Определение № 28422 от 05.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 28422 гр. София, 05.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело № 20261110106163 по описа за 2026 година

Производството е образувано въз основа на искова молба на Т. К. М. срещу "Катар Еъруейс" ООД за присъждането на обезщетение за отменен полет. С електронно изявление от 22. 06.

2026 г. ищецът заявява, че оттегля предявените. Моли обаче да му бъдат присъдени сторените деловодни разноски, защото ответникът бил платил главницата след завеждането на делото. В срока по чл. 133 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който признава предявения иск. Обосновава, че не е дал повод за завеждането на делото, поради което моли на основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдът да не го осъжда да заплаща разноски.

Изявлението за оттегляне на предявения иск е направено от заинтересовано лице чрез излично упълномощен процесуален представител, поради което е редовно. Това действие по разпореждане с предмета на делото не противоречи нито на закона, нито на добрите нрави.

Понеже е предприето преди насрочването на делото за разглеждане в открито съдебно заседание, то съгласието на ответника не е необходимо, че съдът да прекрати делото.

Въпреки това обаче по разпореждане на съда препис от изявлението за оттегляне на исковете беше връчен на ответника. Това стана, за да може ответникът да отговори на претенцията за разноски, която ищецът продължава да поддържа. Прави впечатление, че ответникът се брани срещу тази претенция за разноски с линия на защита по чл. 78, ал. 2 ГПК, която няма връзка с развитието на съдопроизводството. Едва ли е удачно да се признае за основателен един иск, който е бил погасен чрез плащане. Макар и да държи сметка за нормата на чл. 237, ал. 3 ГПК, настоящият съдебен състав счита, че направеното признание на иска не го обвързва. Отделно от това самото развитие на настоящото съдопроизводство представя пречка пред постановяването на решение при признание на иска - не би могло да се постанови решение при признание на иск, който е оттеглен и производството по който предстои да бъде прекратено със съответно определение.

От друга страна, доводите в отговора на исковата молба по чл. 78, ал. 2 ГПК за това, че ответникът не бил дал повод за образуването на настоящото дело, биха могли да бъдат анализирани и във връзка с претенцията за разноски на ищеца в настоящата хипотеза.

1

Макар и правилото на чл. 78, ал. 4 ГПК да предвижда присъждането на разноски в полза н а ответника при прекратяването на делото, няма съмнение, че ако прекратяването на делото се основава на направено от ответника плащане в хода на процеса, то той дължи и деловодните разноски, за които е дал повод. И така, ответникът твърди в отговора на исковата молба, че преди завеждането на делото не е бил надлежно извънсъдебно поканен да заплати на ищеца претендираното обезщетение за отменяване на полет. Тия твърдения на ответника обаче са неоснователни. Към исковата молба ищецът е представил разпечатка на електронна кореспонденция, която съдържа собственото и фамилното му име, номера на полета и маршрута му, датата на полета, размерът на претендираното обезщетение, както и номерът на платежната сметка, по която то да бъде преведено в определен срок (освен това е приложено адвокатско пълномощно в полза на адвоката - подател на електронната кореспонденция като прикачен файл). Вярно е, че в текста на поканата за доброволно изпълнение съдържа едно вътрешно противоречие - на едно място поше, че въздушният превозвач отказал качване на пътника на полета против волята му, а на друго място пише, че пътникът бил пристигнал на крайната дестинация със закъснение над три часа. Но това противоречие е повърхностно. При цялостен прочит на съответните изречения лесно се установява, че ищецът не е бил допуснат до първоначалния си полет (по неизвестни причини), че ответникът не му е предложил правилно премаршрутиране или алтернативен транспорт и че в крайна сметка организираният за ищеца транспорт (не е ясно дали е бил организиран от ответника) закъснял с над три часа. При това положение от изричния текст на поканата без нужда от каквото и да е тълкуване следва ясната воля на ищеца, че претендира обезщетение за недопускане до полет на основание чл. 7 във връзка с чл. 4 от Регламент 261/2004, а не оплакване за закъснение на полет (закъснението с над три часа е добавено само във връзка с премаршрутирането по чл. 4, пар. 3 във връзка с чл. 8 от Регламента). Прочее, дори и да имаше място да се приеме, че ищецът е допуснал някакво двусмислие в текста на поканата, то предвид посочването на името си и номера на полета ответникът, търговец, който би следвало да проявява висок професионализъм при осъществяването на дейността си, е могъл лесно и е бил длъжен да провери съответните обстоятелства и да установи, че става въпрос именно за недопускане до борда на полета по смисъла на чл. 4 от Регламента.

От неоспорената разпечатка на електронна кореспондецния се установява, че датата на изпращането на поканата за доброволно изпълнение е 19. 12. 2025 г. Ответникът е заплатил претендираното обезщетение след изтичането на предоставения с тази покана срок, както и след образуването на настоящото съдопроизводство. При това положение съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждането на делото и следва да заплати в полза на ищеца сторените от него разноски при прекратяването му. Тези разноски се свеждат до държавната такса и адвокатското възнаграждение и възлизат на общо 271 евро и 73 евроцента.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника "Катар Еъруейс Груп /Кю Си Ес Си/", БУЛСТАТ 176546031, седалище и адрес на управление град ........................, съдът да постанови решение при признание на иска.

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232 ГПК производството по гр. дело № 20261110106163 по описа на Софийския районен съд, 150-и състав, за 2026 г.

ОСЪЖДА ответника "Катар Еъруейс Груп /Кю Си Ес Си/", БУЛСТАТ 176546031, седалище и адрес на управление град ........................, да заплати в полза на ищеца Т. К. М., ЕГН **********, адрес град .............., сумата в размер на 271 евро и 73 евроцента, представляваща деловодни разноски.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в прекратителната част пред Софийския градски съд в едноседмичен срок от връчването на преписа.

Електронни преписи от определението да се връчат на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3