Определение № 4 от 06.01.2023, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Монтана, 05.01.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Аделина Тушева

Членове:

Елизабета Кралева

Таня Живкова като разгледа докладваното от Таня Живкова Въззивно частно гражданско дело № 20221600500443 по описа за 2022 година

Настоящото въззивно производство е образувано по жалба на С. С. против определение № 291/13.10.2022 г.,постановено по гр.дело № 198/22 г.на Районен съдБерковица .

Жалбоподателят твърди,че атакуваното определение е неправилно,като излага подробни съображения в тази насока.Поддържа ,че предявеният иск е допустим, тъй като длъжникът е избрал да защити правата си чрез предявяване на отрицателен установителен иск, заведен в срока за подаване на възражение. Предвид гореизложеното моли съда да отмени атакуваното определение и да му бъдат присъдени направените в производството разноски.

Въззиваемата страна „Т.“ ЕАД -*в законоустановения срок не е подала писмен отговор.

Съдът, като обсъди оплакванията в жалбата във връзка с доказателствата по делото и становището на страните,приема следното:

Жалбата е ДОПУСТИМА, но по същество е неоснователна,като съображенията за това са следните:

За да прекрати производството по настоящото дело, РС е приел,че отрицателния установителен иск е недопустим на две основания, а именно : липса на правен интерес и предвид наличието на отрицателна процесуална предпоставка , визирана в разпоредбата на чл. 126, ал. 1 от ГПК /настоящото исково производство е образувано след образуване на гр.дело № 61/2022г. по предявен положителен установителен иск с правно основание чл.

422 ГПК от страна на „Т.“ ЕАД ,имащо за предмет установяване на вземане по отношение на ответника//ищец в настоящото производство//.

Настоящата инстанция изцяло споделя изложените доводи на РС,като съображенията за това са следните:

Безспорно е установено от доказателствата по делото,че спрямо настоящия ищец е проведено заповедно производство /касаещо процесното вземане /, като е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. 605/2021г. на РС Берковица /заявлението е подадено на 18.08.21г. , а заповедта е издадена на 3.11.21 г./ Длъжникът е депозирал в 1 законоустановения срок възражение/постъпило в съда на 03.12.21 г./, поради което и в съответствие с указанията на заповедния съд взискателят е предявил положителен установителен иск. Исковата молба е подадена на 09.02.2022г. в РС Берковица , като е образувано гр.д. 61/2022г.

В процесната хипотеза длъжникът е упражнил паралелно процесуалните си средства за защита, с идентичен предмет.

Както ВКС е приел в най-новата си практика,изразена в о п р е д е л е н и е № 278/19.05.2022 г. /която настоящият съдебен състав възприема изцяло/ предявяването на иск по общия ред на чл. 124 ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е недопустимо, поради липса на правен интерес, произтичаща от съществуването на друг специален ред за защита на длъжника, предвиден в чл. 413, чл. 414, чл. 423 и чл. 424 ГПК. Нещо повече, в настоящата хипотеза длъжникът се е възползвал от специалния ред за защита по чл. 414 от ГПК,като е подал възражение .

Именно вследствие на това подадено възражение е предявен и положителния установителен иск,т.е налице са две висящи дела за едно и също вземане.

Съгласно разпоредбата на чл.126,ал.1 ГПК когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда.

Безспорно е,че с оглед разпоредбата на чл.422,ал.1 ГПК/искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ настоящото производство е образувано по искова молба, която е подадена след депозиране на заявлението.

Видно от материалите по делото, исковата молба на С. С.ски е постъпила в деловодството на СРС на 30.11.21 г. А след като това е така, то единствената възможност на съда е да прекрати производството по настоящото дело поради наличие на отрицателна процесуална предпоставка.

Предвид гореизложените съображения съдът намира атакуваното определение за правилно, поради което и жалбата против същото се явява неоснователна.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 291/13.10.2022 г.,постановено по гр.дело № 198/22 г.на Районен съд- Берковица.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО Е окончателно и не подлежи на обжалване .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2