Решение № 287 от 21.03.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

И.ка Д. Дрингова

И. Владова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от И. Владова Въззивно гражданско дело № 20233100502192 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 3610/01.06.2023г. по регистратурата на РС Девня подадена от Л. В. Д., чрез процесуалния си представител срещу Решение № 73/02.05.2023г. постановено по гр.д. № 127/2022г. по описа на РС-Девня , с което съдът Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 18 кв.м., при граници на тази реална част: северозапад - ПИ с ид. ***; югоизток – ПИ с ид. ***; югозапад – ПИ с ид. ***, отразена графично със зелена щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл.А. по предявените от тях активно субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК; ПРИЕЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м., при граници на тази реална част: североизток - останалата част от ПИ с ид. ***; северозапад – ПИ с ид. ***; югозапад – улица; изток – останалата част от ПИ с ид.***, отразена графично с жълта щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл. А. и Е ОСЪДИЛ Л. В. Д. да предаде на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. владението на реалната част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м. по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС, както и Е ОСЪДИЛ Л. В. Д. да заплати на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. сумата 1 от 2940 лева разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответника - В. Л. Д., ЕГН **********.

Въззивникът – Л. В. Д., чрез процесуалния си представител заявява становище за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение и необоснованост съобразно събраните по делото доказателства.

Счита, че в хода на производството е останал недоказан факта на принадлежността на собствеността по отношение на реалните части от 18 кв.м. и от 230 кв.м. в патримониума на ищците доколкото частта от 230 кв.м. от имот пл.№ 497 по РП от 1970г. се придава по регулация към УПИ XIII-498. Позовава се на изводите на вещото лице по проведената СТЕ, според която понастоящем процесната реална част /с площ от 246 кв.м. измерена на място/ попада в границите на имот № 1610, респективно на УПИ XI-497 по РП от 1994г. собственост на ответника.

Излага, че дори да се приемат за правили изводите на първоинстанционния съд, че регулацията по РП от 1970г. касателно реалната част от 18 кв.м. е приложена и тази част е собствена на ищците, а по отношение на реалната част от 230 кв.м., че регулацията не е приложена и тя продължава да бъде част от имот пл.№ 497, то нито ищците, нито техния наследодател са предприели действия, с които да сa прекъснали течащата в полза на ответника и неговия праводател В. Д. придобивна давност, която счита за установена от ангажираните по делото гласни доказателства. Счита, че при преценката на свидетелските показания първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение игнорирайки част от тях в нарушение на принципа за равнопоставеност на страните. Излага, че свидетелите на ответника да установили, че Л. Д. и праводателят му В. Д. са се държали като собственици и са манифестирали това си качество пред трето лица – обработвали са земята, отглеждали са животни съхранявали са свои вещи в продължение на дълъг период от време считано от 2002г. до настоящия момент без прекъсване, както следва – до 12.02.2017г. владението е осъществявано от В. Д., а след тази дата до настоящия момент неговото владение е продължено от Л. Д..

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което предявените от Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. против Л. В. Д. искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.

Подадена е и втора въззивна жалба с вх.№ 3379/22.05.2023г. по регистратурата на РС - Девня от В. Л. Д. в качеството му на трето лице – помагач на ответника, чрез процесуалния си представител срещу Решение № 73/02.05.2023г. постановено по гр.д. № 127/2022г. по описа на РС-Девня, с което съдът Е ПРИЕЛ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 18 кв.м., при граници на тази реална част: северозапад - ПИ с ид. ***; югоизток – ПИ с ид. ***; югозапад – ПИ с ид.

***, отразена графично със зелена щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към 2 закючението на вещото лице Вл.А. по предявените от тях активно субективно съединяване искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК; ПРИЕЛ Е ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на жалбоподателя Л. В. Д., че ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. са собственици на реална част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м., при граници на тази реална част: североизток - останалата част от ПИ с ид. ***; северозапад – ПИ с ид. ***; югозапад – улица; изток – останалата част от ПИ с ид.***, отразена графично с жълта щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на вещото лице Вл. А. и Е ОСЪДИЛ Л. В. Д. да предаде на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. владението на реалната част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м. по предявените искове с правно основание чл.108 от ЗС Изложените във въззивната жалба на третото лице-помагач В. Д. основания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение по същество са идентични на тези изложени в жалбата на въззивника Л. Д..

Оспорва ищците да са доказали качеството си на собственици по отношение на двете реални части от имота с ид. *** по Кадастралната карта съответно с площ от 18 кв.м. и с площ от 230 кв.м. Счита, че неправилно са възприети дадените от вещото лице по СТЕ отговори на поставените въпроси, които установяват, че понастоящем процесните две реални части попадат в границите на имота на ответника. Възразява и срещу изводите на съда за недоказаност на заявеното от ответника защитно възражение за придобИ.е по давност на спорните части от имота.

Моли първоинстанционното решение да бъде отменено изцяло и да се постанови ново, с което предявените искове от Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. против Л. В. Д. искове за собственост бъдат отхвърлени като неоснователни.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил писмен отговор на двете въззивни жалби /ВЖ с вх. № 3610/01.06.2023г. и ВЖ с вх.№ 3379/22.05.2023г./ oт въззиваемите страни – Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В., чрез процесуалния им представител. Считат жалбите за неоснователни, а решението на ВРС за правилно и законосъобразно.

Посочва, че регулационната граница между собствения на ищците и на ответника имоти минава по стените на сградите и съответства на РП от 1970г., а регулационната граница на имота от 1994г. не е приложена на място, поради което реалната част с площ от 18 кв.м. принадлежи към имота на ищците и е тяхна собственост. Аналогично и за реалната част с площ от 230 кв.м., твърдят, че регулацията чрез придаването им към УПИ XIII-498 не е приложена на място, не са уредени сметките по регулация, поради което реалната част е собствена на ищците. Поддържат, че е налице грешка в КККР предвид наличието на несъответствие между заснетите по КК граници на имотите и съществуващите на място такива.

Считат за правилни изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от ответника защитно възражение за изтекла в негова полза придобивна давност с присъединяване на владението на праводателя по отношение на процесната реалните части 3 с площ от 230 кв.м. и 18 кв.м. Позовават се на ангажираните от тях гласни доказателства както и на факта, че частта от 18 кв.м. никога не е била във фактическата власт на ответниците, а частта от 230 кв.м. не е била владяна от тях никога преди 2019г. Позовават се и на други действия, с които са прекъсвали давността на ответника, а именно подаването на жалба в прокуратурата и настоящата искова молба в съда.

Молят обжалваното решение да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и да бъдат присъдени сторените съдебно-деловодни разноски за въззивното производство.

В срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба с вх. № 3610/01.06.2023г. е депозирало третото лице-помагач В. Л. Д., чрез процесуалния му представител. Счита жалбата на въззивника Л. Д. за допустима и основателна, а обжалваното първоинстанционно решение за неправилно и незаконосъобразно.

Писмен отговор на въззивната жалба с вх.№ 3379/22.05.2023г. е депозирал и Л. В. Д..

Заявеното становище е за допустимост и основателност на жалбата на третото лице-помагач.

В съдебно заседание във въззивната съдебна инстанция страните поддържат изложените доводи за основателност, респективно неоснователност на депозираните въззивни жалби. Претендират за присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски. Въззивникът Л. Д. прави възражение за прекомерност на заплатеното от въззиваемите адвокатско възнаграждение.

С определение № 4439/24.11.2023г., настоящият съдебен състав е оставил без движение исковата молба на ищците Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В., по която е образувано гр.д. № 127/2022г. по описа на РС-Девня и е дал указания да уточнят каква идеална част /квота в съсобствеността/ притежава по наследство от общия наследодател А. В. А.ов в процесните две реални части – с площ от 18 кв.м. и с площ от 230 кв.м. от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта, както и да уточнят твърденията си досежно вида на предявените искове, като посочат дали твърдят, че е налице несъответствие между пространствените предели на правото им на собственост по отношение на двете реални части от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта и отразяването на тези права в Кадастралната карта /непълнота или грешка в Кадастралната карта/ и това обуславя правния им интерес от предявените искове, т.е искове по чл.54, ал.2 от ЗКИР ИЛИ желаят само да бъде установено правото на собственост по отношение на реалната част от 18 кв.м. и ревандикиране на реалната част от 230 кв.м. спрямо ответника, т.е предявяват искове по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС.

С уточняваща молба вх.№ 31316/20.12.2023г. ищците, чрез процесуалния си представител са уточнили квотното си участие в съсобствеността по отношение на двете процесни реални части от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта и са посочили, че предявените от тях искове са съответно с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК и иск по чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на реалната част с площ от 18 кв.м. от ПИ с ид. *** по Кадастралната карта и искове по чл.108 от ЗС и по чл.54, ал.2 от ЗКИР по отношение на реалната част с площ от 230 кв.м. Обосновали са исковете по чл.54, ал.2 от ЗКИР с твърдения за наличие на непълнота и грешка в кадастралната карта по повод отразяването 4 на двете реални части като част от имота на ответника, така и с твърдения за фактически действия, с които се оспорва собствеността им от ответника – касателно исковете за собственост /чл.124, ал.1 от ГПК и чл.108 от ЗС/.

С постановеното от първоинстанционния съд съдебно решение са разгледани по същество единствено исковете на Д. И. А., Й. А. В. и И. А. В. срещу Л. В. Д. с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК касателно реалната част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 18 кв.м., при граници на тази реална част: северозапад - ПИ с ид. ***; югоизток – ПИ с ид. ***; югозапад – ПИ с ид. ***, отразена графично със зелена щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението по СТЕ и исковете с правно основание чл.108 от ЗС касателно реална част от ПИ с идентификатор *** по Кадастралната карта, с площ от 230 кв.м., при граници на тази реална част: североизток останалата част от ПИ с ид. ***; северозапад – ПИ с ид. ***; югозапад – улица; изток – останалата част от ПИ с ид.***, отразена графично с жълта щриховка на изготвената комбинирана скица № 2 към закючението на СТЕ. Липсва произнасяне по кумулативно предявените, съгласно уточненията на ищеца, искове с правно основание чл.54, ал.2 от ЗКИР, но доколкото във въззивната жалба и най-късно с уточняващата молба от 20.12.2023г. не е направено искане от никоя от въззиваемите страни за допълване на съдебното решение чрез произнасяне и по тях, предмет на настоящото въззивно производство остава обжалваното съдебно решение на РС-Девня съобразно разгледаните с него искове. Липсва жалба срещу първоинстанционното решение в отхвърлителната му част касателно иска по чл.108 от ЗС за разликата в площта на реалната част над 230 кв.м. до 246 кв.м., поради което по отношение на нея решението е влязло в законна сила.