Решение № 97 от 07.03.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 07.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Теодора Стамболова

Членове:

Петя Шишкова

Петя Колева при участието на секретаря Илияна Т. Рангелова в присъствието на прокурора К. М. Иванов като разгледа докладваното от Теодора Стамболова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200054 по описа за 2023 година С присъда №260018/05.10.20 г., постановена от ГС-София /СГС/, НО, 13 състав, по Н.Д.1432/20 г., подсъдимият С. В. С. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.302,т.1,б.А вр.чл.301, ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, чието изтърпяване е отложено на основание чл.66,ал.1 НК за срок от три години, както и глоба в размер на 2 000 лв. Със същата присъда подсъдимият Х. Д. Г. е признат за виновен и осъден за извършено от него престъпление по чл.304 А вр.чл.304,ал.1 НК и вр.чл.54 НК му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три месеца,чието изтърпяване е отложено с тригодишен изпитателен срок, както и глоба в размер на 2 000 лв. На основание чл.307 А НК е отнет в полза на държавата предметът на престъплението, като и двамата подсъдими са осъдени да заплатят неговата равностойност в размер на двадесет лв.

Присъдата е потвърдена с решение №258/ 05.08.22 г., постановено от АС-София /САС/, НО, 4 състав, по В.Н.Д.341/22 г.

Срещу последното е постъпила жалба от подсъдимия С. чрез неговия защитник, в която са релевирани допуснати от втората инстанция съществени процесуални нарушения. Иска се отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

В съдебно заседание пред ВКС касаторът и защитата му поддържат жалбата с отразените в нея доводи и искане. Допълнително се навежда аргумент за допуснато процесуално нарушение от страна на решаващия съд, тъй като в точно определена сочена част хартиеният носител на решението, приложен по делото, на който са положени ръкописните подписи на членовете на съдебния състав, се различава от 1 решението като електронен документ, качен в единната електронна система на САС, подписан с квалифициран електронен подпис /КЕП/ на членовете на съдебния състав.

Представителят на ВКП намира,че атакуваният съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Подсъдимият Г., който не оспорва постановеното срещу него потвърдително осъдителната присъда решение, редовно призован, не се явява. Неговият защитник се присъединява към мнението на касатора С. и адвоката му.

Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид жалбата с изложените в нея аргументи и искане, като съобрази становищата на страните в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си по чл.347 и сл.НПК, намира за установено следното:

Този съд се счита задължен най-напред да вземе отношение по релевираното от защитника на подсъдимия С. в съдебно заседание възражение, относно разминаване между определено съдържание на хартиения носител на решението с положени оригинални ръкописни подписи на съдиите, пришито към делото, и това в електронния вариант на документа, приложен в електронната система на апелативната инстанция, подписан с КЕП. Обсъждането е важно да бъде поставено преди всичко друго, тъй като изводи, които е възможно да бъдат направени по него, до голяма степен биха могли да доведат до предопределяне на съдбата на настоящото наказателно производство, а оттам и до ненужност на обсъждане на останалите доводи срещу постановения съдебен акт, изложени в касационната жалба.

ВКС приема като допустим подхода, реализиран от защитника на подсъдимия С., да сигнализира за различието в двата посочени по-горе документа в съдебно заседание пред тази инстанция, тъй като едва по-късно, след запознаване с решението в хартиен вид с оригинални подписи, той и неговият подзащитен са придобили познание за разминаването с електронния носител.

За да подкрепи това си становище, касационната инстанция се обърна към приложените по въззивното дело призовки за уведомяване на страните за изготвеното решение /л.61 и сл.от него/. Констатира се, че на всяка от тях, включително и за подсъдимия С. и неговия защитник /л.62 и 63/, са отразени като изпратени по един брой решение. И тъй като не става ясно какъв е вариантът на същото, в полза на атакуващата страна се приема, че иде реч за ксерокопие на приложения по делото въззивен съдебен акт с положени ръкописни подписи на съдебния състав, а не за хартиено копие на електронния документ, изготвен в единната система на САС. При това последователността на разсъжденията изисква да се приеме,че касационната жалба е изготвена именно въз основа на приложеното по делото решение, а едва покъсно е констатирано различието с електронния вариант. Ето защо бе изискано копие от електронния документ от системата на апелативната инстанция /което е допустимо,защото става по служебен за съда път/, заверено от ръководителя на деловодството на наказателното отделение /това е направено за пълна сверка, независимо от възможността самият ВКС през своя ЕИСС да има достъп до третирания документ/, което потвърди релевираното от защитата на подсъдимия С. различие.

Предвид казаното, трябва да бъде артикулиран следващият въпрос, относим по принцип към процесния проблем: кой е валидният според регламента съдебен актприложеният по делото такъв с лично положените подписи или електронният документ с положени на него КЕП-ове на съдиите? Настоящият съдебен състав е запознат с нееднозначно обмисляния от съдилищата, и в частност от НК на ВКС, 2 въпрос. Така например според решение №82/07.07.22 г., постановено от 3 н.о.на ВКС по К.Н.Д.291/22 г.и решение №50114/09.09.22 г., постановено по К.Н.Д.423/22 г.по описа на 2 н.о.на ВКС, поначало валиден се явява хартиеният носител с оригиналните подписи, основно предвид старите производства, протичащи не в електронна форма, и при невъзможност на ВКС да проследи електронните варианти на съдебни актове поради невключване в ЕИСС. Същевременно разпоредбите на чл.33,ал.7 и чл.310,ал.1 НПК /обмисляни в светлината на глава осемнадесета „а“на ЗСВ/, въведени с изменения на процесуалния закон, публикувани в Д.в-к, бр.110/ 2020 г., насочват пряко към електронния документ като валидна форма на съдебния акт. Казаното се тълкува така и предвид нормата на чл.317 НПК за втората инстанция, чиито присъди или решения подлежат на атакуване пред ВКС.

В конкретния казус обаче не еднозначният отговор на поставения въпрос се явява решаващ. И това е така не само поради факта, че върховната съдебна инстанция по наказателни дела вече е включена в единната електронна система на съдилищата и има достъп и до електронните досиета по делата в рамките, в които те са изготвени, наред с производствата, разгледани изцяло в хартиен вариант; не само защото понастоящем няма двоумение има ли валиден съдебен акт поради липса било на хартиен, било на електронен вариант; но най-вече поради факта, че възражението на защитата, с което е сезиран сега ВКС, бива формулирано като оплакване само за допуснато съществено процесуално нарушение в смисъл на разминаване на конкретно съдържание между хартиения носител и електронния вариант на атакуваното решение, с препращане към невярно отразяване в последния на процесуалната действителност.

Казано по друг начин, не се релевира довод за липса на годен съдебен акт, правещ невъзможна каквато и да е негова касационна проверка, а се спори по същината на заявеното в електронния вариант- нарушение на чл.348,ал.3,т.1 вр.ал.1,т.2 НПК. ВКС от своя страна не намира,че е изправен пред порок, който по силата на преценката на абсолютните основания за отмяна, в частност чл.348,ал.3, т.2,пр.1 вр.ал.1,т.2 НПК, да води до невъзможност за произнасяне по съществото на процесната процедура. Атакуващата страна е запозната с всички варианти на решение на въззивния съд и се е фокусирала върху същината на проведените процесуални действия и изписаните съображения по крайното решаване на въпроса. Така е конструирана и самата касационна жалба.

Ето защо ще се обърне внимание на конкретното неблагополучие, което бива посочено от защитата на подсъдимия С. в съдебно заседание пред ВКС, и на тази плоскост ще се изведе заключение дотолкова ли е съществен лансираният порок, че да доведе до неяснота на съдебната воля в смисъл на противоречие, недаващо никаква възможност същата да бъде изведена правилно. И така, на стр.12 от решението на хартиения носител, приложен по делото, последен абзац, САС е отразил следното: „За да приеме описаната по-горе фактическа обстановки, съдът е събрал голям като обем доказателства и доказателствени средства, които подробно е обсъдил и прецизно е посочил: показанията на свидетелите П. М. К., Н. С. М., М. Д. Т. и Т. К. М.……..“. В предоставеното от ръководителя на деловодството на НО на САС, заверено по надлежен ред от него, копие на електронния документ с положените КЕП на членовете на съдебния състав, цитираното съдържание от мотивите се намира в началото на стр.15, последен абзац и гласи следното: „За да приеме описаната по-горе фактическа обстановки, съдът е събрал голям като обем доказателства и доказателствени средства, които подробно е обсъдил и прецизно е посочил: показанията на свидетелите Петя Младенова Кръстев ВКЛ. И ПРИОБЩЕНИТЕ ОТ ДП ПО РЕДА НА чл.281,ал.5 от НПК, Н. С. М., М. Д. Т. и Т. К. М.……..“ и т.н.

3

Очевидно е,че единствената разлика реферира към приобщените по реда на чл.281,ал.5 НПК показания. За кого обаче се отнасят те- за изброените свидетели или само за П. М. К.? Според защитата, което е и безапелационно вярно, доколкото САС третира мотивите на първостепенния съд, пред последния никога не е имало никакъв прочит на показанията на никой от свидетелите по реда на чл.281,ал.5 НПК /те са разпитани в съдебно заседание на 26.06.20 г.; протокол, приложен на л.56 и сл.от делото на СГС/. Така че отразяването в депозирания по делото хартиен носител носи вярната информация.

Същевременно, пред второстепенния съд, чийто акт се разглежда понастоящем, са приобщени четени от досъдебното производство на преразпитаната свидетелка П.

М. К. показания, именно на основание чл.281,ал.5 НПК /съдебно заседание от 31.05.22 г., л.34 от въззивното дело, в средата/. За нея сякаш е направено уточнението в решението /електронен документ/, което, макар и да е вярно като отразяване на процесуално действие, е нелепо поставено сред огласяне на преценката на доказателствата от ревизирания първостепенен съдебен състав. Поначало може да се счете за достъпно за извеждане, при изключително внимателен и добронамерен преглед на делото, на обстоятелството какво се визира от САС при очертания прочит на свидетелски показания от ДП. То следва да бъде отнесено към него. Той от своя страна несъмнено е имал предвид всичките възможни показания на свидетели, дадени и приобщени по надлежен ред към производството, което е видно при цялостния анализ на решенията- непротиворечив и в хартиен, и в електронен вариант.

Извън разсъжденията по съществото на релевираното различие, този съд не може да не порицае нехайното отношение на въззивната инстанция към дължимите усилия, които тя трябва да положи при предаване на своя съдебен акт в съответните варианти. Ясно е,че в електронния документ има дописване, което не може да бъде толерирано по никакъв начин. Този съд няма да изследва как се е получило това и дали някой друг извън оторизираните лица е имал достъп до системата и е автор на дописването. Но няма съмнение, че съдържанието на подписвания от съдиите електронен документ с КЕП, трябва да бъде същото като на хартиения носител, върху който те са положили ръчно своите подписи.

Следователно, без съмнение защитата на подсъдимия С. е права като въздига коментираната вече особеност на атакуваното решение. Допуснато е нарушение, което не може да не бъде посочено и ярко упрекнато. Казаното обаче не лишава този съд от възможност да реши доколко чрез обсъждания порок са така дълбоко засегнати процесуалните права на касатора, че да са ограничили съществено неговото участие в процеса. Както неотклонно е заявявала настоящата инстанция и последователно е прокарвано в теорията и практиката, атакуваният съдебен акт не подлежи на отмяна при констатиране на всякакви процедурни нарушения, а само на такива, които са повлияли върху правилността му- съществено са рефлектирали върху правото на защита на дееца да разбере ясно,точно и конкретно за какво е обвинен и/или осъден, за да може адекватно да осигури и реализира своята защита-лична и професионална.