Решение № 100 от 19.03.2020, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

Гр.Лом, 19 март

2020г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, ІІІ състав, в публичното заседание проведено на 10 март 2020г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Боряна Александрова

При секретаря В.Младенова, след като изслуша докладваното от съдията гр.д.1249/19г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.79,ал.1вр.чл.240 ЗЗД и чл.86, вр.чл.99 ЗЗД

Производството е по реда на чл.238 ГПК

Ищеца „***“ЕООД, чрез ю.к. И.Т. е предявил иск срещу А.Ц.Р., ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79, ал.1, във вр.чл. 240 от ЗЗД и чл.86, вр.чл.99 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сума в размер на 500 лв., представляваща непогасена главница по договор за кредит № **********, ведно със законната лихва, начиная от датата на подаване на ИМ в съда до окончателно погасяване на вземането. Претендира се заплащане и на направените разноски по производството.

В срока по чл. 131, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/ по делото не е постъпил отговор на исковата молба от ответницата.

В с.з. ищеца е подал писмена молба, делото да се гледа в негово отсъствие, като поддържа иска и моли да бъде уважен изцяло, евентуално ако са налице предпоставките на чл.238 ГПК – да се постави неприсъствено решение.

Ответника редовно призован не се явява,не изразява становище по иска, не изпраща процесуален представител.

Съдът, след като прецени, че са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 и чл. 239, ал. 1, т. 1 от ГПК – работодателя на ответника е получил преписа от исковата молба и приложенията към нея, поел е ангажимент и задължение да предаде същата на ответника. Същият в срока по чл.131 ГПК, не е представил отговор на исковата молба и не се представлява в първото заседание по делото, не е направено искане за разглеждането му в отсъствието на негов представител, указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяването на негов представител в първото заседание по делото, както и че е налице предпоставката по чл. 239, ал. 1, т. 2 от ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като уважи исковете. Следва да бъде уважена и акцесорната претенция за заплащане на законната лихва върху процесните процесната искова сума, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда до окончателното им изплащане. Съгласно нормата на чл. 239, ал. 2, изр. 1 от ГПК неприсъственото решение не се мотивира по същество.

Ответника дължи плащане и на направените от ищцата разноски в този процес, и в заповедното производство, тъй като с поведението си е дал основание за него.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 238, ал. 1 и чл. 239 от ГПК, съдът Р Е

Ш И:

ОСЪЖДА

А.Ц.Р. с ********** да заплати на „***“ЕООД с ЕИК ****- сумата от 500,00 лева

–непогасена главница по договор за кредит № ********** , ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда -04.07.2019г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.Ц.Р. с ЕГН **********, да заплати на „*** “ ЕООД сумата от 200,00 лв. разноски по делото, представляващи платена държавна такса – 50 лв. и юрисконсултско възнаграждение 150.00 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: