Решение № 14929 от 31.07.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 38296/2023
- Вид
- Решение № 14929
- Подписан
- 31.07.2024
- Състав
- РУМЯНА ЗАПРЯНОВА ЗАПРЯНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 2, ал. 1 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 5, пар. 1, б. "в" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
- чл. 7, параграф 1, б. "а" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 14929 гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от РУМЯ. З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110138296 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Я. М., гражданин на Украйна, родена на ********** г., чрез пълномощника й адв. К. В., против „България Еър“ АД, ЕИК 000633828, седалище и адрес на управление в гр. София, район Слатина, Аерогара София, представлявано от Изпълнителния директор Х.Т.Т. и прокуриста Б.Ц.М., с която са предявени искове с правна квалификация чл. 422 ГПК, във вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземане на ищцата спрямо ответника за сумата от 250 евро, представляваща обезщетение за отменен полет FB361 от 21.10.2019 г. по направление летище София–летище Одеса, ведно със законната лихва върху нея от 23.12.2022 г., до окончателното изплащане на вземането, и 155,64 лв., представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2019 г. до 16.12.2022 г., за които суми има издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 70699/2022 г. по описа на СРС, I ГО, 162-и състав.
Ищцата твърди, че е сключила договор за превоз с ответника за редовен полет FB361 по направление летище София- летище Одеса, планиран за 21.10.2019 г. Поддържа, че в деня на полета се е явила навреме и е преминала надлежно всички контролни и регистрационни процедури. След неколкократно отлагане на планирания час за излитане полетът бил отменен. Твърди, че на 28.10.2019 г. била изпратена извънсъдебна покана до ответника за изплащане на дължимото обезщетение, но не постъпило плащане. С оглед изложеното поддържа, че ответникът е изпаднал в забава, поради което дължи плащане и на мораторна лихва. Моли за уважаване на иска. Претендира присъждане на разноски.
С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли на основание чл. 190 ГПК ответникът да бъде задължен да предостави техническия и полетния дневник на полет FB361 по направление летище София – летище Одеса, планиран за 21.10.2019 г. В условията на евентуалност прави искане за издаване на съдебно удостоверение, което да му послужи пред летищния оператор на летище София за издаване на документ, от който да е видно дали полет FB361 по направление летище София – летище Одеса, планиран за 21.10.2019 г., е бил изпълнен от ответника или същият е бил отменен.
1
С молба с вх. № 106808/01.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да бъде прието по делото удостоверение за актуално състояние на Компенсер ЛТД.
Поддържа, че в рамките на учредената си представителна власт Компенсер ЛТД, действащо чрез законния си представител Р.Г., е преупълномощил с правата си адвокатско дружество „В. и партньори“ и съответните адвокати съгласно представеното по делото пълномощно.
Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В открито съдебно заседание от 16.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител адв. Кирков, поддържа исковата молба и моли да бъдат приети по делото ел. кореспондеция с летище София и уведомление, че полетът е отменен. Моли за уважване на исковете.
В срока за писмени бележки ищецът, чрез адв. В., представя писмена защита, в която поддържа, че искът е доказан по основание и размер. Сочи, че по делото е било доказано възникването на облигационни отношения между страните по договор за въздушен превоз, което обстоятелство не било оспорено от ответника. Чрез уведомителното писмо от летищния оператор било установено, че полетът бил отменен. Твърди, че ответникът бил поканен да заплати дължимото обезщетение чрез имейл, получен на 28.10.2019 г. Сочи, че възражението за погасителна давност, направено от ответника, не следва да се разглежда, тъй като е направено след изтичане на срока по чл. 131 ГПК. Моли за уважаване на исковите претенции.
Извън срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище от ответника, чрез юрк. З.Д., с който оспорва исковете като неоснователни и недоказани. Оспорва истинността на адвокатското пълномощно.
В открито съдебно заседание от 16.04.2024 г. ответникът не се явява чрез законния си представител и не изпраща пълномощник.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:
Предявени са обективно съединени установителни искове с правна квалификация чл.
422 ГПК, във вр. чл. 7, параграф 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) 261/2004 г. и чл. 422 ГПК, във вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест за уважаване на исковата претенция е било указано на ищцовата страна да установи следните обстоятелствавъзникването и съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника по силата на сключен между тях договор за въздушен превоз на пътници, че се е явила своевременно за началото на полет с номер FB361 по направление летище София – летище Одеса, планиран за 21.10.2019 г., че същият е бил отменен.
В тежест на ответника е било възложено да установи, че е изпълнил полета по разписание, съгласно уговореното в договора / посоченото в билетите като дата, час на излитане, час на пристигане/ или че неизпълнението се дължи на причина, обосноваваща „извънредно обстоятелство“ по см. на Регламент 261/2004 г./ ЕО.
Съдът счита за неоснователни възражението на ответника за липса на представителна власт на процесуалния представител на ищеца. По делото е представено пълномощно, подписано от представител на ищеца, а именно Компенсеър ЛТД, действащо чрез управителя си Р.Г., видно от Удостоверение за актуално състояние на Компенсер ЛТД, с което адв. В. и неговите партньори в адвокатското дружество са упълномощени да представляват ищеца в настоящото производство. Видно от Пълномощно на л. 52 с превод на български език на л. 50 ищецът е упълномощил Компенсеър ЛТД да действа извънсъдебно и съдебно във връзка със събирането на обезщетението по отменения полет FB 361. С оглед изложеното съдът приема, че няма порок в учредяването на представителната власт на процесуалните представители на ищеца в настоящото производство.
По делото е представена бордна карта, ведно с превод, от който се установява, че 2 между ищеца и ответника е сключен договор за международен превоз на пътници със самолет за полет с номер FB361 по направление летище София – летище Одеса, планиран за 21.10.2019 г., с час на излитане 00:45 ч. местно време.
Видно от представения отговор от Летище София на запитване на процесуалния представител на ищеца, процесният полет FB361 по маршрут летище София- летище Одеса е следвало да излети по разписание в 00:45 ч. на 21.10.2019 г., но същият е бил отменен.
От представените по делото доказателства е видно, че разстоянието между двете летища- София и Одеса, е 711 км. Съгласно чл. 7, пар. 1, б. „а“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. във връзка с чл. 5, пар. 1, б. „в“ пътниците имат право на обезщетение при отмЯ. на полет, което е в размер на 250 евро за всички полети до 1500 км, като разстоянието се измерва по метода на дъгата на големия кръг.
Съгласно чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г., при отмЯ. на полет пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7 освен ако не са информирани за отмЯ.та минимум две седмици преди началото на полета по разписание или са информирани за отмЯ.та между две седмици и седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не по-късно от два часа преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от четири часа след времето за пристигане по разписание, или са информирани за отмЯ.та по-малко от седем дни преди началото на полета по разписание и им е предложено премаршрутиране, което им позволява да заминат не покъсно от един час преди началото на полета по разписание и да достигнат техния краен пункт на пристигане за по-малко от два часа след времето за пристигане по разписание.
Съгласно чл. 5, § 4 тежестта на доказване във връзка с въпроса дали и кога пътникът е бил информиран за отмЯ.та на полета лежи върху опериращия въздушен превозвач.
Съобразно разпоредбата на чл. 3, пар. 2, б. „а“ от Регламента, изискването пътниците да се представят на гишето за регистрация преди полета в предварително посочен час или ако не е посочен такъв не по-късно от 45 минути преди обявения час за излитане, за да възникне право на обезщетение, не се прилага в случаите на отмЯ. на полета. В случая по делото е установено, че полетът, който е бил определен за изпълнение по разписание на 21.10.2019 г. от София за Одеса е отменен. По делото от страна на ответника не се твърди и не се установява ищецът да е бил уведомен за отмЯ.та на полета, съответно да му е предложено премаршутиране.
Предвид изложеното съдът намира, че в полза на ищцата е възникнало право на обезщетение от отмЯ.та на процесния полет.
Съдът не следва да се произнася по релевираното възражение на ответника за погасителна давност, доколкото същото е направено извън преклузивния срок по чл. 131 ГПК. За пълнота следва да се отбележи, че възражението по чл. 414 ГПК срещу заповедта за изпълнение на парично задължение е бланкетно, тоест не са въведени конкретни възражения.
Следователно искът по чл. 422 ГПК вр. чл. 7, пар. 1, б. „а“ вр. чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. на ЕП и Съвета за сумата от 250 евро е основателен и същият следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на претенцията за мораторна лихва:
На основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД длъжникът със задължение без определен ден за падеж изпада в забава след отправена покана. В конкретния случай по делото е установено, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на следващото се на ищеца обезщетение за отмЯ. на процесния полет. В настоящото производство е представена извадка от имейл на Компенсер ЛТД като пълномощник на ищеца, изпратен до ответника „България Еър“ АД на 28.10.2019 г., от която е видно, че е направено искане за заплащане на обезщетение в размер на 250 евро за отменен полет FB361 от 21.10.2019 г. Представената разпечатка представлява електронно изявление по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕУУ и същото се смята за получено при постъпването му в посочената от ответника електронна система с 3 оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЕДЕУУ. С оглед изложеното следва да се приеме, че от този момент насетне- 28.10.2019 г., ответникът е изпаднал в забава за плащане на обезщетението, поради което на основание чл. 162 ГПК съдът определя мораторна лихва за забава за периода от 28.10.2019 г. до 16.12.2022 г. в размер на 155,77 лв. Искът обаче е предявен за сумата от 155,64 лв., с оглед което следва да бъде уважен до този размер.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има ищецът. Същият претендира такива за исковото производство в размер на 75 лв.- държавна такса, и в размер на 400 лв.- адвокатско възнаграждение. По делото е представен договор за правна помощ и процесуално представителство, съгласно който било уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. или 204,50 евро. Представено е извлечение от онлайн банкирането на адв. В. в ДСКДирект, видно от което ищецът е заплатил 204,50 евро по сметка на процесуалния представител.
В съответствие с разясненията, дадени в т. 12 на тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 2484/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 162и състав. Предвид изложеното в полза на ищеца следва бъде присъдена сумата в размер на 25 лв.- държавна такса, като не следва да бъде уважено искането за присъждане на адвокатско възнаграждение, доколкото липсват представени доказателства за плащането на такова.
Разпечатката съдържа 36 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/c08232d1-c367-4c73-8e10-6ae1d3a1e269