Решение № 6232 от 15.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6232 гр. София, 15.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова като разгледа докладваното от Николай Димов Въззивно гражданско дело № 20251100501551 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 11181 от 10.06.2024 г., постановено по гр.дeло № 71755/2021 г. на СРС, Г.О., 182 състав, е осъдено на основание чл.411 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД ЗАД „ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК: 200299615, с адрес на управление: гр.София, бул.“Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД “Алианц България“, ЕИК: 040638060, с адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 16, сумата от 2665,21 лева /две хиляди шестстотин шестдесет и пет лева и двадесет и една стотинки/ - изплатено от ищеца застрахователно обезщетение за имуществени вреди и обичайните разноски за неговото определяне - 15 лева, вследствие настъпило застрахователно събитие в резултат на ПТП от 28.12.2019 г., около 15.30 ч., в гр.Варна, на бул.“Девня" с посока ЖП Гара, между л.а.“Мерцедес", с ДКН **** и л.а.“Дачия Докер" с per. № ****, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.12.2021 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 436,09 лева /четиристотин тридесет и шест лева и девет стотинки/ - мораторна лихва върху главницата от 21.04.2020 г. до 14.12.2021 г. С решението на съда е осъдено на основание чл.78, ал.1 ГПК на основание чл.78, ал.1 ГПК ЗАД “ДаллБогг: Живот и здраве“, ЕИК: 200299615, с адрес 1 на управление: гр.София, бул. “Г.М. Димитров“ № 1 да заплати на ЗАД “Алианц България“, ЕИК: 040638060, с адрес на управление: гр.София, ул.“Сребърна“ № 16, сумата от 1866,52 лева /хиляда осемстотин шестдесет и шест лева и петдесет и две стотинки/ разноски в производството.

Срещу решението на СРС, Г.О., 182 с-в е постъпила въззивна жалба от „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, подадена чрез юрк.Б. М., с искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и вместо това да бъде постановено друго, с което предявените осъдителни искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни. В жалбата се излагат доводи, че решението е незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като постановено в нарушение на процесуалните правила. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

Въззиваемата страна- ищец ЗАД“Алианц България“, гр.София, чрез пълномощника си адв.М.М. оспорва жалбата, по съображения изложени в депозирания по делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли съда жалбата като неоснователна да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение-потвърдено, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направени разноски по делото.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК и е допустима.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Софийски градски съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първоинстанционния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и обстоятелства.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му - в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при 2 постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца ЗАД“АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ“, гр.София, срещу ответника „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, гр.София, осъдителни искове с правно основание чл.411, ал.1 от КЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с неговата правилност. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. В обжалвания съдебен акт са изложени конкретни и ясни мотиви по отношение разкриване действителното правно положение между страните и разрешаването на правния спор. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства. Доводите в жалбата са общи, а по същество са изцяло неоснователни. Във връзка с изложените във въззивната жалба доводи, следва да се добави и следното:

В практиката на ВКС - определение по ч.гр.дело № 12/09 г. на І г.о., определение по ч.гр.дело № 289/12 г. на ІV г.о., решение по гр.дело № 1740/11 г. на ІV г.о. и др., се приема, че правомощията на въззивната инстанция са ограничени - арг. от чл.260, ал.1, т.3, 4, 5 и 6 ГПК, чл.266 ГПК и чл.269 ог ГПК, както от това каква част от решението на първата инстанция се обжалва, така и относно правилността на обжалвания акт само по релевираните основания и в рамките на заявеното искане за произнасяне от въззивния съд. Предметните предели на въззивното производство се определят от страните, които очертават съдържанието и обема на правния спор, пренесен за разглеждане пред въззивната инстанция, с подадените в сроковете по чл.259 и чл.263, ал.2 и ал.1 ГПК въззивни жалби /първоначални и насрещни/ и отговори. При осъществяване на дейността си съдът се ръководи от разпоредбата на чл.269 от ГПК, която го задължава да провери служебно валидността на постановеното от първата инстанция решение и неговата допустимост само в обжалваната част и ограничава правомощията му за проверка на правилността на решението до заявените в жалбите доводи. Недопустимо е предметът на въззивното производство да бъде променян чрез въвеждане на нов предмет и ново искане, извън преклузивния срок за обжалване.

Въззивният съд не споделя изложените от въззивника- ответник доводи за 3 допуснати съществени процесуални нарушения при събиране и ценене на доказателствения материал, довели и до нарушение на материалния закон, включително и досежно приетата по делото съдебно- автотехническа експертиза.

Изготвената съдебно- автотехническа експертиза е подробна, детайлна и напълно обоснована, като вещото лице е отговорило на всичките му поставени въпроси, с оглед наличната по делото и проверената от него документация. С оглед на което правилно първоинстанционният съд е кредитирал приетото по делото, като неоспорено от страните заключение на вещо лице по допуснатата съдебно- автотехническа експертиза при решаване спора по същество, доколкото същото е отговорило на всички релевантни въпроси от значение за предмета на делото.

Като неоснователни следва да се преценят и доводите изложени във въззивната жалба за неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Противно на изложеното във въззивната жалба обжалваното решение е обосновано. Обжалваното решение е и правилно. Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Изводите на съда са обосновани с оглед данните по делото и събраните по делото доказателства.

Неоснователни са изложените доводи във въззивната жалба във връзка със събраните по делото доказателства и приетите за установи с тях обстоятелства от първата съдебна инстанция. Като неоснователен следва да се прецени основния довод на ответника, че е налице в процесния случай съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, основание за намаляване на размера на отговорността на делинквента е налице, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение /напр. вината/ на пострадалия - в този смисъл т.7 от ППВС № 17/18.11.1963 г. Принос по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД е налице винаги, когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди./ в този смисъл е решение № 165/ 26.10.2010 год. по гр.дело № 93/ 2010 г. на ВКС, ІІ т. о. и др./. Ответникът, чрез своя процесуален представител твърди, че такова съпричиняване в конкретния случай е налице.

Противно на изложеното във въззивната жалба, в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че не е налице съпричиняване на вредоносния резултат от застрахования при ищеца водач на МПС.

4

Обоснован е извода на съда в тази насока.

В трайната практика на ВКС, обективирана в решение № 45/ 15.04.2009 г. по т.дело № 525/ 2008 г. на II т.о.; решение № 206/ 12.03.2010 г. по т.дело № 35/ 2009 г., II т.о.; решение № 58 / 29.04.2011г. по т.дело № 623/ 2010 г. на II т.о.; решение №16/04.02.2014 г. по т.дело №1858/2013 г. на ВКС, ТК, I т.о. и други, се приема, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалия, водещо до намаляване на дължимото се за същия обезщетение.

Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е негово следствие, тъй като приложението на правилото на чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличието на причинна връзка между вредоносния резултат и поведението на пострадалия, с което той обективно е създал предпоставки и/или възможност за настъпване на увреждането. Застъпено е становището, че приносът трябва да е конкретен - да се изразява в извършването на определени действия или въздържане от такива от страна на пострадалото лице, както и да е доказан, а не хипотетично предполагаем.

За да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл.51, ал.2 от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не се изисква. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочената разпоредба е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното поведение на делинквента/ до увреждането като неблагоприятен резултат. В процесния случай макар възражението за съпричиняване да е своевременно направено с отговора на исковата молба, същото не е подкрепено с конкретни твърдения и доказателства относно действията на водача на пострадалия автомобил, довели до настъпване на вредите. От друга страна следва да се вземе предвид обстоятелството, че по делото е приет, като доказателство протокол за ПТП № 1721128/28.12.2019 г., съставен от служител на МВР, в който е отразен механизмът на ПТП и е съставена схема на ПТП.