Решение № 118 от 20.11.2024, Окръжен съд - Разград

РЕШЕНИЕ

№ 118 гр. Разград, 20.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Лазар Й. Мичев

Членове:

Емил Д. Стоев

Светлана К. Чолакова при участието на секретаря Светлана Л. Илиева като разгледа докладваното от Лазар Й. Мичев Въззивно наказателно дело от частен характер № 20243300600195 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава двадесет и първа от НПК.

С присъда № 26/09.04.2024 г. постановена по нчх дело № 615/2023 г., РС Разград признал подсъдимия Х. М. А. за невиновен в това, че на 10.03.2023 г. в гр. *** разгласил позорно обстоятелство за тъжителя Ю. С. Р. от гр. *** и го оправдал по обвинението за престъпление по чл. 147, ал. 1 от НК.

С присъдата, на основание чл. 45 и чл. 52 от ЗЗД, съдът осъдил подсъдимия Х. М. А. да заплати на тъжителя Ю. С. Р. сумата 700 лева, представляваща обезщетение за причинени му неимуществени вреди от извършен деликт, считано от датата на деликта – 10.03.2023 г., като в останалата му част до първоначално предявения размер от 10 000 лева, гражданския иск е отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът осъдил подсъдимия Х. М. А. да заплати по сметка на РС - Разград 50 лева, представляваща държавна такса върху уважената част от гражданския иск.

Недоволен подсъдимият Х. А. обжалва присъдата в гражданскоосъдителната й част. Счита, че след като съдът го е признал за невиновен и го е оправдал по възведеното му обвинение, то и гражданският иск е следвало да бъде отхвърлен изцяло. От въззивната инстанция се иска да отмени присъдата в гражданско-осъдителната й част и да отхвърли изцяло гражданския иск.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания. Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

1

Постъпила е и въззивна жалба против присъдата от тъжителя Ю. С. Р..

Същият твърди, че присъдата е неправилна, постановена при нарушаване на процесуалните правила и материалния закон, както и че е необоснована.

Жалбоподателят твърди, че обвинението против подсъдимия е доказано във връзка с което се прави кратък анализ на част от събраните в хода на съдебното дирене доказателства. Твърди също, че извършеното от подсъдимия представлява много тежък криминален случай по чл. 147, ал. 1 от НК и въобще не се касае за маловажен случай по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, както е приел първия съд. Жалбоподателят намира, че първоинстанционния съд необосновано занижил размера на присъденото му обезщетение в размер на 700 лева, като намира, че същото следва да бъде увеличено най-малко до размера от 1500 лева. Излага подробни съображения.

С въззивната жалба са направени доказателствени искания, каквито са били правени и пред първия съд и мотивирано са оставени без уважение.

Отговор на въззивната жалба не е постъпил.

При преценка на въззивните жалби, съдът намери същите за редовни, като подадени от страни в процеса, в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК и отговарящи на изискванията по чл. 320, ал. 1 и ал. 2 от НПК.

Съдът е намерил, че направените от тъжителя Р. доказателствени искания следва да бъдат оставени без уважение, че не се налага повторен разпит на свидетели по делото.

В съдебно заседание адв. А. Т. – назначена за служебен защитник на жалбоподателя Х. А. поддържа депозираната въззивна жалба на същите основания и със същите искания. Изтъква, че присъдата в нейната наказателноосъдителна част е правилна и законосъобразна. Излага становище за неправилност на присъдата в нейната гражданскоправна част. Изтъква, че липсата на съставомерност на престъпното деяние изключва и деликтната отговорност, поради което неправилно жалбоподателят е осъден да заплати на частния тъжител сумата в размер на 700 лева, представляваща уважената част от гражданския иск. Сочи, че първоинстанционният съд не взел предвид събраните по делото доказателства, като счита, че изобщо не са отправяни обидни думи и не е осъществен състава на повдигнатото с частната тъжба престъпление. Излага съображения за неоснователност на депозираната от частния тъжител въззивна жалба. В обобщение иска от съда да отмени присъдата в нейната гражданскоосъдителна част, а депозираната от частния тъжител въззивна жалба да бъде оставена без уважение.

В съдебно заседание тъжителят се явява лично и с повереника си адв. П..

Същият, чрез своя повереник поддържа депозираната въззивна жалба на същите основания и със същите искания. Повереникът на частния тъжител изразява своето несъгласие с приложението на чл. 9, ал. 2 от НК. Счита, че е осъществен съставът на повдигнато с частната тъжба престъпление. Моли за отмяна на атакуваната присъда, като се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото му с частната тъжба обвинение, както и да бъде изменена присъдата в нейната гражданскоправна част, като присъденото обезщетение бъде увеличено до размера от 1500 лева.

2

В лично изявление тъжителят поддържа становището на своя повереник.

В допълнение извършва кратък анализ на доказателствата по делото, като изтъква, че извършеното от подсъдимия деяние представлява тежък криминален случай, с който прекалено много е уронил неговото име, престиж и авторитет. Сочи, че с постановяването на осъдителна присъда ще се постигне специалната и генералната превенция.

Въззивният съд, след като се запозна с материалите по делото, обсъди доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност, както и след извършената служебна проверка изцяло на постановената от първоинстанционния съд присъда намери следното:

На 30.10.2023 г. в РС - Разград е образувано наказателно дело от частен характер по реда на чл. 247, ал. 1, т. 2 от НПК, след изпращането му по подсъдност от ВКС - по депозирана частна тъжба от Ю. С. Р. от гр. *** срещу Х. М. А. от гр. ***, в която са изложени обстоятелства за извършено на 10.03.2023 г. в гр. ***, престъпление от частен характер, наказуемо по чл. 147, ал. 1, по което е образувано производство пред първата инстанция.

От фактическа страна:

Подсъдимият Х. М. А. е родена на *** в гр. ***, български гражданин, неженен, неосъждана.

Частният тъжител Ю. Р. и подсъдимият Х. А. се познавали, но били в лоши отношения. По повод подадена тъжба от тъжителя срещу подсъдимия Х.

А. пред Районен съд - Търговище било висящо нчх дело № 823/2022 г. На 10.03.2023 г. около обяд в магазин „Мания“ в гр. *** подсъдимият Х. А. се срещнал със свидетеля В.Н., който познавал както тъжителя, така и подсъдимия. Между тях се завързал разговор, като подсъдимият попитал Н. дали знае, че е призован като свидетел по посоченото дело пред РС Търговище. Свидетелят отговорил, че не знае. Тогава подсъдимият го попитал „Какво прави онова лудото диване, Ю., адвокатчето?“, визирайки тъжителя Ю. Р.. Свидетелят се подразнил от тази реплика и без да отговори се отдалечил, като по този начин приключил разговора си с подсъдимия. На 27.03.2023 г. в заседание на РС- Търговище по посоченото нчх дело № 823/2022г., В.Н., в качеството му на свидетел, детайлно пресъздал разговора си с подсъдимия от 10.03.2023г., посочвайки и цитираната по-горе реплика, отправена от подсъдимия, при което и тъжителят Ю. Р., присъстващ в заседанието, научил за тези думи на подсъдимия, казани по негов адрес.

По доказателствата:

Очертаната фактическа обстановка е приета от първоинстатнционния съд въз основа на писмените доказателства и преимуществено на показанията на свидетеля В.Н., които кредитирал изцяло. При анализа на гласните доказателства на свидетеля Н. съдът отчел приятелските му отношения с частния тъжител, като счел, че същите са напълно достоверни, предвид спецификата на изречената от подсъдимия реплика. Детайлно са обсъдени обясненията на подсъдимия и са съпоставени с показанията на свидетеля Д. А. относно обстоятелството, че на посочената дата първият не е посещавал инкриминираното място и не е изричал описаните в частната тъжба думи по 3 адрес на частния тъжител. Настоящият съдебен състав намира, че доказателствената съвкупност е изцяло непротиворечива. Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, противно на мнението на частния тъжител и неговия повереник, е съобразен с правилата на НПК, в частност с разпоредбите на чл. 14 НПК и чл. 107, ал. 5 НПК. Първостепенният съд е извлякъл от източниците на фактически данни действителното им съдържание, без да подценява или надценява едни доказателства за сметки на други. Въззивната инстанция се присъединява изцяло към този анализ.

Изложените от тъжителя Р. обстоятелства се потвърждават както от показанията на разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел В.Д., така и от приобщените по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав също намира, че дадените пред първоинстанционния съд обяснения от подсъдимия по-скоро имат защитна функция, тъй като не се подкрепят от други доказателствени източници.

Настоящият съдебен състав споделя извода на първостепенния съд, че разпитаният в хода на първоинстанционното производство свидетел А. /брат на подсъдимия/ не опровергава по никакъв начин обстоятелството, че подсъдимият на инкриминираната дата се е намирал в процесния магазин и е разговарял със свидетеля Д., пред когото изрекъл посочените в тъжбата реплики по адрес на тъжителя, които същият възприел по време на съдебното заседание, проведено на 27.03.2023 г. по нчх дело № 823/2022 г. по описа на РС - Търговище.

Следва да се отбележи и факта, че добрите отношения, които съществуват между свидетеля В.Н. с всяка една от страните по делото тъжителя Ю. Р. и подсъдимия Х. А., не са повлияли на обективността и правдивостта на показанията му, тъй като изнесените от него фактически данни съответстват напълно с останалия доказателствен материал по делото.

От правна страна:

Съобразявайки приетото от фактическа страна, въззивната инстанция приема, че изводите на първоинстанционния съд са обосновани и законосъобразни, съответстват на събраните по делото доказателства.

Първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон, като е приел, че на 10.03.2023 г. в гр. ***, в магазин “Мания“, подсъдимият А. не е разгласил позорни и клеветнически обстоятелства за тъжителя Р. по време на неформален разговарял със свидетеля В.Н., като го попитал „Какво прави онова лудото диване, Ю., адвокатчето?“.

Съставът на престъплението “клевета“ може да бъде осъществен при две различни форми на изпълнителното деяние - разгласяване на позорно обстоятелство за пострадалия или приписване на извършено от него престъпление, което той действително не е извършил. Предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото. В този смисъл те трябва обективно да са 4 заявени от дееца като реално съществуващи, за да се преценяват евентуално като позорящи, ако са неистински. В същото време тези обстоятелства, не трябва да представляват оценъчно съждение, което се извежда чрез предположения, интерпретации или други форми на субективна психическа дейност.

В настоящият случай се касае за непринуден разговор между двама познати – подсъдимият А. и свидетеля В.Н., в който първият попитал „Какво прави онова лудото диване, Ю., адвокатчето?“, визирайки именно тъжителят.

Въпросът е отправен към свидетеля Н. предвид обстоятелството, че същият е общ познат на страните по делото, а и е запознат с влошените им отношения и водените между тях множество дела, апропо, контекстът на водения между тях разговор е бил именно във връзка с участието на Н. в качеството му на свидетел по воденото пред РС – Търговище нчх дело № 823/2022 г., образувано по депозирана частна тъжба от Р. против А. за извършено от него престъпление по чл. 146 от НК. По делото липсват данни подсъдимия Х. А. да е целял да накърни репутацията, доброто име или положителната обществена оценка за тъжителя, тъй като думите са употребени със значението им в разговорния език, който непрекъснато се развива, обогатява и изменя същинското значение на използваните в ежедневието думи и изрази.