Решение № 1893 от 06.12.2018, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№

........... гр.

Плевен, 06.12.2018год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното заседание на пети декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА

БАНКОВА при секретаря Поля Цанева като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело №5936 по описа за 2018година и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от “Т.П.” ЕАД-Плевен против Д.Д.Д., в която се твърди, че ответникът е собственик /ползвател/ на топлоснабден имот, находящ се *** и е клиент по смисъл на чл.153 ЗЕ. Твърди се, че е предоставена топлинна енергия за периода 01.10.2016г.-31.01.2018г., която не е заплатена и чиято цена възлиза на 312,48лв. Твърди се, че ответникът дължи и лихва за забава за периода 02.12.2016г.-13.03.2018г. в размер на 19,31лв. Твърди се, че по повод заявление по чл.410 от ГПК в полза на ищеца е издадена заповед спрямо тях за посочените суми по ч.гр.д.№1953/18г. на ПлРС.Твърди се, че вземането произтича от следните обстоятелства ищецът е абонат на “Топлофикация-Плевен”ЕАД, което е доставчик на топлинна енергия. Твърди се, че е потребител на топлинна енергия по смисъла на чл.153 от ЗЕ и чл.150 от ЗЕ.Посочва се, че с оглед изложеното и по силата на нормативните актове за потребителя на ТЕ важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката.Твърди се, че съгласно чл. 150, ал.

1 от ЗЕ/, продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от 'Топлофикация ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен, които се изготвят от 'Топлофикация " ЕАД и се одобряват от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски съвет. Същите влизат в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия, без да е необходимо изричното им приемане от страна на потребителите. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения между потребителите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Твърди се, че ответника не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него са влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от "Т.П." ЕАД на потребители за битови нужди в гр. Плевен от 2007 и приложени по делото, публикувани във в-к “Нощен труд” бр. 13-14.12.2007г. и в-к “Посоки”бр.239/13.12.2007г.Твърди се, че в раздел VII от ОУ - „Заплащане на ТЕ", чл. 32, ал. 1 е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ , са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл, задължението на абоната за заплащане на дължимите от него суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на месеца, следващ месеца на доставката на ТЕ. С изтичането на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД е начислявана законна лихва върху дължимите суми.

Твърди се, че тъй като не е заплатена сумата от ответника, е подадено заявление по чл.410 от ГПК и е издадена заповед по ч. гр.д.№1953/2018г.Твърди се, че в законовия срок е постъпило възражение и на осн. чл. 415 от ГПК е предявил иск за съществуване на част от вземането си, поради което моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи посочените в заповедта суми, както и да осъди ответника да заплати направените по делото разноски.

Ответницата е депозирала отговор в срока по чл.131 от ГПК, като е признала предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становищата на страните, намира за установено следното:

Видно от приложеното ч.гр.д.№1953/2018г. по описа на ПлРС е, че от страна на дружеството като доставчик на топлинна енергия е подадено заявление по реда на чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед№1275/22.03.2018г.спрямо ответника, както следва: длъжникът Д.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ- ПЛЕВЕН” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със законен представител ***, чрез пълномощник юрк.

В. В., сума в размер на 312,48лв. – главница за периода от 01.10.2016-31.01.2018г., и сума в размер на 19,31лв.– лихва за забава върху главницата, за периода от 02.12.2016-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане, както и направени деловодни разноски в размер на 25лв.- държавна такса и 50.00 лв. -юрисконсултско възнаграждение.Вземането произтича от следните обстоятелства: Ползвана и незаплатена топлинна енергия от длъжника, за периода 01.10.2016-31.01.2018г., доставена от дружеството, до имот на длъжника, на адрес, посочен по- горе.

В срок кредиторът е предявил иск за сумите по издадената заповед по чл.410 от ГПК.

Не е спорно, че ответникът е абонат и дължи претендираните суми. Ответникът е направил признание на исковете, въз основа на което от страна на представителя на ищеца е направено искане за постановяване на решение, съгласно разпоредбата на чл.237 от ГПК. В същата е предвидено, че, когато ответника признае иска, по искане на ищеца, съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Такава е и настоящата хипотеза, като предвид и представените по делото доказателства, установявяващи основанието за дължимостта на процесните суми, съдът намира, че признатите права не противоречат на закона и на добрите нрави. С оглед на направеното признание на предявените искове от страна на ответника, следва да бъде постановено положително установително решение относно дължимостта на вземането.

С оглед на изложеното съдът приема, че предявените искове, се явяват и основателни и доказани. Не са представени доказателства- писмени или гласни, че ответникът е направил опит да заплати сумите и му е било отказано.

При това положение, съдът приема, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си за предоставените услуги и с поведението си е станал причина ищецът да направи разноски по ч.гр.д. и по настоящето дело, които следва да заплати на ищеца.Като за разноските по заповедното производство следва да се присъдят,съобразно предявените и уважени искове.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК в полза на юридическите лица се присъжда адвокатско възнаграждение по Наредба№1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, ако са защитавани от юрисконсулт, като е съобразено последното изменение на ГПК, обнародвано в ДВ бр.8/2017г. относно юрисконсултското възнаграждение.

Съобразно т. 12 от ТР № 4/2013г., съдът следва да се произнесе и относно разноските в заповедното производство, съобразно изхода на спора, с осъдителен диспозитив.След съответно изчисление, съобразно частта от вземането, която е била основателна към датата на подаване на заявлението и за която е предявена претенция по чл. 422 от ГПК, съдът установи, че дължимият размер на направените в заповедното производство разноски, е сумата от 75лв.

Следва да се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв.Следва да се осъди ответника да заплати направени разноски в настоящето производство общо 175лв., от които 100лв. юрисконсултско възнаграждение и 75лв. д.т.

Водим от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА на осн. чл. 422 вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответницата Д.Д.Д.,

ЕГН **********,***, че ДЪЛЖИ на кредитора “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес ***, ЕИК *********, следните суми: 312,48лв. – главница за периода от 01.10.2016-31.01.2018г., и сума в размер на 19,31лв.– лихва за забава върху главницата, за периода от 02.12.2016-13.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 21.03.2018г. до окончателното й изплащане ,за които суми и издадена заповед по чл.410 от ГПК- Заповед №1275/22.03.2018г. по ч.гр.д.№1953/2018г. на ПлРС.

ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Д.Д.Д., ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ-ПЛЕВЕН” ЕАД гр.ПЛЕВЕН, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата общо 175лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело.

ОСЪЖДА Д.Д.Д., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА “Т.П.”

ЕАД, със седалище и адрес на управление ***, ЕИК *********, сумата общо от 75лв.- разноски по ч. гр.д.№1953/2018г. по описа на ПлРС, съобразно предявените и уважени искове.

Решението подлежи на обжалване пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, с въззивна жалба.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :