - В. С. Г.. Издадената заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК първоначално не е била връчена на длъжника, като съобщението е върнато в 2 цялост по делото, с отбелязване че са извършени посещения на адреса на следните дати: 04.10.2025 г., 16.10.2025 г., 01.11.2025 г. и на 20.11.2025 г., включително в почивен ден, като лицето не е намерено на адреса, а на оставените известия не се отзовават лица за получаване на съдебните книжа. В последствие с разпореждане от 25.11.2025 г., заповедният съд е разпоредил да се премине към връчване чрез уведомление на известните по делото адреси. В съответствие с разпореденото на 18.12.2025 г. е залепено уведомление на постоянния адрес на длъжника в гр. *****, което е върнато в цялост по делото, с отбелязване, че е залепено уведомление на 18.12.2025 г., но до 09.01.2026 г., никой не се явил да получи съдебните книжа. На 09.12.2025 г. е залепено уведомление и на настоящия адрес на длъжника в с. ***, което също е върнато в цялост по делото с отбелязване, че лицето не живее на адреса, няма недвижими имоти в с. ***, поради което и уведомлението е залепено в сградата на общинската администрация. Изпратено е за връчване ново съобщение на постоянния адрес на длъжника, което е върнато в цялост по делото с отбелязване, че адреса е посетен на дати: 03.12.2025 г., 14.12.2025 г., 22.12.2025 г. и на 09.01.2026 г., но не е намерен никой на адреса, а на оставените известия никой не се е отзовал.

При горните обстоятелства се налага извода, че съобщението до първата ответница, респ. издадената заповед за изпълнение е била връчена на В. С. Г. по реда на чл.47, ал.5 от ГПК – чрез залепване на уведомление на известните по заповедното производство постоянен и настоящ адреси. Преди залепването на уведомленията на адресите, са направени посещения, включително и в почивен ден. По отношение настоящият адрес на първата ответница, във върнатото по заповедното производство съобщение в цялост, в него са направени отбелязвания, че длъжникът не живее на адреса, няма недвижима собственост в с. ***, но не е посочен източника на информацията. Дори и да се приеме, че източника на тази информация е специалистът оформил съобщението, то по отношение на постоянният адрес не са отразени конкретни сведения длъжникът да не живее на адреса. Връчителят е отразил в и в двете изпратени до постоянния адрес на длъжника съобщение, че лицето не е намерено, и на оставени известния никой не се е отзовал да получи съдебните книжа.

Заповедният съд е дал указания на заявителя – ищец за предявяване на иск, по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК с разпореждане от 21.01.2026 г.

3

В изпълнение на дадените им указания в указаният срок на заявителя – ищец е предявил и настоящият иск, въз основа на който пред ПРС е образувано гр.д. № 02209/2026 г. на ПРС.

При тази фактическа обстановка, съдът намира, че не са били налице предпоставките за даване на указания по чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, в редакцията и след изменението с ДВ бр.100/2019 г., тъй като съгласно посочената разпоредба, заповедният съд дава указания за предявяване на иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от смета на съответното населено място или по друг начин, и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението.

В конкретния случай, при тези отразявания от връчителите в съобщенията не може да се направи извод да са събрани данни, че ответникът не живее на посочения постоянен адрес в гр. Перник, на който видно и от извършената в НБДН справка е регистриран през 2000 г. Напротив, от същите, по-скоро следва да се направи изводът, че лицето живее на адреса в Перник, чиято регистрация предхожда регистрацията от длъжника на настоящия му адрес.

В този смисъл издадената заповед за изпълнение е влязла в сила по отношение на първата ответница, като с влизането й в сила е изпълнена целта на заповедното производство, което от пък препятства надлежното упражняване на правото на иск съгласно чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, вр. чл.422 от ГПК – поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване на съществуването на вземането, а предявените установителни искове са недопустими.

В случая, исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане. В тази насока са и разясненията на т.10а на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014 г., по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, в която е разяснено изрично, че съдът, разглеждащ иска по чл.422, вр. чл.415 от ГПК, извършва самостоятелна 4 преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.

За правна прецизност следва да бъде отбелязано и това, че заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК не подлежи на обезсилване, тъй като е влязла в сила.

В горния смисъл, предвид влязлата в сила заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена в полза на ищеца срещу първата ответница В. С. Г., по ч.гр.д. № 2505/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица, и е годно основание за издаване на изпълнителен лист, което е само и единствено в прерогативите на заповедният съд, а не на исковия съд. От тук и следва извода, че е налице процесуална пречка за допустимост на настоящето производство – влязла в сила заповед за изпълнение, поради което и предявеният иск е недопустим.

Предявените осъдителни искове, съдът намира също за недопустими по следните съображения:

Видно от издадената в полза на ищеца Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 958 от 01.10.2025 г., по ч.гр.д. № 2505/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица, сумите предмет на същата обхващат не само предявеният установителен иск срещу първата ответница, но и предявените два осъдителни иска срещу втория и третия ответник. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът сочи, че първата ответница – В. С. Г. е собственик на 4/6 ид.ч. от процесния водоснабден имот, а ответниците М. Г. М. и Я. Г. М. са собственици на по 1/6 ид.ч. от същия, поради което и предявяват исковете срещу тях за по 1/6 част от общо дължимото вземане, предмет на издадената заповед за изпълнение. Тъй като заповедта за изпълнение е влязла в сила по отношение на първия ответник, а същата обхваща и вземанията предмет на осъдителните искове, то за ищеца липсва правен интерес от тяхното предявяване, поради което и осъдителните искове са недопустими.

С оглед изложеното и предвид влязлата в сила заповед за изпълнение срещу първата ответница, и липсата на правен интерес от предявяване на исковете срещу другите двама ответници, то и следва извода, че производството по делото е недопустимо, поради което и следва да бъде прекратено.

5

Воден от горното и на основание чл.130 от ГПК, Пернишкият районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 02209/2026 г. на Пернишкия районен съд, поради недопустимост на предявените от „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК 823073638, със седалище/адрес на управление: гр.

Перник, кв. „Варош“, ул. „Средец“ № 11 искове както следва:

Срещу В. С. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. *****, установителен иск и искане да бъде признато за установено, че В. С. Г. дължи на Водоснабдяване и канализация” ООД следните суми: сумата от 202,83 евро - главница за отвеждане и пречистване на отпадни води в обект, находящ се в гр. ****, за отчетен период от 04.11.2022 г. до 02.05.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 17,19 евро - мораторна лихва върху главницата от 202,83 евро, за периода от 10.01.2023 г. до 13.06.2024 г.; сумата о т 219,02 евро - главница за отчетния период 02.05.2024 г. - 20.07.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането; сумата от 16,60 евро - мораторна лихва върху главницата от 219,02 евро, за периода 11.07.2024 г. -10.09.2025 г., за които суми в полза на ищеца е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 958 от 01.10.2025 г., по ч.гр.д. № 2505/2025 г. на Районен съд – Горна Оряховица.