Решение № 264 от 21.07.2021, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 264 гр. София , 21.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН в закрито заседание на двадесет и първи юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Николай Джурковски

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Емилия Колева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20201000601427 по описа за 2020 година С присъда № 83 от 06.07.2020г. по НОХД № 1504/2019г. Софийски градски съд, НО, 16 състав е признал подсъдимия В. П. С. виновен в това, че на 18.12.2018 година, около 23.30 часа в гр.***, бул.“***“, №104, ет.5, в апартамент в ляво от асансьора, в съучастие, като съизвършител с Р. Н. Г., отнел чужди движими вещи - пари в брой - сумата от 500, 00 лева и златен синджир, 14 карата, с тегло - 6,00 / шест / грама, с цена за грам - 47,00 лева, на стойност - 282, 00 лева, всичко на обща стойност - 782,00 лв. /седемстотин осемдесет и два лева /, от владението на П. М. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване и грабежа представлява “опасен рецидив“, тъй като е извършен от подс.С. след като вече е бил осъждан два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по реда на чл.66 от НК - престъпление по чл.199, ал.1, т.4, вр. чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на пет години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ и “в“ от ЗИНЗС.

На основание чл.25, ал.4, вр.чл.68, ал.1 от НК съдът е привел в изпълнение определеното за подсъдимия В. П. С. с присъда по НОХД №10245/2011г. на СРС, влязла в сила на 22.06.2015г., общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода измежду наложените му по НОХД № 10245/2011г. на СРС и НОХД №И-2071/10г. на СРС, при 1 първоначален „строг“ режим на основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ и “в“ от ЗИНЗС.

Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Р. Н. Г. /със снета по делото самоличност/ за виновен в това, че на 18.12.2018 година, около 23.30 часа в гр.***, бул.“***“, № 104, ет.5, в апартамент в ляво от асансьора, в съучастие, като съизвършител с В. П. С., отнел чужди движими вещи - пари в брой - сумата от 500,00 лева и златен синджир, 14 карата, с тегло - 6,00 /шест / грама, с цена за грам - 47,00 лева, на стойност - 282,00 лева, всичко на обща стойност - 782, 00 лв. / седемстотин осемдесет и два лева /, от владението на П. М. Т., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила и заплашване – престъпление по чл.198, ал.1, пр.1 и пр.2, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание чл.54 от НК го е осъдил на три години лишаване от свобода.

На основание чл.66, ал.1 от НК съдът е отложил изпълнението на така определеното му наказание с пет години изпитателен срок.

На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът е осъдил двамата подсъдими да заплатят по сметка на СДВР по 42 лева, както и по сметка на СГС по 25 лева за направените по делото разноски, както и по 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист на основание чл.190, ал.2 от НПК.

За проверка на присъдата в законния срок е постъпила въззивна жалба и допълнение към нея единствено от адв.М. Т., защитник на подсъдимия В.С.. В жалбата се поддържа, че присъдата е неправилна, необоснована и незаконосъобразна. Сочи, че от събрания и проверен доказателствен материал, не се установявало извършване на твърдяното в обвинителния акт деяние. Оспорва достоверността на показанията на св.Т., тъй като същият бил пострадал от престъплението и поради противоречието им с тези на св.Д..

Съдебният състав не бил извършил задълбочен анализ на гласните доказателства.

Показанията на Т. на досъдебното производство били снети от полицейски инспектор И., която обаче не била действала в случай на неотложност по смисъла на чл.212, ал.2 от НПК.

Предвид на това, същите следвало да бъдат изключени от доказателствената маса като извършени от некомпетентен орган. Съдебният състав не бил дал обоснован отговор на възражението на защитата за недостоверност на показанията на св.Т. във връзка с твърдението му за подаден сигнал на телефон 112, както и че бил потърсил съдействието на полицията още вечерта на деянието. Сочи, че доказателства в тази насока по делото не били приобщени. Такива липсвали и относно твърдението му за упражнено по отношение на него насилие. Счита, че съдебният състав необосновано е кредитирал показанията на св.Д., дадени от нея на досъдебното производство, неотчитайки обстоятелството, че към този момент тя е била задържана по ЗМВР, както и твърдението й, че е била принудена да подпише тези показания. Извън показанията на пострадалия, липсвали доказателства за предмета на престъплението. Счита за недоказано престъплението, за което С. е обвинен.

Моли, да бъде отменена обжалваната присъда и бъде постановена нова, с която същият да бъде признат за невиновен.

С жалбата и допълнението към нея не се сочат и представят доказателства, не се правят доказателствени искания.

2

С определението за насрочване на делото по реда на чл.327 от НПК въззивният състав допусна повторен разпит на св.Т., както и изиска справка от Дирекция „Национална система 112“ дали на 18.12.2018г. след 23,00 часа е постъпвал сигнал от П. М. Т. за извършен грабеж по отношение на него в района на бул.“***“ № 104, гр.***.

В хода на проведеното въззивно съдебно следствие САС допусна и прие като доказателство съдебно-техническа експертиза, чието изпълнение възложи на в.л. Ц.П..

В съдебно заседание пред САС представителят на САП поддържа, че жалбите депозирани от подсъдимия С. и неговите защитници, са неоснователни и моли да бъде потвърдена присъдата на СГС. Счита за правилен извършения от СГС анализ на доказателствата по делото, въз основа на които може да се направи обоснован и безспорен извод, че подсъдимите са осъществили от обективна и субективна страна състава на престъпления, за които им е повдигнато обвинение. Счита, че то се подкрепя не само от свидетелските показания, но и останалите събрани по делото доказателства протоколи за разпознаване и съдебно-техническа експертиза.Поддържа, че правилно е отмерен размерът на наложеното на подсъдимите наказание лишаване от свобода, като са отчетени отегчаващите и смекчаващите наказателната отговорност обстоятелства.

В съдебно заседание пред въззивния съд защитата на подсъдимия С.

– адв.М., поддържа жалбата. Моли да бъде да се отмени първоинстанционната присъда и бъде признат подсъдимия С. за невиновен по повдигнатото му обвинение. Присъдата се основавала единствено на показанията на пострадалия Т.. Счита, че годно доказателствено средство са само тези, депозирани в хода на съдебното производство, тъй като разпита от досъдебното производство не е извършен от разследващ полицай или разследващ орган. Не можело да се приеме наличие на неотложност.

Показанията му не се подкрепяли от тези на свидетелката Д.. Липсвали доказателства, че пострадалият е бил бит, душен и т.н., както и относно твърдяната отнета сума и вещи. Съдебно-техническа експертиза установявала, че същият е бил усърдно подпомаган в изграждането на своята версия от някакво трето, неустановено за делото лице.

Подсъдимият С. в лична защита поддържа казаното от защитника си.

До даване ход на делото подс.Г., който е привлечен да отговаря като съучастник, не се е присъединил към подадената от С. жалба по рада на чл.319, ал.6 от НПК.

Пред въззивния съд защитникът на подс.Г. - адв.Н., моли да бъде отменена присъда и делото бъде върнато за ново разглеждане поради 3 съществено противоречие между показанията на свидетелката и пострадалия Т. точно кой какви действия е извършил, кога, по какъв начин и относно отнетото имущество. В случай на произнасяне по същество моли да бъде оправдан изцяло подс.Г..

Подсъдимият Г. в лична защита поддържа казаното от защитника си.

В последната си дума пред въззивния съд и двамата подсъдими молят да бъдат оправдани.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД като взе предвид доводите и възраженията на страните, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваната присъда по реда на чл.314 от НПК, намери за установено следното:

За да постанови присъдата си, Градският съд е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.13 и чл.303 от НПК и е изяснил правно релевантните обстоятелства. По предвидения в НПК ред са били събрани следните доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетеля П.Т., вкл. приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство (л.8 от ДП); показанията на свидетелката Т. Д. (частично кредитирани), както и приобщените на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 от НПК показания, дадени в хода на досъдебното производство (л.10-11 от ДП); писмени доказателства и доказателствени средства справки за съдимост на двамата подсъдими; протоколи за разпознаване (л.14 и л.20 от ДП), заповеди за задържане; веществени доказателствени средства - изготвени фотоалбуми към протоколите за разпознаване (л.17-19 и л.21-23 от ДП); способи на доказване съдебнооценителна експертиза (л.68-69 от ДП).

След внимателен и задълбочен анализ на посочения по-горе доказателствен материал и след излагане на убедителни съображения във връзка с необходимостта от кредитиране на едни доказателства и отхвърляне на други, първата инстанция е приела следната фактическа обстановка:

Подсъдимият Р. Н. Г. е роден на *** година в гр.***, живее в гр. ***, ж.к. „***“, ул. „***“, № 13, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, неосъждан, с ЕГН: **********.

Подсъдимият В. П. С. е роден на *** година в гр.***, живее в гр.***, ж.к.„***“, бл. *** вх. „П“, ет.7, ап.19, българин, български гражданин, с начално образование, неженен, работи като строител, осъждан, ЕГН:

**********.

Подсъдимият В. П. С. е осъждан преди извършване на престъплението, предмет на настоящото наказателно производство, както 4 следва - по НОХД № 13321/2014г. по описа на СРС - НО, 18-ти с-в, с влязло в сила определение на 09.07.2014г., с което е одобрено споразумение от същата дата, за престъпление по чл.196, ал.1,т.2, вр. чл.195, ал.1,т.4, пр.2, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“Б“, вр. чл.18, ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от пет месеца и двадесет дни; по НОХД № 10245/2011г. по описа на СРС - НО, 101 - ви с-в, с присъда влязла в сила на 22.06.2015 година за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, с наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, като на основание чл.66 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години.

На 18.12.2018г., около 21:00 часа, докато се намирал в гр.***, свидетелят П.Т. се свързал по телефона със свидетелката Т. Д., чийто телефонен номер намерил в сайт за запознанства. Двамата се уговорили да се видят няколко часа по-късно. Срещнали се около 23:00 часа на същата дата пред жилищна сграда, намираща се в гр.***, бул.„***“, №104. Свидетелката Д. поканила свидетеля Т. да я последва в жилищната сграда. Двамата отишли в апартамент, намиращ се вляво от асансьора на петия етаж. После свидетелката Д. отключила една от стаите в апартамента и двамата влезли вътре. След това свидетелят Т. оставил на масата в същото помещение сумата от 80,00 лева за сексуалните услуги, които свидетелката Д. предстояло да му предостави, както се били разбрали. Съблякъл и дрехите си. Впоследствие свидетелят Т. отишъл до банята, която била към стаята, за да се измие. Около 23:30 часа на вратата на стаята се почукало. Свидетелката Д. отишла до вратата и отключила. В стаята влезнали подсъдимите Р.Г. и В.С., като последният заключил вратата отвътре. В същото време подсъдимият Р.Г. се насочил към свидетеля Т., който през това време седял на леглото и му казал „Ти ли ще ебеш жена ми“. Същият замахнал с дясната си ръка и му ударил шамар по лицето. След това заплашително казал на свидетеля Т. „Сваляй всичко от тебе“, при което последният му казал, че не може да си свали пръстена. В този момент подсъдимият Р.Г. му казал „Давай всичко, ще те убия, ще видиш какво ще стане, няма да излезеш от тая врата“. Свидетелят Т. изпитал силен страх от случващото се. Опитал да стане от леглото, но когато се изправил подсъдимият Р.Г. го блъснал с две ръце в гърдите и свидетелят Т. паднал обратно на леглото. В същия момент до леглото се приближил и подсъдимият В.С. и казал на свидетеля Т. да вади всичко от него.