Решение № 230 от 21.11.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 230 гр. гр.Мадан, 21.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20245430100188 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „Фератум България“ ЕООД , с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца сума в размер на 2693,91 лева – платена без основание по нищожен Договор за кредит № ** от 03.12.2020 г.

В исковата молба се твърди, че на 03.12.2020г. между страните бил сключен договор № **/ 03.12.2020г. по силата, на който на ищеца му били предоставени в собственост заемни средства в размер на 4100лв., при лихвен процент - 23,00%, годишен процент на разходите - 49,11 %.По силата на чл. 5 от договора, заемът се обезпечава с поръчителство, предоставено от Feratum Bank в полза на кредитодателя, като одобряването на обезпечението се извършва чрез одобряването на кредита, като кредитополучателката дължи заплащането на възнаграждение на дружеството - гарант чрез заплащането на месечни вноски в общ размер на 3860 лв. за срока на действие на кредитния договор. Ищецът бил усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащания за лихва, за допълнителен пакет от услуги и за услугата финансиране и разсрочване на дължимата застрахователна премия, тъй като договорът за кредит е нищожен, поради следните съображения: договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 1 и ал. 4 ЗГ1К във вр. с чл. 10, ал. 2 и чл. 10 а, ал. 4 ЗПК.

В исковата молба се сочи, че в процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР. Липсва обаче ясно разписана методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита / кои компоненти 1 точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49,11 %/. Във величината на ПГР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение. В конкретния случай, в процесния договор за кредит, яснота досежно обстоятелствата по чл. 19, ал. 1 липсват. Посочен бил лихвен процент по заема - 23,00 %, /който бил фиксиран/, но не се изяснявало как тези стойности се съотнасят към ГПР по договора. Съгласно чл. 10, ал. 2 и чл. 10, ал. 4 ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събират такси и / или комисионни, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. Освен възнаградителната лихва в съдържанието на договора не са включени други разходи, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 49,11 %. ГПР се определя по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание /арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК/. Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера на ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, които ще направят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са посилната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор /чл. 22 ЗПК/, като в тази хипотеза кредигополучателят дължи на кредитора само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви и други разходи. Счита, че процесния договор за кредит № ** от 03.12.2020г. е нищожен като противоречащ, на принципа на добрите нрави - чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващ договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК и чл. 10а, чл. 19, ал. 3 и ал. 4, чл. 21, ал.1 от ЗПК, относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит Ищецът сочи, че до настоящия момент бил заплатил по договора сума в размер на 6793,91 лева, като разликата над главницата от 2500 лева подлежи на връщане тъй като била платена без основание. По изложените съображения моли за уважаване на исковете.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил ОИМ от ответника, с който взема становище за неоснователност на предявения иск. Ответникът сочи, че между страните бил сключен Договор за потребителски кредит № **/03.12.2020г., по силата на който отпуснал кредит на ищеца за сума в размер на 2500 лева.

Уговорено било, че кредитополучателят е длъжен да върне главницата и да 2 заплати лихвите по кредита на 12 вноски. На 04.08.2021г бил сключен Анекс към договора за потребителски кредит, с който ищцата е усвоила допълнителна сума от 1 600.00 лв. Ищецът е поел задължение (чл. 3 от договора) да заплати на ответника възнаградителна лихва за ползвания кредит в размер на 23 % на годишна база, при ГПР в размер на 49.11%. Общата сума, която ищецът е трябвало да заплати на ответника е в размер на 4920.00 лв. По силата на чл. 5 от договора ищецът е бил длъжен също да даде подходящо обезпечение на своето задължение, чрез поръчителство от Фератум Банк (Малта). Ответникът оспорва твърдението, че предоставяне на поръчителство от Фератум Банк е условие за сключване на договора кредит. Счита, че не е налице твърдяната от ищеца заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68е от ЗЗП. По никакъв начин и е нито едно от действията си, ответникът не бил въвел в заблуждаване ищеца относно условията по сключване на договора за кредит, възможността за избор на гарант (лично избран от ищеца) или дължимите от ищеца суми при всяка една от опциите. При всяка една от стъпките за сключване на договора за кредит, ищецът бил информиран изцяло относно последиците от неговия избор, като дори са посочени сумите, които той би дължал спрямо Фератум Банк (Малта), ако избере дружеството за поръчител и сключи Договор за гаранция с него. Договорът за гаранция бил възмездна услуга, предоставяна от лице, различно от кредитодателя. Ако кредитополучателят избере да сключи договор за гаранция с гарант, предложен от кредитодателя, кредитополучателят получава незабавна информация за размера на разхода. Този разход не се включвал в ГПР по кредита, тъй като не влиза в общия разход по кредита съгласно § 1.1. от Закона за потребителския кредит, доколкото касае услуга, предоставяна от трето лице Фератум Банк (Малта), която е с незадължителен характер по смисъла на закона. Ищецът разполагал с правото по чл. 29 ЗПК, съгласно което той има субективно, потестативното право да се откаже от сключения договор за потребителски кредит в срок от 14 дни от сключването му без да дава обяснения за това и без да дължи обезщетение и неустойки. Това негово право било предвидено и в чл. 9 от Договора. Дори да се приеме, че ищецът е узнал едва след сключването на договора за кредит (въпреки неколкократно предоставяната информация), че трябва да обезпечи кредита, използвайки допълнителна и незадължителна възмездна услуга, той имал на разположение 14 дни, в които да вземе решение за отказване от договора без да дължи обезщетения или неустойки. Той не бил упражнил това свое право. След като не бил упражнил правото си да се откаже от договора в предвидения в закона срок може да се направи обоснованото предположение, че той е разбрал и приел смята клаузата на чл. 5 от Договора за кредит. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД да бъде осъдено ответното дружество да възстанови на ищеца сума в размер на 2693,91 лева – платена без основание по нищожен Договор за кредит № ** от 3

03.12.2020 г. На съда е служебно известно, че с Решение № 40/12.02.2024 г. по гр.д. № 321/2023 г. по описа на РС Мадан е прогласен за нищожен сключеният между Ф. А. Б. ЕГН ********** и ,,Фератум България“ ЕООД ЕИК ** договор за предоставяне на потребителски кредит №**/03.12.2020г. на осн. чл. 26, ал.

1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. С Решение № 142/11.07.2024 г. по в.гр.д. № 165/2024 г. по описа на ОС Смолян е потвърдено Решение № 40/12.02.2024 г. по гр.дело № 321/2023 г. на РС Мадан. Цитираното решение на ОС Смолян е окончателно и не подлежи на обжалване заради ограничението по чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Решение № 40/12.02.2024 г. по гр.д. № 321/2023 г. по описа на РС Мадан, с което процесният договор е прогласен за нищожен е влязло в сила на 11.07.2024 г.

По арг. от чл. 299, ал. 1 от ГПК съдът не следва да обсъжда изложените от страните доводи касаещи действителността на процесното съглашение Договор за кредит № ** от 03.12.2020 г. Въз основа на Решение № 40/12.02.2024 г. по гр.д. № 321/2023 г. по описа на РС Мадан и на осн. чл. 297 от ГПК и чл. 298, ал. 1 от ГПК съдът приема, че процесният Договор за кредит № ** от 03.12.2020 г е нищожен на осн. чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД вр. с чл. 22 ЗПК, поради нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.

Доколкото Договор за кредит № ** от 03.12.2020 г. е нищожен, то нищожни са и последващите анекси към него, доколкото нямат характер на самостоятелно съглашение.

На осн. чл. 23 от ЗПК потребителят дължи само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи. От заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна, компетентна, неоспорена от страните и кореспондираща с представените по делото писмени доказателства – представените от ищцата извлечения от банкова сметка и платежни нареждания, се установява, че на 03.12.2020 г. въз основа на процесния Договор за кредит № ** от 03.12.2020 г. ответникът Фератум България ЕООД е предоставил на кредитополучателя Ф.

А. Б. кредит в размер на 2500 лева. На 04.08.2021 г. бил подписан Анекс към договора, с който била допълнително усвоена сумата от 1600 лева. Така общият размер на предоставената сума по процесния договор за кредит в полза на кредитополучателя възлиза на 4100 лева. От изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че ищцата е заплатила сумата в общ размер на 6793,91 лева по процесния договор за кредит, поради което сумата над чистата стойност на кредита от 4100 лева, в размер на 2693,91 лева е получена без основание от ответника и подлежи на връщане на осн. чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Дори да се приеме, че част от заплатената сума от Ф. А. Б. на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД е преведена от ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД на трето лице – Фератум банк, то това действие е ирелевантно по отношение на основателността на иска по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, доколкото материалноправно легитимиран да отговаря по предявения от ищцата е иск е правният субект, който е получил престацията без основание, в случая ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД. От събраните по делото доказателства – представените от ищцата извлечения от банкови сметки и платежни нареждания се установява, че сумата в общ размер от 6793,91 лева е заплатена 4 от ищцата на ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ ЕООД, с оглед на което предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за разликата над чистата стойност на кредита от 4100 лева, която разлика възлиза на претендираната сума от 2693,91 лева, е основателен и следва да се уважи.