Решение № 2706 от 23.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2706 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно гражданско дело № 20241100504650 по описа за 2024 година

За да се произнесе след съвещание, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №3503 от 27.02.2024г., постановено по гр.дело №44161/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, е признато за установено по реда на чл.422 ГПК, че С. Г. Ч., с ЕГН **********, дължи на "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, на основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 673.88 лв., представляваща неплатена цена на предоставени ВиК услуги за периода 13.05.2020г. 10.11.2021г. за имот, находящ се в гр.София, ул.инж.******** №******, ап.5, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.04.2023г. до окончателното плащане на сумата, както и сумата от 9.95 лв., представляваща лихва за забава за периода от 23.06.2020г. до 10.11.2021г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 19.05.2023г. по ч.гр.дело №21607/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав; както и е осъден С. Г. Ч., с ЕГН **********, да заплати на "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК сумата от 625 лв., сторени разноски в исковото производство, както и сумата от 75 лв., сторени разноски в заповедното производство.

Постъпила е въззивна жалба от ответника - С. Г. Ч., с ЕГН **********, чрез процесуален представител адв.М. Л., с надлежно учредена представителна власт, с която се обжалва изцяло решението на СРС, с което са уважени предявените при 1 условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.422 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 ЗЗД. Инвокирани са доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено в противоречие на събраните по делото доказателства и при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Поддържа се, че неправилно първостепенният съд е приел, че е налице валидно облигационно отношение между страните, тъй като при доказателствена тежест за ищеца по делото не са ангажирани доказателства, че ответникът има качеството потребител на ВиК услуги по смисъла на §1, ал.1, т.2, б.”б” от Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги. Твърди се, че представената по делото справка от Агенция по вписванията Имотен регистър, съдържаща информация за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки и актове с недвижими имоти, извършени от С. Г. Ч., не представлява годно доказателство, от което може да се обоснове извод, че ответникът е носител на правото на собственост или на ограничено вещно право по отношение на процесния недвижим имот – апартамент №5, с административен адрес: град София, ул.инж.******** №******; съответно че е възникнала валидна облигационна връзка между страните по делото с предмет доставка на ВиК услуги – доставка на питейна вода, отвеждане и пречистване на отпадъчни води по отношение на посочения недвижим имот. Излага се още, че в хода на делото е останал доказан факта на реално доставеното количество водоснабдителни и канализационни услуги през процесния период досежно процесния имот на претендираната стойност. Оспорват се констатациите на вещите лица, изготвили приетата по делото комплексна съдебнотехническа и счетоводна експертиза. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да отмени изцяло решението на СРС и постанови друго, с което да отхвърли предявените установителни искове като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции. Приложени са списъци по чл.80 ГПК досежно сторени разноски пред настоящата въззивна инстанция, които са обективирани във въззивната жалба, така и в допълнителна молба-становище от 19.01.2026г.. Претендира се за настоящата въззивна инстанция присъждане на адвокатско възнаграждение за адв.М. Л. по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв..

Въззиваемата страна - "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, не депозира писмен отговор и не взема становище относно подадената въззивна жалба.

Предявени са от "СОФИЙСКА ВОДА" АД, с ЕИК 130175000, срещу С. Г. Ч., с ЕГН **********, при условията на обективно съединяване искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

С оглед петитума на подадената въззивна жалба предмет на въззивен контрол е изцяло постановеното първоинстанционно решение, с което са уважени предявените при условията на обективно съединяване установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 от ЗЗД и чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.86, ал.1 от ЗЗД.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 ГПК, които да променят установената фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са правилно 2 обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В конкретния случай не е спорно между страните и се установява от доказателствата по делото, че за процесните искови суми видно от приложеното ч.гр.дело №21607/2023г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 66-ти състав, въззиваемият - ищец "СОФИЙСКА ВОДА" АД е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК на 26.04.2023г. и е постановена на 19.05.2023г. заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК срещу С. Г. Ч., който в срока по чл.414 ГПК е подал възражение, поради което дължимите от него суми, посочени в заповедта на изпълнение, са предмет на предявените в настоящото производство установителни искове.

Предвид възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество въззивната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд проверява правилността на първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на материалния закон (т.1-ТР№1/09.12.2013г. по тълк.д. №1/2013г. ОСГТК на ВКС).

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите изложени от СРС, обосноваващи окончателен извод за основателност на предявените от ищеца - "СОФИЙСКА ВОДА" АД срещу ответника - С. Г. Ч. установителни искове с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 във вр. с чл.200 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД. Прието е, че ответникът - С. Г. Ч. като собственик на процесния имот има качеството потребител на ВиК услуги и като такъв е страна по възникналото договорно правоотношение с ищеца, с предмет доставка на ВиК услуги, има задължение да заплаща стойността на доставяните от ищеца ВиК услуги в процесния имот. Посочено е още, че ищецът е установил със събраните по делото доказателства, че е изпълнил задължението си да достави ВиК услуги в имота на ответника - С. Г. Ч. при спазване на изискванията на Общите условия по договора за доставка на ВиК услуги, както и на действащата нормативна уредба, доказано е количеството и стойността на доставените ВиК услуги за исковия период от време. Прието е още, че съгласно Общите условия, потребителят е длъжен да заплаща потребените количества ВиК услуги в 30-дневен срок от издаване на фактурата, т.е. задължението е възникнало като срочно и съответно след изтичане на предвидения срок за плащане е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава върху неплатената главница за исковия период. При правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи за основателност на 3 предявените искове, като на основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите релевирани в подадената въззивна жалба досежно незаконосъобразността на обжалваното решение, които счита за неоснователни, поради следните съображения:

В конкретния случай спорният по делото въпрос, пренесен и във въззивното производство, се свежда до съществуването на валидно облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги досежно недвижим имот – апартамент №5, с административен адрес: град София, ул.инж.******** №******. С оглед разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК, в тежест на ищеца е да докаже съществуването на договорни отношения между страните за доставка на ВиК услуги, количеството на доставените ВиК услуги за процесния период, както и че тяхната стойност възлиза на претендираната сума.

Съгласно чл.3, ал.1, т.2 от Наредба №4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи (обн.ДВ, бр.88/08.10.2004г.), потребители на услугите ВиК са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Според легалната дефиниция в §1, ал.1, т.2, б.“б“ ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

(обн.ДВ,бр.18/25.02.2005г.),

"потребители" са юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК услуги, и юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.

В разглеждания случай и противно на поддържаното във въззивната жалба съдът приема, че от анализа на събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин факта, че ответникът - С. Г. Ч. е собственик на процесния водоснабден и м о т - апартамент №5, с административен адрес: град София, ул.инж.******** №******, като до изтичането на периода, за който се претендира заплащането на ВиК услуги - 10.11.2021г. по делото няма данни имотът да е отчужден или обременен с вещно право на ползване. Това обстоятелството съдът приема за установено въз основа н а представена по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър, съдържаща информация за вписвания, отбелязвания и заличавания на сделки и актове с недвижими имоти, извършени от С. Г. Ч., за периода от 01.01.1998г. – 27.10.2022г..

Макар че приетата по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър не съставлява титул за собственост, това не я лишава от доказателствена стойност, а вменява в задължение на съда да извърши съвкупна преценка на всички ангажирани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните, както и направените от тях оспорвания. В случая ответникът не е заявил в хода на делото, че представената по делото справка от Агенция по вписванията - Имотен регистър удостоверява неверни фактически обстоятелства. Отделно от това въззивният съд счита, че Имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България и се състои от партидите на отделните имоти.