Решение № 254 от 28.07.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. Варна, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Магдалена Кр. Недева Въззивно търговско дело № 20233001000093 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе пред вид следното :

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление гр.София, бул. „Джеймс Баучър“ № 87, представлявано от С С П и К Д К против решение № 197/04.11.22г. на Разградския окръжен съд, постановено по т.д. № 36/22г. в частта, в която дружеството е осъдено да заплати на ищцата М. Д. Д. от гр.София , ЕГН ********** обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди - болки и страдания, преживени от смъртта на нейния баща и наследодател Д М Д, починал на 03.08.2021г. при ПТП, причинено от водач лек автомобил „Опел Астра“ с рег. №Х ХХХХ ХХ, застрахован при същото застрахователно дружество, ведно със законната лихва върху така присъдената сума, считано от 01.10.2021г. до окончателното й заплащане ЗА ГОРНИЦАТА НАД 30 000лв до присъдените 120 000лв. Въззивникът счита решението в обжалваната му част за неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и в противоречие със събраните поделото доказателства. Излага подробни аргументи за това, свеждащи се основно до неправилно определяне размера на дължимото 1 застрахователно обезщетение в съответствие с чл.52 от ЗЗД, тълкувателната практика на ВС, обективирана в ППВС № 4/68г., казуалната такава и събраните по делото доказателства – свидетелски показания и заключение на СПЕ. Неправилно съдът не е уважил възражението за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради непоставяне на предпазен колан и качване в автомобил, чийто водач е бил алкохолно повлиян и с отнето свидетелство за управление на МПС. Неправилно е определена и законната лихва за забава съобразно чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ -изтичането на 15 работни дни от подаване на заявлението с приложените доказателства за настъпило застрахователно събитие, т.е. считано от 01.10.2021г. Твърди, че в случая не дължи лихва за забава, тъй като се намира в хипотезата на закона, в която увреденото лице не е представило необходимите доказателства, поискани от застрахователя.

Третото лице – помагач на страната на ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, гр.София изразява становище за основателност на жалбата и моли съда да я уважи.

Въззиваемата страна М. Д. Д. счита жалбата за неоснователна и прави искане същата да бъде оставена без уважение, а решението в обжалваната част да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба от М. Д. Д. от гр.София , ЕГН ********** против същото решение, но в частта, в която е отхвърлен предявения от нея иск против ЗД „БУЛ ИНС” АД за заплащане на застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди болки и страдания, преживени от смъртта на нейния баща и наследодател Д М Д, починал на 03.08.2021г. при ПТП, ведно със законната лихва върху така присъдената сума считано от 01.10.2021г. до окончателното й заплащане ЗА ГОРНИЦАТА НАД 120 000лв до претендираните 150 000лв. Въззивницата счита решението в обжалваната част за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Излага подробни аргументи за това, свеждащи се основно до несъобразяване от страна на съда на критерия за справедливо обезщетяване на пострадалите, закрепен в чл.52 ЗЗД и практиката на ВКС. За по-справедливо възмездяване на претърпените от нея болки и страдания от загубата на нейния баща е следвало по- 2 задълбочено да бъдат отчетени стресът и психическата травма, които са й били причинени, както и техните последици за в бъдеще. Следвало е попрецизно да бъдат обсъдени и преценени в тяхната съвкупност събраните по делото доказателства и най-вече свидетелските показания и заключението на СПЕ. При определяне размера на дължимото обезщетение съдът не е отчел в достатъчна степен и икономическата конюнктура в страната след 2020г. и скритата инфлация, а също и съответните нива на застрахователно покритие като ориентир за конкретните икономически условия. Решението се обжалва и в частта, в която е определена законна лихва върху обезщетение на осн.чл.497 ал.1 т.1 КЗ. Счита, че лихвата следва да бъде присъдена на осн.чл.429 ал.3 КЗ – от датата на предявяване на извънсъдебната претенция пред застрахователя – 15.09.21г.

Третото лице – помагач на ответника ЗАД“ОЗК Застраховане“АД, гр.София и въззиваемото дружество ЗД „БУЛ ИНС” АД изразяват становище за неоснователност на жалбата, като молят съда същата да бъде оставена без уважение.

Съдът, за да се произнесе по съществото на въззива, прие за установено следното :

Педявеният иск е правно основание чл.432 КЗ.

Безспорно установено от фактическа страна по спора е, че процесното ПТП е осъществено на 03.08.2021 г. около 09,40 часа, по път 1-2 /Русе-Варна/, по посока от гр. Русе към гр. Цар Калоян, където се е движила товарна автокомпозиция, състояща се от седлови влекач „МАН" с per. № ХХ ХХХХ ХХ и прикачено към него бордово полуремарке „Кроне" с per. № Х ХХХХ ХХ, управлявана от Д И К от гр.Провадия. На км 44+000 водачът на т.а. навлиза в участък от пътя с плавен ляв за него завой, движейки се с около 84 км/час. По същото време по същия пътен участък, но в обратна посока, със скорост около 71 км/час, срещу товарната автокомпозиция, в дясната за него лента по посока към гр. Русе, се е движил и лек автомобил „Опел Астра" с per. № Х ХХХХ ХХ, управляван от А М Д от с. Костадинец, обл.Разград.

Освен водача, на предна дясна седалка в лекия автомобил е пътувал и Д М Д – баща на ищцата. При излизане от десния за него завой, водачът на лекия автомобил А Д губи управление, като л.а. „Опел Астра" навлиза изцяло в насрещната лява за него лента и се блъска челно в предната лява част на 3 кабината на идващият срещу него товарен автомобил с прикаченото ремарке.

Водачът на т.а. реагира с аварийно спиране. След удара л.а. „Опел Астра" се завърта обратно на часовниковата стрелка на около 90°, след което е отблъснат назад към собствената му лента за движение и е изтласкан от товарната автокомпозиция до мястото, където двете МПС се установяват в покой. В резултат на удара, който е централен и челен, предната част на лекия автомобил е напълно унищожена в посока навътре към купето. Двамата пътници в л.а. загиват.

Безспорно е още, че причината за настъпването на ПТП е загубата на контрол от водача на лекия автомобил и навлизане на автомобила в лентата за насрещно движение в опасната зона на движещият се по нея т.а. „МАН" с полуремарке. Не се спори и по това, че в кръвта му е открито наличие на етилов алкохол в концентрации: кръв -2,73 промила; урина - 2,96 промила тежка степен на алкохолно опиянение във фаза на резорбция на алкохола, при което силно са нарушени равновесието, походката, координацията на движение, вниманието и концентрацията, забавени са реакциите и мисленето, говорът е неразбираем, тежко е потисната дейността на централната нервна система. Според СТЕ ударът между двете МПС и ПТП е бил предотвратим само в случай, че водачът на л.а. „Опел Астра" не е навлизал в насрещната лента за движение. Пострадалият Д М Д е пътувал на предна дясна седалка с правилно поставен предпазен колан.

Безспорно е още, че гражданската отговорност на водача на л.а. „Опел Астра“ е била застрахована по застраховката „ГОА“ при ответното дружество с дата на валидност до 31.03.2022 г., както и че ищцата е отправила извънсъдебна застрахователна претенция за изплащане на обезщетение с молба от 15.09.21г., която не е удовлетворена поради изискване за представяне на допълнителни доказателства.

По случая е било образувано НП по ДП № 44/2021 г. по описа на ОСлОРазград, което е прекратено с влязло в сила постановление от 07.07.2022 г.

Горната фактическа установеност налага извода за наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на причинените на ищцата неимуществени вреди в резултат на настъпилата смърт на нейния наследодател при процесното ПТП.

4

Основаният спорен по делото въпрос касае размера на дължимото застрахователно обезщетение. Страните спорят още по въпроса за наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, както и за дължимостта, респ. – началния момента на законната лихва върху присъденото обезщетение. В тази връзка съдът съобрази следното :

По размера на обезщетението :

Същото следва да бъде определено съобразно критериите за справедливост, установени в нормата на чл.52 ЗЗД, прилагани съобразно дадените в т.2-ра на ППВС № 4/68г. задължителни указания за изясняване на понятието "справедливост" по вложения от законодателя смисъл в посочената норма, които не са загубили актуалност и до днес и съгласно които това понятие не е абстрактно, а всякога обусловено от редица конкретни и обективно съществуващи обстоятелства - начинът на извършване на деликта, вида на получените увреждания и тяхното отражение върху физическото и психическо здраве на ищеца, както и върху неговия живот, възраст на пострадалия, социално положение, настоящото му здравословно състояние, икономическата конюнктура в страната към момента на произшествието, вкл. инфлационните процеси и всички специфики на конкретните факти и обстоятелства, установени по делото, преценени в тяхната съвкупност и взаимовръзка.

В тази връзка съдът съобразява заключението на съдебнопсихологичната експертиза, според което ищцата М. Д. е преживяла силен шок и мъка от загубата на баща си. В конкретния случай стресът се е изразил като система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции, предизвикани от силно и неочаквано психично и емоционално натоварване, каквото е настъпилото тежко ПТП. През първите месеци след събитието М. Д. е преживяла реакция на скръб и траур, повлияваща поведението й, т.нар. „траурна реакция“, която е естествена за загубата й.

Налице са били интензивни депресивни симптоми, най-силни през първите шест месеца – плач, тъга, нарушения на съня, безпокойство, потиснато настроение, негативни мисли, апатия, чувство за несигурност, страх от шофиране и пътуване и др. Макар и ищцата да е преминала през фазите на скръбта към момента на освидетелстването – октомври 22г. у ищцата все още се наблюдават емоционални реакции – проблеми със съня, безпокойство, 5 страх от шофиране, които са останали непреработени и нарушават в известна степен емоционалния й баланс, без да влияят негативно върху обичайното й социално функциониране предвид личностните й особености и ресурси, изразяващи се в подкрепа от семейния и приятелския кръг. Тенденцията е тези остатъчни реакции да намалят интензитета си и да отшумят с времето.

Отсъстват симптоми на патологично, болестно състояние вследствие на преживения стрес, което да покрива критериите за наличие на тревожнодепресивно или друг вид личностно разстройство.

Съдът съобразява и показанията на разпитания по делото свидетел Ц С, съгласно които М. била много близка с баща си, макар и да живеела в София, той редовно й гостувал, имали силна връзка. Смъртта му й се отразила много зле, посещавала психолог дълго време, било я страх да шофира, имала кошмари, свързани с катастрофата и с това, че баща й се е мъчил. Все още й е доста тежко и се чувства зле. Организирала погребението му.

Следва да бъде отчетена и икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явяват лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди Наредби за задължителното застраховане. Съгласно чл.492 КЗ тези лимити след 2018г. за неимуществени вреди в следствие на телесно увреждане са 10 420 000лв за всяко събитие. Тези лимити обаче, според изричната практика на ВКС, следва да се имат предвид само като ориентир за конкретната икономическа обстановка, при която е настъпило увреждането, без да представляват самостоятелен критерий при определяне на размера на застрахователното обезщетение – реш.23/25.03.14г. по т.д. № 1154/13г., второ т.о.; реш.