Решение № 149 от 12.07.2024, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 149 гр. Сливница, 12.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Герг***ка при участието на секретаря Мария В. И. като разгледа докладваното от Ангелина Г. Герг***ка Гражданско дело № 20231890100453 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявен от „*** срещу К. М. ***, ЕГН **********, иск с правно основание чл. 415, ал. 1, във вр. чл. 422 ГПК.

Изложено е, че между страните е сключен договор за **** чрез онлайн кандидатстване, били предоставени необходимите документи, като същия бил потвърден и валидно сключен от тях, в резултат на което била отпусната сума в размер на 1000 лв., като се твърди, че са спазени разпоредбите, които предвижда законодателя за такъв тип договори. Заявяват, че към дата 22.06.2023 г. ответникът не е погасил нито една от вноските по ****а, макар и да са правени опити за връзка с него, предвид което било подадено заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и било образувано ч.гр.дело № 321/2023 г. по описа на съда, и била издадена съответна Заповед за изпълнение, срещу която било подадено възражение от страна на ответника.

Предвид изложеното, дружеството има правен интерес от предявяване на иска, поради което моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на дружеството сумата от 1000.00 лв. - главница; сумата от 360.00 лв. - договорна лихва за периода 27.05.2022 г. - 27.04.2023 г., сумата от 82.96 лв. законна лихва за забава за периода 28.05.2022 г. - 03.05.2023 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата.

Претендира разноски в настоящото и заповедното производство, ведно с адвокатско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност, в случай, че ответникът претендира съдебни разноски.

1

В срока за отговор по чл. 131 ГПК ответницата не е депозирала писмен отговор.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

Исковата молба е депозирана по реда на чл. 422 от ГПК, след като издадената на 05.05.2023 г. в полза на ищцовото дружество заповед № 177 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.дело № 321/2023 г. по описа на Районен съд – Сливница е била връчена на майката на длъжницата, като последната е депозирала пред съда възражение по чл. 414 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечния срок от съобщаването. За разпореждането на съда, заявителят е уведомен на 06.06.2023 г. и на 23.06.2023 г. същият е предявил настоящите положителни установителни искове. Ето защо предявените искове са допустими.

В хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 321/2023 г. на РССливница по заявление на ищцовото дружество била издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 177/05.05.2023 г., по силата на която ответникът следва да заплати сумите: 1000,00 лева, представляваща главница, ведно със законната лихва за период от 03.05.2022 г. до изплащане на вземането; сумата от 360,00 лева, представляваща договорна лихва за периода от 27.05.2022 г. до 27.04.2023 г.; сумата от 82,96 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 28.05.2022 г. до 03.05.2023 г., както и сторените разноски – 25,00 лева – държавна такса и 480,00 лева – адвокатско възнаграждение. Сочи се, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за **** „Екстра“ № ДЗ010434/27.04.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По исковете с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД:

Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК договорът за потребителски **** е договор, въз основа на който ****орът предоставя или се задължава да предостави на потребителя **** под формата на заем. Според чл. 240, ал. 1 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари, а заемателят се задължава да върне заетата сума. Заемателят дължи лихва, само ако това е уговорено писмено /чл. 240, ал. 2 от ЗЗД/. Съгласно чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, ****орът има право да иска изпълнението заедно с обезщетение за забавата.

Следователно за уважаване на предявените искове следва да бъдат установени следните предпоставки: 1/ между ищеца в качеството му на заемодател и ответника, в качеството му на заемополучател, е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски ****, по силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на 2 процесната сума и възнаградителна лихва върху нея, а именно – предаване от ищеца на ответника на паричната сума, предмет на договора за **** и размера на писмено уговорената лихва; 2/ настъпила е изискуемостта за връщане на получената в заем сума – изтичане на срока за заплащане задължението; 3/ ответникът не е върнал заетите пари;

В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже положителния факт на погасяване на дълга.

Съгласно представения по делото договор за потребителски **** „Екстра“ № ДЗ010434/27.04.2022 г., сключен между ищеца „**** ***“ АД /****одател/ и ответницата К. М. *** /****ополучател/, се установява, че ищецът се е задължил да предостави на ответницата **** под формата на заем в размер на 1 000 /хиляда/ лева, а последната се е задължила да върне предоставената й в заем сума в срок до 27.04.2023 г., ведно с договорена между страните възнаградителна лихва, на 12 вноски, всяка в размер на 173.33 лева. Съгласно параметрите и условия на ****а, заемът е сключен при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36,00 %, като общият размер на всички плащания възлиза на сумата от 2080.00 лева, която включва и възнаградителна лихва в размер на 360.00 лева. Годишният процент на разходите е определен на 49,70 %.

Доколкото се касае за реален договор, то неговото действие е обусловено, както от постигането на съгласие между страните, така и от реалното предаване на заемателя на сумата, предмет на договора.

Заемодателят е изпълнил задължението за реално предоставяне на заемателя на сумата от 1 000 /хиляда/ лева, предмет на паричния заем, който факт следва от представената по делото разписка за извършено плащане от 27.04.2022 г.

Доколкото това обстоятелство се установи по делото, то налице е първата предпоставка за уважаване на предявения иск.

Възражението на ответната страна, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задълженията му, съдът намира за основателно. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което, за разлика от общите принципи на ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ , ****орът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на ****а. Ето защо, за настъпването на предсрочната изискуемост, е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. Приложението на разрешенията на т. 18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови ***титуции, каквато се явява ищеца - Решение № 123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т. о., ВКС. Този извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, 3 доколкото правният статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение с финансовите ***титуции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г. по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите ***титуции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост в уредбата на потребителските ****и, което е недопустим правен резултат. Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е подчинено на принципа за защита на послабата страна, поради което следва да се прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски ****. В настоящия случай, в исковата молба не е посочено по какъв начин е обявена на длъжника предсрочната изискуемост. От друга страна, ако се приеме, че с исковата молба длъжникът е уведомен за обявяването на предсрочната изискуемост, това не може да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, който е от значение за спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност на иска по чл. 422, ал.1 от ГПК, нито да промени момента на настъпване на изискуемостта на задължението, а представлява ед***твено основание за предявяване на осъдителен иск или подаване на ново заявление по чл. 410 от ГПК. Поради изложеното съдът намира, че в конкретния случай, към момента на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, не е била настъпила предсрочната изискуемост на вземането на ищеца.

Независимо от горното, с оглед възприетото от ВКС становище, че в хипотезата на ненадлежно упражнено право да се обяви предсрочна изискуемост, съдът, в производството по чл. 422, ал.1 от ГПК, не може да изключи дължимостта на съществуващи и неизпълнени вноски по ****а, възниква необходимостта да се изследва валидността на процесния договор за ****.

От материалите по делото следва, че е налице и втората предпоставка, а именно: да е настъпила изискуемостта на вземането. Както стана ясно, в договора е било уговорено заетата сума да бъде върната до 27.04.2023 г., т.е. към датата на завеждане на исковата молба /23.06.2023 г./, вземането е падежирало. Уговорена е писмено и възнаградителна лихва в размер на 36,00 % годишен лихвен процент. Ответницата не твърди, а и не представя доказателства да е върнала заетата сума, заедно с уговорената лихва в пълен размер.

Ето защо, исковете с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД, следва да се уважат изцяло.

В случая съдът не установи клаузи в договора, които да са в противоречие с разпоредбата на чл. 143, ал. 2, т. 1-19 от ЗЗП и да покриват някоя от изброените в нормата хипотези. Освен това договорът е сключен в предвидената от закона форма и включва изискуемото от закона съдържание /чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1 от ЗПК/. ГПР е под предвидения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК максимален размер, като към момента на сключване на процесния 4 договор за ****, размерът на законната лихва, определен от БНБ е 10 %, т.е.

ГПР по ****а от 49.70 % не надвишава горния праг на ГПР по потребителско ****иране от 50 %.

По иска с правно основание чл. 422, ал.1, във вр. чл. 415 от ГПК, във вр. чл. 86 от ЗЗД:

Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер ****орът може да иска обезщетение съобразно общите правила.

За основателността на иска в тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на ответника в забава.

Доколкото се установи дължимостта на главното задължение и изпадането на длъжника в забава, то основателен се явява искът за мораторна лихва върху главницата за периода от 28.05.2022 г. до 03.05.2023 г., както и този за договорна лихва за периода: от 27.05.2022 г. до 27.04.2023 г.

По отговорността за разноски:

Ищецът претендира разноски за исковото производство, като представя списък по чл. 80 от ГПК /лист 38 от делото/. Предвид изхода по делото, такива му се дължат от ответника в размер на общо 528,86 лева /петстотин двадесет и осем лева и осемдесет и шест стотинки/, от които: 28.86 лева - държавна такса и 500,00 лева адвокатско възнаграждение, чийто размер е в рамките на предвидения такъв в разпоредбата на чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид обстоятелството, че предявените искове са повече от един.