Решение № 4876 от 26.10.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4876 гр. Пловдив, 26.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330115621 по описа за 2025 година

С исковата молба ищците П. Д. Г., А. Д.а Г. и Ж. В. Г. са предявили срещу М. Д. П. иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да премахне за своя сметка масивна ограда, навлизаща с 65,05 кв.м. в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***.

В исковата молба се излагат съображения, че ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***. Имотът бил придобит от техния наследодател – Д. Г., по силата на договор за покупко – продажба от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на нотариус с район на действие ***. След неговата смърт, всеки един от ищците придобил по 1/3 ид. част от посочения недвижим имот. Ответникът бил собственик на съседния недвижим имот - поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, въз основа на договор за дарение на недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***. Навеждат се доводи, че ответникът неправомерно е оградил 65,05 кв.м. от собствения на ищците недвижим имот и е поставил масивна ограда, с която тази част е приобщена към неговия недвижим имот.

По този начин същият пречил на ищците да упражняват правото си на 1 собственост върху своя имот. Във връзка със случая последните депозирали сигнал в Община *** за наличие на незаконно строителство, а именно: процесната ограда, по който била образувана административна преписка, по която все още нямало произнасяне. Поради изложеното се предявява исковата претенция. Претендират се разноски в производството.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от М. Д. П., с който се изразява становище за допустимост, но неоснователност на предявената искова претенция. Признава, че ответникът е собственик на поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, ведно с находящите се в имота постройки, по силата на договор за дарение на недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр. ***. Излагат се съображения, че между неговия имот и този на ищците има построена масивна ограда още през 1994 г. Оспорва се да е налице навлизане в имота на ищците, а при условията на евентуалност – ако се установи такова навлизане, се възразява, че ищецът е придобил посочената реална част въз основа на давностно владение, доколкото той и неговият праводател са владяли целия имот по този начин от 1994 г.

По делото е постъпило становище от ищците вх. № 130895/18.12.2025 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което се оспорва, че процесната ограда е построена през 1994 г. Дори да се приеме, че ответникът не е построил процесната ограда, се възразява, че същият се ползва от неправомерното състояние, поради което следва да премахне същата. Оспорва се и твърдението на ответника, че процесната реална част е придобита от него въз основа на давностно владение, като обстоятелството кой владее имота, според ищците, е ирелевантно за правния спор.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл.

109 ЗС.

Искът с правно основание чл. 109 ЗС е иск за защита на правото на собственост от въздействия, които друго лице (включително съсобственик) извършва върху имота на ищеца, или поддържа неправомерни състояния, които смущават пълноценното и в пълен обем упражняване на 2 собственическите права на ищеца. Разпоредбата на чл. 109 ЗС регламентира негаторния иск (actio negatoria) и дава защита на правото на собственост от всяко нарушение, без да е необходимо да е нарушено владението.

Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 06.11.2017 г. по тълк.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че е собственик на имота, че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), че това въздействие създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело.

Понякога естеството на извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да упражнява правото си в пълен обем.

С договор за покупко – продажба на недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на нотариус с район на действие – ***, Д. А. Г. е придобил собствеността върху празно дворно място от 1104 кв.м., съставляващо парцел ***, имот *** в кв. *** по регулационния план на с. ***, ***, ведно с построената в него сграда.

Посоченият недвижим имот е идентичен с поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, видно от вписванията в КК и КР, обективирани в Скица от *** г.

От Удостоверение за наследници на Д. А. Г., издадено на ***г. от Община ***, се изяснява, че същият е починал на ***г., като е оставил за наследници ищците, а именно: *** – Ж. В. Г., и двете си *** – А. Д. Г. и П. Д.

Г.. Поради изложеното и на основание чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН собствеността върху поземлен имот с идентификатор *** е преминала върху тримата ищци.

С Договор за дарение на недвижим имот от *** г., обективиран в нотариален акт № ***, т. ***, дело № ***/*** г. на Служба по вписванията гр.

***, ответникът М. Д. П. е придобил собствеността върху поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, ведно с построените в него сгради, ведно с всички подобрения и приращения в имота.

По делото са разпитани двама свидетели – С. С. и Т. Л..

Свидетелят С. си спомня, че познава ответника цял живот, доколкото 3 двамата живеели на една улица. Същият познавал имота с административен адрес: ***, като знаел, че между него и съседния имот имало построена ограда от приблизително 1994 г.

Свидетелят Л. посочва, че познава ищците, доколкото са съседи, като техният имот граничил от задната страна с имота на свидетеля. Имотът на ответника бил съседен на този на ищците. Навремето между двата имота нямало ограда, като сега такава била поставена. След като ответникът придобил къщата, същият поставил ограда. Свидетелят преди влизал с камион в имота на ищците, след което ответникът поставил ограда и свидетелят вече не можел да влиза с камиона. Тогава ищците се възпротивили, като колоната така била поставена, че поне кола да можело да влиза. Това се случило 2022 г.

– 2023 г. Свидетелят си спомня, че през март месец 2025 г. свидетелят бил в имота на ищците, като му се обадили, че има вещи лица, които искали да видят дали оградата е незаконна. Били дошли лица от Общината, които установили, че оградата е незаконна. Впоследствие се оказало, че оградата навлиза в имота на ищците.

Съдът кредитира показанията и двамата разпитани по делото свидетели, доколкото същите са преки и непосредствени. Противоречие в показанията на същите се установи единствено по отношение на обстоятелството кога е построена оградата между двата имота, но настоящият съдебен състав намира, че посоченият факт е ирелевантен за изхода на настоящото производство, поради което не влияе върху извода за кредитирането на показанията на разпитаните свидетели.

С оглед задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС и определяне цената на иска, по делото е приобщено заключение по допуснатата СТЕ, изготвена от вещото лице инж.

А. П., от която се установява, че стойността на разходите за премахване на изградената масивна ограда, навлизаща с площ от 65,05 кв.м. в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в ***, възлиза на 3643,20 лева с ДДС.

По делото е приобщено и заключение по допуснатата СТЕ, изготвена от вещото лице инж. А. П.. Съобразно същото между имоти с идентификатори *** и *** има изградена масивна ограда, която навлиза в имот *** с 64,31 кв.м., за което вещото лице е изготвило цветна скица, представляваща 4

Приложение № 1 към заключението. Масивната ограда е разположена северно от линията на имотната граница между двата имота, а навлизането е в югозападната част на имот с идентификатор ***. Вещото лице е посочило, че съобразно изискванията на ЗУТ, строежът на масивна ограда с обща дължина 2,20 м. и плътна част над 0,60 м. изисква одобрен проект, становище на инж. – конструктор, разрешение за строеж, издадено от Общината, и писмено съгласие от съседите. Доколкото липсвала посочената документация, строежът на оградата между двата имота не бил съобразен със законовите изисквания.

Съдът кредитира и двете приети по делото заключения по допуснатите СТЕ като компетентно изготвени, с необходимите знания и умения и обосновани. Същите не се оспорват и от страните в производството.

Въз основа на така посоченото от фактическа страна, то несъмнено между страните не е налице спор по отношение собствеността на посочените имоти. Основният спорен въпрос в производството е навлиза ли построената ограда в имота на ищците, като по този начин смущава ли се упражняването на правото им на собственост, а ако навлиза – придобита ли е по давност завзетата част от ответника.

Както бе посочено, от приобщеното по делото заключение по допуснатата СТЕ на вещото лице инж. А. П., несъмнено се установи, че построената ограда навлиза с 64,31 кв.м. в собствения на ищците поземлен имот с идентификатор ***.

В тази насока неоснователно се явява възражението на ответника, че завзетата реална част от имота е придобита от същия въз основа на осъществено давностно владение, доколкото процесната реална част от поземления имот, собственост на ищците, не може да бъде предмет на придобивна давност, тъй като по отношение на последната следва да намерят приложение, ограниченията, установени в разпоредбата на чл. 200, ал. 1 ЗУТ, респ. чл. 59, ал. 1 ЗТСУ (отм.).

Съгласно практиката на ВКС, обективирана с Решение № 52 от 10.05.2019 г. по гр. д. № 2217/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., определеният в чл. 200 ЗУТ пространствен обхват на въведените с нормата изисквания за минимални размери е за имоти в границите на населените места, т.е. за урбанизираните територии. Легалното определение за територия на населено място се съдържа 5 в § 5, т. 6 ДР ЗУТ - селищна територия, обхваната от границите му (строителните му граници), определени с устройствен план, без да се включва землището. Урбанизирана територия са и селищните образувания, чиято дефиниция е в чл. 3, ал. 4 ЗАТУРБ и чл. 22, ал. 1 ЗАТУРБ. Щом поземлен имот попада в границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в урбанизирана територия, спрямо който намира приложение чл. 200 ЗУТ, като е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план и дали е променено предназначението му от земеделски по реда на ЗОЗЗ.

Съгласно Решение № 102 от 30.05.2016 г. по гр. д. № 5728/2015 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 67 от 16.06.2017 г. по гр. д. № 3533/2016 г. на ВКС, ІІ г.о. с чл. 200, ал. 2 ЗУТ е регламентирано изключение от това правило, но то касае само случаите, при които част от поземлен имот се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ - при първоначално урегулиране с регулационен план на неурегулирани дотогава имоти, но не и при „фактическо присъединяване“. Присъединяване на реална част от урегулиран поземлен имот към съседен имот, ако тази част не отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ, може да се извърши само по реда на чл. 15 ЗУТ - по общата воля на собствениците на съседните имоти.

Доколкото посочената реална част от имота обективно не може да бъде предмет на придобиване по давност, то не следва да се пристъпва към изследване на обективните предпоставки на придобивната давност – дали ответникът, респ. неговият праводател, е упражнявал фактическа власт с белезите на владение, дали последното е било явно, спокойно и непрекъснато и дали е упражнявано в срока по чл. 79 ЗС.