Решение № 10 от 30.04.2025, Районен съд - Златоград

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. Златоград, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Динко К. Хаджиев при участието на секретаря Йоанна З. Башева като разгледа докладваното от Динко К. Хаджиев Административно наказателно дело № 20255420200003 по описа за 2025 година За да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН.

Постъпила е жалба от „П. Е. К.” ООД с ЕИК 204692530 и адрес на управление: гр. С., п. к. ****, район „М.”, бул. „С. ш.” № **, БЦ „Б.”, ет. 2, офис ***, представлявано от управителя си М. С. Г., чрез адв. Г. Т. срещу Наказателно постановление № 21-2400124 от 05.12.2024 г., издадено инж. Е.

Д. - Директор на Дирекция „И. по т.” - гр. С., с което на дружеството е наложено административно наказание: „имуществена санкция” в размер на 1 500 лв., на основание чл.416, ал.5 от КТ, във връзка с чл.414, ал. 3 от КТ и чл.

53, ал. 2 от ЗАНН за извършено нарушение по чл.62, ал.1 от КТ, във връзка с чл.1, ал.2 от КТ.

В жалбата си адв. Т. твърди, че констатациите в АУАН и НП не са точни и неотразяват по правилен начин обстоятелствата от обективната действителност.

АУАН и НП са издадени въз основа на декларации по готова бланка от работещите за дружеството и в тези декларации не се отразява коректно обективната действителност.

Адв. Т. твърди, че с Г. Б. има сключен граждански договор, ведно с произтичащите от това последствия. Развива подробни съображения за характера на гражданския договор.

В съдебно заседание се явява адв. И. Т., преупълномощен от адв. Г. И. Т..

Адв. Т. поддържа жалбата по изложените в нея съображения.

1

Въззиваемият, чрез ст. юрк. В. П. оспорва жалбата и в съдебно заседание излага съображения, че предоставянето на трудова сила се урежда чрез трудово правоотношение.

Като взе предвид изложеното в жалбата, становищата на страните и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното:

С атакуваното НП на ,,П. Е. К.‘‘ ЕООД е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение на чл. 62, ал. 1, във вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ и на осн. чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ. Постановлението е издадено въз основа на АУАН от 08.11.2024г., както в АУАН, така и в НП по един и същ начин е описано допуснатото нарушение и са посочени едни и същи нарушени разпоредби.

Правомощията на актосъставителя и наказващия орган произлизат от закона- чл.416 от КТ.

На 03.08.2024г. в гр. С. е сключен договор за изпълнение на СМР между ,,ЕР Б. ****‘‘ ЕООД, представлявано от К. Г. Г. – управител, като възложител, от една страна и ,,П. Е. К.‘‘ ООД, представлявано от М. Г. – управител, изпълнител от друга страна, по силата на който възложителят е възложил, а изпълнителят е приел да извърши СМР на адрес: гр. З., ул. ,,П. м.‘‘ №*, в сградата на ОУ ,,В. Л.‘‘, съобразно КСС.

В този договор и по-точно в чл. 3, ал. 2 е посочено, че общата цена включва необходимите разходи на изпълнителя за изпълнение на обекта, включително работна ръка, извънреден труд, охрана на труда, застраховка на всички строително-монтажни работи и т.н. В ал. 3 е отбелязано, че посочените цени за труд и материали в КСС са единични и окончателни и няма да бъдат променяни.

В чл. 9 е вменено на изпълнителя да спазва действащата нормативна уредба в Република България – за строителство, безопасност и хигиена на труда, и пожарна безопасност.

На 26.08.2024г. е подписан граждански договор между дружеството жалбоподател и Г. М. Б., по силата на който дружеството е възложило, а изпълнителят е приел да извърши монтаж на растерен таван. Посочено е и възнаграждение, както права и задължения на страните. В чл. 7 е уговорена хипотеза, при която изпълнителят работи с материали на възложителя.

По делото е приложена и декларация от Г. М. Б. от 12.11.2024г., в която описва работата си по гражданския договор. По делото е приложена и ведомост за граждански договори.

На 27.08.2024г. служители на ДИТ в С. са извършили проверка по работни места в гр. З. на обекта – ОУ, по който са изпълнявани СМР от дружеството жалбоподател. За тази проверка, както и за проверката по документи на 28.10.2024г., е съставен протокол от 31.10.2024г., в който е отразено, че при проверката на 27.8.2024г. по работни места в посочения обект – ОУ ,,В. Л.‘‘, дружеството ,,ПИ ЕМ К.‘‘ ООД при извършване на СМР, в качеството си на работодател е допуснало като ,,монтажист‘‘ в обекта да работи Г. М. Б. без дружеството да е уредило отношенията по предоставяне 2 на работната му сила, като трудови правоотношения, чрез сключване на трудов договор в писмена форма. В протокола се цитира попълнена декларация от 27.08.2024г. от Г. Б..

В декларацията, предоставена от проверяващите инспектори, Г. Б. е декларирал, че работи в ответното дружество, декларирал е обекта, на който работи, работно време, декларирал е, че има сключен граждански договор, декларирал е, че получава трудово възнаграждение в размер на 1000лв., декларирал е почивни дни - събота и неделя, декларирал е почивка в работния ден – на обяд, час и половина.

На 08.11.2024г. е съставен АУАН на дружеството жалбоподател за допуснатото по-горе нарушение, като за датата на съставяне на АУАН, дружеството жалбоподател е уведомено писмено и своевременно от ДИТ С..

Поканата е получена на 04.11.2024г., тоест, четири дни преди датата на съставяне на АУАН.

Въз основа на така съставения АУАН на 05.12.2024г. е издадено атакуваното НП, което е връчено на М. Г. на 18.12.2024г.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителят А. Х. П., свидетелите В. А. О. и Г. М. Б. (работник). От показанията на първите двама свидетели, работещи като инспектори в ДИТ, съдът приема за установено, че двамата отишли на проверка на 27.08.2024г. на обект, където са извършвани СМР от дружеството жалбоподател в гр. З., а именно в ОУ ,,В. Л.‘‘.

Свидетелите заварили три лица, които полагали труд на място. Легитимирали се и предоставили декларации на лицата, за да ги попълнят. Трите лица изпълнявали окачени тавани. Работниците попълнили декларациите, като един от тях се е обадил и е уведомил някого за проверката. Тримата обяснили, че нямали трудови договори, а имат граждански такива, след което попълнили декларациите с посочените реквизити. На работниците било обяснено да попълнят тяхното си работно време, а не това на училището.

Работещите на обекта сами попълнили декларациите и нямали уточняващи въпроси към проверяващите. Едно от работещите три момчета бил нещо като ръководител на групата.

Свидетелят О. изпратил по пощата протокол от проверката и покана за явяване и съставяне на АУАН до управителя на дружеството. На посочената дата за явяване, управителят се явил и в негово присъствие му бил съставен и връчен АУАН.

От показанията на свидетеля Г. Б., съдът приема за установено, че лице на име С. Е. им казвал какво да свършат. Точно това лице им казвало, че ще бъдат назначени по граждански договори. Работата била кратка, за около седмица. Свидетелят Б. не прави разлика между граждански и трудов договор.

Тъй като показанията на свидетеля противоречат с отразеното от него в декларацията в деня на проверката, то съдът не дава вяра на показанията на Б. в останалата им част. Фирмата, за която работили им осигурила материалите.

Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи:

Атакуваното НП е законосъобразно издадено и като такова следва да 3 бъде потвърдено.

Съгласно чл. 1, ал. 2 от КТ отношенията при предоставяне на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Тази разпоредба следва да се тълкува в светлината на разпоредбата на чл. 1, ал. 3 КТ, според която разпоредба този кодекс цели да осигури свободата и закрилата на труда, справедливи и достойни условия на труд и т.н. Тоест, държавата се намесва чрез трудовото законодателство, за да защити интереса и правата на лицата, които предоставят работната си сила.

В настоящият случай, съдът намира, че волята между договарящите по договора за изпълнение на СМР от 03.08.2024г. е била работещите при изпълнителя да полагат труд по трудов договор. Това е така, защото в цената по договора е предвидено да се покрият всички разходи на работната ръка, извънредният труд, охрана на труда и застраховки.

Изпълнителят е поел ангажимент да спазва нормативната уредба за строителство, а също и по безопасност и хигиена на труда. Тоест, в сумата за изпълнение на СМР е предвидено изпълнителят да може да направи всички тези разходи за своите работници. Такива разходи за лица, работещи по граждански договор не се правят. Освен това, както казва и самият свидетел Б., материалите за изпълнение на таваните са осигурявани от фирмата.

Друг аргумент в полза на тезата, че между дружеството жалбоподател и Г. Б. е трябвало да се сключи трудов договор е обстоятелството, че ако трябваше да се работи по граждански договор, то възложителят щеше да възложи директно на свидетеля Б. да изпълнява нещо с негови материали, тоест, фирмата изпълнител щеше да е излишна.

Категорично в съдебната практика се приема, в това число и в практиката на ОС С. (коректно цитирана от ст. юрк. П.), че в подобни случаи отношенията между работника и фирмата следва да бъдат уредени, като трудови. Ярък пример в това отношение са Решение №250/08.07.2021г. на Адм.с. С. по к.а.н.д. №9521; Решение №170/16.06.2022г. на Адм.с. С. по КНД №59/2022Г. и др. Приема се в съдебната практика, че по гражданския договор се уговаря определен резултат. При този договор материалите се осигуряват от изпълнителя, а в настоящия случай те са от дружеството жалбоподател, което пък е получило средства от дружеството възложител и за материали.

В настоящият случай се доказва работно време и почивки в рамките на деня, а при гражданско правоотношение изпълнителят сам определя кога ще работи и къде, за да изпълни поръчката.

В случая е налице работно място и повтарящи се работни дейности, които са признак на трудово правоотношение.

Налице е и ръководител, в случая лицето Е., което говори за иерархия, която пък е типична при трудовите правоотношения. При гражданските правоотношения липсват отношения на иерархия, власт и подчинение.

Приема се, че при изпълнение на повторяеми, еднородни функции, свързани със строителни действия е налице признак на трудово правоотношение.

4

Предвиждането на средства за работна ръка, извънреден труд, охрана на труда, безопасност и хигиена на труда, застраховки говори че е следвало отношенията да бъдат уредени като трудови между дружеството жалбоподател и свидетеля Г. Б..

С неплащане на тези разходи дружеството жалбоподател е реализирало икономии незаконосъобразно.

Неоснователно е възражението, че работата е била за кратък срок. В чл.

68, ал. 3 от КТ е предвидена възможност срочен трудов договор да се сключва за временни, сезонни или краткотрайни работи и дейности. Тоест, в настоящият случай срокът на договора не може да бъде пречка за сключването му като трудов.

Ще следва поради гореизложеното, съдът да приеме, че е налице допуснато административно нарушение от страна на дружеството жалбоподател и атакуваното НП да бъде потвърдено. При извършената служебна проверка от съда не се констатираха нарушения на материалния и процесуалния закон. Нарушението е констатирано при проверка на място и по документи, управителят на дружеството е поканен писмено да се яви за съставяне на АУАН, като му е даден подходящ срок, за да се подготви и организира защитата си. Наложеното административно наказание е минимално предвиденото по закон.

В случая не може да се приеме, че е налице маловажен случай, тъй като са нарушени трудовите права на работника, които са под закрила, като цяло на трудовото законодателство. За работника е следвало да се внесат осигуровки, да се спазват здравословни и безопасни условия на труд- да му бъде проведен инструктаж и да му се осигурят предпазни средства, той да бъде застрахован и т.н., като доказателства за спазване на тези му права липсват и е бил налице риск за живота и здравето му.

До приключване на съдебното дирене представителя на въззиваемия не е заявил претенция за разноски, поради което и такива не следва да се присъждат. В тази насока са задължителните указания към съдилищата в т.11 от Тълк. реш. №6/06.11.2013г. на ВКС по тълк. д. №6/2012г ОСГТК.