Решение № 2438 от 14.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2438 гр. София, 14.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Василена П. Мидова Въззивно гражданско дело № 2023***0511900 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по повод подадена от А. Ч. въззивна жалба против Решение № 13552/04.08.2023 г., постановено по гр.д. № 7342/2023 г. по описа на СРС, в частта, с която е осъдена да заплати на "Топлофикация София" ЕАД главница за топлинна енергия, мораторна лихва и цена за услуга дялово разпределение.

Подадена е въззивна жалба и от Н. И. чрез адв. Н. К. против решението в частта, в която е осъден да заплати на ищеца главница за топлинна енергия в размер на 400,63 лв., мораторна лихва в размер на 76,25 лв., както и главница за дялово разпределение в размер на 8,40 лв. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост на решението. Моли да бъде отменено решението, като вместо него бъде постановено друго, с което бъдат отхвърлени исковите претенции.

Делото е било прекратено с протоколно определение от 17.10.2024 г. и изпратено на СРС, доколкото е констатирано, че ответникът В. И. е починала преди постановяване на решението от първата инстанция, като е върнато на СРС за установяване на наследниците на починалата и конституирането им. С определение на СРС от 16.08.2025 г. съдът е заличил страната, като на нейно място е конституирал Н. И. И. и А. И. Ч. - деца. Определението, с което са 1 били конституирани, им е било връчено чрез процесуалните им представители съответно на 12.09.2025 г. и на 23.09.2025 г. В същото е посочено на новоконституираните лица, че могат да обжалват решението, постановено по исковете спрямо техния наследодател. Липсват подадени въззивни жалби от тяхна страна в качеството им на наследници на В. И.. При горните обстоятелства иницииращите настоящото производство документи се явяват въззивна жалба № 245178/01.09.2023 г. от А. Ч., както и въззивна жалба от Н.

И. № 246075/04.09.2023 г

В срока по чл. 263 ГПК е е постъпил писмен отговор от „Топлофикация София“ ЕАД, с който изразява становище за неоснователност на подадените въззивни жалби, като моли същите да бъдат оставени без уважение, а решението в обжалваните части да бъде потвърдено.

Доколкото постановеното решение срещу В. И. не е било обжалвано от нейните наследници, то същото е влязло в законна сила.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна правна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните /в този смис. т. 1, ТР № 1/09.12.2013 г. тълк. д. № 1/2013 на ОСГТК на ВКС/.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

С въззивната жалба на А. Ч. се оспорва нейното качество на потребител, респективно задължението и да заплаща комунални услуги след като не е вещен ползвател на имота. Оспорва се дължимостта на лихвата върху главното задължение с доводи, че няма доказателства кога сумите са публикувани на сайта. Не се дължала и услуга за дялово разпределение, 2 респективно лихва за забава върху нея.

С въззивна жалба на Н. И. се оспорва качеството му на потребител, като твърди, че не спори, че е наследник и собственик на имота, но не той ползвал същия.

Предвид нормата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ продажбата на топлинна енергия се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда - етажна собственост. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор - съобразно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са клиенти /потребители/ на топлинна енергия. Настоящият съдебен състав при тълкуване на горните норми намира, че втората хипотеза се явява субсидиарна на първата и е приложима единствено в случаите, когато клиентът /потребителят/ на топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост и доставчикът не са сключили нарочен писмен договор за продажба на топлинна енергия.

По делото не е било спорно, че И. Н. И. е бил собственик на апартамент с адрес гр. София, ж.к. ****.

От удостоверение от Столична община, район „Люлин“ се установява, че бл.14 на ж.к.“Люлин“ е идентичен с бл.*** на ул.***“ в ж.к.“Люлин“.

По делото не се спори и, че лицето е починало като за наследници е оставило В. И. - преживяла съпруга, Н. И. - син и А. Ч. — дъщеря. По делото не се е оспорило качеството на собственик на И. И., както и факта, че това са неговите наследници. Единственото поради, което намират, че не е налице задължение за заплащане е, че лицата А. Ч. и Н. И. не живеят в имота, в който твърдят, че живее майка им. Това обстоятелство обаче, а именно кой ползва имота, не е релевантно за задълженията за топлинна енергия освен ако няма изрично подадена декларация или сключен договор с вещния ползвател на имота, което би освободило собствениците от задълженията за комунални услуги.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ " клиенти на топлинна енергия" са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна 3 собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/ по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. Разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота — собственост или вещно право на ползване.

Договорът за доставка на топлинна енергия за даден имот от етажна собственост може да бъде както изричен писмен /при постигане на съгласие относно същественото съдържание на договора/, така и презюмиран /сключен със самия факт на придобИ.е на собствеността или вещното право на ползване/, като всеки нов договор за този имот, сключен по който и да е от двата начина /изричен или презюмиран/, преустановява действието за в бъдеще на предходно сключен договор за същия имот с друго лице.

Следователно, за преценката с кого дружеството-ищец е в облигационни отношения за доставка на топлинна енергия за процесния имот през исковия период, е меродавно обстоятелството с кое лице последно по време е бил сключен договор за доставка на топлинна енергия /изричен или презюмиран/.

Предвид липсата на оспорване на титулярството в правото на собственост върху топлоснабдения имот за исковия период /м.05.2019г. до м.04.2021г./ се налага извод, че между страните по делото са възникнали облигационни правоотношения по презюмиран договор за продажба на топлинна енергия на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "ТОПЛОФИКА1ДИЯ СОФИЯ" ЕАД. Така придобитото качество на битов клиент на топлинна енергия законът не ограничава със срок и не го поставя под условие, в зависимост от фактическото ползване на топлоснабдения имот. В този смисъл наведените от въззивниците възражения за недължимост на процесното вземане поради обстоятелството, че само майка им е ползвател на имота, са неоснователни. Изгубването на качеството 4 потребител на топлинна енергия настъпва при посочените по-горе законоустановени факти, прекратяващи облигационните отношения между страните, каквито в процесната хипотеза не са установени за исковия период.

Единствено от задължения за заплащане на топлинната енергия биха се освободили собствениците ако по делото се установи сключен между дружеството и трето лице договор. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект, различен от посочените в чл.

153, ал. 1 от ЗЕ за сключване на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот при спазване на одобрените от КЕВР публично известни общи условия, този правен субект дължи цената на доставената топлинна енергия за собствените му битови нужди. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с открИ.ето на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот /мотиви по т. 1 от Тълкувателно решение №2 от 17.05.2018г. на ВКС по тълкувателно дело № 2/2017г., ОСГК/.

По делото не бе доказано да е налице сключването на подобен договор.

Именно поради това задължени лица са собствениците на имота, като е ирелевантно обстоятелството кой от тях фактически живее в имота.

По делото не е било спорно реалното доставяне на топлинна енергия, както и количествата, респективно размерът на дължимите суми.

Следващото отправено с въззивната жалба на А. Ч. възражение касае недължимост на лихвите за забава, като се твърди, че не са ангажирани доказателства за оповестяването на сумите.

За исковия период са действали Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от “Топлофикация София” ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016г. на КЕВР, в сила от 11.08.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите Общи условия, клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Според чл. 33, ал. 4 от Общите условия от 2016г., продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не 5 са заплатени в срока по ал. 2, т.е. ако не са заплатени в 45- дневен срок след издаване на обща фактура за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Задължението за плащане на сумата за топлинна енергия е с определен падеж /45-дневен срок за плащане/ и вземането за мораторна лихва възниква на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД с изтичане на крайния срок за плащане, без да е необходима покана. Ето защо ответникът е изпаднал в забава за плащане на вземането за цена на топлинна енергия.

Следователно не е нужно такова оповестяване в сайта на дружеството относно дължимите суми, за да е налице забава, както се твърди във въззивната жалба.

Отправените възражения срещу дължимостта на услугата дялово разпределение са бланкетни и общи, че не се дължи. Не са изложени доводи по същество защо намират сумите за недължими. Все пак за пълнота настощият съд намира, че се доказва извършване на услугата за дялово разпределение, респективно нейната цена. По делото е наличен протокол от общото събрание на етажната собственост на процесния имот видно, от който е избрана фирмата „Топлофикация София“ ЕАД за извършване на услугата дялово разпределение. Съгласно чл. 22 от приложимите Общи условия такава услуга може да се извършва от дружеството или да се възложи на трето лице, като в случая очевидно е избрано да се извършва от дружеството. Не са оспорени размерите на цената за тази услуга. Не е отправено и конкретно възражение срещу лихвата за дяловото разпределение, като единственото такова касае факта, че не се дължи главното - дялово разпределение, поради което не се дължала и лихва, което съдът намира за неоснователно.