Решение № 77 от 02.03.2026, Районен съд - Шумен

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Шумен, 02.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20253630202352 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление №25 – 0869 – 0869 - 000614/31.03.2025г. на Началника на сектор ПП при ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на И. Я. Г., ЕГН ********** от гр. Шумен наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /25.57 евро/, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят в депозираното възражение сочи, че бил с колан. В съдебно заседание, редовно призован, се явява.Оспорва, че е управлявал автомобила без поставен колан, моли НП да бъде отменено.

За въззиваемата страна се явява процесуален представител в първото съдебно заседание като оспорва жалбата. В придружителното писмо е направено искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано за целта лице, в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна: На 03.03.2025г. в 15.35 часа жалб. Г. управлявал л.а. „Сеат Ибиза“ с рег. № Н 0558 КМ в с.Радко Димитриево, на кръстовището на ул. „Ген. Радко Димитриев“ и ул. „Провадийско шосе“, в посока от път II – 73 към с.Ветрище. Същият бил спрян за проверка от свидетелите Г. Ю. И. и Е. С. Б. – служители в сектор ПП при ОДМВР – Шумен.

Св.Е. С. Б. състави срещу жалбоподателя АУАН серия GA №3779552/03.03.2025 за това, че управлявал автомобила без да използва обезопасителен колан по време на движение, с което е нарушил чл.137а ал.1 от ЗДвП. При предявяване на акта жалбоподателят саморъчно отразил, че няма възражения. Впоследствие не се е възползвал от законното си право да депозира писмени възражения в законоустановения срок. Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно – наказателната преписка, наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на И. Я. Г., ЕГН ********** от гр. Шумен наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева /25.57 евро/, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

Така изложената фактическа обстановка се потвърждава от писмените 1 доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка,приобщените в хода на съдебното производство, както и от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Административнонаказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити, Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити.

Съгласно разпоредбата на чл.189 ал.2 от ЗДвП, редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.

Свидетелите Г. Ю. И. и Е. С. Б. не си спомнят подробности, но предвид на спецификата на работата на органите на контрол, свързана със задълженията им да контролират спазването на правилата за движение по пътищата и на многобройните съставени актове, е логично свидетелите да няма конкретен спомен за нарушение станало преди една година. Фактът, че свидетелите няма конкретен спомен от извършеното нарушение, не води до незаконосъобразност на акта и наказателното постановление.

Жалбоподателят не оспорва, че на процесната дата е управлявал МПС в посочения пътен участък. Оспорва нарушението, което му е вменено, заявявайки, че е бил с поставен обезопасителен колан, но без да представя или сочи доказателства в тази насока.

В съставеният акт вмененото във вина на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и същият саморъчно в съставения АУАН е отразил, че няма възражения. Не е депозирал такива и впоследствие.

Съдът намира, че в процеса не се доказаха факти и обстоятелства, които да оборят доказателствената сила на съставения акт, които биха обосновали становището на съда за различни констатации от тези отразени в акта, а оттам и за различни правни изводи от тези на административно наказващия орган.

Съдът намира, че нарушението е извършено от жалбоподателя, както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира, че в съставеният акт за установяване на административно нарушение са отразени действителни факти и обстоятелства, относно нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП. Наказващият орган се е съобразил с действителната фактическа обстановка и е наложил съответното наказание, чийто размер е строго фиксиран от закона.

Предвид на гореизложеното, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е обосновано, правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

В хода на съдебното производство са направени разноски от бюджетните средства на съда за заплащане на пътни разходи на св. Е. С. Б. в размер на 12.67 евро , които следва да бъдат възложени на жалбоподателя.

Административно наказващият орган е направил искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което предвид изхода на делото, доколкото НП е потвърдено и е осъществено процесуално представителство по делото от гл. юрисконсулт, се явява основателно, съгласно разпоредбата на чл.63д ал.4 от ЗАНН. Размерът на възнаграждение се определя от съда, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съгласно чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ възнаграждението за защита в производствата по ЗАНН е от 66.47 евро /левова равностойност 130 лева/ до 76.69 евро /левова равностойност 190 лева/. В настоящия случай процесуалният представител на АНО е осъществил процесуално представителство в едно открито съдебно заседание, делото не се отличава с правна или фактическа сложност, поради което съдът намира, че следва да бъде определено и присъдено възнаграждение в 2 минимален размер – 66.47 евро.

По гореизложените съображения и на основание чл.63 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №25 – 0869 – ***/31.03.2025г . на Началника на сектор ПП при ОДМВР - гр.Шумен, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.183 ал.4 т.7 предл.1 от ЗДвП на И. Я. Г., ЕГН ********** от гр. Шумен наложено административно наказание глоба в размер на 25.57 евро /левова равностойност 50 лева /, за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА И. Я. Г., ЕГН ********** да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Шумен направените разноски в размер на 12.67 евро, както и 2.56 евро при издаване на изпълнителен лист.

ОСЪЖДА И. Я. Г., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОДМВР - Шумен юрисконсултско възнаграждение в размер на 66.47 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр.Шумен на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________

3