Решение № 11 от 07.01.2022, Окръжен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Велико Търново, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Ирена Колева при участието на секретаря Силвия М. Т. като разгледа докладваното от Ирена Колева Гражданско дело №

20214100100096 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази следното:

Подадена е искова молба от Д. А. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес град Горна Оряховица, ул.”К.п.” № , ет., ап., чрез пълномощник – адвокат Е.Д., срещу Г.Ф. – град София. В нея ищцата твърди, че на 28.01.2020г. в град Горна Оряховица, в района на кръстовище на ул.”О.П.” и ул.”П.”, неустановен автомобил, управляван от неизвестно за нея лице, я ударило докато пресичала на пешеходната пътека на ул. „П.“, в резултат на което получила следните увреждания – закрито счупване на костите на дясна подбедрица, наложило кръвно наместване и фиксиране с метал, причинило й трайно затруднение на движението на десния долен крайник над 30 дни и срок на лечение и възстановяване над десет месеца, както и кръвонасядания с оток на меките тъкани в дясната седалищна зона, на дясната мишница, дясната буза и ухо, дясната челно-теменна област на главата. Твърди, че по случая било образувано досъдебно производство, но същото било спряно с постановление на прокурора, тъй като напусналият произшествието лек автомобил и неговият водач не били установени. Излага, че вследствие полученото при инцидента увреждане е търпяла интензивни болки и страдания непосредствено след него, както и дълго време след извършената й операция, не се е възстановила напълно и е налице осезателен двигателен дефицит при движенията на крайника. Сочи, че в продължение на около три месеца не е могла да си служи с десния крак, което довело до изключителни трудности при осъществяване на ежедневните дейности по придвижване, обличане, тоалет. По-голямата част от възстановителния период прекарала на легло, което налагало близките й да се грижат за нея. Страдала от силно главоболие и виене на свят, както и повече от месец от болки в цялото тяло. Посочва, че вследствие на преживения шок от настъпване на ПТП, причинените й множество телесни увреждания, продължителното лечение и възстановяване, изпаднала в депресия, изразяваща се в напрегнатост, безсъние, повишена раздразнителност и тревожност. Излизането навън пораждало силен стрес у нея, особено при пресичане на 1 пешеходна пътека. След инцидента значително ограничила социалните си контакти. Твърди, че вследствие на произшествието й били причинени и имуществени вреди, изразяващи се в разходваните от нея средства за лечение и възстановяване. Посочва, че предявила застрахователна претенция пред ответника, но последният отказал плащане. Поради това прави искане за осъждането му да й заплати сумата от 26 000 лв. – обезщетение за претърпени от нея вследствие на настъпилото произшествие с неидентифицирано МПС неимуществени вреди и сумата от 1 952.32 лв. – обезщетение за претърпени от същото произшествие имуществени вреди, ведно със законната лихва от 30.01.2021г. до окончателното плащане. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид изложените от ищцата фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно кумулативно съединени искове по чл.557 ал.1 т.1 КЗ – за заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди на увредено при ПТП лице от напуснало произшествието и неустановено МПС.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Г.Ф. е подал писмен отговор на ИМ, в който оспорва исковите претенции по основание и размер. Оспорва изложените в ИМ твърдения относно механизъм, причини и обстоятелства при настъпване на ПТП, както и наличието на причинната връзка между последното и твърдените увреждания. Оспорва ищцовите твърдения за настъпване въобще на ПТП, както и вина за същото, ако се е осъществило, да има водачът на неидентифицираното МПС. В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, която като пешеходец сама се е поставила в опасност, движейки се по платното за движение при наличие на обособени тротоарни площи.

Поради настъпилата в хода на производството смърт на ищцата /на 10.09.2021г./, с протоколно определение от 07.10.2021г. съдът е конституирал по делото на нейно място, като нейни правоприемници, наследниците й по закон В. СТ. Г. и АН. СТ. К. /низходящи/.

В съдебно заседание ищците, чрез процесуалните си представител по пълномощие, поддържат исковата молба и предявените с нея искове. Молят за уважаването им в претендираните размери по съображения, подробно изложени в писмена защита. Правят искане за присъждане на възнаграждение на упълномощения адвокат по реда на чл.38 ЗА поради оказаната им безплатна адвокатска защита.

Ответникът, чрез своя пълномощник, поддържа отговора на ИМ и направените с него възражения. Моли за отхвърляне на предявените искове, като неоснователни и недоказани.

В случай, че съдът намери същите за основателни, моли претендираната законна лихва да бъде присъдена от датата на подаване на ИМ. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложения протокол за оглед на ПТП, вследствие получен сигнал за настъпило произшествие между пешеходец и неизвестно МПС на 28.01.2020г. бил извършен оглед на „У“-образно кръстовище на ул.“О.П.“ и ул.“П.“ в град Горна Оряховица, приключил в 10.05 часа. По протежение на южния тротоар на ул.“О.П.“ е установена пешеходна пътека, тип „Зебра“, успоредна на оста на улицата. С постановление от 12.06.2020г. образуваното за престъпление по чл.343 ал.3 б.“а“ вр. ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК досъдебно производство № 57/2020г. по описа на РУ-Горна Оряховица е било спряно поради това, че проведените процесуално-следствени действия и оперативно-издирвателни мероприятия не са установили участвалия в произшествието автомобил и неговия водач.

По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на св. Р. Б., сестра на пострадалата Д.Т., се установява, че всяка сутрин в около 7 часа последната отивала пеш до дома на свидетелката, за да се грижи за детето й. На 28.01.2020г. рано сутринта, пред 7 часа, 2

Д.Т. й звъннала по телефона и плачейки й съобщила, че неизвестна кола я е блъснала и е избягала. Свидетелката отишла веднага на място, при което видяла сестра си, която била на земята, облегната на последния паркиран в непосредствена близост до края на пешеходната пътека автомобил. Тя не можела да върви, не можела и да се изправи поради силни болки, при което тя я натоварила в автомобила си и я откарала в Спешна помощ. След направена рентгенова снимка и установено счупване на десния крак била откарана в болницата във Велико Търново, където на следващия ден била оперирана. По-късно била проведена рехабилитация и правени опити да се движи с помощта на патерици, но тъй като не успяла да се научи, близките й осигурили проходилка. Пострадалата изпитвала силни болки, кракът й постоянно отичал и спяла с поставена под него възглавница. В продължение на около 4-5 месеца не можела да се движи сама. За нея се грижели близките й, а посещенията на рехабилитационни процедури ставали с помощта на санитарка, която я смъквала и качвала обратно в дома й. След като отново започнала да помага в отглеждането на детето на св. Б., пострадалата останала да живее постоянно в дома на последната, тъй като изпитвала затруднения да върви на по-големи разстояния, кракът й я заболявал и се подувал.

Свидетелката установява, че непосредствено след инцидента, сестра й споделила, че слизайки от тротоара започнала пресичане на дългата пешеходна пътека на „У“-образното кръстовище и както вървяла по нея, чула кола и видяла светлини, след което колата я ударила отзад. В резултат на удара тя се завъртяла и паднала на земята. За да се махне от пешеходната пътека и да не я удари друго МПС, движейки се по земята, тя успяла да се премести до паркираните в този край на пешеходната пътека автомобили. Св. Б. посочва, че я е намерила на това място, като пострадалата била със скъсани и кални дънки и яке от дясната страна.

Св. М. Ч. установява, че в деня на инцидента Д.Т. била откарана в Спешна помощ, след което в болницата във Велико Търново, където била оперирана и проведена рехабилитация.

След изписването й, той помагал при качването в дома й, тъй като тя не можела да се движи.

Не можела да се придвижва и с помощта на патерици, поради което за нея се грижела дъщеря й. Около половин година продължило възстановяването й, като се мъчела да се движи с проходилка. Свидетелят установява, че седмица преди разпита му пред съда Д. му споделила, че все още изпитва болки в увредения крайник и той се подувал, заради което през нощта спяла, вдигайки го на възглавница.

Съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза получената от Д.Т. травма на дясната подбедрица /фрактура/ е в резултат на удар, който отговаря да е получен от външните части на МПС, а останалите травми от дясната страна на пострадалата в резултат от удар в терена след удара от МПС, като разположението на последните показват, че се касае за падане от собствен ръст и не са идентични с травми, получени при побой.

Вещото лице устно допълва и пояснява, че с оглед местоположението на фрактурата същата не може да бъде получена от удар с ППС с животинска тяга, а нейната тежест изключва получаването от удар с велосипед. Според експерта тежък удар с предмет в областта на коляното може да доведе до подобна фрактура, но по делото липсват такива данни, а и с оглед установените травми, много характерни за ПТП, подобна възможност е изключена.

Според заключението, вследствие на ПТП пострадалата е получила закрито вътреставно счупване на костите на дясната подбедрица, извършено кръвно наместване и фиксиране с метал, както и контузна рана на дясна подбедрица, кръвонасядане на седалището, кръвонасядане на дясна мишница, кръвонасядане по дясна буза и дясна ушна мида, кръвонасядане по главата, главоболие и световъртеж. Падането на земята след получения от МПС удар обосновава получените рани и кръвонасядания по дясната страна на тялото и главата на пострадалата. Вещото лице е посочило, че възстановителния период за описаните кръвонасядания е около 20 дни, а за получената фрактура на костите на подбедрицата обичайният срок за лечение и възстановяване е около дванадесет месеца. При извършения за изготвяне на заключението преглед на пострадалата, експертът е установил двигателен 3 дефицит в дясната колянна става около 20% и болков синдром, провокиращ се при натоварване на десния крайник и при климатични промени. С оглед изминалия период от време от датата на получаване на увреждането и характера на същото, вещото лице е заключило, че тези ограничения са дефинитивни и за цял живот.

По делото е изискан и приложен диск, съдържащ видеофайл със запис от охранителна камера, обхващаща началото на кръстовището на ул.“О.П.“ с ул.“П.“, и е извършен оглед по реда на чл.204 ГПК, констатациите от който са отразени в протокола от проведено съдебно заседание от 07.10.2021г. Пряка видимост на тази камера към пешеходната пътека и мястото на произшествието няма. Въпреки това от записа в деня и времето на инцидента се установяват два автомобила, движещи се по ул.“О.П.“ в посока центъра на града, подаващи ляв пътепоказател при приближаването си на кръстовището с ул.“П.“. И двата автомобила не могат да бъдат идентифицирани на записа, единствено се установява марката и модела на втория от тях. Видно от приложения по делото протокол от 29.01.2020г., бил е извършен оглед на автомобил същата марка и модел, но констатациите в него не са достатъчни да обосноват извод, че това е участвалото в процесното произшествие МПС.

Въз основа на всички събрани в настоящото производство доказателства е установен механизмът на настъпване на процесното ПТП от приетото и неоспорено от страните заключение на автотехническата експертиза. Отчитайки събраните по делото писмени и гласни доказателства относно твърдяното ПТП, характера на получените травми и извършения оглед на приложения по делото диск с видеофайл, вещото лице е приело, че са налице достатъчно данни, сочещи за настъпило ПТП със следния механизъм – сблъсък на движещ се автомобил с предната му част и десния крак в областта на дясната подбедрица на пешеходка, движеща се по обозначената на процесното кръстовище пешеходна пътека, явяваща се продължение на южния тротоар на ул.“О.П.“ в град Горна Оряховица. От показанията на св. Б. и приложения диск с видеозапис от камера, разположена в близост до процесното кръстовище, вещото лице е заключило, че пострадалата се е движила по южния тротоар на ул.“О.П.“ в посока запад и достигайки „У“-образното кръстовище е предприела пресичане на ул.“П.“ по пешеходната пътека, тип „Зебра“. Когато водачът на МПС е предприел маневра „завой наляво“ към ул.“П.“, пешеходката се е намирала на около 1.5 м от мястото на удара и на около 8.5 м от началото й. Последвал удар, при който пешеходката се завърта и пада на земята. Според вещото лице мястото на удара е на пешеходната пътека, на около 10 м западно от източния й край, като в момента на предприемане на маневрата „завой наляво“ от МПС, пешеходката вече е била започнала пресичане на платното за движение и превозното средство е било разположено североизточно зад нея, поради което тя не е могла да го възприеме като движещо се такова. Водачът на автомобила е имал пряка видимост към пешеходката, която се е намирала отляво и пред автомобила преди и към момента на настъпване на произшествието. При тези данни експертът е заключил, че водачът на МПС е имал техническата възможност да възприеме опасността и да предприеме маневра за завиване наляво след пресичане на пешеходката на платното за движение.