Протокол № 4443 от 29.11.2022, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 4443 гр. София, 23.11.2022 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 31 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Христинка Колева

Съдебни

Ася Анг. Асенова Добрева заседатели: Боряна Г. Т.а при участието на секретаря Снежана Ат. А. и прокурора Н. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Христинка Колева Наказателно дело от общ характер № 20221100203229 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ПОДСЪДИМИЯТ Я. Р. Д. – редовно призован се явява лично и с адв. Я.

К. С.-А., с представено днес пълномощно за съдебната фаза на процеса.

Адв. А.: Не правим отвод на състава на съда, секретаря и прокурора.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Получил съм препис от обвинителния акт преди повече от 7 дни.

СТРАНИТЕ(поотделно): Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Снема самоличност на подсъдимия както следва:

Я. Р. Д.:роден на *******. в гр.София, българин, български гражданин, висше образование, неженен, живущ на семейни начала, работещ, неосъждан ЕГН *******

1

СЪДЪТ разяснява на подсъдимия правата му по НПК.

ПОДСЪДИМИЯТ Д.: Разбрах правата си по НПК.

СЪДЪТ намира, че са налице предпоставките за даване ход на разпоредителното заседание, поради което

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.

ПРОКУРОРЪТ: Относно въпросите в разпоредителното заседание, които следва да се обсъдят по чл.248 ал.1 НПК

По т.1 Становището ми е, че с оглед повдигнатото обвинение за извършено престъпление по чл.219 НК и с оглед правилата на родовата подсъдност това дело категорично е подсъдно на СГС.

По т.2 Към настоящия момент не считам, че има основание за спиране или прекратяване на наказателното производство.

По т.3 Допуснати ли са в досъдебно производство отстраними съществени процесуални нарушения, становището ми е, че не са допуснати според мен такива.

По т.4 Към настоящия момент, предвид липсата на волеизявления от страна на подсъдимия и защитника му, не са налице такива основания.

По т.5 Не са налице основания за разглеждане на делото при закрити врата, съответно привличане на резервен съдия или съдебен заседател.

Относно защитника подсъдимият има такъв.

Не са налице основания за привличане на вещо лице, преводач или преводач на български жестов език или извършване на съдебно-следствени действия по делегация

По т.6 към настоящия момент не са налице основания за промяна на така взетата мярката за неотклонение на подсъдимия.

Нямаме доказателствени искания на този етап.

Поради това, моля да насрочите съдебното заседание и призовете свидетелите, така както са описани в списъка за призоваване, приложен към обвинителния акт.

Има ощетено юридическо лице в лицето на Министерство на финансите, тъй парите като е посочил колегата, са платени от държавния бюджет, т.е. вредата, която е описана в обвинителния акт, е настъпила за 2

Министерство на финансите. Щетата е за стопанството от бюджета на Република България към бюджета на Европейския съюз.

Адв. А.: По въпросите за разпределителното заседание:

Първо, делото, с което е сезиран настоящият състав формално отговаря на изискванията за месна и родова подсъдност.

По т.2 считам, че, не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното производство.

По т.3 допуснато ли е съществено нарушение на отстранимо в досъдебно производство на процесуалните правила, довели до накърняване на защитата на обвиняеми, считам, че по тази точка има какво да кажа на съда.

Следва да имаме предвид много важен факт, който ние като юристи в тази зала и Държавното обвинение е наясно за това, че обвинителният акт следва да съдържа и да отговаря на изискванията на чл.246 от НПК. В конкретния случай считам, че така изготвения от Държавното обвинение обвинителен акт не кореспондира с изискванията за негова професионална стойност. Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл.246 от НПК така, че съдът да се произнесе по една законосъобразна, обоснована и справедлива за страните присъда. Необходимо е да се знае, че обвинението, обвинителният акт съдържа рамката, в която и съдът е стриктно обвързан и в същото време като такъв той трябва да отговаря и на задължителните за съдилищата Тълкувателно решение № 2/2002г. на ОСНК на ВКС, което не е изгубило ролята си и към настоящия момент и има значение и по отношение на последващо издаденото Тълкувателно решение № 6 от 2018г. на ОСНК на ВКС.

По отношение на вмененото обвинение по чл.219, ал.4, вр. ал.1 НК – безстопанственост. Считам обвинителната воля за неясна, непълна, неразбираема и противоречива. На първо място, в обвинителния акт фактически не се съдържат твърдения и не се разбира от кой момент Прокуратурата приема, че е започнало изпълнителното деяние и кога престъплението е довършено от страна на моя доверител. Ще се аргументирам със следното:

На стр. 2 в Обвинителния акт е посочено, че в Агенция „Митници“ е получена информация за разследване на ОЛАФ / 2012 / 1325 /, имам предвид датата24.05.2014г., във връзка с предстоящо разследване. В същото време на стр.3, се сочи, че на 25.08.2015г. е получен окончателен доклад. До тук няма неточности, но искам да уточня следното: 2014г. Държавното обвинение сочи, че моят подзащитен е бил определен със заповед на Директора на Дирекция „Митници“, с която да се включи в разследването на ОЛАФ, а по-късно се говори за окончателен доклад. Същото се наблюдава и по второто обвинение.

Ние не можем да разберем кой е изначален момент, от който се твърди неизпълнението на възложената работа. Лаконично обаче, Държавното обвинение сочи, на стр. 6 от Обвинителния акт, че на моя подзащитен му е 3 било възложено да посети Република Турция като представител на нашата държава, командирован със служители на ОЛАФ, да извършат проверка.

Сочи, че обвиняемият Д. е подготвил доклад от 01.05.2015г., с който информира Директора на „Агенция Митници“. От там нататък Държавното обвинение съвсем пестеливо, умишлено, според мен, не сочи в Обвинителния акт последващото и какво е то– че с този документ моят подзащитен уведомява директора, уведомява своя директор на дирекция, уведомява, заместник-директора, приложено е по досъдебно производство и директора на Дирекция“Митници“, който доклад тогавашния директор, поставяйки резолюция 01.05.2015г. пише „Одобрявам“. А какво одобрява? Одобрява направеното от служителя предложение този доклад в резултат на проверката да се изпрати на компетентната дирекция– Дирекция „Последващ контрол“, която да организира и предприеме действията по събирането на дължимите мита. Това Прокуратурата не го установява. В същото време обаче считам, че Държавното обвинение отново, но държа да знаете, че в нашата страна освен посочените в Обвинителния акт Регламент е налице и още един, който е изключително важен за нашия случай и ще го цитирам конкретно– Регламент 2185/96 на Съвета от 11.11.1996г. относно контрола и проверките на място, извършени от Комисията за защита на финансовите интереси на европейските общности срещу измами и добрия ред. Какво се сочи в конкретния регламент - чл. 8, т. 3 изрично сочи, че докладите, които са изготвени от националните инспектори, участвали в разследването, какъвто е настоящият случай, техните доклади се ползват с абсолютна доказателствена сила, еднакво с тези на ОЛАФ. Тези доклади на служителите, участвали във въпросните проверки, командировки имат силата на окончателните доклади на ОЛАФ, имат силата до такава степен да се предприемат действия по тях, че съответната държавачленка да започне съдебни административни процедури. Точно това е направил моят подзащитен, изготвяйки доклада: да каже как е протекла командировката, да каже какви са проблемите, да посочи фирмите, от които да се съберат тези таксите. Директорът на Дирекция „Митници“ да го одобри, да отиде към Дирекция „Последващ контрол“, явяваща се компетентната дирекция да ги събере, но в същото време се оказва, че някой служител не си е свършил работата. Това са едни характеристики от работата, които разбира се са подкрепени с тези актове, които цитирах, но държа съдът да се знае като извършване на самата работа.

На следващо място, в обвинителния акт– абсолютна неяснота по отношение на това по какъв начин, с какви свои действия моят подзащитен е осъществил твърдените в обвинителния акт изпълнителни деяния, което разбира се рефлектира върху правото му на защита да разбере на какви доказателства и върху какво точно се крепи неговото обвинение, с което е силно ограничено правото му на защита.

В обвинителния акт Държавното обвинение излага една изключителна пестелива фактическа обстановка като липсва конкретика относно това по какъв начин е било изпълнено твърдяното в обвинителния акт, че Д. не е 4 положил достатъчно грижи за възложената му работа като длъжностно лице.

В този случай дори не са цитирани дори норми от неговата длъжностната му характеристика, от които да е видно, какви са неговите служебни задължения, съгласно изпълняваната длъжност съобразно йерархията в тази държавна администрацията на Агенция Митници. Видно от пестеливата фактология Държавното обвинение посочва, че окончателните доклади са пристигнали в Агенцията, резолирани са от директора на Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, който от своя страна ги е резолирал на обвиняемия, а защо директно на него, защото видно длъжностната му характеристика над неговата длъжност има Началник сектор, след него Началник отдел, Директор на дирекция. Този въпрос отново не се изследва.

Обвинението така е преценило, но не става ясно защо тези ръководни служители, които са над йерархията му не са осъществили контрол върху работата му в указаните срокове. Също така не става ясно съгласно Устройствения правилник коя е тази дирекция в администрацията на Агенция „Митници“, която се занимава със събиране на дължимите антидъмпинговите мита. Това не е дирекцията на моя поздащитен, това е една дирекция наричаща се „Последващ контрол“, на която директорът тогава е одобрил да се събере. Защо тогава от там не е потърсена отговорност да се събере, също остава неизяснен въпросът.

Самото престъпление, за което е повдигнато обвинение на моя подзащитен не е формално, а е едно резултатно престъпление като в тази насока следва да се посочат онези нарушени правила на работа, така че на обвиняемия, в случая на подсъдимия, да му стане ясно кое точно не е изпълнил и въз основа на кои подзаконови нормативни актове не го е сторил.

Държавното обвинение си позволява да посочи една заповед № 1031 от 30.12.2014г. на Директора на Дирекция „Митници“, която сочи, че е възложено този служител да участва в действията, които ОЛАФ предприема.

В същата заповед, тя е изцяло бланкетна, приложена по делото, в тази заповед директорът е очертал работата, която трябва да се извърши не персонално, а самата Дирекция „Митническо разузнаване и разследване“, т.е. прокурорът се опитва да запълни бланкетната норма на чл.219, ал.4 от НК с още толкова бланкетна заповед и това е отвсякъде нарушаване правата на защита на подсъдимото лице. Отделно, ако трябва да се спра и на признака на неполагането на достатъчно грижи, което съдебната практика още в едни постановления на Върховния съд от № 7 от 23.12.1976г., изменено с постановление № 6 от 1984г. и № 7 от 06.08.1987г., всичките тези постановления казват, че неполагането на достатъчно грижи е въпрос на много деликатна, точна преценка, в която влизат редица обстоятелства, които се отнасят до правата и задълженията на това длъжностното лице. Това означава, че във всички случаи, когато е налице твърдение, че не са положени достатъчно грижи, органите на досъдебно производство е следвало да положат такива усилия, че да покажат в този акт на всички при какви услови, време и място това длъжностно лице е било длъжно да ги изпълни във връзка 5 с неговата работа и какво конкретно правило на поведение не е изпълнило.

На следващо място, друга неточност и неяснота в обвинителния акт.

Остава неясен механизма на формиране на вредата. Този механизъм не е очертан в обстоятелствената част на обвинителния акт посредством данните, които Прокурорът е събрал чрез материалите, приложени в досъдебно производство. Остава неизяснен въпросът как е определен размерът на щетата– въпросните конвенционални и антидъмпингови мита. От кого е следвало да бъдат събрани, кои са били задължените лица, в какъв срок, какъв е бил давностния срок за неплащането им. Това са всички обстоятелства, които не са изяснени. Държавното обвинение препраща към съдебно-икономическите експертизи, които безспорно са по делото, но това препращане на обвинението към съда поставя съда в изключително трудна задача дотолкова, че съдът трябва все едно да събира факти и обстоятелства, които ги има по досъдебно производство, но ги няма описани в обвинителния акт. това също считам, че един недостатък на акта.