Определение № 41 от 08.01.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503321 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Е.И.“ЕАД, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 16115/2024г. на ПдРС, ХIХ гр.с. К. А. Т., против постановеното по посоченото дело определение № 11295/04.09.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3859/05.08.2025г. в частта му за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца бъде присъден ДДС върху определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.

От въззиваемата страна „Стик- кредит“АД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 3859/05.08.2025г. предявеният от К. Т. иск против „Стик- кредит“АД за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в сключен между страните договор за потребителски кредит е уважен изцяло и в полза на пълномощника на ищеца „Е.И.“ЕАД е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева. Върху адв.възнаграждение не е начислен ДДС, макар да са налице доказателства за регистрацията на пълномощника по ЗДДС, по мотив на това, че съдът не е задължено лице по ЗДДС и не може да начислява данък по този закон. Същият мотив се поддържа и в обжалваното определение.

Предоставената правна помощ по чл.38 от ЗА е безплатна за клиента, но не и за самия адвокат, тъй като на него се дължи възнаграждение, определено от съда в тежест на насрещната страна. Съдът несъмнено не е задължено лице по ЗДДС- задължено лице е адвокатът, предоставящ услугата безплатна правна помощ. Както се сочи и в мотивите към Определение № 82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, І т.о., „При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г.

1 възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред“. В този смисъл са и цитираните в същия съдебен акт Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.

№ 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., както и много други. На л.55 по първоинстанционното дело е налице извлечение от портала за електронни услуги на НАП относно регистрацията на „Е.И.“ЕАД по ЗДДС. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя бъде присъдена допълнително сумата от 80 лева- ДДС в размер от 20% върху размера на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11295/04.09.2025г. по гр.д.№ 16115/2024г. на ПдРС, ХIХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя „Е.И.“ЕАД за изменение на постановеното по делото решение № 3859/05.08.2025г. в частта му за разноските, като в полза на посоченото адвокатско дружество бъде присъден ДДС върху определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от 400 лева, като вместо това ИЗМЕНЯ решение № 3859/05.08.2025г. по гр.д.№ 16115/2024г. на ПдРС, ХIХ гр.с. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Стик- креди“АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“№ 13 Б, да заплати на „Е.И.“ЕАД, ЕИК:

180978004, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 80 лева- ДДС върху определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 41 гр. Пловдив, 08.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Ив. Иванова

Членове:

Иван Ал. Анастасов

Емилия Бл. Лалева като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20255300503321 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Е.И.“ЕАД, в качеството му на пълномощник на ищеца по гр.д.№ 16115/2024г. на ПдРС, ХIХ гр.с. К. А. Т., против постановеното по посоченото дело определение № 11295/04.09.2025г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 3859/05.08.2025г. в частта му за разноските, като в полза на пълномощника на ищеца бъде присъден ДДС върху определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и необосновано, постановено в противоречие с трайната съдебна практика на ВКС.

От въззиваемата страна „Стик- кредит“АД е подаден отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

С постановеното по първоинстанционното дело решение № 3859/05.08.2025г. предявеният от К. Т. иск против „Стик- кредит“АД за прогласяване нищожността на клауза за неустойка в сключен между страните договор за потребителски кредит е уважен изцяло и в полза на пълномощника на ищеца „Е.И.“ЕАД е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева. Върху адв.възнаграждение не е начислен ДДС, макар да са налице доказателства за регистрацията на пълномощника по ЗДДС, по мотив на това, че съдът не е задължено лице по ЗДДС и не може да начислява данък по този закон. Същият мотив се поддържа и в обжалваното определение.

Предоставената правна помощ по чл.38 от ЗА е безплатна за клиента, но не и за самия адвокат, тъй като на него се дължи възнаграждение, определено от съда в тежест на насрещната страна. Съдът несъмнено не е задължено лице по ЗДДС- задължено лице е адвокатът, предоставящ услугата безплатна правна помощ. Както се сочи и в мотивите към Определение № 82/18.02.2020г. по ч.т.д. № 104/2020г. на ВКС, І т.о., „При присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение съгласно чл.38, ал.2 ЗА във връзка с § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. следва да включва ДДС. Съгласно разпоредбата на § 2а от ДР на Наредба № 1/09.07.2004 г. дължимият ДДС се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото възнаграждение. Предвид посочената правна норма, върху минимално дължимото според Наредба № 1/09.07.2004 г.

1 възнаграждение следва да се прибавят и 20 % ДДС, които да се присъдят в полза на адвоката, включително и в случаите, когато е оказана безплатна услуга, при които адвокатското възнаграждение се присъжда по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Предоставените от процесуалния представител – адвокат правни услуги съставляват облагаема възмездна доставка, като е без значение дали възнаграждението за процесуално представителство е предварително заплатено, или е определено от съда по предвидения в чл.38, ал.2 ЗА ред“. В този смисъл са и цитираните в същия съдебен акт Определение № 521/25.10.2017 г. по ч.т.д.

№ 1225/2017 г. на ВКС, I т.о., Определение № 306/06.06.2017 г. по ч.т.д. № 2559/2016 г. на ВКС, I т.о., Определение № 699/18.12.2018 г. по ч.т.д. № 2908/2018 г. на ВКС, II т.о., както и много други. На л.55 по първоинстанционното дело е налице извлечение от портала за електронни услуги на НАП относно регистрацията на „Е.И.“ЕАД по ЗДДС. Ето защо, обжалваното определение ще следва да бъде отменено, като в полза на жалбоподателя бъде присъдена допълнително сумата от 80 лева- ДДС в размер от 20% върху размера на присъденото адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 11295/04.09.2025г. по гр.д.№ 16115/2024г. на ПдРС, ХIХ гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя „Е.И.“ЕАД за изменение на постановеното по делото решение № 3859/05.08.2025г. в частта му за разноските, като в полза на посоченото адвокатско дружество бъде присъден ДДС върху определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА от 400 лева, като вместо това ИЗМЕНЯ решение № 3859/05.08.2025г. по гр.д.№ 16115/2024г. на ПдРС, ХIХ гр.с. в частта за разноските, като ОСЪЖДА „Стик- креди“АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“№ 13 Б, да заплати на „Е.И.“ЕАД, ЕИК:

180978004, със седалище и адрес на управление: ***, сумата от 80 лева- ДДС върху определеното му адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 400 лева.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2