Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1285 от 16.11.2022, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 2249/2021
Вид
Решение № 1285
Подписан
16.11.2022
В сила
17.05.2023
Състав
Милена Богданова

Цитирани разпоредби

  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 51, ал. 3 · Закон за международния търговски арбитраж
  • чл. 117 · Кодекс на международното частно право
  • чл.119 · Кодекс на международното частно право
  • чл.119 ал.2 · Кодекс на международното частно право
  • чл.120 · Кодекс на международното частно право
  • чл. 121, ал. 1 · Кодекс на международното частно право

РЕШЕНИЕ

№ 1285 гр. София, 16.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Вяра Евг. Баева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20211100902249 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „М.Н.“ С.А. /Mold Nord S.A/., със седалище и адрес на управление Република Молдова, град Фълещи, МД-5901, бул.****, чрез пълномощник адв.В. Р. от САК срещу „Г.У.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.Варна, р-н Владислав Варненчик, бул. **** на основание чл.119 от КМЧП, за признаване и допускане изпълнението на територията на Република България на решение от 22.01.2021г., на съда за международен търговски арбитраж към Търговско-промишлената палата на Република Молдова, постановено по арбитражно дело 68/948/20, с което ответникът „Г.У.Б.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца сума в размер на 23 374,16евро договорно задължение, сума в размер на 5 002,07 евро договорна неустойка за забавено изпълнение и общо 1869,97 щатски долара разноски по арбитражното производство.

Ищецът твърди, че решението от 22.01.2021г. на съда за международен търговски арбитраж към Търговско-промишлената палата на Република Молдова е постановено въз основа на арбитражно споразумение – клауза в договор, сключен на 28.01.2020г. между ищеца като продавач и ответника като купувач. В т.9.2 от Договор №01/BG, от 28.01.2020г. било предвидено, че в случай че страните не могат да решат по приятелски начин всякакви спорове, възникнали по повод на договора, спорът ще се отнесе за решаване от международен арбитражен трибунал към търговско-промишлената палата на държавата на ищеца. Като приложимо право са посочили Конвенцията за договорите за международна покупко-продажба на стоки на ООН. Твърди, че на 07.08.2020г. е предявил срещу ответника иск за заплащане на процесните суми, представляващи цената на продадено и доставено на ответника грозде. Исковата молба била изпратена от арбитражния съд на ответника с препоръчано писмо от 19.08.2020г., получено от ответника на 08.09.2020г. ИМ повторно била изпратена на ответника с международна куриерска служба и получена повторно на 23.09.2020г.

Ищецът твърди, че арбитражния състав бил сформиран на 03.11.2020г. За първо съдебно заседание проведено на 04.12.2020г. ответникът бил уведомен с призовка №02-699 от 03.11.2020г. За следващо съдебно заседание ответникът отново бил призован, но не се 1 явявал. С решението на съда исковите претенции били уважени изцяло. Решението било връчено на ответника на 16.03.2021г. Същото е окончателно и е влязло в сила.

Ответникът в законов срок е упражнил правото си на писмен отговор на ИМ. Излага доводи за неоснователност на предявения иск. Твърди, че не са били налице основания за разглеждане на спора от Съда за международен арбитраж към ТПП на РМолдова. Твърди се, че на 28.01.2020г. управителят на ответното дружество не е бил в РМолдова и не е сключил приложения договор. Твърди нищожност на клаузата на чл.9.2 от Договора. Сочи, че разпоредбата, че делото ще бъде разглеждано от съд в страната на ищеца противоречала на императивни законови разпоредби.

Твърди се, че „Г.У.Б.“ ЕООД не е било уведомявано за воденото дело и не е участвало в него. Не било получавало призовки и документи. Делото било водено на румънски език. Не бил давал съгласие делото да се води на румънски език. Твърди, че правата му били нарушени, тъй като от страна на арбитражния съд не са били предоставени документи на български език. Мотивите на решението били противоречиви. Присъдената неустойка според ответника противоречи на морала и обществения ред.

Моли да бъде отхвърлен иска като неоснователен.

Постъпило е становище от ищеца във връзка с възраженията на ответника.

Съдът намира предявения иск за допустим предвид разпоредбата на чл. 119 ал. 2 от КМЧП, която предвижда, че компетентен да разглежда искове за допускане на изпълнението на чуждестранно решение е Софийски градски съд. С оглед на обстоятелството, че съдът няма правомощията да разглежда съществото на спора, разрешен посредством арбитражното решение, в случая възражения във връзка с материалното право са недопустими.

Предявен е иск с правно осн. чл. 51, ал. 3 ЗМТА вр. чл.119 вр. чл.117 КМПЧ.

От представеното и прието като доказателство по делото Решение от 22.01.2021г., постановено от Съда за международен търговски арбитраж към Търговско-промишлената палата на Република Молдова, създаден в съответствие със законните разпоредби от Република Молдова и Правилника на Арбитражния съд за процедурата по международен арбитраж /одобрен с решение на съвета на Търговско-промишлената палата на РМ от 19.12.2008г./ по дело №68/948/20, се установява, че предявените от „М.-Н.“ С.А. искове срещу „Г.У.Б. ЛТД“ , са били уважени изцяло, като съдът е постановил да се изплати от сметката на „Г.У.Б. ЛТД“ в полза на „М.-Н.“ С.А. договорно задължение в размер на 23 374,16евро, неустойки за закъснение, начислени съгласно т.12.1 от договора за покупкопродажба №01/ BG, от 28.01.2020г. в размер на 5 002,07евро, разходите извършени във връзка с арбитражната процедура, такса за регистрация в размер на 200 щатски долара, арбитражна такса в размер на 1722,97щатски долара и разходите за изпращане на документите с UPS в размер на 147 щатски долара. В решението е отразено, че същото е окончателно и задължително за страните от момента на произнасянето му и може да се оспорва пред компетентната съдебна инстанция в съответствие с действащите закони.

От представения по делото Сертификат №01-195 от 28.04.2021г. на съда за международен търговски арбитраж към Търговско-промишлената палата на Република Молдова се установява, че решението е изпратено на ответника на 24.02.2021г. и е получено на 16.03.2021г. срещу положен подпис, от където следва, че същото е влязло в сила.

По делото са представени писмени доказателства удостоверяващи уведомяването на „Г.У.Б.“ ЕООД за съдебното производство пред съда за международен търговски арбитраж към Търговско-промишлената палата на Република Молдова.

Разпоредбата на чл.119 ал.2 КМЧП предвижда, че към молбата следва да е приложен препис от решението, заверен от съда, който го е постановил, както и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила. Тези документи трябва да бъдат заверени от Министерството на външните работи на Република България. На основание нормата на чл.120 КМЧП за наличието на предпоставките по чл. 117 КМЧП съдът следи служебно.

По настоящия казус заверка не е необходима на основание чл. 3, ал. 2 от Конвенция 2 за премахване на изискването за легализация на чуждесранни публични актове (Ратифицирана със закон, - ДВ, бр. 47 от 2000г. в сила от 29 април 2001г./, формалната процедура, удостоверяваща истиността на подписа и качеството на лицето, подписало документа, установена от Конвенцията, не може да се изисква в случаите, в които закон, правилник или утвърдилата се практика в държавата, в която се представя документът, или договореност между две или повече договарящи държави я изключват, опростяват или освобождават документа от легализация. Съгласно чл. 12 от Договор между НРБ и СССР за правна помощ по граждански, семейни и наказателни дела (Ратифициран с Указ № 784 на Държавния съвет от 15 април 1975 г. - ДВ, бр. ЗЗ от 1975 г. В сила от 18 януари 1976 г.), явяваща се именно опростяваща процедурата договореност, документи, които на територията на една от договарящите страни са били съставени или заверени от компетентни органи съгласно установената форма, се приемат на територията на другата договаряща страна без легализация. Същото се отнася и до документи на граждани, подписите на които са заверени по правилата, действуващи в съответната договаряща страна. А съгласно ал.2, документи, които на територията на една от договарящите страни се считат за официални документи, имат доказателствена сила на официални документи и на територията на другата договаряща страна. В случая, изискванията на чл. 12 са спазени.

По делото ищецът доказа, че арбитражното дело е разгледано от компетентен арбитражен съд – в случая съда за международен търговски арбитраж към Търговскопромишлената палата на Република Молдова, в съответствие с арбитражна клауза, изрично приета от страните – клауза 9.2 от Договор №01/BG, от 28.01.2020г. ; на ответника е било изпратено с препоръчано писмо от 19.08.2020г. с AR №RR200482612 MD/1 уведомление за иницииране на арбитражната процедура и за предоставена възможност да предложи арбитър за съставяне на арбитражния състав, уведомлението е било прието срещу положен подпис на 08.09.2020г.; страните са били редовно призовавани за арбитражно заседание и са имали възможност да изложат доводите си, да направят доказателствени искания и да осъществят защитата си в процеса. На основание чл. 121, ал. 1 КМЧП извън компетентността на съда по екзекватурата е да проверява правилността на чуждестранното арбитражно решение, като не може да пререшава спора нито да го разглежда по същество.

По делото ищецът е приложил необходимите и относими документи - препис от решението, заверен от съда, който го е постановил и удостоверение от същия съд, че решението е влязло в сила.

Ответникът прави възражения, че не е бил надлежно уведомен за арбитражното дело, че е бил лишен от участие в същото, че процедурата не е била надлежно изпълнена, както и че процесното решение, постановено от чуждестранния съд не му е било връчено; че делото се е водило на румънски език, за което не бил дал съгласие. Поддържа, че на 28.01.2020г. управителят на „Г.У.Б.“ ЕООД П.И. не е бил в РМолдова и не е подписал процесния договор; твърди нищожност на клаузата по чл.9.2 от Договора; неустойката противоречала на морала и обществения ред; не била спазена процедурата за разрешаване на спора по приятелски начин.

Основанията за допускане и изпълнение на решения и актове на чуждестранните съдилища са регламентирани в нормата на чл.117 КМЧП, съгласно която - 1. чуждестранният съд или орган е бил компетентен според разпоредбите на българското право, но не и ако единственото основание за чуждата компетентност по имуществени спорове е било гражданството на ищеца или неговата регистрация в държавата на съда; 2. на ответника е бил връчен препис от исковата молба, страните са били редовно призовани и не са били нарушени основни принципи на българското право, свързани с тяхната защита; 3. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма влязло в сила решение на български съд; 4. ако между същите страни, на същото основание и за същото искане няма висящ процес пред български съд, образуван преди чуждото дело, по което е постановено решението, чието признаване и изпълнение се иска; 5. признаването или допускането на изпълнението не противоречи на българския обществен ред.

Договорът между страните, съдържащ арбитражната клауза чл.9 т.2 е представен от 3 ищеца в заверен препис, снет от оригинала. В съдебно заседание беше представен оригиналът на договора за сравнение.

По делото не са ангажирани доказателства, че арбитражното решение е обжалвано или е предприета процедура по отмяната му, нито са наведени такива твърдения.

Поради което съдът намира, че решението е задължително за страните от деня на постановяването му, окончателно е и в този смисъл влизането в сила на арбитражното решение е надлежно удостоверено.

Целта на производството за екзекватура е да се разреши спор за наличието или отсъствието на потестативното право за зачитане на правните последици на чуждестранното решение. Действащата нормативна уредба у нас определя параметрите на производството за екзекватура, като съдът при разглеждане на делото не влиза в обсъждане на съществото на спора, който е разрешен от чуждестранния съд, а само проверява дали представеното решение не противоречи на законите на Република България или на добрите нрави. В производството за екзекватура съдът не може да проверява правилността на чуждестранното решение, като съответно пререшава спора, който вече е разрешен от чуждия правораздавателен орган (Р № 630 от 28.07.2004г. по гр. д. № 1832/2003г., ТК, II ТО на ВКС).